Хайд парк 2

  • 119 083
  • 2 602
  •   1
Отговори
# 990
  • София
  • Мнения: 1 444
Мате,
не бъди никак сигурна.Дори мисля че с годините сами, стават егоисти.Разликата между моите две моми е цели 7 години.Въпреки това Мишето като се роди Ина уж беше много щастлива и много го искаше бебето, но купя ли нещо за него.................ела та виж-иска веднага и за нея.Включително и памперси като купех и наставаше ад под небето, макар да обяснявах, че е все едно като купя тоалетна хартия за нея и нас.Просто си е до характер, не е до възраст.До ден днешен ако купя нещо на малката, тъй наречената голяма веднага си набелязва нещо, което и е адски нужно и ако не го взема........................мое чудо та ничие, край на разбиращото, голямо момиче, за което все ми завиждат външните наблюдатели-да не ти е у дома.
Та мисълта ми беше, че ако сте решили -хич не се съобразявайте приоритетно с Алекс, просто я подготви за реалността и действай.
Айде, догодина люлка  Heart Eyes

# 991
  • Мнения: 3 246
Мате, ние обратното на Алекс, Боби от както е проговорил ме тормози и иска и братче и сестриче - не можем да се разберем, че ще е само едното,  но е крайно време да се задействаме

# 992
  • София
  • Мнения: 9 517
Аз пък съм нервна - днес е 14-ти ден от избиването на пъпките при големия и вече чакам малкото. На нея пък й избиват 5 зъба - 3 кътника, един кучешки и един резец и е невъзможна. А пък аз не знам дали е невъзможна заради зъбите или защото се разболява....

# 993
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Аз пък съм нервна - днес е 14-ти ден от избиването на пъпките при големия и вече чакам малкото. На нея пък й избиват 5 зъба - 3 кътника, един кучешки и един резец и е невъзможна. А пък аз не знам дали е невъзможна заради зъбите или защото се разболява....

    bouquet
разбирам те чудесно - това чакане е ужасно...
дано напук на очакванията ти ви се размине!

# 994
  • Мнения: 1 669
Това с нервността може и да е от зъбите. Моето добро дете сега се е превърнало в хленчещо мрънкало. Избиват й два долни кучешки едновременно и е прооооосто невъзможна. Търпеливо си изчаквам старото дете. Аааа, и от голяма лакомия сега едвам -  едвам хапва по две, три лъжици. Може ли да е от зъбите, или защото до скоро беше болна newsm78

# 995
  • Мнения: 4 123
фокси, може и да я подмине.........но шарка леко карат малките деца.

ами не знам, за повечко деца. аз сама съм расла, пък  ако имам едни гащи, давам ги на ближния. и аз ходя по без. който ме познава, знае за какво става дума. просто е характер. баща ми е същия. не са гени, щото цялата рода са цинцяви, просто тип характер, а явно неговия ми харесва в тази насока, защото съм го копирала. и домът ми е аврамов дом, а портфейла-обществена собственост.
и като съм нямала е било така.

една година съм дала време за свикване с тази мисъл. на мъж ми, а и на алекс. щото няма за кога. проблемът с ОНЯ Mr. Green произход вече е минало, сега свиква с мисълта за детенце с увреждане. това лято ще ги завлека в дом, после мисля, всичко ще е много по-лесно. щото той чукундур си пада, ама само на думи. знам го, че като види децата и ще му се скъса сърцето. защото не това, че са с вродени дефицити е проблемът, а условията в които живеят. стиганх до извода, че трябва хитро да действам с него.
като повярва, че идеята е негова, направо няма равен. суета, какво да се прави.......
а и така се е вживял в ролята на детегледачка, че не е хуманно да му я отнемам Wink, а алекс скоро ще стане самостоятелна, което хич не му харесва.

имаме гости, една близка дружка от форума, с детенце с тежка генетична болест. на 2 е, но си е бебе. та алекс и галин голямо гледане и дундуркане му дръпнаха, което ме навежда на мисълта, че и двамата май са готови. то ако ги питам, ясно..........
значи няма да ги питам..........

# 996
  • Мнения: 1 843
Да кажа за желанието за бебе - братче или сестричка.

Може да искат, може и да не искат. Сигурно е, че появата на друго дете ги хвърля в колебания и ревност за определен период.
Отминава, както всичко друго в крайна сметка.

