Имат ли право на лично щастие?

  • 5 486
  • 92
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 6
Щом проблмите със слуха са от 5 г. възраст, сигурно има и проблеми с говора?  В специализирано училище ли си учила или разбираш по устните?

Не знам кой е този който помни по 1000 рецепти, аз май не помня нито една. Това не пречи да готвя чудесно.

Споменаваш за проблеми с памет, четене и възпроизвеждане на прочетенето, както и със смятане. Ти си несамостоятелен човек, неработещ, неучещ, но искаш пълноценно семейство. А какво можеш ти да дадеш на семейството. Като се стараеш да доказваш че не си различна къде са доказателствата? Хора глухонями работят наравно с другите, завършват университети, правят кариера. Ти имаш фобии от елементарно готвене. Това не е борба за доказване.

пс. Аз лично не бих позволила връзка на детето си с подобен човек. Съжалението не е чувство на което може да се крепи брак.

Ами аз имах късмета да запазя говора си. Напълно не чувам с дясното ухо и слабо с лявото. Нося слухов апарат. От първи до осми клас съм учила в две масови училища, после отидох да уча за средно в училището за деца с увреден слух в София, но това беше по две причини - първо, защото във всички гимназии за да кандидатсваш, трябва да държиш изпит и по математика, а аз нямаше да се справя. в училището в София приемаха по документи. Втората причина е, че от малка исках да уча там, но родителите ми решили, че ще е по-добре да уча в масово училище, за да не загубя речта си. Мога да говоря, няма нужда да чета по устните, разбирам добре като ми се говори. Незнам как можа веднага да решиш че съм глухоняма. Ти явно не я знаеш разликата между напълно глух човек и  слабочуващ.За разлика от моите съученици от училището в София, речта ми по никакъв начин не е засегната, това се вижда и от начина, по който пиша. Много мои съученици не могат да слобят правилно едно изречение. Доста сложни думи (за тях де) са им непознати, нито знаят значението им.
Проблеми с четенето и писането нямам (как пък не го забелязваш), имам само със смятането.Смятането наум през повече от едно ми е много мъчно и се обърквам. В училище доста се мъчех с таблиците за умножение и деление, с дроби, уравнения и формули. Всичко ми изглеждаше заплетено и сложно. И до днес е така.
Относно готвенето - от малка наблюдавам как майка ми и баба ми готвят без помощта на готварска книга, винаги всичко помнят и съм се чудела как може да помниш хиляда неща наведнъж (за готвенето де).
Относно доказването - всички ме смятат за бавна, а аз не съм. Посветих 12 години от живота си на образованието. Стараех се в училище колкото мога.Още като завършихме първи клас, се научих да чета гладко и без проблеми, докато доста мои съученици  сричаха до 4 някои дори до 6 клас. От малка се научих на правопис за разлика от тях.Да, в математиката не ми вървеше, редовно имах двойки, но не не харесвах предмета, беше ми труден - така че за какво да си хабя нервите? За сметка на това се справях добре по литература и история.Много обичам книгите, от лятото на първи клас насам чета книги, вече имам една прекрасна библиотека.Да, нямам висше, не за друго, а по две причини - щях да кандидатсвам, но се притесних колко много учат студентите и се боях да не си преуморя очите, да не загубя зрението си (това е най-големият ми страх), а другата причина беше, че не знаех какво точно ми се учи, понеже имам разностранни интереси. Обичам да чета книги, интересна ми е историята, особено праисторическата епоха, Древния Египет, Втората  световна война, 20 век и научните открития през този век, обожавам пътуването и пътешествията, астрономията, отношенията между хората, религиите, християнството също ми е интересно.Ако бях кандидатсвала за едното, щях да съжалявам за някоя друга специалност. Може да си стоя вкъщи и да не работя, но не си губя времето напразно - чета книги - детски, любовни, криминални романи, енциклопедии, исторически книги, вестници, списания, ровя се в Интернет, слушам музика (да, "тъпият" според много хора попфолк),гледам "Холмарк", "Дискавъри", понякога и NG.Нямам време да се занимавам с клюки и простащина а и не са ми по вкуса.Може да не съм напълно самостоятелна, но поне мога да мисля и да си изграждам мнение за хората, поне гледам да се образовам.Поне мога да обичам истински. Неща като пари, власт, слава са ми непонятни и безинтересни.Обичам да си говоря с хората, да обсъждаме разни неща - само не и клюки и простотии, обичам да се разхождам навън.Държа много на приятелствата, на морала и доброто възпитание, истински човек съм.Ето това се опитвам да докажа - че не съм бавна и глупава, че може несамостоятелна да съм иначе, но не съм глупава. Може да не мога да имам деца, но това не значи, че не ги обичам. Имам прекрасна племенничка,невероятно дете, много си я обичам и се радвам че тя като мен обича книгите. Heart Eyes

