Питам само де, ти по-добре знаеш, просто може да не е на кеф детето или аз да не го разбирам.Нуни, с какво снимаш? Снимките са като проефсионални. А тази Яна ти как можеш да не я пратиш по детските списания. Толкола в красива, нямам думи!
Изтекоха ми очите. Я още едно момиченце поръчка ви правя, ама да ми го подарите на мене 
Момичета, може ли един съвет? Вчера на една приятелка дъщеря й беше у нас, да й помагам да решава задачи по математика /все едно аз съм добра, ама поне си припомних успоредник, теореми и триъгълници. Както и да е, момичето е на 13, влезнала е в трудната възраст, майка й има големи ядове с нея, понеже я гледа сама, а тази пикла не стига, че не учи, ами е наредила и почти 250 неизвинени. Опитвам се да говоря с нея, правя всичко възможно като жена, която не й е майка да й дам съвет, да я науча на нещо, да й помогна. Ако се налага тихо и кротко поднасям инфо на майка й, демек 'отварям й очите', но само за някои неща, някои са си наши разговори и никога няма да кажа на майка й, защото детето ми се доверява - нали знаете, момчета, любов, приятелства, ей такива тийнейджърски неща, за нас смешни и наивни понякога, но за тях са целия свят сега. Вчера обаче аз й давам едни пакети, които трябваше да ми пусне в пощата, заедно с пратки на майка й, посягам да взема пари от масата ни и какво да видя - от 25 лв, вече са 15. Започвам да се ровя, да вдигам всичко, да мисля какво става. Това пред нея. Върнах я от вратата, понеже й обяснявам да не би в пликовете да съм забърсала 10 лв. Дотам стигнах, че разопаковах двата си пакета, само и само да изключа безумието да съм пакетирала неочакван подарък за някой
И й обяснявам да прерови пликовете, тетрадката, учебника, защото ги няма 10-те лева. Сега, ако ситуацията беше друга нямаше да схвана че липсват, но тези 25 лв стояха на масата, Саш също ги знае, виждаше ги, там си бяха и никой не е идвал у нас, никой не е излизал, никой не ги е пипал - това са ни парите до....не знам фдо кога, може би до края на месеца
Изпратих я, не й дадох нищо. Разплаках се, наревах се аз, Саш идва от спалнята, където гледаше тв и ми вика - изчезнаха ти парите, нали?Аз ги гледах на асата и това си мислех, че ще стане! Аз също ги погледнах, когато тя дойде, защото си казах - ето, има пари, да видя какво ще стане. Веднъж Саш сед заплата ми бе оставил пари за сметки - по 100 лв. Тя дойде у нас, вися на скайпа, рови в нета и се снима с банкнотите - пуберска работа - после си качват позьорски снимки по профилите и така. Вечерта мисля, гледам, бнроя - 100 лв ми липсваха. Но нали съм страхотен заплес, плащам сметки, пазарувам, а и не бях обърнала внимание Саш колко е оставил точно, нямах 100% сигурност в парите. питах го него, той ми каза, че са били с една банкнота вповече.... не казах на майка й, защото като човек не е на 100% сигурен няма как да хвърли камък. Може да сгреши и само грях щеше да ми е на душата. Но след вчерашната случка чашата преля!Днес ще говоря с майка й. Почти знам как ще последва - бой и наказания....
После говорихме със Саш - каза, че трябва да ми е ясно, че момичето повече няма да стъпи вкъщи, не можело той да не може да си остави пари някъде и как щел да се справя сега с децата и мен и без последните ни пари
Каза също така, че това не означава, че има против майка й и брат й - те са ни приятели, майка й е изключително честолюбив и честен човек. Винаги съм можела да разчитам на нея, както вярвам и тя на мен . Аз си я обичам, макар да е странна и понякога да се сдърпваме, тя е възпитана в честност и е работлива, но явно щерката е изпусната вече...Какво ще ме посъветвате?
Продължавам да ровя под диваните, да вдигам всичко, Саш ме гледа вчера преди лягане как ровя по чанти, потмонета, абе търся навсякъде, макар да не е нужно, само и само да видя, че съм сгрешила!

Какво да правя?Не мога да не говоря с майка й, как така...
Но какво да й кажа? Ужас!
П.П. ям букви, сега виждам, но бързам за болницата, надявам се да ми простите, че ви затормозявам, но поне вие като майки и жени ще ми дадете съвет как да подходя.

И Стаско е джиджан и сладък както винаги!
, успяхте ли да я сготвите? Мина ли мигрената?
Честит празник на всички майки на пораснали Априлчета! 


Аз рева по телефона, дружката ми крещи от другата страна да спра да се тормозя и да не плача, че очевидно това дете срам няма и че вече е преляла чашата. Този път нито я е била, нито е крещяла. Само й е казала да си вземе якето, учебниците и да отива на улицата, щом е решила да став крадла, а по повод на изцепването "ще хвана някой дъртак там да дава пари"
