като се е тръгнало да си изкажа и аз мнението. Съпруга ми е турчин, от българските турци.
Женени сме 9 години, имаме две деца, момиченце и момченце.
Като се сгодихме наистина имахме проблеми със родителите от двете страни, имаше мрънкане, негодуване.
Е мен какво ме интересуват родителите, застанах до него, той до мен, изградихме семейство, работиме.
Съобразявам се с родителите до 18 год. след това живота ми сама си го решавам.
Че техните или нашите били против, че да не ми плащат сметките те за да ги питам аз с кой ще си прекарам живота, малко грубо, но съдбата всеки си я кове сам, всичко друго е плод на слаб характер и е до човека, на някой наистина им е по-леко да слушат мама и тати, за да им подсигуряват дупето, това аз наричам недорасъл мозък, неподготвен за семейство, независимо от коя религия и държава.
Много се обичаме и разбираме с мъжът ми, той е от малко село, аз съм от по-голям град. Той не позволи нито на моите нито на неговите родители да ни се месят в отношенията. Мъж , който се съобразява с родителите си за такива неща или би предпочел да ме крие от страх бих изритала на секундата, не ми е на нивото, независимо дали българин или турчин.
Децата ни не са мюсюлмани, а са православни като мен, така сме решили и двамата, той няма нищо против. Техните щяха да получат удар, но проблема си е техен.
Ако любовта е силна никакви религии или родители не могат да ви спрат, да си осъществите мечтите. Всичко друго е крайности и чешене на езици, търсене на оправдания чрез религия родители, всеки си гради живота сам, а семейството с любим човек.
Ние през какви огромни проблеми трябваше да минем (здравословни, заради едното ни дете) това с неодобрението и заплашванията на родителите от двете страни в началото ми се струват бели кахъри, това са едни от най-малките проблеми които сме имали. Ако в началото на семейния живот с това не може да се справите, по-добре се разделяйте, не сте един за друг, защото понякога живота е толкова коварен, че ако наистина не стоите във всяка една секунда един до друг и не си помагате взаимно може да ви събори във всеки един миг.
Всичко е до характера, до човека, а не до религията.
На едно от мненията по нагоре, мдааа мъжът ми е обрязан като малък, това си има и преимущества, издържа по-дълго в леглото
Женени сме 9 години, имаме две деца, момиченце и момченце.
Като се сгодихме наистина имахме проблеми със родителите от двете страни, имаше мрънкане, негодуване.
Е мен какво ме интересуват родителите, застанах до него, той до мен, изградихме семейство, работиме.
Съобразявам се с родителите до 18 год. след това живота ми сама си го решавам.
Че техните или нашите били против, че да не ми плащат сметките те за да ги питам аз с кой ще си прекарам живота, малко грубо, но съдбата всеки си я кове сам, всичко друго е плод на слаб характер и е до човека, на някой наистина им е по-леко да слушат мама и тати, за да им подсигуряват дупето, това аз наричам недорасъл мозък, неподготвен за семейство, независимо от коя религия и държава.
Много се обичаме и разбираме с мъжът ми, той е от малко село, аз съм от по-голям град. Той не позволи нито на моите нито на неговите родители да ни се месят в отношенията. Мъж , който се съобразява с родителите си за такива неща или би предпочел да ме крие от страх бих изритала на секундата, не ми е на нивото, независимо дали българин или турчин.
Децата ни не са мюсюлмани, а са православни като мен, така сме решили и двамата, той няма нищо против. Техните щяха да получат удар, но проблема си е техен.
Ако любовта е силна никакви религии или родители не могат да ви спрат, да си осъществите мечтите. Всичко друго е крайности и чешене на езици, търсене на оправдания чрез религия родители, всеки си гради живота сам, а семейството с любим човек.
Ние през какви огромни проблеми трябваше да минем (здравословни, заради едното ни дете) това с неодобрението и заплашванията на родителите от двете страни в началото ми се струват бели кахъри, това са едни от най-малките проблеми които сме имали. Ако в началото на семейния живот с това не може да се справите, по-добре се разделяйте, не сте един за друг, защото понякога живота е толкова коварен, че ако наистина не стоите във всяка една секунда един до друг и не си помагате взаимно може да ви събори във всеки един миг.
Всичко е до характера, до човека, а не до религията.
На едно от мненията по нагоре, мдааа мъжът ми е обрязан като малък, това си има и преимущества, издържа по-дълго в леглото
Евала!!! И аз така мисля.
Както каза и Бизито "когато има желание и воля има и начини". Едни истински влюбени хора биха се сплотили в борбата за своята любов, вместо да търсят лесното. "Няма пряк път до мястото, до което си заслужава да стигнем"!
) 
а не както правят повечето момичета днес, я... видяла някой мъж висок, строен, хубав и със скъпа количка..хайде влюбих се. 
! Моя състудентка е от смесен брак (баща и е арабин), много ми беше интересно как решават въпросите с религията и останах крайно учудена, когато ми каза, че у тях се празнуват празниците и от двете религии, а тя и брат и са чели и корана и библията (и двамата говорят арабски) и са оставени сами да решават какво да изберат! Комичното в ситуацията беше, че тя клонеше към исляма, омъжи се за кувейтчанин и е много щастлива, докато брат и реши, че християнската религия му допада повече. Юни месец ще се жени и смятат да сключат и църковен брак! Интересното е, че баща им няма нищо против и лично аз го считам за един наистина толерантен и разумен човек, който поставя щастието и правото на избор на децата си над всичко друго!