Икономични ли сте?

Някъде го бях писала преди, но сега не го откривам, за да го копна и тук, та ще го напиша пак. Имам супер спестовна съседка - ползва от незапомнени времена една изсъхнала спирала за мигли като я топва в черен крем за обувки и така се гримира. Нямаше да го повярвам, ако не го бях видяла лично. И нищо и няма на очите, което направо ме изумява. Подарих и една нова спирала, че умът ми не го побира това, което прави, а тя си я прибра, да си я има за нова и пак се гримира с крема за обувки. Изрусява се пък директно с перхидрол - маже и отмива. Защото боята е скъпа. Само внимава да не просрочи времето за изрусяване. Е, чат пат има изгаряния по главата, но не са много, нито са големи и бързо зарастват. Услужвала съм и с течен витамин А, всякакви изгаряния много бързо зарастват от него. Ами що да купува, като аз имам, може да ми звънне и ще и дам. И това съм го виждала. Ама има много гъста коса. И от това издевателство върху косата, също и няма нищо, което за мен е пак необяснимо 
И друго - купува само 1 крушка - като е в кухнята, крушката свети там, като се премества в хола, качва се на един стол, отвива крушката и я завива в хола. После, ако се налага пак да прави нещо в кухнята, процедурата се повтаря. В спалнята няма крушка - точно срещу прозореца е разположена една улична лампа и светлината е от нея, та и без това няма нужда. Тока се плаща чак когато го спрат, не веднъж съм и пускала кабел от нас докато и го пуснат пак. Не съм и искала пари за това /не че тя пък ще ги даде/, ама жал ми е за детето и, та  затова го правя.
 Ако трябва да иде някъде с колата, изчислява колко километра ще измине, смята горивото и зарежда примерно ... 7 литра бензин - да има точно за отиване и връщане. Защото пък после, ако мъжът и реши да вземе колата, той да си зареди за него отделно, тя сакън да не се мине - той да се вози с неин бензин на аванта как ли пък не После обаче той я напусна и тази опция отпадна. 
Детето и / на 7г./ веднъж като се разболя, тя го качи на влака и го изпрати при майка си, която живее на вилата, в едно село, на около час път от София, за да не дава тя пари за лекарства, а майка и да ги купи. Така де, що тя да се набутва, бабата и без това няма да остави внучето си болно. От темепературата детето беше заспало и беше пропуснало да слезе на спирката, другите пътници го събудили чак след 3 спирки, свалили го на друга гара и потърсили полиция, а после полицаите го връчиха на бабата благополучно, ама това вече е друга история.
За протокола -  дамата не работи, но е рентиерка и има такава солидна банкова сметка, на която много хора биха завидяли, ама просто си е стисната, какво да се прави. Толкова пестелива, че чак граничи с психопатология.
Такава пестеливост донякъде ме забавлява, а после започва направо да ме плаши.

И аз познавам такъв човек.Нашите работиха в стъкларския завод навремето и имаха един колега-стар ерген.Той там спеше,там се хранеше в стола/даваха им безплатни купони/.Цигари си просеше от смените,докато изреди всички колеги -направи една кутия и отгоре на ден,не си купуваше дрехи ...абе изобщо не излизаше от завода,там се и къпеше,като си е крадвал сапуни или е искал на заем.Тогава в спестовна книжка внасял всичките си заплати...ама това е много години работа там-повече от 15.Всички заплати за 15 год. в спестовната книжка.Похвалил се е един ден и показал книжката -баща ми разправяше,че имал пари да си купи 5 стаен апартамент в центъра и кола за тези пари тогава.Обаче сменят парите и тоя "дели фишек" остава с някакви мизерни пари,с които неможе и пет дена на морето да изкара...това става след второто сменяне на парите...той си ги е държал там и не ги е пипал.После завода го приватизираха и него го съкратиха....сега реже дърва на един човек и разтоварва стока в магазина до нас за едно патронче "Пещерска" и една кутия "Мелник"....възрастен е човека,ама не е наред с главата.Не е смешно,направо е трагично...

