Хайд парк 2

Фоксче и кудку,
по повод ендометрията-имах този проблем преди няколко години и ходих при професор Пранчев, завеждащ отделение в Майчин дом в МА.Има частен кабинет при нас.В продължение на два месеца, всеки ден ме облъчваше отвътре с лазер и след това каза, че всичко е тип-топ.Ако искате подробности, ще ви дам на лични.

При нас е сигнал, че гърлото се зачервява. Стига толкова болести! Хайде на море!

И при нас се случва при наличие на налепи по гърлото. След като махнахме третата сливица и поспряха ангините май не се появявал тоя лош дъх. При всички случаи мисля, че е индикация за някакъв възпалителен процес

При нас ако гърлото тръгне да се зачервява, усещам някаква особена миризма, която не мога да опиша с думи, не е на гадно, а по-скоро с оттенък на прясна кръв, но никога не мога да я сбъркам - дъхне ли ми по такъв начин някой от тях, значи гърлото е поне розово. А гадна миризма се появи миналата година от устата на Ваньо когато имаше гнойна ангина. Аз точно по това разбрах, че обикновеното зачервено гърло вече е преминало в нещо по-сериозно.

Фоксче, хайде стига с тези болести, де! 

Сега намирам време да възстановя част от изтрития от мен отговор онзи ден. Ейн Карем имам предвид. На места го пишат и с Е - Ейн Керем. Този манастир (има и модерна детска болница там с това име) е посветен на описания сюжет. На мястото на срещата на Мария и Елисавета според легендата бликнал извор и туристите старателно наливат вода. Водата може и от градския водопровод на града Ерусалим да е  , но аз много и се зарадвах.
За бегла визуална представа:
http://en.wikipedia.org/wiki/Ein_Kerem
http://images.google.bg/images?hl=bg&q=Ein+kerem&um=1&am … itle&resnum=4
http://revivo.co.il/blog/?paged=2 (за Ейн Керем е по средата на галерията)
http://www.filigallery.com/v/israel/eincarem

Не му е тук мястото за разговори по библейски сюжети, но тук се започна темата за невербалното и невидимо усет/общуване  между децата (заченати или вече родени). Шири се и масовото мнение, че бебетата (заченати или вече родени) нищо не разбират и надали са имали представа какво става с тях,  за чувства и дума да не става, а за общуване с родилката или с други деца е като че ли неприлично и да се говори.
Основните женски персонажи в тази история:
Елисавета – жена в напреднала възраст, съпруга на уважавания свещенник Закария, която не е имала деца до момента. 7. И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
Мария – млада жена, сродница (роднина) на Елисавета, омъжена за скромния дърводелец Йосиф, която е била подпомагана от Елисавета, която по години можела да и бъде почти майка.
В социален план двете са неравни. След чудо в храма, за което всички говорят, Елисавета забременява въпреки възрастта си, а съпругът и губи гласа си за периода на нейната бременност поради неверие. Скромната нейна сродница Мария отива да я посети и да и засвидетелства почитта си, но какво е учудването на всички, когато Елисавета става да я посрещне с преклонение. Намерението е Мария да посети и да уважи доста по-възрастната и по- видна гражданка Елисавета, а става обратното. Елисавета усеща радостта на плода в утробата си (който се радва от близката среща със заченатия, но нероден още Бог), изпитва неописуем възторг и казва, че не разбира с какво е заслужила тази чест майката на нейния Бог лично да дойде да я посети. “Но коя съм аз, че да заслужа подобно щастие – майката на моя Господ да дойде при мен! “ Лука1:43 в други преводи: “ И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?”

Бебчето в корема и се радва на срещата  Лука 1:44” Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.”

Това може да послужи  като насока и повод за размисъл. Текстовете са ЛУКА 1:1-80.
И в петте превода на български смисълът е аналогичен.
Не цитирам за да не стане дълго. Ако има интерес ще го цитирам.
И преди и след нас хората са се вълнували и се вълнуват по тези вечни въпроси. Малко е смешно да изкзваме мнения все едно с нас започва и свършва света, каквито мнения изобилстват тук.
Личните ми размисли си ги запазвам за по-тесен кръг хора.

А за да не бъда упрекната в черногледство и в какво ли не още разказвам любимия си виц   за началото на живота.
Разгорял се научен спор за това кога започва животът.
Американските учени : Още щом яйцеклетката бъде оплодена, дори преди да се завърне в матката.
Руските учени: За никакъв живот не може  да се говори преди да се види живо бебе да излиза от родилката.
Израелските учени са непреклонни: Животът не започва нито със зачеването, нито с раждането, а започва когато порастналите деца се изнесат да живеят отделно, а тъщата замине в старчески дом.

