подсъзнанието може всичко 9

Dani, благодаря!   
Този линк изглежда много интересен и полезен!

 Подкрепям мнението

- Нима не разбираш? - продължи Ин. - Толкова пъти говорихме вече за това. Нашето молитвено поле постоянно действа в този свят, като изпраща нашите очаквания и в случая с друг човек, резултатът е почти мигновен. За щастие, както казах и преди, такава негативна молитва не е толкова силна, колкото положителната молитва, защото ти веднага се откъсваш от енергиите на висшия си Аз, но въпреки това оказва въздействие. Това е скритият процес зад Златното правило.

Погледнах го неразбиращо. Трябваше ми една минута, за да си спомня какво има предвид: библейското правило да постъпваш спрямо другите така, както би искал те да постъпват спрямо тебе. Аз не можех да разбера точно връзката и го помолих да ми обясни.

- Правилото звучи така, че ако искаме едно добро общество, явно трябва да го съблюдаваме - продължи Ин. - Нали така? Като етическа норма. Но истината е, че съществува реална, духовна, енергетична, кармична причина, а това не е само една добра идея. От съществено значение е да се спазва това правило, защото то засяга човека лично.

Той направи драматична пауза и добави:

- По-пълният израз на това правило ще бъде: Постъпвай спрямо другите така, както би искал те да постъпват спрямо теб, защото начинът, по който ти се отнасяш към тях, е точно начинът, по който те ще се отнасят спрямо тебе. Молитвата, която излъчваш с чувства или действие, предизвиква точно онова, което очакваш.

Аз кимнах. Започнах да разбирам за какво става дума.

- В случая с полковника, когато ти стигнеш до извода, че той е зъл, твоята молитвена енергия се излъчва и нахлува в неговата енергия и усилва неговите разположения. Така той започва да действа така, както ти очакваш от него - гневно и безскрупулно. Тъй като не е свързан с по-дълбока божествена енергия, неговата его-енергия е слаба и податлива. Той възприема онази роля, която ти очакваш от него. Помисли за това как е функционирала човешката култура. Този ефект може да се наблюдава във всичко. Запомни, че хората споделят общи мнения и настроения. Те могат да си оказват въздействие. Когато гледаме другите и ги съдим, мислейки си, че са дебели или прекалено тънки, или неуспели, грозни или бедно облечени, ние в действителност излъчваме своята енергия към тези хора и те често започват да се отнасят отрицателно към себе си. Ние често биваме въвлечени в онова, което се нарича енергия на злото. Това е въздействието на негативната молитва.

- Но какво можем да правим? Нима не бива да виждаме нещата такива, каквито са в действителност?

- Разбира се, че трябва да виждаме нещата такива, каквито са в действителност, но веднага след това трябва да прехвърлим нашите очаквания от онова, което е, върху онова, което би могло да бъде. В случая с полковника ти би трябвало да разбереш, че въпреки че той върши зло, откъснат от всичко духовно, неговата висша същност е способна да види светлината в миг. Това е очакването, което искаш да имаш, защото при такова очакване твоето молитвено поле се излъчва и действително издига неговата енергия и съзнание в тази посока. Трябва да се завръщаш към такава духовна позиция винаги, независимо от онова, което виждаш.

Джеймс Редфийлд - "Тайната на Шамбала"

P.S. Под "молитвено поле" авторът разбира не само аурата, а изобщо мислите, които излъчваме.

 Ето и останалите комплекси, според различните заболявания.

 http://zashto-kak.hit.bg/kompleksi.htm


eldivine , 

 http://zashto-kak.hit.bg/kompleksi.htm, този сайт е на една от потребителките дето пише тук  но може и да греша. Да много е ценен

Да, този сайт е наистина много полезен    http://zashto-kak.hit.bg/kompleksi.htm...

Момичета, искам да ви питам за Прошката. Знаем, че като простим от сърце на себе си и на този , който ни е ранил,  се пречистваме вътрешно....и е че Прошката е голяма сила. Обаче имам въпрос: Колко пъти може да се прощава на човек, който ни е ранил повече от един път? Човек, на който си откликвал и  си помагал с цялото си сърце, когато те е молил за помощ?

В смисъл, обидили са ни  и са ни ранили преди време, но сме простили  първия път. Всеки може да сгреши, нали така. Приемам, че тази личност след време осъзнава, че е  сгрешила, разкайва се   за постъпката си. Взаимно решаваме, че имаме нужда от пауза. Случва се така, че след кратко  време тази личност пак иска да има контакт с нас, и  ние отново подаваме ръка, като  приемаме  това за зов за подновяване на приятелството!

