Не знам кой е този който помни по 1000 рецепти, аз май не помня нито една. Това не пречи да готвя чудесно.
Споменаваш за проблеми с памет, четене и възпроизвеждане на прочетенето, както и със смятане. Ти си несамостоятелен човек, неработещ, неучещ, но искаш пълноценно семейство. А какво можеш ти да дадеш на семейството. Като се стараеш да доказваш че не си различна къде са доказателствата? Хора глухонями работят наравно с другите, завършват университети, правят кариера. Ти имаш фобии от елементарно готвене. Това не е борба за доказване.
пс. Аз лично не бих позволила връзка на детето си с подобен човек. Съжалението не е чувство на което може да се крепи брак.
Ами аз имах късмета да запазя говора си. Напълно не чувам с дясното ухо и слабо с лявото. Нося слухов апарат. От първи до осми клас съм учила в две масови училища, после отидох да уча за средно в училището за деца с увреден слух в София, но това беше по две причини - първо, защото във всички гимназии за да кандидатсваш, трябва да държиш изпит и по математика, а аз нямаше да се справя. в училището в София приемаха по документи. Втората причина е, че от малка исках да уча там, но родителите ми решили, че ще е по-добре да уча в масово училище, за да не загубя речта си. Мога да говоря, няма нужда да чета по устните, разбирам добре като ми се говори. Незнам как можа веднага да решиш че съм глухоняма. Ти явно не я знаеш разликата между напълно глух човек и слабочуващ.За разлика от моите съученици от училището в София, речта ми по никакъв начин не е засегната, това се вижда и от начина, по който пиша. Много мои съученици не могат да слобят правилно едно изречение. Доста сложни думи (за тях де) са им непознати, нито знаят значението им.
Проблеми с четенето и писането нямам (как пък не го забелязваш), имам само със смятането.Смятането наум през повече от едно ми е много мъчно и се обърквам. В училище доста се мъчех с таблиците за умножение и деление, с дроби, уравнения и формули. Всичко ми изглеждаше заплетено и сложно. И до днес е така.
Относно готвенето - от малка наблюдавам как майка ми и баба ми готвят без помощта на готварска книга, винаги всичко помнят и съм се чудела как може да помниш хиляда неща наведнъж (за готвенето де).
Относно доказването - всички ме смятат за бавна, а аз не съм. Посветих 12 години от живота си на образованието. Стараех се в училище колкото мога.Още като завършихме първи клас, се научих да чета гладко и без проблеми, докато доста мои съученици сричаха до 4 някои дори до 6 клас. От малка се научих на правопис за разлика от тях.Да, в математиката не ми вървеше, редовно имах двойки, но не не харесвах предмета, беше ми труден - така че за какво да си хабя нервите? За сметка на това се справях добре по литература и история.Много обичам книгите, от лятото на първи клас насам чета книги, вече имам една прекрасна библиотека.Да, нямам висше, не за друго, а по две причини - щях да кандидатсвам, но се притесних колко много учат студентите и се боях да не си преуморя очите, да не загубя зрението си (това е най-големият ми страх), а другата причина беше, че не знаех какво точно ми се учи, понеже имам разностранни интереси. Обичам да чета книги, интересна ми е историята, особено праисторическата епоха, Древния Египет, Втората световна война, 20 век и научните открития през този век, обожавам пътуването и пътешествията, астрономията, отношенията между хората, религиите, християнството също ми е интересно.Ако бях кандидатсвала за едното, щях да съжалявам за някоя друга специалност. Може да си стоя вкъщи и да не работя, но не си губя времето напразно - чета книги - детски, любовни, криминални романи, енциклопедии, исторически книги, вестници, списания, ровя се в Интернет, слушам музика (да, "тъпият" според много хора попфолк),гледам "Холмарк", "Дискавъри", понякога и NG.Нямам време да се занимавам с клюки и простащина а и не са ми по вкуса.Може да не съм напълно самостоятелна, но поне мога да мисля и да си изграждам мнение за хората, поне гледам да се образовам.Поне мога да обичам истински. Неща като пари, власт, слава са ми непонятни и безинтересни.Обичам да си говоря с хората, да обсъждаме разни неща - само не и клюки и простотии, обичам да се разхождам навън.Държа много на приятелствата, на морала и доброто възпитание, истински човек съм.Ето това се опитвам да докажа - че не съм бавна и глупава, че може несамостоятелна да съм иначе, но не съм глупава. Може да не мога да имам деца, но това не значи, че не ги обичам. Имам прекрасна племенничка,невероятно дете, много си я обичам и се радвам че тя като мен обича книгите.