Била съм около 9-10 годишна. По това време рождените дни се празнуваха вкъщи, с любими приятелчета от квартала и училище.
Майка ми и аз сме подготвили всичко подобаващо - сандвичи, сладки, солени неща, плодове, торта. Посрещам си аз гостите и майка ми носи първо плодовете. Едното от момичетата нервничи и само мрънка нещо. След известно време майка ми носи сандвичите. И същото това момиченце, вече радостно се провиква: "Ейййййй, най-накрая, сандвичи и храна. Аз цял ден не съм яла вкъщи, заради твоя рожден ден!" Макар, че бяхме деца - цялата маса млъкна, а майка ми излезе от стаята бързо-бързо
Сигурно много се е смяла отвън...Та по този повод - може би и това е вид икономия на домашната храна

Сетих се един вид "икономия" или по-скоро го правя от екологична гледна точка. Пазарувам само с платнени торби (донесох си ги от пътувания преди няколко години). Не харесвам найлоновите, които предлагат във всеки магазин.
за какво пестене може да става въпрос от тоалетна хартия и да искаш да си бършеш задника с парцали, които да си переш
Ами нали ще хабиш вода и сапун най-малкото


менструални чашки...??!!