Уф, това не е пестеливост, а чиста идиотщина, мен ако питаш...

Аз такива крайности не знам, но достатъчно се дразня на всякакви "рационализации" с цел икономия, когато включват абсолютен преразход на усилия и мръсна пот.
Пример:
мои състуденти в Англия, приятели, българи. Единият се връща за Великден, другият йок. Майката на този, дето си стои в Албиона, праща по другарчето мнооооого тежък пакет. Човекът се мъчи с него, мъкне го през летищата, отказва част от собствения си багаж, щото не може да зареже чуждия, пък и се нада вътре да има някакъв деликатес за общо ползване... да, ама йъц! Жената напълнила колета със сапун за пране, зер да не дава грешни пари момчето да купува! (синът й я пустосва до второ пришествие).

Иначе съм на принципа, че никоя пестеливост не може да ми спести нервните клетки, дето ще ги похабя, докато правя сметката на стотинките. Готова съм на всякакви щуротии "от нищо нещо", стига обаче да са забавни, да пестят време (най-вече) и да доставят удоволствие.

Unknown lady, ти ме закопа.

Знаеш ли какво значи "икономия"?
Да живееш,като бедняк,за да умреш богат!

Мен единствено ме плаши... 

А какво я правиш тази храна, дето ви остава, fam, да не я пращаш в Африка? 

Ох, днес за пореден път получих порицание от мъжа ми, че съм стисната и постоянно оглеждам цените, когато пазарувам. Много време съм се мотаела. Какво друго да правя, сега поне време имам?    Ама той като си купува някоя джаджа, въобще не се замисля, че в някой друг магазин може да го има същото на половин цена.  Както и да е, поне не мрънкам за това, ами гледам да компенсирам с пестеливост от моя страна. Така де, в едно семейство поне единия трябва да харчи малко по-разумно от другия... 

Естествено, че съм икономична.
Даже съм стисната за някои неща.
Unknown_lady, тази жена е изплискала легена, обаче ако съвсем честно трябва да се изкажа, аз не мога да се сърдя на такива хора. И аз познавам подобни случки, в една или друга степен. Може би без такива крайности, но познавам.
Част от последиците на поредицата кризи, на нашето близко минало.
Родителите ми, например са безкрайно пестеливи, независимо, че материалният им статус изобщо не е за оплакване.
Обаче пестят, чак ме дразнят понякога. Пестят от абсолютно глупави и неразумни неща, пазят се вещи, които никога, ама абсолютно никога не биха влезли в употреба и нямат сантиментална стойност, само задръстват пространството и създават проблеми при почистването, обаче е неспасяемо положението.
И аз също, както казах, съм икономична. Сега, за да се посмеете, ще ви кажа, че пестя от хартия в офиса, например. Когато правя ксерокопие на някакъв документ, или по-точно на доста документи, използвам и двете страни на листовете хартия, което е супер смешно и в моя конкретен случай, сравнимо с местенето на крушките при дамата на Unknown_lady, защото я спестя 30 лева годишно от хартия, я не. Нашият шофьор, редовно държи поверения му автомобил на изпарения и пести от бензин, като избягва да включва климатика на 40 градусова жега, като трябва да се отбележи, че никой не му ограничава средствата за гориво, даже не веднъж му е обяснявано, че е редно да зарежда докрай и никой не му прави сметка за този консуматив, обаче човека пести и това си е.
После ще допълвам.

                         Аз в офиса пестя доста хартия (не принтирам, освен ако не е абсолютно наложително), тонер (принтирам два тона над черното), не пия вода от диспенсъра и работя на тъмно.
                        В момента пък наблюдавам масово пестене на пари от цигари - по колеги и приятели заминават мин. 10 цигари дневно. Доскоро не беше така, но в момента почти никой не си купува цигари май  .