# 61
  • Мнения: 1 517
Хм...подчертаваш, че се самообразоваш. Лошо няма. Но образованието в живота не би трябвало да е само цел, а по-скоро средство. Не можеш цял жовот само да се образоваш...а някой друг да те издържа. По принцип. Това, че си със увреден слух изобщо не значи, че си глупава (глупавият е, който го мисли; двете неща нямат много общо). Но така, както се описваш в последния си пост...бракът, семейството и особено ако има деца не са само четене на книги, пък били и те стойностни. Бракът е преди всичко отговорност и компромиси, делене на...всичко с партньора. И при наличие на няколко слаби страни от твоя страна, трябва да имаш поне една силна, която да компенсира до някъде нещата. Иначе не е честно.
И пак казвам - ако човекът до теб реши, че може да поеме такъв "товар"...няма лошо.
Между другото защо казваш, че не можеш да имаш деца? Не можеш или не бива?

# 62
  • Мнения: 5 710
Много се чудих дали да пиша пак, но реших, защото днес ми се случи да се срещна с две двойки на 'нормален' и партньор с 'увреждане". В едната двойка жената не чуваше, аз доста късно разбрах това и то по говора ѝ. В другата двойка съпругата беше незряща. Поне отстрани и двете двойки изглеждаха напълно нормално и никакви ах- и ох- нямаше по техен адрес.
Имам много близка приятелка, която е с ампутиран крак от съвсем малка, тя се омъжи много преди мен ( и имат детенце), семейството им е напълно нормално.
Това, което обаче отличава 'твоят случай" е , че живееш в малко консервативно място, където общественото мнение е явно от много голямо значение и влияние. Аз на твое място бих търсила и намерила място за себе си, където знам, че ще бъда приета и няма да съм обект на хорските преценки.  Млада си, животът е пред теб  - имаш време и да учиш, и да работиш и каквото си пожелаеш! Пишеш грамотно, невъзможно ми е да приема, че си 'бавна', заради слуха си, по-скоро го приемам, като вид оправдание.
Просто не си на мястото, което може да ти предостави така нужните ти шансове.

# 63
  • Мнения: 2 563
Боооже, добре, че я видях тази тема.

Полинка
, и аз съм глуха/слабочуваща, от 20 години почти. Слушай ме добре сега. Имаш право на същото като чуващите. Нито повече, нито по-малко.

Много хора ще се опитат да те смачкат, неволно, но понякога и нарочно. Като се почне от някоя куха лейка на гише, която ти пищи "Ама защо ме карате да повтарям, да не сте глуха" и се приключи с работодател, който го е срам да наеме човек с увреждане. Не им се давай.

За съжалание, българинът е много слабо образован по въпроса с уврежданията, пък за слуховите увреждания съвсем нищо не знае. Твоя работа е да обясняваш, както обясни тук, защото иначе няма да се научат.

Случва се да ме вземат за глупава, но не си го слагам на сърце. Не е моя вината. Тяхна е.

Омъжена съм за неувреден мъж и сме много щастливи. Моят слух не му тежи. Любовта не знае граници. Трябва да си я браниш. И аз като тебе съм несръчна, а след една операция и залитам понякога и се блъскам в предмети. Голям праз, казвам аз. Три години не работих постоянно, защото не чувах, но и това надмогнах.  Трябва да вярваш в себе си и да ползваш това, което имаш. Търси работа и давай това, което можеш. В България имаш право на образование и работа и ако трябва, търси си правата по съдебен ред.

Пък за готвене и домакинство и прочие простотии не се замисляй въобще. Няма да умрете от глад, ако не можеш да готвиш.

Надявам се съм разбрала проблема, нямах време да чета цялата тема.

10 цента много умни неща е написала.

# 64
  • Мнения: 6
Хм...подчертаваш, че се самообразоваш. Лошо няма. Но образованието в живота не би трябвало да е само цел, а по-скоро средство. Не можеш цял жовот само да се образоваш...а някой друг да те издържа. По принцип. Това, че си със увреден слух изобщо не значи, че си глупава (глупавият е, който го мисли; двете неща нямат много общо). Но така, както се описваш в последния си пост...бракът, семейството и особено ако има деца не са само четене на книги, пък били и те стойностни. Бракът е преди всичко отговорност и компромиси, делене на...всичко с партньора. И при наличие на няколко слаби страни от твоя страна, трябва да имаш поне една силна, която да компенсира до някъде нещата. Иначе не е честно.
И пак казвам - ако човекът до теб реши, че може да поеме такъв "товар"...няма лошо.
Между другото защо казваш, че не можеш да имаш деца? Не можеш или не бива?

