Баща неизвестен

  • 3 997
  • 46
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 710
сигурно бих отишла да го видя. да се запознаем.

# 16
  • Мнения: 260
И аз съм горд човек;Но тук става въпрос за баща ти.Не се знае защо не те е търсил.Какви уговорки или забрани е имало.Така че бих го потърсила.Пък ако той вече не прояви интерес-както ти казаха-продължаваш си и без него.

# 17
  • София
  • Мнения: 10 505
Ох, Чуденка. Преживяла съм нещо подобно. И аз бях с баща "неизвестен", разликата е, че баща ми не е знаел за мен. Запознах се с него на 17 години. Не намерих себе си, не запълних празнини в душата си, просто намерих един родител, може би не толкова близък като майка ми, но родител. Сега съм припозната, на дърти години  Mr. Green.
Струва си. Ако се окаже добър човек децата ти биха пропуснали чудесен дядо, помисли за това. Ако е някакъв тъпанар - майната му.

# 18
  • на майната си
  • Мнения: 425
И аз съм горд човек;Но тук става въпрос за баща ти.Не се знае защо не те е търсил.Какви уговорки или забрани е имало.Така че бих го потърсила.Пък ако той вече не прояви интерес-както ти казаха-продължаваш си и без него.

И на мен ми мина през ума, че може да е имал наложено вето от майката, примерно. Но след пълнолетието, ако е имал желание е можел да се срещне с детето си. Няма причина, която да спре един родител, когато има желание.

# 19
  • Мнения: 15 619
Струва си човек да опита. Винаги си струва. Ако бях в такава ситуация, щях да потърся баща си, най-малкото за да не се питам цял живот, какво е можело да бъде, щял ли е да ме приеме, не съм ли изпуснала нещо ценно и куп други въпроси, които човек неизбежно си задава.... В една история, колкото участници има, толкова  и истините. А човек не е застрахован срещу слабостите си.  Вероятно реакцията му не би била адекватна и сега. Бъди спокойна!
 Пожелавам ти късмет, Чуденка!

# 20
  • Мнения: 81
Е как може?
Аз например, света бих обърнала но щях да потърся детето си. И да е имало забрани, дори от майката да са били, то все някога те са отпаднали. Може 20 години с въже да се ме държали настрани, в момента в който са ме пуснали пак щях да го намеря. Дори и детето да ме отхвърли или мрази.
Ако аз бях на твое място, щях да го потърся и да го попитам защо аз не го познавам след като той е знаел за моето съществуване. Щях да се погрижа и семейството му да разбере за мен. И после по живо по здраво да си тръгна и да забравя за него.
Може да съм крайна, но това е моето разбиране за нещата.
Още повече че станах свитетел как една "майка" зарязала детето си навремето се появи от някъде, наговори куп лъжи и изля хиляди сълзи. Детето стана първа приятелка с нея, поддържат контакт и сега тя е най добрата. Осиновителите мълчат, интелигентни хора са и си обичаят детето. Не искат да го поставят в тежко положение да избира.... А само те си знаят през какво са минали и какъв живот живяха с тежко болно дете, което доживя с тяхна помощ да дочака развитието на медицината и да се излекува.
И така, ако баша ти знае за твоето съществуване, няма никакво извинение че не ти е честитил един твой празник поне. Аз бих му го казала.

# 21
  • Мнения: 194
Охххх, такива" неизвестни", могат ли да се нарекат бащи? Sick

Аз бих го потърсила и после бих го навряла на кучето в г...а , извинете ме.

# 22
  • Мнения: 411
майка ми и баЩа ми са се развели като съм била на 1,2год.отгледа ме от малка втория ми баЩа(никога не съм се 4увствала 4ужда),дори не знаех 4е съм имала друг.дойде със втората си жена да ме потърси когато бях на 7 год.представете си как се 4увства едно 7годиШно дете,когато изведнъж идва някой си в у4илиЩе и му казва "аз съм татко ти",като един огромен Шамар.
не съжалявам 4е го познавам,така знам 4е майка ми никога не ме е лъгала Що за 4овек е .
съпругата му е разкоШен 4овек,но трябва да и дадат златен медал дето го е търпяла толкоз години.аз ли4но не бих могла да живея с такъв 4овек.има оЩе 2 дъЩери,от които с едната комуникираме всеки ден когато не съм на работа.другата не ми допада по характер е като него.
вънШно съм пълно негово копие а характера е на майка ми.
естествено и той си има неЩо добро.каквото пипне го измайсторява(както се казва златни ръце)вси4ко прави с много търпение.

от мен съвет потърси го.

# 23
  • Мнения: 2 153
Сигурно бих се изкушила да го потърся!

# 24
  • Мнения: 12 695
Потърси го. Сред като се срещнеш, или не, ще получиш отговори на много въпроси, които иначе ще те мъчат цял живот.

# 25
  • Мнения: 631
Аз лично бих се срещнала с него. Един съвет : гледай да не си поставяш прекалено големи очаквания от срещата, защото в повечето случаи се сриват на пух и прах. Аз имам конкретен въпрос. В акта за раждане ли ти пише баща неизвестен?

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 114
Както виждам,повечето мнения съвпадат с моето-да го потърсиш и "каквото сабя покаже" Peace

# 27
Аз лично бих се срещнала с него. Един съвет : гледай да не си поставяш прекалено големи очаквания от срещата, защото в повечето случаи се сриват на пух и прах. Аз имам конкретен въпрос. В акта за раждане ли ти пише баща неизвестен?

Пише, да. Не че аз съм живяла белязана от това клеймо, но все пак израснах през комунизма, а тогава деца като мен се сочеха с пръст от всички - учители, съседи, знаещи и незнаещи, абе в общи линии не особено интелигентни хора.
Сега най-много мисля и се притеснявам как ще мине първият разговор по телефона: какво да му кажа - искам да се запознаем, защото аз съм дъщеря ти?! А от този разговор зависи дали ще се видим.  Имам само домашният му телефон, кога да го потърся, през деня сигурно е на работа, а вечер семейството му си е там. Ако вдигне жена му и пита кой го търси?!

# 28
  • Мнения: 411
ако телефона е на негово име можеШ да измислиШ 4е ,4е си от телефонната компания и 4е се прави анкета за използването на телефона,но 4е трябва да се проведе със собственника на абоната и да попитаШ по кое време Ще бъде удобно да го потърсиШ

# 29
  • Мнения: 262
Дива-не, ти лично направи ли нещо за да научиш какви са били биол. ти родители. Ако не е тайна разбира се. Питам защото аз се чудя що за човек е "майката" но така и не съм се престрашила да я потърся, а и незнам как

Общи условия

Активация на акаунт