Икономични ли сте?

Едно време се купуваше каквото има, а не каквото ти трябва. Да не мислиш, че можеше като се зажени внучкато да отидеш в магазина и да кажеш - Дайге ми комплект йенски тенджери.  И черния пипер икономисвахме, защото не се знае кога пак ще "пуснат".

Така беше... даже се сетих за един съсед на баба ми - има къща на три етажа, всеки етаж е обзаведен напълно - с пералня Перла 05, електрическа печка Елва, маслен радиатор от 70-те, прахосмукачка Чайка и пр. За децата когато се заженят. Самият той живее в мазата и продължава да спестява всяка стотинка. По различни причини децата никога не са живели там, но всичко това стои в къща като мавзолей, не се използва, а дори и някой да пробва да включи радиатора, той най-вероятно вече е скапан от неизползване. Жал ми е за този човек, защото е пенсионер от много години, но така и не може да живее без ад мисли за това как да скъта някакви пари, вместо да направи нещичко за себе си.

Како Сийке, и от тонер пестя. Има още време да изплискам легена и в посока еко шрифт. Иначе гася лампите и прочие.
Unknown_lady, малко ме е срам, обаче имах една вече бивша вече колежка, която ми влезе като трън в очите, още в зората на кариерата си в нашата фирма, връхлетя, изпотроши техниката за нула време, оползотвори хария, тонер и консумативи, изобщо в количество, което аз и целия офис бихме употребили поне за половин година, покачи телефонните сметки тройно, все едно за пръв път вижда телефон, позаграби от служебното кафе за домашно ползване, включително завлече и един крем за ръце, който  ми стоеше на бюрото, да не забравя и една кутия с лекарства, такава, тип домашна аптечка за всякакви случаи, която държа, за да си обгрижвам колегите, ако нещо някой го заболи глава, или получи киселини и все от този род, сещате се какво искам да кажа.
Не я изтърпях и три месеца, само да уточня, че дамата не беше хич заможна, за да не кажа нещо по-силно, в нашия офис нямаме лимити за телефони, кафе, консумативи, лекарства и изобщо никакви наложени ограничения.
Заплатата и беше поне с 50% надвишаваща средната заплата за длъжността, за да не каже сега някой, че не сме и плащали като хората.
Обаче тази жена с такава лекота пръскаше каквото и попадне, че би казал човек, че е родена в разкош, лукс и излишества и така и ще завърши земния си път, до ден днешен си спомням за нея с умиление и си задавам въпроса, дали всъщност аз не съм изплискала легена, щом съм в състояние да се ядосам на таква дреболия и да я изхвърля като мръсно коте за такива несъществени материални неща.

Не разбрах какво е лошото да ходиш пеша на работа, ако ти е близо? Или е по-добре всички да замърсяваме въздуха колкото можем, сакън да не ни сметнат за бедни или скръндзи! Или това да си носиш домашно приготвен сандвич, вместо да ядеш боклуци е ужасно?!
Да живееш като скот, за да икономисваш е гадно, но и да прахосваш ресурси, само за да покажеш, че си много заможен и над нещата е също толкова гадно /да не кажа по-силна дума/.

Иначе по темата - сега се сещам за един познат, който за 7-8 години спести пари за два апартамента с такива безумни икономии, че чак лошо да ти стане. Изкарва си парите с труд в един завод, а на мъжа ми, с който се познават от деца казвал, че само харчи парите на родителите си, когато е бил студент. Щом не изкарвал пари и нямал доходи докато учел, значи това с ученето е тъпотия.
Детето му ходи с едно яке докато не му омалее, второ не се купува. Разказваха ни приятели случка с него: Взема си детето от детска градина. То иска вафла. Вади се гордо една вафла, която детето изяжда и иска втора. "Ааа, една вафла може. Втора е цяло разхищение, не може!".
Беше идвал на гости до София и ни беше донесъл бутилка домашна ракия. След това няколко пъти ни подсеща да му върнем бутилката, че била от уиски и капачката се затваряла не знам си как. Да уточня, че се виждаме 2 пъти в годината, живее от нас на 200км. и някак не се сещам за тая пуста бутилка като тръгнем на път.