 Обаче,много скоро тази личност   пак ни причинява болка... Ние сме отново наранени и този път аз  искам да  се дистанцирам за винаги, личността  обаче иска да  простим. Аз  обаче изгубих доверие в тази личност. А аз  вече някак си  вътрешно не вярвам, че ако простя и втори път, няма утре  да има трети и пак болка и обиди. Казва, че  ме обича като приятелка, а ме ранява.  Ако наистина ме обича,  няма да се държи така, поне не втория път ....

Какво мислите вие? Да се дава ли шанс трети път, колко може да се дава шанс...непрестанно ли...? Аз съм пред дилема и искам да чуя вашето мнение...Какво бихте направили вие...


Не тая никакви чувства, нито негативни, нито позитивни .В момента аз  просто искам да забравя за всичко...Не ми се беше случвала точно такава ситуация.


 Не искам да търся отговор в книгите, а от вас, от вашите лични преживявания, ако сте изпадали в  такова ситуация...споделете

Може би има значение да допълня, че не познавам тази личност от много отдавна, тоест приятелството ни не е от много години, а от скоро....

Червеновинце, колко ми е познато това!
Само, че за разлика от теб става дума за приятелство в единия случай от много години.Аз знам с кого си имам работа, просто не можах да се откъсна от въпросната личност- където и да отида идва подире ми и не мога да я отрежа. странното е, че с днешна дата децата ни почти връстници са в същите отношения както и ние двете, т.е. нейното ранява моето, както тя някога мен. Моето дете на 6,5 години след последната ни среща ми каза, че не иска да се вижда повече с тях.
Другите са колеги- семейство- направих много за тях. Според мен бяхме приятели, когато започнаха забивките и предателствата. Според тях пак сме приятели и няма такова нещо- те са безкрайно лоялни с мен- според тях. Те оплаквания от мен нямат и в горния случай е същото. Дори не разговарям- просто знам,че няма оправия. Избягвам срещите. Лошото е, че както писах и преди няколко дни, дори не искам прошка- защото не искам лицемерие и няма да повярвам. Забравям за лошото, което са ми сторили и започвам да се държа нормално и тогава следва поредната подигравка или предателство. Ей на това ми качество не се радвам особено. 
винце, при условие, че не ти е близък човекът и при условие, че се повтарят нещата- няма спасение. Просто им хора за които предателството е начин на живот.

Дарена, благодаря ти, че сподели.    Наистина много си търпяла.   Аз не бих търпяла толкова години постоянно предателство. Затова и сега се чудя, докато  връзката е отскоро...

Сигурно ще кажете..."Винце, питай сърцето си, то не лъже.."

Да , ама сърцето не изпитва нищо...то мълчи.

Бих простила, но не бих забравила. Т.е. по- нататък ще имам едно наум, когато общувам с този човек. Когато простя няма да си спомням с неприязън за това, което се е случило. Бог е във всеки един от нас, а Бог прощава безкрайно, стига разкаянието да е истинско. Само, че е трудно да бъдем великодушни като Бога.

ЧервеноВинце, ако случайно утре този човек го блъсне кола и почине, няма ли да имаш угризения за поисканата и недадена прошка? В такава ситуация по- лесно ще ми е да простя днес на него, отколкото утре на себе си. Прошката може да се даде не заради друг, а заради самите нас. Т.е. да простим заради себе си, защото се обичаме и защото е чудесно да бъдем великодушни.

Винце  ,
"Колко пъти може да се прощава на човек, който ни е ранил повече от един път? "
Все пак зависи от ситуацията и от твоето усещане най- вече.
Ако този човек те привлича по някакъв начин ,може да опиташ  да простиш отново. Но без да го допускаш много близо до себе си.
А тази личност осъзнава ли ,че те наранява? Може сега , след тази прошка да научи урока си.
Аз бих простила , но за последен път  и бих се държала леко резервирано, без да се раздавам за тази личност.
Незнам обаче дали това е правилно. Постъпи така ,както го чувстваш. Ако твърдо чувстваш  ,че не искаш повече приятелство - значи не. Ако имаш смесени чувства - дай последен шанс. 

И аз посещавам  http://zashto-kak.hit.bg/kozmetika.htm , и изпълнявам тази козметика с пръсти вече 3 месеца, всеки ден.

