Публикувана: 31 март 2009, 22:28 ч.
Последно мнение: 5 апр. 2009, 19:43 ч.

"Karate" li se na bebetata vi???

3 651
75
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Прави ли майките на бебетата си забележки и как реагират децата?
Какви са препоръките за справяне, когато майката се изнерви и крещи на бебето си?
Как децата реагират, когато майките им се карат на тях?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Прави ли майките на бебетата си забележки и как реагират децата?
  
  Да, майките понякога правят забележки на своите бебета, но реакциите на децата могат да варират. Някои деца може да се смеят, мислейки го за игра, докато други могат да плачат или да се разстройват. Въпреки това повечето майки разбират, че това не е ефективен метод за възпитание и се опитват да избягват карането на децата си.
- Какви са препоръките за справяне, когато майката се изнерви и крещи на бебето си?
  
  Когато майката се изнерви и крещи на бебето си, важно е да се опита да запази спокойствие и да не повишава тон. Вместо това тя може да поеме дълбоко въздух, за да се успокои. Ако е възможно, тя трябва да потърси помощ от други близки, за да си почине. Също така е от решаващо значение майката да осъзнае, че крещенето на бебето не е ефективен метод за дисциплина и вместо това трябва да търси алтернативни начини за установяване на връзка с детето.
- Как децата реагират, когато майките им се карат на тях?
  
  Реакциите на децата към това, че майките им се карат, могат да варират. Някои деца може да се смеят и да го възприемат като игра, докато други могат да реагират със сериозност и дори да плачат. Някои деца също могат да се разстроят и разплачат. Въпреки това повечето майки разбират, че това не е ефективен начин за дисциплиниране на децата им и се опитват да се въздържат от каране на децата си.

# 45 1 апр. 2009, 21:26 ч.

Мнения: 1 051

Цитат на: Azzy в ср, 01 апр 2009, 18:50

Е, какво очакваш?
Аплодисменти?
Не, не съм и помисляла да крещя и да се карам на бебе.
Разбира се е имало моменти на умора, безсъние, опънати нерви, но ако е имало нещо, заради което си заслужава цялото ми търпение, това е дъщеря ми.
Теб съветвам също да се въздържаш.

Аз не казвам 4е крещя нито сьм агресивна.

# 46 1 апр. 2009, 21:27 ч.

Мнения: 697

Никога не викам и не се карам пред малкия. По някога като съм ядосана му нареждам, но със спокоен тон и той се радва и си мисли че си играем. Не мисля, че викове и крясъци биха помогнали при малко бебе, най-много да се разплаче от уплаха.

# 47 1 апр. 2009, 21:36 ч.

в илюзия
Мнения: 1 314

Случвало се е и се случва да се развикам на дъщеря ми , наясно съм , че тя не разбира какво и казвам, след това съм стигала до рев Confused

, но и на мен понякога ми изпушва главата.
Все пак се опитвам да не и повишавам тон.

# 48 2 апр. 2009, 01:23 ч.

София
Мнения: 17 795

Да. И аз съм човек...

# 49 2 апр. 2009, 09:53 ч.

София
Мнения: 4 500

Цитат на: @lex в ср, 01 апр 2009, 21:26

Цитат на: Azzy в ср, 01 апр 2009, 18:50

Аз не казвам 4е крещя нито сьм агресивна.

Бебето е твое, скъпа.
Съветът ми е да се опиташ да се въздържаш, когато си изнервена.
А, когато имаш бебе, задължително започваш да се изнервяш.

# 50 2 апр. 2009, 10:51 ч.

Мнения: 468

Ами веднъж опитах докато не искаше да заспи по никакъв начин да й се скарам със строг глас -е, може да е на 2 месеца, но по тона разбра, че нещо не е както преди. Mr. Green

Пулеше се, ослушваше се и накрая се нацупи. Според мен бебетата са много умни, просто възможностите им да изразяват себе си са ограничени. Hug

# 51 2 апр. 2009, 11:34 ч.

гр.София
Мнения: 379

Имам спомен за едно повишаване на тон, но реакцията на дъщеря ми беше такава, че полагам всички усилия да се въздържам, когато съм уморена, изнервена и на ръба на силите си. Помня, че личицето й се сви в гримаса и тя заплака с истински сълзи. Не желая да причинявам това на дъщеря си. Сега й се "карам" само на шега, наричайки я дяволче, прасенце или маймунка. Тя безпогрешно долавя закачливия ми тон и се смее.

# 52 2 апр. 2009, 12:25 ч.

Мнения: 718

Случвало се е да повиша глас, но се старая да не го правя. Бебетата не разбират думите, но усещат тона Peace

# 53 2 апр. 2009, 13:54 ч.

Мнения: 65

Определено се карам ,но така трябва според мен.Иначе ще ми се качи на главата.Карам му се откакто е навършил година и два месеца и започна да изпълнява всичко,стига да иска.Когато съм на разстояние от него и искам да направи или да не направи нещо естествено,че повишавам глас.Дори се е случвало да го удрям,мен май повече ме боли/тежи ми на сърцето/,но няма да го оставя детето да посяга да ме удря и аз с кротък глас да обяснявам,че така не е хибаво...не ме разбира.Когато,обаче го ударя,естествено не силно,но достатъчно респектиращо по дупето /което си е с памперси,смекчаващи удара/,повярвайте ми схваща много бързо.Цупи се за секунда и после ме целува или ме хваща за ръката и показва,че няма да прави повече така.
Изобщо не се смятам за лоша майка,а за децата ми съм най-добрата Laughing

,просто така съм избрала да ги възпитавам.Чела съм много за това да им се говори като на голям човек,ама те не са големи хора, не разбират нещата като нас,затова по простата процедура-карам се,шляпвам,когато е необходимо и гледаме ведро напред Simple Smile

# 54 2 апр. 2009, 14:03 ч.

Мнения: 2 334

Карам се но файдата е никаква Laughing

# 55 2 апр. 2009, 14:31 ч.

Мнения: 1 998

Не се карам, защото обикновено има обратен ефект при нас. Вместо да заспи, може да се разплаче и после ще трябва да я успокоявам. Ние сега сме в период на мнооого късно заспиване, но не се карам. По цял ден ми се спи и ме боли дори главата от безсъние. Не трябва децата да свикват с грубости. Ще започна да я слагам да спимного по-рано, преди да се е изнервила. Може пък да заспи по-рано, че и аз да дремна.

# 56 2 апр. 2009, 16:04 ч.

Мнения: 764

Случвало ми се е да си изпускам нервите, но не мога да го нарека каране. То беше като вид раздразнение. Синът ми беше мъничък и още не разбираше много за какво става дума. Реакцията обаче беше негативна - излгежда усещаше моето изнервяне и нещата ставаха още по-зле - той ставаше още по-кисел и ревлив.

# 57 2 апр. 2009, 16:07 ч.

София
Мнения: 5 079

Едва ли има майка, която да не се дразни на детето си. И да не повишава глас от време на време.
Друг е въпросът доколко е ефективно това, като възпитателна мярка. Особено пък при бебе. Grinning