Моята мотивация обаче беше много проста: децата ми ще пораснат, дано съм жива и здрава да бъда дълго време до тях, но кой знае какво ми е писано. А след мен, въпреки, че имам роднини, друго си е да си имаш сестра или брат - все ще си помагат, ще има на кого да се обадят в труден момент.
Дали ще е така, не мога да бъда съвсем сигурна, но така се надявам.
След една година заедно с дребосъка, виждам как вече изграждат силна привързаност и това ме радва.

# 997
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
като повярва, че идеята е негова, направо няма равен. суета, какво да се прави.......

Еййй, при всички мъже това действа. Мен на времето още като момиче една възрастна госпожа ме светна за тая работа и после и аз говорих с много приятелки - навсякъде рдно и също. Като искаш непременно нещо от един мъж - подработи го така че да си мисли все едно от него идва инициативата и накрая всичко става фанфарено.

Да ме извинят четящите тука мъже, ама тази формула наистина работи безотказно!

# 998
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Моята мотивация обаче беше много проста: децата ми ще пораснат, дано съм жива и здрава да бъда дълго време до тях, но кой знае какво ми е писано. А след мен, въпреки, че имам роднини, друго си е да си имаш сестра или брат - все ще си помагат, ще има на кого да се обадят в труден момент.
Дали ще е така, не мога да бъда съвсем сигурна, но така се надявам.
След една година заедно с дребосъка, виждам как вече изграждат силна привързаност и това ме радва.

Точно това бяха и част от моите мисли и... когато са поне двама със сходни съдби сякаш е по-лесно да ги приемат и продължат напред. Моите също изграждат силна привързаност, въпреки огромната доза ревност (от страна на баткото преди всичко) отвреме-навреме и съм безумно щастлива в миговете, когато се защитават един друг от каквото и да било.

# 999
  • София
  • Мнения: 9 517
Да се надявам и аз че няма да се изпокарат като пораснат, а ще бъдат все така привързани.
При нас привързаността е много ясно изявена - от една страна ситното само дебне брат си да го прегърне, а от друга страна направо падам като го гледам големия как я защитава в градинките...
Е, дърлят се като куче и котка, ревнуват и двамата, но определено се обичат и се търсят.

Бобкас, на нас като тръгнат да ни избиват зъбките през венеца, нищо не ядем - само търсим мляко та мляко, а лъжичката само като я види и почва едно не, не, не, не, не, не, не, изразително придружено с бутане с ръка.

# 1 000
  • Мнения: 4 123
ами и аз така мисля...........за жалост не сме първа младост, не се знае знае ли се. а да си сам на този свят не е добре.
и това ми е мотив, ама аз по егоистка си падам, та първо за мен е важно да си задоволя желанията Wink
винаги съм искала много деца, нямам идея защо, обаче ми идва отвътре, някак си. като видя многодетни семейства и направо им завиждам.
знам, че е трудно, знам че се искат много средтсва, ама мисля, че всичко в крачка се учи, няма как да знаеш преди това какво ще стане.
и по комуните си падам. мечтата ми е една огромна къща и много хора вътре. а аз на печката, с черпака Crazy кво да се прави, всеки накъдето го влече......

я вижте новата ми мания. намирам ги за много сладурски
http://picture.yatego.com/images/3f313203536f89.5/int_001_321_EY.jpg

# 1 001
  • София
  • Мнения: 9 517
Мата, не искам да изглеждам проклета, но точно защото не си първа младост, трябва добре да обмислиш евентуално осиновяване на дете със специални нужди. Най-малкото понеже като си отидеш от този свят, трябва да си осигурила подходящи грижи за него.
Абе ти си го знаеш, но друго е и някой страничен да ти го каже.