Desss   , радвам се за теб  . Много успех на новата работа   

 

Винце, 

Щом ситуацията се повтаря, значи е някакъв урок. И той се повтаря, не защото ние сме лоши и сме го заслужили, а защото не сме разбрали нещо....
Колкото и да игнорирам някого, при условие, че ми е привлякъл с нещо вниманието аз си го "привличам" и отново и отново......колкото и да прощаваме на един и същи човек, докато ни дразни с нещо,  той ще е около нас. И вероятно затова огледалото ни показва нещо.....


 честно казано в ситуация като твоята - давам прошката, пращам Рейки на ситуацията и визуализирам  или отигравам "добър край"..пък после каквото-такова.
Ти си направила най-доброто, което си могла.
Може би кармичният урок е и за другият човек, за да разбере той, че някои работи ще станат, само и ако той се промени.....

Вчера четох и си припомних принципа(в тази или в другата тема  ), че не бива силно да се привързваме.....

Честита нова работа на Desss 

ЧервеноВинце , да споделя и своя опит в подобна ситуация. Имах една приятелка, която беше в продължение на години в тежка депресия и аз бях винаги до нея. Спасявала съм я да не си посегне на живота и каквото се сетиш в този ред на мисли. Правех го от сърце и по това време следвах социална работа и ми беше радостно да споделям опит. Намирах работа на баща и за да оцеляват, давах им храна при положение че живеех сама и давах и давах... Не съжалявам за нищо тук само споделям. Един ден изпаднах аз в беда, майка ми почина сравнително млада внезапно и това ме срина доста. Тази приятелка извведнъж изчезна от хоризонта а аз вече имах нужда от нея от морална подкрепа. Ожени се и не ме покани дори на сватбата си, после роди и пак все едно ме няма. През това време аз минах през много изиптания и благодарение на търсещата ми душа се справих  с всяко едно от тях. Сега след няколко години  тя има нужда от мен. Прави опити да се срещнем но аз нямам нужда , нямам и желание за такова "приятелство". Не изпитвам нищо към нея нито добро нито  лошо но няма място в моето свободно време за нея. Сега благодаря за този урок, защото аз сега я разбрах и зная защо е постъпила така. Тя просто не е имала инстументариум за адекватно посъпване в трудни моменти. Винаги някой я е носил на ръце. Не се и опита да ми помогне, защото на хората не им е приятно да слушат лоши неща, за загуба, за болести и т.н. а аз слушах неините години... Та така аз я освободих с любов и не се чувствам нито виновна нито длъжна да започна нова "терапия" от която пък тя има нжда в момента.
   Твоята приятелка не разбира според мен, че те наранява. Не го усеща дълбоко в себе  си  а в същото време  има  нужда от  теб. Явно и ти си добра "терапевтка" като мен

Desss , много личносто удоволетворение

Хмм и аз имам един случай такъв,в момент на срутване на моя живот,просто ми затвориха врата,
и то с нелепо обяснение.Само,че аз заминах в друга държава,сега се чуваме рядко.
Онзи ден ми се обади майка и,да ни видела,а аз знам,че е да види как сме материално,еми не пожелах да се видим,
нямам какво да говоря с въпросната жена,ноооо съдба или не  след 2 дни се срещнахме случайно и общи приказки си казахме....
Мисълта ми е,не знам с какво те е предала,ако е казала тайната ти или злословила по твой адрес,просто не бъди толкова доверчива,не
споделяй   

Винце, моето мнение по твоя въпрос май ще бъде най-крайно...
Аз лично за себе си - и май в противоречие на всичко, което съм чела, но от опита няма по-голям учител (за добро или за лошо)  - съм стигнала до следния извод. Прощавам, но трети шанс не бих дала. Не мога да си позволя лукса да бъда подведена за пореден път... а и не виждам смисъл. Особено ако става въпрос за сериозни неща, а подозирам, че за такова нещо става дума. Много шансове съм давала, на много хора. докато в един момент смисъла някак започна да ми се губи...
Ти си прецени как да постъпиш. Но моя съвет би бил - прости й, но я остави.


Desss, поздравления за новата работа! Много се радвам за теб 

"Бог не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда - да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш."


ето до това  опираме - дали имаме съответната нужда -  (сами избираме) да се чувстваме умни, красиви, добри, уязвими, слаби или силни, обичани или мразени, нищожни или велики ...