Отговори
# 135
az imam edin vapros  deteto vi balgar4e li e ako e balgar4e za6to parvo ne nau4i rodniq si ezik i posle angliiskiq ? newsm78

# 136
  • Мнения: 3 803
az imam edin vapros  deteto vi balgar4e li e ako e balgar4e za6to parvo ne nau4i rodniq si ezik i posle angliiskiq ? newsm78

Не съм авtорката,но ще си позволя да отговоря.Не живеем в БГ-но,държах дъщеря ми да научи бг език първо ,преди да започне сериозно да комуникира на местният език,защото тук ще ходи на градина и на училище,и иска или не ще го научи.Сега е на 4 говори бг  много по -добре от местният език-това е основата ,на която ще надгражда после.Дете попаднало в образователната система и без да е знаело език за 2 месеца ще настигне връстниците си. Peace

# 137
  • Мнения: 703
Говоря на сина си и на двата езика,независимо къде сме. Peace

# 138
  • Мнения: 5 710
Много интересни мнения прочетох. Много толерантни;-)
Как им говорите на тия деца на друг език освен местния не ми е ясно, аз поне мразя да се набивам в очи и ще ми е проблем да подвиквам на български по площадките. Сега, когато говоря на български  по телефона примерно, усещам как хората се обръщат, не ми е приятно. Идвам от голям град и съм се радвала на анонимността и незабележителността си десетилетия.
Не знам как да го обясня, но ми се иска да говоря  на български, явно трябва да се науча да не обръщам внимание на погледи. Биба много добре е обяснила за малкия град, важи напълно и за моя.

# 139
  • Мнения: 3 803
Много интересни мнения прочетох. Много толерантни;-)
Как им говорите на тия деца на друг език освен местния не ми е ясно, аз поне мразя да се набивам в очи и ще ми е проблем да подвиквам на български по площадките.



Изобщо не ми пука,пък по площадките съвсем -доста често се чува и руска реч,поне на едната на която ходим.Снощи бяхме на една близка,тук са само местни-та дреби беше голяма атракция,хлапетата понаучиха по някоя дума бг покрай нея,понеже местният все още и куца.
А и ако и говоря на арабски ме игнорира тотално ,за разлика от каките те реагират и на 2та езика.

# 140
  • далечно
  • Мнения: 1 029
Как им говорите на тия деца на друг език освен местния не ми е ясно, аз поне мразя да се набивам в очи и ще ми е проблем да подвиквам на български по площадките. Сега, когато говоря на български  по телефона примерно, усещам как хората се обръщат, не ми е приятно.


ооо, тоЗИ филм го гледах първите месеци (и то в семейна среда). Мисля, че е нормална реакция. Е, надраснах го. Ако имаш желание детето ти да научи български на някакво ниво, то - по мое скромно мнение - ще трябва да преодолееш комплекса на различността. Това е моят опит: тенекиените очила и толкова. Необходимо условие - таткото да разбира български. Другите са ...други, не от вашето семейство, винаги можеш да им помогнеш с превод, ако разговорът с детето ги засяга пряко или косвено.

Научаването на местния език е неизбежно (особено за дете ходещо на ясла и детска градина), но майчиния език няма от кого да научи. Но, естествено, всеки има право на мнение: някои хора просто решават, че бг език 'не си струва'.

# 141
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Но, естествено, всеки има право на мнение: някои хора просто решават, че бг език 'не си струва'.

Моите впечатления са, че същите тези майки, които избират да не говорят на майчиния си език с децата си и живеят в чужбина, решават, че усилията не си струват (не точно самия език), особено като не вярват, че детето някога ще поиска да живее в България.  Peace

И аз имам притеснения като на 10цент. Аз самата се обръщам от любопитство понякога, когато чуя разговор на чужд език  Blush Но ми е важно децата ми да говорят на български, така че ще трябва някак си да преодолея притеснението от чуждите погледи.  Simple Smile

# 142
  • Мнения: 429
Изчетох само първа страничка на темата, но ще дочета по-късно! Доста интересни мнения!  Wink

Моето лично мнение, а и мнението ми на логопед по въпроса на авторката е, че на детето е добре да се говори на английски в семейството - т.е. разговорите между двамата родители и между родителите и детето да са на английски, а комуникациите извън семейството да са на езика на средата, т.е. на български.

Идеята е чудесна и желая на yana_sladurana много приятни емоции в общуването й с детенцето й независимо на какъв език реши да му говори!   bouquet

# 143
  • Мнения: 3 352
На мен ми се оказа невъзможно да говоря на бебето си на английски. Имах същите притеснения - как ще ме гледат странно, особено в района, в който живея, но всичко се реши на съвършено подсъзнателно ниво. Понякога не се и усещам, че съм й казала нещо, докато не видя вдигнати в изумление вежди от околните майки. Но някак си в момента, в който се роди бебка, престана да ми пука за мнението на околните.

