Баща неизвестен

мисля, че щях да намеря начин да се запознаем и да си поговорим.
Пък ако е рекла съдбата, може да му кажа коя съм. Но ако разделяйки се с майка ми я е обидил лошо или наранил душевно, няма да съм твърде благораположена...

Свържи се с него за да не те гризе цял живот любопитството и съжалението че си пропуснала тази възможност. Казват, че човек съжалява повече не за това което е направил, а за нещата които не е направил.
А как да се свържеш с него... Няма ли начин да научиш къде работи и директно да се срещнеш с него? Ако не- като звъннеш по телефона и вдигне друг се представи с името ти, не обяснявай коя си.

Успех! 

  Няма и смисъл да го дебнеш. Пожелавам ти спокойствие и успех!

Има една поговорка "Далече от очите, далече от сърцето". Използвам я винаги, когато си помисля за баща ми, по документи "Известен". Той е сириец, отдавна заминал. Идваше от време на време и снимки с него имам на 6- 7 годишна възраст. Не съм го виждала от 1992г. тогава се скарахме лошо, обиди майка ми, казах му, че ще си сменя името, че не ми е никакъв. Обидих го, нараних го много, видях го в очите му и бях доволна, защитавах майка си /а може би и себе си/. По-късно му писах, по настояване на майка ми му се извиних. Отново си писахме, но за кратко. Той има семейство, 3 деца /2 момчета и момиче/, по последни сведения не знаят за мен и майка ми.
От време на време си спомням за него и ми е мъчно, че няма на кого да кажа Татко, но се преживява, не ми камък на сърцето, не ми е гадно, само сега като пиша ми пари на очите. Последно го потърсих преди година и половина, защото дъщеря ми има проблем и трябваше да разбера дали в тяхното семейство има подобно заболяване, за да се знае, къде да се търси. Писахме си по мейла точно 3 пъти, оттогава той не ме е потърсил дори да попита как е внучка му, а аз не виждам причина да му досаждам, след като той не иска да контактува с мен и моето семейство.

Виждам, че авторката е взела решение и я подкрепям. Но мила, въоръжи се с много сила, защото не знаеш каква ще му е реакцията след като те чуе. Остави го сам да реши дали да те потърси, шокът за него предполагам ще е голям, а и има и друго, той може да очаква твоето обаждане от дълги години и да е подготвен. Ако има някой твой много близък човек /майка ти, приятел, приятелка/ които да са при теб по време или след разговора ще е най-добре, ще ти трябва рамо за подкрепа.

Успех и много спокойствие. 

Много ми напомни един филм.

Малко преди да сключи брак едно момиче решава да открие баща си и заминава за друг град да го намери. Той е лекар, тя се запознава с него като му се представя първо за пациентка, а после и съвсем нахлува в живота му без да му казва че му е дъщеря. Въпреки разликата във възрастта, лека-полека двамата се влюбват един в друг. Когато момичето се усеща, го напуска и се връща у дома. На сключването на гражданския брак, майка и я вика да я запознае с баща и. И...бащата се оказва не лекарят, а съвсем друг. Момичето едва успява да се опомни и хуква от собствената си сватба.

По темата...не очаквай топъл прием. Мъжете са гадове, за тях децата съществуват само като част от жената. Не му се обаждай по телефона- такива неща се изясняват лично очи в очи.

Кръвта вода не става!
Нормално е да търсиш връзка с него! Имам горчив опит с резведени родители (моите)...
Пожелавам ти да не останеш наранена!

Моите родители също са разведени. Баща ми винаги се е отнасял с мен , взависимост от това с какви отношения е с майка ми. Сега живее с друга жена и въобще не се сеща за мен и за моето дете. Никога не ми се обажда , за да попита как съм, нито за детето. Мислех, че контакта между нас му липсва както на мен. Защото аз карам, карам и не мога да издържа и му се обадя, отида да го видя. Но само аз. Когато се ядосам не му се обаждам по една, две години, до следващия път. Гадно е.

За какво ти е да търсиш човек който се е отказал от теб и не се интересува от теб?Аз не бих го потърсила но разбирасе това си е чисто мое виждане.

Здравей! Моята история е подобна с малка разлика, че на акта ми за раждане имам неговите имена. Подкрепям те, потьрси го, защото каквато и да е разврьската ти ще спиш спокоино, а сега не можеш нали???

Успех ти желая!!! 

Глупости на търкалета. Верно много филми гледаш.
Първият ми контакт с баща ми беше с писмо, в плик  . Така хем ще му дадеш време да се опомни и да не реагира първосигнално, хем си спестяваш прединфарктно състояние по време на първата среща.

Какво да му пишеш? Просто, че искаш да се запознаете, защото си му дъщеря, евентуално. Не се впускай в ненужни обяснения.

Впрочем направи така, че да се чувстваш ти удобно в дадената ситуация. 

Но само да те предупредя, че ако му пльоснеш новината така изведнъж в лицето рискуваш да видиш някаква неадекватна реакция и да се обидиш.

Адресът на електронната поща нямаш ли му го?

А какво толкова те притесняват съпругата му и децата?