Публикувана: 21 март 2009, 23:44 ч.
Последно мнение: 18 авг. 2009, 13:54 ч.

подсъзнанието може всичко 9

36 256
462
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как различаваме интуицията от купищата мисли и преценки? Откъде идва интуицията - от първосигнални усещания или просто си мисля, че е така?
Как усещате интуитивно или начини да 'върнете'/развиете интуицията си?
Какво е значението на думата интуиция и как можем да я развием?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как различаваме интуицията от купищата мисли и преценки? Откъде идва интуицията - от първосигнални усещания или просто си мисля, че е така?
  
  Интуицията се различава от купищата мисли и преценки, тъй като възниква като внезапно усещане или предчувствие. Често се пренебрегва, когато се опитваме да го анализираме логично. Децата често използват интуицията си, но с времето те също свикват да не обръщат внимание на мигновените си реакции и усещания и предпочитат аналитичния подход. За да я различите, трябва да обърнете внимание на първоначалното си усещане и да не се опитвате да го анализирате логично.
- Как усещате интуитивно или начини да 'върнете'/развиете интуицията си?
  
  Интуицията се усеща като предчувствие или „предчувствие“. За да „върнете“ или развиете интуицията си, можете да се научите да улавяте нейните сигнали. Можете да доверите на усещанията си, обръщайки внимание на повтарящите се знаци, вглеждане в рисунките и бележките си, решаване на логически задачи и слушане на първоначалното ви усещане, без да го пренебрегвате, опитвайки се да го „разгадаете“ логично.
- Какво е значението на думата интуиция и как можем да я развием?
  
  Значението на думата интуиция произлиза от латинското „in” и „tuitionis”, което означава „в самия теб“. За да развиете своята интуиция, можете да се научите да улавяте нейните сигнали, като се доверявате на усещанията си, обръщайки внимание на повтарящите се знаци, вглеждайки се в рисунките и бележките си, решаване на логически задачи и слушане на първоначалното ви усещане без да го пренебрегвате.
- Какви са методите за трениране на шесто чувство?
- Как можем да различим интуицията от обикновеното самовнушение?

# 435 14 май 2009, 10:42 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 775

"Приятел е не този, който ти бърше сълзите , когато страдаш, а този, който не ти ги създава!!" Peace

# 436 14 май 2009, 11:08 ч.

Мнения: 624

Lilian_V Peace

Сиса, не случайно ти зададох този въпрос! Забелязала съм, че хора, които не могат да прощават на себе си не могат да прощават и на другите! Пиша ти от личен опит. Когато осъзнах, че всички са хора и е нормално да грешат, осъзнах също, че и аз съм човек и не мога да бъда перфектна, тогава всичко си дойде на мястото. Сега приемам грешките на околните (и моите) по-нормално. Пак ги анализирам, но не изпадам в такава дълбока депресия както преди. Това ме направи по-умерена и разбираща (поне се надявам да е така).
Приеми се такава каквато си. Неприятно е да се допускат грешки, но понякога е неизбежно, защото нямаме натрупан достатъчно опит и най-вече мъдрост. Поне аз така разсъждавам.

А истински приятел е не този, който никога не те наранява и който винаги е с теб в трудните моменти. Истински приятел е този, който може да си признае грешката, който иска да запазите приятелството си въпреки всичко, който може да прости и твоите грешки!
И когато пак седнете на кафе да се чувствате така сякаш нищо не се е случило.
Приятелството е път осеян като всички други с препъни камъчета, бодли, горчивина,..., но винаги накрая идва чувството за "сродна душа"!
Не търся приятели, които винаги ще са съгласни с мен и не биха ме наранили, защото това за мен е лицемерие. Предпочитам хора, които ще си кажат какво мислят за мен, въпреки че знаят, че това ще ме нарани! Уважавам и ценя много тези хора.
Grinning

# 437 14 май 2009, 11:09 ч.

София
Мнения: 606

Цитат на: mijjjka в чт, 14 май 2009, 10:28

Добре де

, аз ли нещо не разбирам /то сигурно е така /, но как успявате да не очаквате нищо от хората, с които общувате ?

Защо мислите,че движението/промяната на нещата около нас водят до духовно развитие? Не мисля, че двете неща са задължително свързани.
Освен това някои животи ни се дават за "почивка", през тях няма сътресения и кой знае какви препятствия за преодоляване, но това не означава, че през тези животи няма духовно развитие...

Ами аз примерно още не съм се научила напълно да не очаквам нещо от хората... но се старая... когато усетя, че започвам да се сърдя и ядосвам на някого си повтарям няколко пъти - Той/тя има право, може би трябва да променя отношението си към този човек... И когато аз променя нещо и той променя...