# 1 002
  • Мнения: 4 123
това вече съм го проучила. а и тук, в германия важи моята последна воля, за разлика от българия. за какво инак съм се засилила да ставам германка, мислиш Wink

# 1 003
  • Мнения: 3 246
Мата, ами страшно си права - това с подработването върши чудеса  Grinning а новата ти мания - наистина са сладурски
Дар, аз също не искам детето да расте само и май доста се позабавих  в това отношение, винаги съм искала поне две деца, като малки много се карахме с брат ми, но сега знам че каквото и да стане винаги ще имам човек до себе си па макар и на хилади километри.
Фокси, горкото дете се измъчи, за майка му няма да казвам, но пък погледни от добрата страна - така зъбките ще поникнат наведнъж, и няма на няколко пъти да се мъчи детенце, да има температури и да е кисело  Hug дано бързичко минева всичко

# 1 004
  • София
  • Мнения: 1 324
не обичам аз да пазарувам по интерент .... ще чакам да напишете отзиви. ако са положителни - тогаз

Малко закъснях ама бях на море. Ето ти я цялата:

ОСИНОВЯВАНЕ
Кучето Лила избира майка

Това е къщата с ламариненото петле. Ето я леля Ема, стопанката. Тя има петгодишна дъщеричка Лили, куче Ласи и котка Маца.
Днес кучето Ласи трябва да роди своите паленца.
- Мамо, къде си?  - отваря врата след врата момиченцето. Леля Ема е слязла на долния етаж и въпреки че е едва септември, печката в кухнята гори, а до нея се вижда кошът с пет бебенца вътре.
- Защо се блъскат непрекъснато?
- Нали още вчера ти казах - кученцета се раждат слепи. Като се подушват и като се допират едно до друго, те се чувстват по-сигурни.
- Защо най-мъничкото не души и не се блъска като другите?
- То е единственното момиченце в кучилото и е най-слабичкото. бързо се изморява, сигурно затова стои настрана. Ласи им дава да сучат. Всяко кученце си намира зърно, от което да пие мляко.
- Колко са лакоми! Няма ли да изсмучат горката Ласи?!
- Мамо, нека да я кръстим Лила и да я нахраним!
- Добре, вземи биберона на твоята кукла Доли, напълни го с топло козе мляко. Капни няколко капки върху ръката си, изцапай биберона с млякото и го сложи до устата на Лила.
Лила близва капчиците мляко.
- Но тя не иска да захапе биберона и да пие от млякото.
- Сигурно защото е гумен или защото няма сили да смуче.
Леля Ема се връща от аптеката с капкомер.
Лили е излязла в градината:
- Мамо, ела, бързо! Маца взе Лила и я скри някъде.
- Да не забравяме, че и Маца е майка, нищо че котенцата й бяха мънички, за да оживеят. Не вярвам тя да навреди на нечие бебе.
- Защо й е на Маца кучешкото бебе?
- Ласи и Маца са приятелки. Родени са в един и същи ден, а и у дома ги доведохме заедно. Не се тревожи. Маца сама ще ни покаже скривалището си.
Леля Ема сипва топло мляко в една паничка.
Примамва котката с всеизвестното "пис-пис-пис". След като паничката е изпразнена, Маца с лъвски скок се хваща с двете си лапи за отвора, който води към тавана на къщата.
Леля Ема подпира стълбата на таванския отвор.
Лили я гледа с такъв копнеж в очите, че майка й примирено я подканва: "Добре, качвай се първа, но влез съвсем тихо, за да не подплашим Маца".
Леля Ема осветява с фенерче най-далечния ъгъл на стаята.
Точно там, върху старата плюшена завеса е легнала Маца, а до нея - палето Лила суче лакомо от новата си майка.
- Маца е откраднала... чуждо бебе!
- Не Лили, не го е откраднала, а го е спасила! Маца има много мляко и много обич, които няма на кого на дари, след като дацета й вече живеят на небето.
- Ласи няма ли да тъгува за малката Лила?
- Много ще се натъжи, ако някоя сутрин открие, че мимиченцето й вече не е живо. Сега ще е заета с четирите лакомници, а докато се усети, Лила вече ще е пораснала и ще припка из къщата заедно с братята си.
- Обаче коя ще е майката на Лила - Ласи или Маца?
- И двете са много важни за нея. Без Ласи нашата Лила нямаше да се появи на света, но пък без Маца нямаше да оживее и със сигурност нямаше да получи хиляди котешки езичета по гърба, по корема и по муцунката. Хич не е лошо да те обичат толкова много, нали?
Велина Милчева

Общи условия

Активация на акаунт