 Една позната така не купуваше салам в петък, защото през уйкенда мъжа й щял да го изяде и тя нямало да може да си направи сандвичи в понеделник за работа или трябвало да купува друг и да влиза в преразход.

В моята лична политика, по отношение на икономиите и харченето, съм достигнала до извода, че в крайна сметка, нещата пак опират до добрия баланс.
За някои неща е глупаво да се харчи, за други е глупаво да се пести.
Максимата, че евтиното излиза скъпо, в някои отношения го считам за съвсем правилно.
За други неща, пък ме боли сърцето за всяка похарчена стотинка.
Изобщо, истината е в добрия баланс, мисля аз.

Икономична съм спрямо ресурсите /ток, вода и др/. За качеството не правя компромиси, особено за храна и дрехи, обувки на детето, за козметика.
Икономисвам, като купувам препарати, произведени в Турция. Например, Персил 6кг екопак, с 1 л Перлол излиза 24лв, Доместос 1л- 1.80лв. Някой беше споменал за гъбите за миене, които се разделяли на 4...това е безумие за мен....но, правя нещо подобно. Дясната ръкавица се къса най-често. Лявата не я изхвърлям. След като се скъса още една ръкавица от следващият комплект, оставащите две използвам за банята и тоалетната.
Икономисвам от таксита. Вместо да давам 3лв, например, предпочитам да вървя пеша 30мин. Такси използвам само когато бързам или се прибирам късно.
Пазарувам от централния пазар, където е най-евтино. Също така, дрехи и обувки купувам от разпродажби.
Храна на работа нося от къщи. Когато работим с мъжа ми, готвя вечерта за 2 дена. На следващия ден само затоплям.

Имам познати, чието дете беше така научено на аванти, че като отишли в Сандански на екскурзия, с блеснал поглед се развикало пред една улична чешма "Мамо, мамо, минерална вода без пари!!!"

Сетих се за фрапиращ случай: канят ме на рожден ден. За първи път отивах при рожденника. Какво заварвам: маса, постлана с вестник. На нея малко сирене, телешки салам и 2 домата. Добре че си носих пиенето, защото домакина имаше само бут. от евтините вина, които и за готвене не стават. На това му викам икономичност.

Това нищо не е 
Мене ме кани бивш съученик да почерпи за рожден ден - става примерно на 25-26 г. - сядаме в заведение, поръчваме... и накрая ми казва "ти ще платиш, че аз не си нося пари"    Изтипосвам го тук, понеже не е отделен случай, а дългогодишна практика от негова страна.

Темата трябваше май да е за забавните мними икономии, поне аз така схванах първия пост
  Моят баща беше купил "широка и мека тоалетна хартия", която всъщност беше кухненска ролка с хартия, но откъде да знае човекът. Майка ми ме изумява с глупавите си икономии или по скоро вехтошарство. Като се прибрах за Коледа видях "новите" ни кухненски хавлиени кърпи- разрязала стара хавлия за тяло. Има пълен шкаф с хавлии, пешкирчета и прочие, защото в родния ми край някога по сватбите са се дарявали гостите с тях- стоят си там. Истерясах, казах и :"Ами ако бях дошла с някого, как може?" а майчица:"Е аз ако знаех, че ще дойдеш с гости щях да сложа нови'. Махна ги , докато съм там но съм сигурна , че после пак си ги е ползвала.

Ами че една наша позната си разрязва салфетките на две, и честно казано виждам известна логика в това. Някои слафетки са ненужно огромни.
А баба ми навремето видяла от една съседка, че за ходенето по малка нужда ползвала парцалчета, и сакън да не остане назад. Пак имаше късмет, че тогава майка и татко бяха в чужбина, та известно време се позабърсвах с парцалетки като послушно и добро 5-годишно добиче. Естествено след завръщането си майка ужасено джасна в коша въпросните подгъзулници.

О, това съм го виждала в наши роднини на село - новите кърпи, чаршафи, хавлии се вадят само за гости или, ако нещо вече съвсем е станало на парцал и няма как да го ползваш. Една роднина живя със свекърва си над 15 години. Хранеха се в очукани чинии, готвеха в захабени тенджери и тави, сакън снахата да не ползва със свекървата подарените от сватбата нови сервизи. След като се отделиха след толкова години навикът си остана - новото се вади само за гости.