Ами аз имам сколиоза, анорексия, преживях две операции от сплетени черва, тогава ми даваха силни лекарства от които ми паднаха зъбите. Освен това не умея, нито мога да се грижа за дете. А и се страхувам, че ако имам дете, то може би също ще има проблеми със слуха, а това не бих го преживяла, стига ми това, което преживях аз. Единия ден си чуваш, на другия вече всичко е различно............. не бих го преживяла.Иначе обичам децата.

# 65
  • Мнения: 6
Боооже, добре, че я видях тази тема.

Полинка
, и аз съм глуха/слабочуваща, от 20 години почти. Слушай ме добре сега. Имаш право на същото като чуващите. Нито повече, нито по-малко.

Много хора ще се опитат да те смачкат, неволно, но понякога и нарочно. Като се почне от някоя куха лейка на гише, която ти пищи "Ама защо ме карате да повтарям, да не сте глуха" и се приключи с работодател, който го е срам да наеме човек с увреждане. Не им се давай.

За съжалание, българинът е много слабо образован по въпроса с уврежданията, пък за слуховите увреждания съвсем нищо не знае. Твоя работа е да обясняваш, както обясни тук, защото иначе няма да се научат.

Случва се да ме вземат за глупава, но не си го слагам на сърце. Не е моя вината. Тяхна е.

Омъжена съм за неувреден мъж и сме много щастливи. Моят слух не му тежи. Любовта не знае граници. Трябва да си я браниш. И аз като тебе съм несръчна, а след една операция и залитам понякога и се блъскам в предмети. Голям праз, казвам аз. Три години не работих постоянно, защото не чувах, но и това надмогнах.  Трябва да вярваш в себе си и да ползваш това, което имаш. Търси работа и давай това, което можеш. В България имаш право на образование и работа и ако трябва, търси си правата по съдебен ред.

Пък за готвене и домакинство и прочие простотии не се замисляй въобще. Няма да умрете от глад, ако не можеш да готвиш.

Надявам се съм разбрала проблема, нямах време да чета цялата тема.

10 цента много умни неща е написала.

Мен много хора са ме мачкали, но като малко приемах нещата навътре, не можех да повярвам, че може да ме смятат за различна и да ми отказват някои неща.........
Иначе за готвенето и това, че не мога да си връзвам връзките (то също ми се вижда много трудно и сложно), всички все за това говорят и казват че щом не мога нито едното нито другото, не съм за брак. Cry Cry Cry Cry Cry

# 66
  • Мнения: 2 563

Мен много хора са ме мачкали, но като малко приемах нещата навътре, не можех да повярвам, че може да ме смятат за различна и да ми отказват някои неща.........
Иначе за готвенето и това, че не мога да си връзвам връзките (то също ми се вижда много трудно и сложно), всички все за това говорят и казват че щом не мога нито едното нито другото, не съм за брак. Cry Cry Cry Cry Cry


Не знаех, че бракът се крепял на готвенето и връзването на връзките... Наистина живееш сред много закостенели нрави. Старай се да си самостоятелна (примерно като носиш обувки без връзки), но не давай да ти обясняват, че си втора ръка човек.

# 67
  • Мнения: 1 517
Не е гаранция, че детето ти ще е такова. Съвсем искрено и без злоба: за мен ти не си съвсем готова за брак, но ако намериш подходящият човек...  Hug
Но определено не си глупава или бавна или незнам си какво. Просто съжителство с човек като теб, който има сериозни здравословни проблеми е малко по-трудно...и не всеки е готов да поеме такава отговорност и товар.
Пожелавам ти от сърце да си намериш "твоя" човек и да бъдете щастливи заедно   bouquet

# 68
  • Мнения: 4 651
Имаш право на всичко, на което имат чуващите.
Проблемът ти е, че все още си едно голямо дете. Заради тъпотиите български как хората с увреждания, не са съвсем "като хората" си развила яки комплекси и не си се преборила с тях, много ти личи. Мен би ме отблъснало в теб непрекъснатата ти склонност да доказваш колко си умна и начетена, а не намаления ти слух. Няма нужда във всеки свой пост да изреждаш какви книги си чела и колко.

Причината да нямаш професия е просто абсурдна. Завърши нещо, на 25 си бе момиче, имаш акъл, нямаш ли амбиции за хубава работа, свързана с това което ти е интересно?

Има семейства и без деца, и жените не готвят, и не чистят. Ама нали се сещаш, че чистачка се наема с пари, а готовата храна и тя не се намира на пътя. Преди да тропаш с крак и да обвиняваш хората, че имат предразсъдъци, направи каквото зависи от теб да се лекуваш, да бъдеш самостоятелна и другото ще се нареди с времето.

