Ако дискова херния имаш ти, на купон с нас бъди! - 2

Къде сте днес-на вън е хладно а вас ви няма.Пак чистите и се стягате за велик ден нъли-с парцали прахосмукачки и препарати е заето времето А аз цял ден си почивам-днес ми се е паднало,но утре какво чистене ме чака,че да видим хернииката дъли ще и хареса.Ако се обади ще е зле

Здрасти! Доста време ми отне прочита на темата с всичките й продължения.
Мисля, че е добре да споделя и своя опит. Не знам кога се е появила ДХ при мен, но усетих че нещо не е наред още през лятото.
Големите кризи започнаха на трети декември 2008г. Къде ли не ходих и кой ли не се опита да помогне.Междувременно започнах да не чувствам левия крак от коляното до върха на пръстите, като цялото  стъпало беше изтръпнало и вдървено, а в областта на глезена болката беше неописуема. В средата на януари направих ЯМР и по мнение на невроложката трябваше да се оперирам веднага. Настояваше да е при д-р Романски. Аз обаче отказах.
Близо месец и половина карах на хапчета, инжекции, системи. Болките понамаляха, особено след десетдневния курс с 15% Манитол венозно. Тогава реших, че е най-добре да си помогна сама, защото нито кинезитерапевта, нито мануалния терапевт, нито пък акопунктурата даваха някакви резултати. По едно си приличаха всички изказвания на специалистите, а именно ТРЯБВА ДА ОТСЛАБНЕШ. Така и направих. Започнах хранителен режим (някъде в началото на март) и до този момент съм свалила около 9 кг. Лекарствата ги спрях в средата на март, защото ми  дразнеха стомаха. Единственото хапче, което приемам и в момента е Артростоп рапид 3х1 на ден + мазане с крема артростоп (започнах на 7 март и трябвя да продължа до 7 юни). Насочих се към този илач, защото получих силни болки в колянната, тазобедрената и глезенната става на засегнатия ляв крак. Истината е, че все още ме понаболява крака около грезена и имам мравучкане на същото място и седалището при дълго стоене права и продължително ходене. Но за сметка на това тазобедрената става и коляното вече не ме болят, а глезена е леко отекъл. Според мен и това ще премине както и изтръпването с повишаване на мускулното натоварване на левия крак, който близо два месеца и нещо съм пазила от натоварване, поради силните болки и парезата.

П.П.
Според мен всеки трябва да открие сам за себе си начина за справяне с ДХ. За мен първото важно нещо, което трябваше да приема е, че ДХ не се лекува. От мига, в който осъзнах , че ще живеем с нея заедно докато схлопим очи реших да направя всичко по силите си съвместното ни съжителство да бъде поносимо. Нека не забравяме, че първата крачка към решаването на проблема е вникването в същността на ситуацията, както в настоящ така и в бъдещ план.

Успех на всички!

Много си права Чана,но аз все още не мога да свикна,че ще живея с хернията .Много ми е трудно и не мога да го приема.Имам я вече година и 3 мес.Все още се боря с приемането и и не я искам.Може би трябва да я обикна????

Чана,би ли споделила какъв хранителен режим си започнала.Итова ме интересува,че и аз трябва да слабея

Това,че не съм дебела,въобще не ми е помогнало.60 те ми кг не са ми тежали никога.Тежше ми огромния корем по време на бременноста,но нямаше как.Нали съм мъжка майка

Чана,а какво ли ще ми кажат на мен същите тези специалисти-сигурно трябва да качиш килца понеже аз съм 45 кг.,мислите ли наистина,че това е причината и основния проблем при една дискова херния,аз не съм убедена,всичко е до здравината на мускулите по точно, и състоянието на хрущялите.Аз също се замислям напоследък за тези хранителни добавки който подхранват хрущяла,с това вече съм напълно съгласна и не че вярвам че може да се възстанови увреден хрущял ами по-скоро за предпазване на останалите такива.