Стаи в селски къщи с найлоните по мебелите в неизползвани стаи сте виждали всички, предполагам. Там е само за посрещане на гости. Иначе се свират в една кухня и една стая всички, зимата, за да не отопляват, пък лятото, щото така са си свикнали.

Оф, чудех се дали да го напиша... ама майка ми нали не чете тука 
Та тя хич не е икономична, но си е Плюшкин - нищо не се хвърля! Имат 3 перални, от които само една работи, но другите 2 не може и дума да става да се изхвърлят. Същото е и с телевизорита - към 4 броя. От които всеки има по някакъв си дефект.  Единия дори стои върху другия, така бил на по- високо и не дават долния да се махне. За Коледа с брат ми й подарихме нов, лсд. Не го искаше, чак се обиди. И сега този новия стои в другата стая, където ние като ходим да си го гледаме 
По същия начин се пазят всякакви стари дрехи, обувки... и ако баща ми реши да разчисти и недай си Боже тя го хване....  лошо му се пише на човека. Още повече, че баба ми дебне от съседната къща и ако го види с някакъв подозрителен чувал да се измъква към кофата за боклук - веднага докладва на пожар на майка ми. И съответно чувала се връща в мазето. Може да потрябват все пак.... кой знае каква беднотия ни чака на старини.

Това ми напомни случка отпреди 5-6 години: наш познат ни кани официално (с покана, демек) на откриване на галерия на пловдивски художник, на която той се явява нещо като "арт-мениджър". От допълнителни разговори става ясно, че датата съвпада с рождения му ден. Съответно с мъжа ми се скъсваме да мислим как да натамъним такъв подарък, че хем да е персонален, хем да е неангажиращ. Мероприятието е в събота вечер, което хич не е типичен ден за такива прояви и ни хвърля в допълнително триумене за дрес кода, още повече, че поканата включва и детето (което тогава беше на 4-5г.).
Както и да е, костюмираме се двамцата с половинката, натирваме момата временно при бабите и се понасяме със саксийка и торбичка към мястото на събитието. Оказва се, че "галерията" всъщност е дворното помещение, в което Художникът (собственикът наистина е известен художник, как се е въвлякъл в това приключение си остава загадка за мен) дава уроци на ученици и кандидат-студенти, прясно варосано, с циментов под, десетина стола тип "кръчма от началото на века",  два-три сгънати статива за атмосфера и десетина картини, накичени по стените.
Въпреки че старателно закъсняхме с протоколните 15-20 минути, пак бяхме първите гости и имахме честта да сме и първите поканени (т.е. "Ако искаш, направи на мъжа ти сандвичи") на шведската маса, състояща се от два пакета нарязан хляб за тостер, голяма кутия маргарин, буца бяло сирене, щафета салам "Камчия" и буркан с кисели краставички  върху застлана амбалажна хартия. Нож - кухненски, 1бр. Питиетата се ограничаваха до дамаджана с възкисело домашно вино, посудата - за еднократна употреба. Обаче имаше касетофон, от онези, дето в американските филми от 80-те и 90-те мускулест негър ги разнася на рамо.
Впоследствие се появиха и други гости, даже няколко състуденти на въпросния "арт-мениджър", които се бяха вдигнали от София. Реакциите на всички бяха много еднакви - суетене отпред със надничане през прозореца, докато нашият човек не ги покани с "Влизайте, влизайте, тук е събитието". Атмосферата на събитието, естествено, беше като на погребение на непознат роднина - никого не познаваш, усещаш се не на място, неловко ти е, ама не върви да си тръгнеш веднага... Добре че след около час на Художника, който дотогава само седеше и мълчеше достолепно, му писна и отиде да си легне, та и ние се изнизахме, щото нали...детето...бабите... .

Още не ми се е изяснила ситуацията - човекът мероприятие ли си вярваше че прави, безплатен терен за рождения си ден ли си уреждаше, що ли?  
То бива, бива бохема, ама чак пък...