# 69
  • Мнения: 3 634
Пишеш интелигентно, а разсъждаваш тъпо!  Peace Проблемите ти май не идват толкова от околните колкото от теб самата. Вероятно ти липсва и подходяща среда, но приятели всички откриваме трудно. Имаш потенциал да си чудесна млада жена.

Кажи за този младеж, в какво се състои драмата? Ти само го харесваш или сте на друг етап?   

# 70
  • Мнения: 6

Мен много хора са ме мачкали, но като малко приемах нещата навътре, не можех да повярвам, че може да ме смятат за различна и да ми отказват някои неща.........
Иначе за готвенето и това, че не мога да си връзвам връзките (то също ми се вижда много трудно и сложно), всички все за това говорят и казват че щом не мога нито едното нито другото, не съм за брак. Cry Cry Cry Cry Cry


Не знаех, че бракът се крепял на готвенето и връзването на връзките... Наистина живееш сред много закостенели нрави. Старай се да си самостоятелна (примерно като носиш обувки без връзки), но не давай да ти обясняват, че си втора ръка човек.

 И аз това се опитвам да им обясня, че бракът не се крепи на готвенето, ама никой не ми вярва.
Иначе ми писна все да бъда силна и да се доказвам. Наистина незнам как може да има толкова малоумни хора...........

# 71
  • Мнения: 2 563

Иначе ми писна все да бъда силна и да се доказвам. Наистина незнам как може да има толкова малоумни хора...........[/b]

Може. И не спират да се размножават! Това за доказването няма край, за съжаление. Обаче наистина е по-лесно, когато живееш на място с либерални нрави и образовани хора, които те познават.

# 72
  • Мнения: 6
Имаш право на всичко, на което имат чуващите.
Проблемът ти е, че все още си едно голямо дете. Заради тъпотиите български как хората с увреждания, не са съвсем "като хората" си развила яки комплекси и не си се преборила с тях, много ти личи. Мен би ме отблъснало в теб непрекъснатата ти склонност да доказваш колко си умна и начетена, а не намаления ти слух. Няма нужда във всеки свой пост да изреждаш какви книги си чела и колко.

Причината да нямаш професия е просто абсурдна. Завърши нещо, на 25 си бе момиче, имаш акъл, нямаш ли амбиции за хубава работа, свързана с това което ти е интересно?

Има семейства и без деца, и жените не готвят, и не чистят. Ама нали се сещаш, че чистачка се наема с пари, а готовата храна и тя не се намира на пътя. Преди да тропаш с крак и да обвиняваш хората, че имат предразсъдъци, направи каквото зависи от теб да се лекуваш, да бъдеш самостоятелна и другото ще се нареди с времето.

Как да работя като съм инвалид първа група?Пък и без висше няма начин да работя това, което искам, но и интересите ми са толкова разностранни.......... а и честно казано не ми се учи (поне за момента, нито ми се работи).Знам как изглежда - звучи като мързел.Но не е така. Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed

# 73
  • Мнения: 2 563
Как да работя като съм инвалид първа група?Пък и без висше няма начин да работя това, което искам, но и интересите ми са толкова разностранни.......... а и честно казано не ми се учи (поне за момента, нито ми се работи).Знам как изглежда - звучи като мързел.Но не е така. Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed

А за какво е тази инвалидност? Какво точно не можеш да правиш? Хората с увреден слух могат да работят, с анорексия и сколиоза също. Не може да не ти се работи. Трябва да се работи, може не на пълно работно време, но трябва да имаш собствени пари.

# 74
  • Мнения: 6
Пишеш интелигентно, а разсъждаваш тъпо!  Peace Проблемите ти май не идват толкова от околните колкото от теб самата. Вероятно ти липсва и подходяща среда, но приятели всички откриваме трудно. Имаш потенциал да си чудесна млада жена.

Кажи за този младеж, в какво се състои драмата? Ти само го харесваш или сте на друг етап?   

Ами какво да кажа за него - познаваме се от училище.От тогава го харесвам.Не сме се виждали от няколко години, или може би от 1-2 не съм сигурна точно.Харесвам го и ми се иска да се видим и да поговорим, но той май се притеснява да общува с мен, да знаят хората че се познаваме, защото се притеснява да не си загуби приятелите си заради мен.А някои от тях не са му истински приятели. Не ме познават, но ме обиждат и подиграват.А жена му ме намери в един форум, първо уж се държа мило и любезно а после си показа истинската същност - оказа се много ревнива и голяма кобра. Прати ми троянски кон. Подигра ме, че съм оперирана, имам дислексия и всичко останало. А аз понеже го познавам добре, мисля че ме харесва но не смее да си каже. Cry Cry Cry Cry Cry Това е накратко.

Общи условия

Активация на акаунт