Имате ли самочувствие,когато качите килограми?

В момента имам 5-6 излишни кг и определено не се чувствам добре. Като вървя, имам усещането, че задника ми се тресе . Тежко ми е , не се харесвам. Дрехите, които носех допреди година не ми стават. опитвам се да спазвам някаква диета, свалила съм 1 кг, но не е достатъчно. С настъпването на пролетта и първите слънчеви дни,се амбицирах, правя си масаж с вендузи, въртя колелото в къщи, което иначе използвах за закъчалка. Знам, че не са много кг и ако съм по - сериозна ще успея.

Като напълнея ми е некомфортно, защото се уморявам по-бързи и ставам по-болнава - настинките не ме подминават. Самочувствието ми не страда, защото възприемам качването на килограми като здравословен, а не естетичен въпрос. А пък и по принцип не нося тесни дрехи, защото ограничават движенията ми, така че и дрехи трудно могат да ме притеснят.

Като се видя напълняла и се хващам в ръце и отслабвам.Не се предавам за нищо на света на изкушенията.Визията ми е по-важна.В момента съм почнала Дюкан и от 9.02. въртя-суча ,но ще си постигна целта.Искам да изглеждам добре и няма да се изоставя.

И аз се хващам обикновено в ръце като мина някаква граница. Правих Дюкан 3 месеца, но много бързо си върнах килцата, а бяха толкова лишения, без плодове, без мазнини... Спасява ме само спорт и ограничения, без забранени храни. Като видя, че прибягвам до ластичните дънки и  се чувствам като тюлен  . За щастие съм с доста добро чувство за хумор и килограмите не ми се отразяват нито на самочувствието, нито на настроението 

Момичета, аз цял живот съм си била дебеличка и откак го осъзнах през пубертета ми е много гадно. Цял живот съм била на диета някаква, включително и на многогладуване, но след това всичко се е връщало. Аз съм на 43 г., имам си съпруг и дете, но за тях килограмите ми никога не са имали значение, а само грижата за техния живот. Имах си доскоро и приятел, на 61 г., за който мислех че е щастлив да има толкова млада, интелигентна приятелка. Веднъж покрай нас в едно барче мина моя позната, към която аз му насочих вниманието. Той побърза да изрази възхищение колко е елегантна и стройна. 6 месеца по-късно и аз/в резултат на зоболяване/ станах такава, 50 кг. при ръст 160 см. Облечена наистина съм като манекенка, но без дрехи кожата ми наистина много се отпусна. Тогава той изказа възмущение спрямо това как изглеждам сега, при положение, че преди не ми е казвал и дума по отношение на това колко сексапилна съм, макар и пълничка. Тогава имах сутиен чашка Д, а сега съм с А. Домашните и те не ме харесват, но на тях им прощавам. Аз лично се харесвам слаба, макар и с дрехи, а и здравето ми се подобри в резултат на здравословния хранителен режим. Приятелят ми е ясно, че трябва да го зарежа. Но проблемът ми е друг. Трябва ли да стана предишата свиня, без самочувствие за да си мислят че съм добре близките ми и да отдам живота си само на тях или да се живея сегашния живот със самочувствие и да си намеря друг приятел? А иначе за близките си продължавам също така безкористно да се грижа. Въпреки че целия този проблем ме докара до паническо разстройство и в момента се лекувам при психиатър.

vessit , от всичко написано виждам, че имаш доста проблеми на главата си, но не ги обвъзрвай един с друг - бъди слаба и се храни здравословно, радвай се, че си такава, въпреки че е станало зарадви здравословни проблеми. Тялото ти това иска - дай му го и не го мисли повече - ще си ок. А личния ти живот трябва да си го проведеш в ред, но не намесвай здравето си. Дали да си с мъжа си или с някой друг не е обвързано с това да ли да ставаш "свиня" 
Успех   
Иначе по темата - аз съм напълняла с 6 килограма от лятото, но съм доста нисичка, тъй че ми личат като 10  И се чувствам идентично с авторката на темата - отлагам купуването на дрехи, иска ми се да се затворя вкъщи и да не излизам да ги показвам 
Но нямам друг избор - трябва да се свалят, не може на тези години (на 20 съм) да си лепя килограми от нищото и да си ги пазя 

Много ми е познато седенето с якето, некупуването на дрехи, нежеланието да се показваш пред хора... Слава богу, този кошмар е минало за мен, свалих 12кг. Сега остава да не се върна назад, че пътя наобратно е кратък и стръмен надолу.

Elence, благодаря ти за хубавите думи. Но вече съвсем се побърках. 4 дни бях в София, имам там няколко приятелки, с които не се бяхме виждали отдавна. Всички те/макар и всяка поотделно/ ме посрещнаха с думите "леле, колко зле изглеждаш"

Е, те пък са е..ати приятелките! 
vessit , не съм те виждала как изглеждаш, но няма начин, да изглеждаш толкова зле!  Ти си жена, в разцвета на силите си. Слаба си, тренираш - силна си, гъвкава, подвижна. Имаш хъс за живот, личи от постовете ти, в темите, които съм те чела. Отгледала си голямо дете - какво повече?! 

Е,как какво,нали все някой трябва да иззлобее?  Виж какво Весит,ясни са ни "приятелките" ти..но ти не им се връзвай...я започни да им разказваш колко си щастлива,колко нови гаджета имаш...как всичко ти е на 6, абе измисляй си....усмихвай се много ! Като позеленеят,си тръгни и ги забрави....но си остани усмихната и щастлива..заради себе си и заради детето ти,на другите ,майната им...

Здравейте, писах в темата "Без думи", но ще кажа и тук. Опитах се да кача снимки, но явно са по-големи от допустимия формат. Ако някой иска да ме види преди и след, ще ги пратя по скайпа :  becu_65     Винаги, когато съм на линия ми свети зелено, никога на слагам разни скрити статуси, само пишете кой е, защото не отговарям на непознати.

Е не бих казала, че самочувствието ми много страда, по-скоро страдат колената ми и ставам по-скръндзава - не ми седават пари за нови дрехи, щото ми писна от вариране в килата, а за козметика и гримове и без това не давам много пари 

Какво ти самочувствие-сдухвам се отвсякъде.
Като си гледам дрехите от "слабите"периоди и ми идва да се гръмна,как съм могла да се отпусна толкова.Знам ,че съм предразположена към напълняване,ама нямам наяждане...

Дори и 2кг. да кача откачам и не мога да се понасям.