подсъзнанието може всичко 9

Имали сте този опит-нещо сте загубили, ключове или някакви книжа сте сложили не на мястото им, и ги търсите навсякъде. Търсите в чекмеджета, бюфета, килера, в джобовете-навсякъде. В този процес на търсене вие понякога се сблъсквате с нещо, което привлича вниманието ви, и започвате да го разглеждате. Наблюдавали ли сте това? Имали ли сте такъв опит? Търсите ключа си, но за известно време забравяте за ключа, вашето внимание е привлечено от някоя книга, писмо или нещо друго, и вие сте заети с това. Случило се е и това, че сте забравили какво търсите. Хм? Често става така, че ние търсим нещо в този свят. Ние търсим нещо-пари, положение в обществото, престиж, духовни практики, разцвет-с всичко това се сблъскваме, но в процеса на търсене на всичко това, вие всъщност търсите едно, т.като животът се движи в една посока. Това е любовта. Ако сте богати, но у вас няма любов, това богатство не струва нищо. Нима това не е истина? Ако сте на духовен път, но не усещате, не чувствате любов, то този духовен път-не е път. Той е много сух. Това остава само на ниво упражнения за интелекта. Или във вашите отношения към някого няма истинска любов. Вие сте се хванали за тези отношения просто по навик. Но не се случва нещо дълбоко вътре във вас. Няма изригващ фонтан, сияние. И тогава няма осъществяване. Нима не е така? Не? Тогава къде можете да намерите осъществяване? Дали то идва при вас в резултат на преследване на вещи? Не. Пробвали сте вече това. Вие сте правили много. Сменяли сте приятелката си, толкова пъти сте променяли своите взаимоотношения с хората, променяли сте работата си, мислейки си:”Тази работа може да ми донесе по-голямо удовлетворение”, но това не се случва. Вие сменяте местоживеенето си. Много хора се преселват от източното крайбрежие на западното, от западното на източното, от север на юг, от юг на север, мислейки, че това ще им донесе някаква радост, удовлетворение, осъществяване. Но това не се случва. Струва ни се, че за известно време това става, но след това се връщаме обратно към едно и също нещо. Както рибата-изскача от водата и си мисли, че ще отиде някъде другаде, но се връща в същата вода. Тогава, къде е тази любов? Изглежда, че е навсякъде. Струва ви се, че обичате предметите. Струва ви се, че обичате хората. Нима не е така? Но вижте, в тази любов има много разновидности. Обичате родителите си. По друг начин обичате приятелите си. Децата си обичате също по друг начин. По друг начин обичате братовчедите си. Любовта ви към животните е различна. Любовта ви към предметите е друга. Даже в любовта има толкова много разновидности. Какво очаквате от хората, независимо от всички тези видове любов? Очаквате, че хората трябва да ви уважават. Желаете вниманието на хората. Винаги така се получава. Изглежда, че това е вътре в нас-огромно кълбо от изисквания. Ако искрено и внимателно се вгледате в това, ще видите, че коренът е скрит някъде дълбоко. Тайната е скрита някъде много надълбоко. Ето какво можем да наречем Божествена любов. Това е тази любов, която е всеобхватна, съвършена, която е осъществена. Тази любов е Божествената любов… всеки търси такава любов, която не умира никога. Времето тече, и изглежда, че любовта умира. Разбирате ли? Любовта умира с течение на времето. Но ние търсим такава любов, която издържа във времето. Старата, древна, силна, могъща любов. Забелязвали ли сте какво говорят влюбените? ”О, аз искам да бъда с теб през цялото време както сега, винаги”. Когато някой е влюбен, той е в настоящия момент. Той казва:”О, това трябва да остане с мен завинаги”. Нима не е така? Ако прогресирате, вие си мислите:”Винаги трябва да съм прогресиращ”. Това “винаги” е дълбоко вкоренено желание. Коя любов може да издържи на времето? Това е Божествената любов. Тя е винаги завършена. Вие сте направени от това вещество, което се нарича любов. Осъзнайте тази любов. Това е безусловното състояние на вашето Същество. В това е уважението, радостта, осъществяването, удовлетворението. Вижте, когато прекалено много изразяваме любовта си, тя също изчезва, умира. Например както, ако сложите семената на повърхността на почвата, а не малко по-дълбоко; те не прорастват. Всяка минута:”О, толкова те обичам, толкова те обичам, обичам те”. Това е само повторение на думи без да са подплатени с чувства. Ако чувстваме нещо, в нас се случва нещо-въвлечен е целият наш организъм. Разбирате ли? Наблюдавали ли сте това? Това се случва и в други подобни диалози. Казваме:”Извинете”. Ние казваме “извинете” толкова пъти, но чувствате ли в действителност, че се извинявате. Казваме “благодаря” толкова пъти. ”Благодаря”. За всичко казваме “благодаря”. Чувстваме ли в действителност това? Ще бъдем изумени, разбирайки, че голяма част от онова, което казваме, всъщност не го чувстваме. Ние не говорим от дълбоко ниво. Ние не живеем в това дълбинно ниво на нашия живот. Всички практики са, за да достигнем това ниво на нашето съществуване. Целта на всички практики, духовни практики, медитации, дихателни практики, Сударшан Крия е да отстранят това, което блокира изразяването на нашата божествена любов, нашето възприятие за красотата, радостта и любовта. Творението, този живот е чудо, чудото не може да бъде разбрано, но може напълно да се преживее. Ето какво обсъждахме вчера, ”agumya” означава непознаваемо. Вие не може да го познаете. Не е възможно да разберем как действа, как функционира Божественото. Това е толкова дълбоко, толкова тайно, и в същото време съвсем ново. Общество, в което присъства безусловна, чиста божествена любов-“durlabha” е трудно да се постигне; ”agumya”-трудно да се разбере, ”amogatcha”-означава прекрасно, фантастично. За това говорихме вчера.