Това го осъзнах скоро - ето пример от моето ежедневие - имам един клиент, който все ми крещеше по телефона, все недоволен... аз се ядосвах... и колкото повече се ядосвах... той повече ми крещеше... една сутрин се събудих променена... беше ми безразлично вика ли ми или не... казах си, може би той не е доволен настина... и когато се обади пак аз не го нападнах, не се защитавах... обясних му спокойно защо се случва така, помолих го да изчака и му подарих нещо, което той не очакваше... така той стана специален и повече не съм имала проблем с него... той си промени нагласата към мен...

По въпроса за почивките в животите... Да, така е... абсолютно подкрепям! Peace

Аз за съжаление не съм в тази част, а говоря от моя опит. Може би има такива хора, но при тях би трябвало душата и сърцето да са в покой... т.е да нямат желания за промяна... а аз имам ...и тези промени вървят със сътресения...

# 438 14 май 2009, 11:19 ч.

София
Мнения: 606

Цитат на: Сиса / в чт, 14 май 2009, 09:45

Lilian_V , знам, че ако не очаквам нещо от някой, няма как да се разочаровам, малко са хората около мен, от които очаквам нещо добро.Не че съм очаквала кой знае какво от тази приятелка, но мислех ,че имаме що годе открити отношения.Проблема между нас възникна ,когато аз осъзнах, че има някакво измислено напрежение между нас, невъзможност да си изпием кафето, без поне веднъж да не се заядем , някаква дребнавост такава.

Сиса добре де... според мен и моето възприятие за света аз имам много приятели и на различните моменти, когато съм очаквала добро са откликвали различни хора. Т.е ти може да виждаш и чувстваш неща, които твоята приятелка не и тогава ти и говориш на неразбираем език и в нея седи усещането за някакво напрежение и те напада в защита... Тя може да не е дорасла да ти помогне, когато си имала нужда... просто не може!... но затова не е виновна... така че просто й прости... следващият път, когато усещаш такова нещо - опитай се да паднеш до положението на отсрещната страна... т.е да промениш изцяло твоето възприятие за живота за този момент докато сте на кафе примерно... така според мен ще трупаш положителни емоции и ще научаваш нови неща... дори понякога е забавно... всички хора сме уникални...
Това разбира се е моя гледна точка и не искам да твърдя, че това е формулата! Hug

# 439 14 май 2009, 11:21 ч.

София
Мнения: 606

Цитат на: Passiflora в чт, 14 май 2009, 11:08

Когато осъзнах, че всички са хора и е нормално да грешат, осъзнах също, че и аз съм човек и не мога да бъда перфектна, тогава всичко си дойде на мястото. Сега приемам грешките на околните (и моите) по-нормално.

Абсолютно съм съгласна! Peace

# 440 14 май 2009, 11:32 ч.

Мнения: 430

[quote author=Passiflora link=topic=382083.msg11206208#msg11206208 date=124228852
Не търся приятели, които винаги ще са съгласни с мен и не биха ме наранили, защото това за мен е лицемерие. Предпочитам хора, които ще си кажат какво мислят за мен, въпреки че знаят, че това ще ме нарани! Уважавам и ценя много тези хора.
Grinning

[/quote]
   Аз също мисля така!Най -ми е трудно да преглътна точно това , една година лицемерие , защо просто не ми каза/ аз го направих веднага, щом го осъзнах/ , че я наранявам по някакъв начин?!
  Няма идеални хора, и аз далеч не съм такава , имам си своите лоши черти, знам го.Приятелството не е по задължение, приемаш някой с всичките му качества ,ако го смяташ за такъв.
  За мен нещата се промениха , едва ли като седнем на кафе , аз ще си въобразявам, че нищо не е станало.Да си затварям очите, да лъжа сама себе си, ми не мога, пък и кому нужно ?!

# 441 14 май 2009, 12:31 ч.

у дома
Мнения: 708

Здравейте, Hug

Аз съм тук отскоро и съм само от четящите в тази тема засега, но бих искала да се включа в дискусията ви за приятелството ако може ...

За мен приятел е този, който е с мен и продължава да ме обича/цени, въпреки, че ме е опознал. Той приема и минусите ми, прощава ми всичко т.е. не бих могла да направя нещо което да не може да прости т.е. приема ме в пълнотата на моята личност. С него аз се чувствам 'у дома' - свободна да излея душата си и да бъда себе си без притеснения и угризения. Това е част от моето разбиране за 'сродната душа'. Само мога да се надявам и аз да съм такава приятелка.
Споделям мнението на Пассифлора. Peace

Сиса, а може би това което ти виждаш като лицемерие за нея е било дилема:- "Обичам я, не искам да й казвам че ме наранява, за да не й причиня болка." Може да е предпочела да се остави да бъде наранявана, за да ти спести болката на теб. И идва момент в който ти всъщност я упрекваш, че не е избрала да те нарани. И е изригнала в негодувание newsm78

Как ти се вижда подобно тълкуване?
Ако това е урок и за двете ви и поговорите като взаимно си простите с решение да съхраните приятелството си, отношенията ви би трябвало да преминат на едно ново ниво и да станат по-дълбоки.