Здравейте,съжалявам че пак се намесвам във вашата тема и пак с въпрос. 
Искам да ви попитам дали някой има изкарана дискова херния без болки в някой от двата крака или тя винаги е съпроводена с нея.
Благодаря предварително! 

Добре дошла , чана   Успех в борбата с хернията ! МОжеш да споделяш с нас какво ти се случва - ние  затова сме тук . Килограмите оказват влияние дотолкова ,че създават натоварване на вече увредения диск и в комбинация с работата , особено ако е тежка или пък свързана със продължително седене на едно място , вече повлияват неблагоприятно проблема . Да , мускулния корсет държи гръбнака и ако сме с повече килца и отпусната мускулатура това влияе на гръбначния стълб .

maniadekay , не съм чула някой да няма болки и изтръпване или схващане , ако е дискова херния ,. По -леките оплаквания са , когато прешленния диск се е разместил ( протрузия ) , но стане ли херния , оплакванията вече са много по -силни , поради притискането на нервите . Аз също получих болка в колянната става на левия крак , която се засилва при продължително ходене и особено ако нося неудобни обувки .

[bubolina_80 , няма да ти кажат да надебелееш . При теб проблема не са килограмите , а вероятно натоварването . Аз се подредих , след като имах години оплаквания като затопляне на десния крак , дискомфорт и болки в кръста , но като качих рязко килограми и хоп - дискова херния .

IMJ , наистина трябва да свикнеш да се грижиш за себе си и да се пазиш с оглед на това , че близките ти имат нужда от теб и ако ти си зле , това ще се отразява и на тях .

Лек ден на всички 

Здравейте отново!!!!
Съжалявам, че не мога да се вкл. след 18.00 ч. Нета ми е служебен, а в къщи не искам да имам. Времето  след 18.00 както и почивните дни е за семейството ми.  
Мили *братя по съдба* знам, че е много трудно да приемеш необратимото. Истината е: От дискова херния не се умира, но с нея се умира(сигурно вече многократно сте срещали тази максима) Не случайно споменах в първото си вкл. за нуждата: 1. да осъзнаеш проблема,2.да вникнеш в същността на ситуацията,3. да положиш усилия в търсене са собствен метод(удобен и възможно най-малко стресиращ за теб самия) за справяне в настоящия момент, и нещото което дебело подчертавам сега е нуждата от съпричастност и подкрепа от страна на семейството. Помощта, разбирането и неомаловажаватето както на физическото така и на  психологическото ни състояние до голяма степен обуславя времетраенето и степента на справянето с дълготрайното съжителство с ДХ. Повярвайте ми! Говоря от личен опит. Ето и малко факти.
Аз съм от оная *порода* жени, дето никога не се оплакват или ако си позволят да кажат нещо, то значи работата е сериозна. Когато в началото на лятото започнаха болките с полувин уста си позволих да споделя със съпруга ми за неудобствата, които имам.
Но така се случи, че той влезе в болница по спешност и моите болежки останаха на заден план. После любимото ми момче постепенно се възстановяваше, а на мен не ми оставаше време за собственито ми страдание и така до един следобед в края на м.ноември, когато по време на интимност нещо се случи и .......... прекратихме сладките изживявания до ден днешен. После последваха месеци на болка и т.н.т както описах по- горе. Важното в случея е, че подкрепа получавах от страна на майка ми, която живее с нас, помага ни с детето и както шеговито я наричаме е нашият *домашен любимец*. Съпругът ми като чели не желаеше да приеме сериозността на проблема ми. Едва когато легнах на легло и невроложката категорично отсече ОПЕРАЦИЯ той започна да вдява. Но истинката промяна в отношението му настъпи когато захвърлих имиджа на *мъжко момиче* и излях цялата си болка, гняв, обида, разочарование, празнота, самотност в една тридесет секундна тирада. Едва стояща на крака, ръкомахаща като ветропоказател по време на буря, къде съскаща, къде крещяща избълвах всичко, което ми тежеше и не ми даваше мира. После се строполих на дивана и въпреки, че всяка клетка от кръста надолу пищеше от болка, на душичката ми олекна. И тогава нещо се преобърна в отношенията ни. За пръв път от съвместното ни съжителство аз бях  просто ЖЕНА, а милото ми момче отново стана моя МЪЖ.  
Какво да кажа повече? За месец направи ремонт на апартамента (гипскартон и вата на тавана, стени, смяна на врати, нови легла и матраци, нови гърдероби и т.н.т.) Каза, че като се е захванал ще кара до край. А през това време аз лежах на дивана в кухнята обсебена от зверските болки. Майка ми гледаше дъщеричката, а тя милата не смееше да ме приближи. Снощи ми каза, че се е
страхувала от мен - лицето ми било криво. Мъжът ми направи всичко възможно да съобрази желанията ми относно интериора и се съгласи кухнята да ремонтирам АЗ. За жалост *мъжкото момиче* от време на време се пробужда, но твърдо съм решила да не му позволявам да си развява много байрака.