След като прочетох "Шифърът на Леонардо", няма да чета Библята
Не, че и преди съм била ревностна християнка...Имам вяра и някаква своя връзка с Бог, влизам в църква, кръстена съм...Никога сляпо няма да се доверя на писанията...да ме прости Господ. Знам, че той ни е създал с право да избираме ...и да установим , в един момент , че той е с нас в лутанията ни.

Аист ,

 Библията не е част от световното литературно населедство и не можем да я ползваме като източник за разсъждения, без да ни обявят за религиозни ли?
Ако на тебе ти се струва, че сляпо съм се доверила или подтиквам някой да се доверява, грешката е лично твоя и настойчиво моля да не свързаваш името и постингите ми с нея.

Никъде никаква религия не проповядвам, пропагандирам и т.н.
Вярата е интимно нещо.
Соча източници  през вековете по теми, които тук ни вълнуват. Библията си е част от световното литературно наследство и то не маловажна част.
Споделям и личните си впечатления.

Ако някой чете с вентилатор,  то може да е от жегите, но моля да не ми се приписват несъществуващи внушения.
По въпроса за религията най ми е на сърце Ботев с неговото  "не ти Боже, що си в небесата, а ти що си в мене във душата".

Мираета, благодаря много  . Обаче признавам си, не разбрах притчата, сигурно вече съвсем нямам акъл в главата си. Обещавам като съм на работа, а не в къщи с две деца, да се върна и да прочета, може и да разбера  . Или просто съм доста тъпа  .
Това не е майтап, а най-откровени размисли за моето интелектуално богатство, откакто се одечих.

Да се похваля ми се ще - ситното днес за първи път свърши голямата работа в ... тоалетната. Много рано, за нещастие на клетата й майчица, която смяташе към 2-годишна възраст да почне да я мъчи и от няколко дни отбивах яростните викове "ако, ако, мамо, ако" с надеждата, че ще отминат от самосебеси. Днес, за съжаление детето отказа категорично да свърши голямата работа в памперса и след като и виковете не помогнаха, ревна и започна да ме дърпа към тоалетната... та такива ми ти работи - някои хора държат лапетата на гърнетата с часове за да свършат работата, а аз - пълна мързеливка и абсолютно нежелаеща да държа едно бебе на година и половина на тоалетната само за да свърши там работата, за която са измислили памперса, съм "възнаградена" с дете, желаещо да ака в тоалетната.

  Божкееее, каква е интелигентна Дара Фоксче! И си казва! Бравос!
Завидях ти най-открито. Мая сяда на гърне (ако я сложа) и върши каквото има, но в тоалетна! Никога! Пищи и не я тормозя.
Свалила съм и дневния памперс в къщи от известно време (заради жегите). Заслугата за сухи гащи обаче си е моя.

Ива, по този точно повод говорих днес с големия. Понеже едно време и той изпитваше ужас от тоалетната и много трудно го научихме да върши двете работи там. Та той ми каза, че го било страх от тоалетната - страх да не падне и да не го засмуче водата  .

Абе, интелигентно ситното - просто му харесва да тормози майка си. Пък и варицелата е виновна - наложи се два дни да бъдем без памперс, че под него беше много страшно и на нея определено не й хареса да се нааква и напишква в гащите. Но пък аз го върнах памперса подобаващо бързо  

Фокси, какво да кажа - браво на детето.    Ми не му се стои с наакан компрес на дупето в тия жеги. Ще вика, ами  . Искаш, не искаш - дошло е време разделно - нямаш вече бебета

фокси, браво на госпожицата, може да не ти се иска още, но пък и обратното не е добре, тъй че щеш не щеш сега имаш пораснало дете, погледин го от хубавата страна - ще спестяваш от памперси 

какво да кажа .........  

Никой не е тъп, най-малкото ти. Хората са различни, нуждите им - също.
Всяко нещо с времето и мястото си.
А за да видиш отговора, казват, че се налага да преживееш въпроса.
Като се мъчих да го възпроизведа втория път не стана така ярко като първия.
Не съм търсила библии, четива и пр. умишлено. А като живееш с въпроси и си открит за впечатления, понякога запознаването с нещо ти открива яснота за разни неща. Поне с мен е така.
След като се запознае човек с нещо, следва да го осмисли, преживее и да изгради свободното си виждане за нещата.
А ако не го вълнува по-добре да не се задълбочава насила. Знам за легендата отдвана, то няма май някой да не я знае благодарение на пиески, книжки и т.н., но изведнъж осъзнах, че има пряка връзка с темата. А библията като текстове, че е преписвана и манипулирана доста, е ясно, преводите са доста, но темите са същите като ги изчистим от спецификата на това, че засягат персонажи отпреди хилядолетия.
Лука 1:1-80 са 80 изречения и който иска не е проблем да ги прочете.

Чувствам се изключително неловко, че си позволих толкова искреност.

За Дара и памперсите -  освен да се пазиш от гнева на производителите на памперси, друго не знам какво да кажа  . Оправно момиче е Дара!  

......