Последна редакция: чт, 14 май 2009, 12:39 от fastuche

# 442 14 май 2009, 12:40 ч.

Мнения: 620

esme_bolger Hug

благодаря за цитатите идват ми точно на време

# 443 14 май 2009, 12:58 ч.

Мнения: 624

Сиса, мислех да ти пиша нещо, но виждам, че fastuche Hug

ме е изпреварила, за това само ще те попитам едно. Дали не бъркаш търпението с лицемерие?

И още нещо: ако достатъчно държите една на друга, ще намерите отново начин да сте добри приятелки! Grinning

Последна редакция: чт, 14 май 2009, 13:03 от Passiflora

# 444 14 май 2009, 15:28 ч.

Мнения: 3 674

Наистина стана интересна дискусия...

Мише ..много хубава притча/ за жабите/

esme_bolger ...

Цитат на: Passiflora в сб, 08 дек 1973, 22:00

....
А истински приятел е не този, който никога не те наранява и който винаги е с теб в трудните моменти. Истински приятел е този, който може да си признае грешката, който иска да запазите приятелството си въпреки всичко, който може да прости и твоите грешки!

Passiflora, това и аз така го разбирам

Цитат на: Passiflora в чт, 14 май 2009, 11:08

Когато осъзнах, че всички са хора и е нормално да грешат, осъзнах също, че и аз съм човек и не мога да бъда перфектна, тогава всичко си дойде на мястото. Сега приемам грешките на околните (и моите) по-нормално.

Ето това всъщност беше причината за разрива. Очаквваше много от мен да съм нещо, което не мога да бъда.

Обаче и аз като Сиса, не разбирам, защо като си правил добро на някого, помагал си му в труден момент, той ти връща с зло и те ранява? Не искам и благодарност за товаа ,че съм помогнала..просто може да си иде, без да обижда. Да се разделим по човешки, без болка.

Относно очакванията , искам да поясна. Аз нищо не съм очаквала или искала от нея. Тя ме моли за помощ, тя очакваше от мен. Аз дадох от сърце цялото си приятелство. И аз наистина аз не очаквам тя да ми върне жестовете, които съм правила за нея. Не съм подала ръка, защото очаквам, че един ден, тя ще ми върне жеста. Не. Помогнах защото този човек ме помоли за това, имаше нужда от моята помощ, моята подкрепа, моята енергия... и аз ги дадох. С най-добри чувтсва. И след като е взел всичко от мен, нека просто да си иде от моя живот, без да има болки ...

Защото разочарованието от нейна страна всъщност дойде, когато тя взе да ме сравнява със себе си и ми казва, че сме много различни, затова тя не можела да приеме. Ама аз и да искам не мога да бъда като нея, а и не желая.Аз си имам свой път и свои възгледи, свои минуси и плюсове...като всеки нормален човек

В крайна сметка се оказва, че този, който ни ранява, очаква от нас, да сме това, което той иска от нас..и ако не сме , той се разочарова от нас. Освен това, дори и като приятел, никой няма право да ни се бърка в живота ни , ако ние не го помолим за това. Той обаче се бърка. И някой е казал много хубав мисъл"Непоискано добре, не е добро"

Сега да питам... да не би в такива случаи, когато помагаш на някого, и той с месеци те е занимавал със себе си и своите проблеми, и ти си му давал своите сили и енергия, за да му дадеш криле, и после , когато е получил това, от което е имал нужда, и ти обръща гръб...да се води като енергийно вампирство?

Не мога все още да разбера кой е енергиен вампир и кой не... Някои вампирчета са толкова мили и добрички, че ги заобичваш...а пък всъщност си те цоцат..

Сега се сещам за на Амитола подписа, който гласи>. "Хората не правят нищо заради теб, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представят *
*Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представяш

И това аз го разбирам така,че всичко, което правим за другите , го правим за себе си...защото в крайна сметка се оказва, че като направим добро на някой, то е вплюс за нас, тъй като с този жест ние се пречистваме и изкачваме нагоре в духовното си развитие...и обратното, ако/когато навредим на някого, си мислим, че му вредим на него...в всъщност ние вредим на себе си, защото това ни дърпа няколко стъпала надолу.

Така че вкрая на краищата , кой каквото прави, на себе си го прави.

Днес съм доста по-добре, благодарение на това , че споделих с вас и вие споделихте мнението си

Последна редакция: чт, 14 май 2009, 15:50 от ЧервеноВинце

# 445 14 май 2009, 16:21 ч.

Добрич
Мнения: 6 232

Искам да споделя, че много ми хареса подписът на не помня коя съфорумка /цитирам по памет/: Да таиш обида е все едно да изпиеш отровата предназначена за друг, а после да очакваш той да умре.

Мисля, че спокойно можем да свържем тази мисъл с прошката. Когато таим обида и не прощаваме, всъщност вредим на себе си.