Да научим многоезичните деца (от смесени бракове) да четат и пишат на български

Пикси, аз имам опит с дете, което започна в английска предучилищна и дете, което тръгна тук направо в 3 клас, т.е двете ми дъщери. Определено малката по-трудно навлезе, първо защото е малко по-дръпната и общуването с непознати не й се нрави и защото според мен в предучилищната нямат систематизирани занятия. Също така трябва да отбележа, че предучилищната тук е по 2 часа и половина на ден и това също сигурно оказва влияние. Както и да е, тя е тук вече повече от година и не може да говори много свободно. На голямата й трябваха 2 месеца и след това нямаше никакъв проблем с общуването. Независимо от това, аз съм на мнение, че децата трябва да се занимават допълнително извън училище както по български, така и по английски, за да могат не само да общуват, но да са и що-годе грамотни. Освен това аз държа много българският да не изостава и термините, които въвеждат в училище се старая да ги въвеждам и на български. Малката сега тръгна в първи клас и ще видим как ще върви. Засега с нея не учим българските букви, защото е много малка, мисля да започнем другата година. С голямата събота и неделя учим по българските учебници, ама е голяма мъка 

Pixie, има изоставане, но за година и половина, две се компенсира.
Синът беше на 4, ползваше само български. Първата година имахме проблеми, защото затрудненията в комуникацията избиваха в агресивно поведение.
Щерката от 3 години тръгна по 6 часа на предучилищна. Първите 3 месеца мълчеше и само с жестове комуникираше. В края на учебната година вече свободно разговаряше с връстниците си. По мое наблюдение и английският и българският малко изостават, но това не е проблем за нея при комуникацията с другите деца за сега.

Моето впечатление от ESL програмите е само положително. Но си зависи от училището. На нашето явно му се носи слава като добро ESL такова, защото съм забелязала, че има много специално преместни деца. Не, намирам че има изоставяне с англисйкия. Според мен е много по-трудно на по-голямо дете да превключи към тукашната система (имам наблюдения от няколко българчета и едно французойче), отколкото това, което започва предучилищна. Защото повечето от 5 годишните му съученици не могат да четат все още на английски и то не се чувства изолирано. ESL има и друго предимство за мен - децата ми получават ценно време 1:1 с преподавател, тестват ги повече от колкото съучениците им, добиват опит в процеса и не им идва стресиращо задължителното матурно тестване в 3ти клас.
А и още нещо - аз вече споделих, че в нашия дистрикт, в частност и училището ни повече от 50% от ESL учениците влизат после в програмите на TAG (talented and gifted). Тъй че очевидно това, че английският им е втори език, не им пречи, а двуезичието им носи голямо предимство.

Искам да споделя и моят опит с двуезичните ми деца.
У нас се говори датски и български, но доминиращ е датският език. Изчаквах дъщеря ми да стане напълно сигурна с датският правопис(доколкото е възможно на тази ранна възраст), за да я въведа в българската азбука. Тя ме изненада приятно като сама пожела да започнем със сричкуване и четене на български. Причината: започнаха сега, в 3 клас, изучаването на английски език и нейният интерес към езиците се "пробуди" с невероятна сила. Много съм щастлива и горда от моето момиченце.

Имахме страхотен конфликт с началната учителка на дъщеря ми по повод това, че посещава и българско училище, особено след като разбра, че азбуката ни е кирилица. Каквито и трудности (реални и измислени) да имаше дъщеря ми в училище учителката обясняваше всичко с изучаването на родния език...

За къде става въпрос?

Германия

блумхен, съжалявам за това... как се справихте? напиши, ако може повече подробности.

Ами, честно казано - не се справихме, беше си мъка от 1-ви та до 4-ти клас ... нещата се оправиха чак като се премести в друго училище ... Зависи си просто от учителя/човека... Довечера мога да пиша повече, ако имате интерес, разбира се... 

Явно си е до учител, но направо се чудя как сте издържали 4 години така. А какво стана с българския в тази ситуация?

Обещах да разкажа малко по-подробно - дъщеря ми започна едновременно първи клас (на 6г.) и в немското и в българското училище - то е само събота, по 4-5 часа, български и родинознание. Немската й учителка (възрастна и много консервативна) като разбра още в началото на годината и започна да ни съветва да се откажем, защото това е много натоварващо за детето и прочие. Аз й отговорих, че и сина ми е бил в същото положение и се справил отлично, без никакви проблеми. Но се оказа, че при дъщеря ми се появи в началото проблем - обърка двете азбуки, по-точно буквите като p, g и т.н, които се пишат по един и същи начин, но се четат различно... След известно време нещата си дойдоха на място, но учителката й някак си се вторачи в нея, казваше, че не винаги се справя добре в училище и винаги изтъкваше като причина другия език и обучение. И това на приливи и отливи докато бяхме в началното училище (тук е до 4 клас). Когато дъщеря ми отиде в другото училище неща се промениха - учителите си бяха доволни от нея, оценките й бяха много по-високи, дори класната й (която й преподава и английски) каза, че тя има едва ли не вродена дарба за учене на езици и си го обяснява с това, че тя като двуезично дете по начало е свикнала с различни езици.

blumchen_fee , ама че неприятна баба ви се е паднала! Добре че сте удържали фронта.