Следващата сутра “Tasmimstajane bhedabhavad”. Ако търсите Бога, погледнете хората около вас. Бог не стои върху облак. Вие може да сте си вкъщи, да отворите прозорците и тогава можете да видите небето. Направо от своя прозорец може да наблюдавате звездите. Даже не е необходимо да се качвате на покрива, за да ги видите. Можете да ги виждате през прозореца. Ето какъв е светеца. Светецът е прозорец. Няма разлика между небето, което виждате през прозореца, и небето, което виждате, когато излезете навън. Небето е същото. Когато някой живее с безусловна любов, тогава какво се отразява чрез него? Чистото пространство.
Животните не се безпокоят. Това е благословия. Човек се вълнува. Човекът е преходен етап. Той е на моста. От една страна е животно, от друга - божественост, просветление, любов. Не мислете, че Божественото е нещо свръхестествено. То е съвсем естествено. Божественото е окончателния разцвет на човечността във вас. Пълният разцвет. Всички ваши цветчета разцъфтяват в любов. Това е Божественото. И така, от една страна вие сте животно, от другата страна на същия мост, другият ви крак е при Божественото. Човекът е по средата. Ето защо той изпитва напрежение. Но законът на природата е такъв, че не можете да върнете процеса назад. По никакъв начин не може да станете напълно животно. Затова макар и човек да се опитва да се върне обратно за няколко часа, даже за няколко дни, но отново го бутат на моста, към средата на моста. Разбирате ли за какво говоря? В процеса на еволюцията няма връщане назад. Възможно ли е да станете малко дете? Можете ли да станете юноша? Или старият човек, би ли могъл да стане млад? Това е невъзможно. Точно така ние сме се придвижили от стадия на животно към човек. Оттук има единствено възможност да завършим нашето пътешествие-да преминем моста. Не стройте своя дом на моста. Не може да построите домът си на моста към Златните Врата. Даже не можете и да оставите там своя автомобил. Ще ви бутат множество други автомобили. Ето какво се случва. Във всички наши взаимоотношения се вкопчваме към средата на моста, тогава няма пълен разцвет в нашия живот. Когато можете да разцъфтите отвътре, вашите взаимоотношения също ще разцъфтят. Ние очакваме от другите безусловна любов. Но хайде да видим, колко хора обичаме безусловно? Младежът казва на приятелката си:”Слей се с мен”. И самият този разговор ги разделя. Но и двамата искат да се слеят един с друг. Човек не може да избегне нещастията, докато не достигне другия край, докато не заживее в състояние на божествена любов, пълна любов. Това не е много трудно. Струва си да се върви по този път. В миналото са ни обучавали по следния начин:”Ако правиш нещо, трябва да получиш. Отхвърли всичко останало, трябва да постигнеш своята цел, трябва да бъдеш такъв и такъв, дисциплиниран…”Не, не. ”Tasmimstajane bhedabhavad”. Няма разлика между Божественото и този, който го е познал. Няма разлика между Него и този който Му е предан. Това е казвал Исус-Аз и Моят Отец-едно сме. Нима това го няма в Библията? Човек е сътворен по образа на Бог, не е различен от Него. Затова Исус е Божественост, Бог. В нашето съкровено Аз, любовта във вас не се различава от Божествената. Ние виждаме Бог навсякъде, но не и в тази наша съкровена област на нашето Същество. Виждайте Бог в себе си. Виждайте Бог в Учителя. Тук Учителят може да ви окаже голяма помощ. Вие можете да видите Бог в Учителя, и Учителят ви помага да видите Бог в себе си и във всеки наоколо. Това е “Tasmimstajane bhedabhavad”. Няма разлика между Божественото и просветления. Няма разлика между небето, което виждате през стъклото, и небето, което виждате без прозорец, т.като прозорецът е прозрачен. Той просто отразява, връща ви към себе си. Това празно пространство, през което може да виждате, може да видите проблясъка на Божественото.

Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг освен точно този, който си в момента.