п.п
Диетата ми е елементарна: на хранене поемам количество колкото е големината на свит юмрук; скарах се с брашното, солта, захарта, животинските мазнини (мазните меса) и маслото(маргарина); Минимум 2 литра вода; Без газирано и готови сокове; Зехтин вместо олио.
 Що се отнася до любовните отношения с ДХ смятам, че е по-добре да направиш врагът свой приятел. Осъзнавайки и приемайки съвместното съжителство с ДХ, аз се опитвам да променя досегашното си битие към по-добро, както за мен, така и за цялото ми семейство. Пожелайте ми успех! Вярвам, че когато човек е достатъчно мотивиран и подкрепен, може да продължи живота си, макар и това да налага промени на навиците, отношенията, дори характера. Важното е тези промени да са към по-добро и качествено битие.

Успех,Чана.Но как към по-добро и качествено битие с тази херния.На мен лично тя ми влошава живота,ограничава движения,желание за разнообразие та дори и за контакти.Толкова мисля дъли да тръгна на някъде,да не би да ме заболи като съм далече от дома какво ще стане и т.н.Много се радвам,че имаш силата да промениш живота си,съобразявайки се с много неща и пак да си доволна.Аз не мога.На мен ми пречи не само физически,но и психически.Наистина ти пожелавам да се справиш с положението. 

IMJ , нормално е да изпаднеш в депресия - животът ти е бил динамичен , била си здрава . Сега трябва да се съобразяваш със състоянието си , но ние можем да живеем с него , с това заболяване . Има много хора , които са със страшни диагнози , на които им остава определено време живот и съм сигурна ,че на драго сърце биха се сменили с някой от нас . Затова хапчетата са с мен , макар да не посягам към тях често . ЗАтова си взех и колан , който ми облекчава ежедневното натоварване . Много ме беше страх , когато на Нова Година отидох в непозната къща и се чудех дали матрака ще е добър , защото ако не е , ще се събудя с болки . Когато ходя на гости , спя на земята , ако дюшекът на домакините е по -обикновен и неудобен за мен  Някои от нас може да се наложи да сменят и работата си . Горе главата !

Благодаря ти Елпи,много си права-знам,че може да се живее с херния,но не искам.Майка ми е оперирана от рак на гърдата и знам в какъв страх живее.В сравнение с нея моето е нищо,но............

Благодаря за отговора! 
Вече не знам какво да правим,то не беше рентген,ЯМР,операция,колани,инжекции и нищо не помага!Последна надежда има като отидем при Боризанов за втори път и да видим какво ще каже.  Нали той е най-добрия?Моля ви ако някой знае още какво може да се направи да ми пише. 

Задавам доста страничен въпрос, но ми трябва малко помощ. Търся спирала "copper T 380a", но не мога да намеря никъде. Знаете ли къде я има или поне кой е вносителя? Тази е някаква 10 годишна.
Благодаря   

                                                                                                                          Ами помоли в някоя аптека да попитат в складовете с които работят и да ти поръчат ако има.