Тук  педиатъра на всеки преглед ме пита дали стимулираме изучаването на родния език и ме съветва да изпращам децата колкото може по-често в БГ.

В училище също се отнасят положително, даже една учителка ги беше организирала да пожелават "честит рожден ден" на всички езици, на които има говорещи деца в класа: испански, италиански, май имаше португалски и холандски и арабски (на което много майки се бяха възмутили, ама това е друга тема=

И моята ги бърка тези букви  Аз предупредих учителката й, да не се чуди жена, какви ги измисля моята 

blumchen_fee оказали сте се много търпеливи, и ти и дъщеря ти.
В нашето училище само няколко деца са с два езика. Но още в началото преди да ми покажат какво е отношението към двуезичните деца, аз най-внимателно ги предупредих, че детето ми не само ще говори български, но и като бългаски начален учител ще го ограмотя. Досега не виждам някакво по-различно отношение от страна на учителките. Само дето започнах да прилагам методите на българското училище, че това с наизустяването на думички хич не и харесва на дъщеря ми. И очудващо след като и показах как да събира буквите в сричка и оттам в дума, тя миналата седмица ме сюрпризира като започна да срича на български.

  Здравейте мами,
Аз съм нова тук. Регистрирах се, защото тази тема наистина ме заинтригува. Аз се срещнах с този проблем два пъти.... а защо два? Ще ви разкажа ако имате търпението да прочетете историята ми.
  И така! Живях 7 години в Италия, дъщеря ми от първия ми брак се наложи да започне училище в БГ. Изкара 1-вия срок на 1-ви клас в БГ, след което успях да си я взема при мен в Италия по средата на учебната година (тъкмо беше научила българската азбука и сричаше български). Отначало беше доста трудно, защото и тя бъркаше латинската с българската азбука, доста плачеше и не искаше да чете на български, купувах и занимателни игри от България в които се налага да чете на кирилица... но тя пак не искаше. Беше и по-лено на италиански. Аз не я насилвах... просто оставях игрите и книжките на видно място за нея (на бюрото и в детската, книжака с приказки на нощното и шкафче...) и чаках тя сама да прояви интерес към тях. Учителките от училището и, ми повтаряха да говоря с детето на италиански вкъщи, за да свикне по-бързо... защото изоставала от другите деца. До края на учебната година дъщеря ми проговори новия език и започна да проявява интерес към българските книжки... така тя сама си започна да си чете успоредно и 2-та езика. Италианският език го научи буквално за месеци... въпреки и началния стрес които изживя.
  Но това не е всичко!!! 
  Намерих "половинката си" в Германия (българин) и се наложи да се преместим тук. Малко се притеснявах, че детето пак трябва да сменя езика... но си мислех че вече веднъж го е преживяла и този път се надявах да го понесе по-леко. Така и си беше. В Германия сме от миналата Коледа, малката вече беше 3-ти клас, завърши първия срок в Италия и пак по средата на годината я преместихме в Германия. За моя изненада, тоя път не изживя никакъв стрес. Тук учителката по немски ни забрани вкъщи да говорим с дъщеря ми на немски, защото имало звуци в техния език, които ние не ги произнасяме правилно (с акцент), а тя трябвало да ги заучава правилно докато е още малка и може да и си пречупи произношението. Аз попитах учителката дали не е добре и вкъщи да го говорим поне отначало, за да може детето да научи по-барзо езика, за да не изостава и с другите учебни предмети, както ни съветваха в Италия. Отговорът и ме порази... "Госпожо, Вие сте само родители, НИЕ сме учители, възпитатели и педагози, оставете на нас, ние да се занимаваме с учебният материал на детето, имаме опит с такива деца и знаем как да се справяме. От вас се иска само да не се намесвате, за да не объркате собственото си дете."
  В момента малката госпожица е на 10 години и е 4-ти клас. Говори перфектно български, италиански, немски и учи английски в училище (там също няма проблеми). Може да чете на български (въпреки и че малко срича), но спокойно мога да кажа че си имаме малък полиглот в дома (както и шампионка по художественна гимнастика).
  Сега чакаме бебче , за което също имам намерението да го науча не само да говори, но и да пише на български.
  Затова искам да окуража всичките мами, които се срещат с такъв проблем, да не се отчайват, но и да не насилват децата. Нормално е да се бъркат и да се изнервят от това, но с времето малките свикват.
  Благодаря че имахте търпението да прочетете всичко .... и до скоро.