# 144
  • Мнения: 4 399
Много интересни мнения прочетох. Много толерантни;-)
Как им говорите на тия деца на друг език освен местния не ми е ясно, аз поне мразя да се набивам в очи и ще ми е проблем да подвиквам на български по площадките. Сега, когато говоря на български  по телефона примерно, усещам как хората се обръщат, не ми е приятно. Идвам от голям град и съм се радвала на анонимността и незабележителността си десетилетия.
Не знам как да го обясня, но ми се иска да говоря  на български, явно трябва да се науча да не обръщам внимание на погледи. Биба много добре е обяснила за малкия град, важи напълно и за моя.



Ами не ме интересува как гледат. А как ще гледат ако те слушат да говориш техния език на детето си с акцент и грешки. Защото за толкова години в Чужбина не познавам нито един българин който да говори без акцент. Мъжът ми ги познава веЧе само по акцента Че са българи. Аз дори не го правя защото държа детето да знае български, а защото държа да не усвоява моя акцент и грешки. И най-веЧе защото така ми идва от вътре.
И между другото наскоро бяхме на една от най-големите площадки за игра във Виена. Ако искаш вярвай нямаше нито един родител който да говори с детето си на немски освен мъжът ми.

# 145
  • Мнения: 5 710
То във  Виена познати срещам по улиците, какво остава за езика:)
Напълно сте прави!
Явно ги мислим нещата с Мента така, защото нямаме деца още.


# 146
  • далечно
  • Мнения: 1 029

А как ще гледат ако те слушат да говориш техния език на детето си с акцент и грешки. Защото за толкова години в Чужбина не познавам нито един българин който да говори без акцент.

в този ред на мисли наше познато семейство в Италия (германец и ливанка) говорят на детето си на френски (майката) и италиански (бащата  #Crazy ). Да не го затормозявали детето и с бащиния немски, а и майката доброволно се отказала от втория си роден език арабски. Така де - като живеят тук, поне да консолидират нещата. За мен при първата ни среща беше изумително: обаче бащата сече на италиански с дойч акцент до откат и не му пука. Шарен свят. 

# 147
  • Мнения: 289
Темата определено се измества  Wink - английски в България, а не български в чужбина - разликата е огромна, предполагам ще се съгласите с мен?
Нека да се придържаме към нея? С цялото ми уважение към мамите в чужбина, но ако не са отглеждали дете в България, е трудно да разберат за какво иде реч. Трябва да живееш постоянно тук, за да го усетиш. Е, естествено интересно е да се чете как процедират други народности в подобна ситуация - майката да говори на детето си на чужд език в родната си държава.

# 148
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Може темата да се измества, но и авторката не проявява интерес към нея, пък и неслучайно я е пуснала във форум "Родители в чужбина"  Wink

Свекър ми (втори баща на съпруга ми) е роден и израстнал в Полша, определено полският му е майчин език и досега го говори, когато е сред свои. На синовете си е говорил само на иврит. Аз мисля, че на иврит има лек акцент, макар че мъжът ми не е съгласен с мен...  Thinking Тъй или иначе нито един от синовете му няма акцент - просто са чували иврит и от други източници, т.е. имали са и други стимули.

Пак пример от неговото семейство (просто в семейството му има много двуезични) - леля му живя в САЩ в продължение на 20 години, там се е омъжила и там е родила двете си деца. С тях родителите са говорили само на иврит (който е майчин език и на двамата родители). Преди няколко години майката (т.е. на мъжа ми леля) се връща с двете си деца - по-големият син говореше иврит все едно цял живот е бил в ивритоговоряща среда, дъщерята обаче имаше силен английски акцент, който коригира с годините (вече 4 години са тук). До сега обаче и двамата помежду си си говорят на английски - езикът на средата, в която са живяли  Peace

Моят дядо беше имигрант в България, майка му никога не е говорила с него на български (тя така и не го научи), за баща му не знам (той отдавна е починал, не съм го познавала), но тъй като е дошъл в ранна детска възраст, говореше български като всеки роден в България, без никакъв акцент. Simple Smile

Това е част от примерите, с които съм заобиколена, иначе познавам и доста "чужди" дву- и триезични семейства, но с по-малки деца, т.е. още е рано да говоря за някакви дългосрочни последици при тях от това на какъв език им се говори.

# 149
  • Мнения: 4 399
Мента, тук има не една и две теми в които родители говорили чуждия еzик с децата си са споделяли че децата им овладяват грешките им. Не zнам какво точно искаше да кажеш с всичките примери които си дала, но не виждам с какво е от полzа zа едно дете родителите му да раzговарят с него на чужд zа тях еzик, освен в някои много частни случаи.

Общи условия

Активация на акаунт