Мен наскоро ме упрекнаха, че вместо да мисля какво да не купя, все съм мислела за какво да си похарча парите. Може би съм прекрасният снабдител аз, винаги мисля от какво още може да имаме нужда.
Спомням си случка, която са ми разказвали за една моя прабаба, която хич не обичала хората да си мислят, че не може нещо да си позволи. Една вечер се чудела какво да сготви, и ръгнала едни глави лук във фурната да ги пече. Случайно наминала съседката и взела да любопитства: "Какво готвиш, мър' Тонкйее?". А баба ми с все цяло гърло се провикнала: "Агнешки главички, Минкеее!"

Лелчето много пестеше по едно време, точно когато братовчед ми беше студент в София. Аз от него по-икономичен човек, в смисъл нужди от храна, дрехи, итн, не познавам. Той все нищо не иска, може да си живее на строг пост и молитва и хич няма да му направи впечатление. Идваше си всяка събота и неделя обаче, което за мен не е никак малък разход, но както и да е, пълнеше му лелка чантите с буркани със зимнина и мръвки от прасето на село и хай по-живо, по-здраво, дет' са вика. Той не го знам какво е ял, пил, и така нататък, защото за мен тоз човек само хаби храната. Дай му кренвирши и кашкавал, и му гледай сеира, само тях признава за храна. Та носеше си той бурканите и ги връщаше, и пнеже беше отличник , получаваше стипендия, която най-прилежно носеше вкъщи, за да подпомага семейния бюджет. Според думите на лелинка, тя му ги събирала в някакъв си негов фонд. И понеже все пак трябваше да му дава по някой лев за джобни, му беше отпуснала сумата от точно 2 лв. на ден. И така година, две , три, братчеда все с два лева в джобата ходи. Той има сестра, която е много ококорено дете и един ден и хрумнало, че за три години нещата все някак са се променили и тия два лева хич може и да не му стигат. Рекла на леля ми: Мамо, абемалко ми се виждат два лева бе, що не му даваш малко повече на батко? Ами ако излезе с някое гадже, нали трябва да има да почерпи..." Леля мислила, мислила, па рекла: "Е добре тогава, хайде от мен да мине, ще му давам по 3 лева."
При това мен изобщо не ме чудва, защо за 5 години в София, братовчед ми едно гадже не можа да завърти.

Това ми напомня за друга случка.Пием кафе с майка ми и една нейна приятелка и тя я пита какво ще готви днес.Майка ми отвръща-бял петел!А приятелката и я пита:"Ама точно бял ли трябва да е?"Майка ми и казва:"Да"
Тя:"Не съм чувала такава манджа и откъде го купи тоя петел и как знаеш,че е бил бял точно?"
Майка ми взе да се смее и и каза,че ще готви боб,при което приятелката и се пръсна от смях...

Azzy  това с двустранното ксерокопиране не е само пестеливост, а и практичност. Аз понякога също го правя, защото иначе се насъбират тонове хартии навсякъде. А ако трябва и да се подвързва ксерокопирана книга, така е по-добре, че иначе става една дебела тухла, която и не може да се подвърже. Така е по-компактно.
А за пенсионерите ... то май всички са такива, трупат вещи, нищо не изхвърлят и задръстват жилищата тотално. Но са живели в постоянни кризи и ги разбирам. И моите родители пенсионери са същите   

Да , икономист съм

Ехоооо, работещите в офиси спестовници, ползвате ли еко-шрифта? М?
Разсипници такива! 

Имат и полезни вещи из скриновете - баба ми ми даде йенски тенджерки като се преместих в ново жилище, какво като са купувани преди 40 години, като ми вършат чудна работа. Купички за крем-карамел също имам от нея - от алпака, много са хубави и правят вкусен крем. Даде ми и басмички, да си ушия нещичко. Пазила е жаната с цел, не просто да си трупа.

Не, абсолютен разсипник съм.
Сигурно в миналия си живот съм била стисната, та сега компенсирам  .
Но на холандците съм им отредила призовото място по икономичност!
Слава богу, успях да превъзпитам и мъжа си,  макар и на стари години  .
Е, чат-пат се обажда онова, холандското у него, ама все по-рядко