Сладко похапваме козунаци и яйца и рождени дни празнуваме с АПРИЛските деца

Уф, най-накрая някои с моето мнение. Аз си трая да не ме  . И Борис спи при нас в спалнята. Вечер заспиването е един от най-приятните моменти - хайде да спиме, мамо - гушва ме и е готов Да ви кажа честно, след един супер изнервен ден, това е най-доброто лекарство

Честито на днешните рожденници- Боби и Алекс. Да са живи и здрави и да растат усмихнати и щастливи  .
Поли, благодаря, че си се сетила. Аз имах колебания дали изобщо ни помните, предвид колко време не съм влизала във форума.

Момичета, трябва ми малко инфо за МОЛ-а на Стамболийски. Има ли детски кът, където да можем да оставим Оги за 1-2 часа? Сайт-а не е направен много добре и не можах да се ориентирам. Знаете ли какво е заплащането на час?

АА, как ще те  . Ние сме в една стая, с кошарката долепена до моята страна на спалнята, махнати са средните 3 пръчки и Борис свободно се предвижва Сега нали му избиват последните кътници 4 на брой и пак взе през ноща да се прехвърля при мен (което води до адско недоспиване от моя страна, защото косата му ми влиза в носа, той винаги държи да е плътно притиснат до мен и аз да съм с лице към него  ). Така като гледам няма шанс скоро да го преместим в друга стая. Мъж ми се е амбицирал лятото да измести поне леглото да не е долепено. Ама да виидим...

Зазу, айде бе, откога чакам да ни навестиш. Пусни някоя снимка ан Ого да го видим пораснал

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ДНЕШНИТЕ РОЖДЕНИЦИ!

С въпроса за креватчето изобщо нямах намерение да захващам някакъв спор относно "ЗА" или "ПРОТИВ" спането в собствена стая и креватче, просто търсех мнения за това което ме притеснява с буденето през нощта.
Иначе по темата, ние с Дари винаги заспиваме гушнати. Ритуала преди сън ни е да полягаме на канапето в нейната стая и гушнати четем книжка. Като и се доспи, тя сама казва "Искам си в креватчето". В нашето легло също я взимаме, но не го превръщам в практика. Аз пък абсолютно съм за това детето да си спи с креватчето и стаята, ако няма някакви пречки за това. Дори за самата нея ми се вижда и по-удобно и по-спокойно да спи в собствено легло и стая. А и имам пример с детето на моя приятелка, което сега е на 3,5 год. за момента шанса да го преместят в собствена стая и легло е равен на 0. Голяма драма е, защото вече всичко разбира, свикнал си е така и неиска.
Зазу, в МОЛ-а има детки кът, намира се на етажа с киното до Пица Хът. Незнам обаче от колко годишни приемат деца, иначе като цена мисля че беше 6 лв на час.
Илит и от мен бързо адаптиране. Тръгването на работа за мен, въпреки, че работя за себе си, ми беше трудно след толкова време прекъсване.

Честита втора годинка на Боби и Аликс!!! Да са послушни, спокойни и щастливи!

За мамите

за спането - Даная също спи в нашата стая, незнам кога ще спи в отделна, може би като се преместим защото сега и без това нямаме друга спалня ! Но и аз се страхувам да я оставя сама цяла нощ, може би зависи от доста неща ! Лошото е че се прехвърля от земята в леглото, но ако се сети и обратно незнам ! Иначе както съм ви казвала заспиваше сама, но тука няколко вечеря иска при нас да заспива като я масажирам и се гушка, снощи даже върху мен, аз съм твърдо против да се гушкам с детото, мисля че трябва да си знае че си има легло, все пак си имам и мъж ! 

Ео ви малко снимки от нашият РД
http://venilaif.multiply.com/photos/album/10#1

Честит празник на Боби и Алекс!!! Целувки на Марини и СвеДим!!! Пожелаваме ви много късмет, здраве и усмивки!!!

Аз съм на работа тези дни, след това излизам в дълга отпуска. Дано ми остане малко свободно време  Целувки на всички!


Амалия спи в своето легло, със решетки, но е в нашата стая. Не ми се иска да търча по стълбите до долния етаж по 2-3 пъти нощем, затова сме в едно помещение. на 2 ет. има самостоятелна детска стая, която ще й приготвя, но нека поне стане на 3. Иначе умира да спи в големи легла, вечер се гушкаме докато заспи, сутрин идва при нас и се гушкаме докато се разсъним. На мен обикновено ужасно ми се спи...

Мда, период, който дават че отминавал към 3 години  Борис, откакто направи 2 г. е невъзможен - тръшкане, рев, не иска да се вози в количката вече, периоди на "Дай, дай,дай", каот питам какво да му дам, няма отговор, а още по силно и драматично "Дай, дай". Направо на моменти трудно издържам. Една приятелка ме успокоява, че бил ужасен период, но наистина отминавал.
BTW, завидях ти за отпуската, как искам да се махан от работа за месец-два-три...

На мен ми е притеснено да го отделя в друга стая. Някак си се чувствам по-спокойна, акто е до мен и мога да го погледна, завия илид а чуя дали диша  (да, още го проверявам, май не съм добре  ).

Безкрайно благодаря за прекрасните пожелания и милите думи към Александър и мен! Ето го и него в действие преди малко! Успя сам да се справи от първия път!
Све, много да нацелуваш и нагушкаш херувимчето Боби! Желая му усмивката и радостта в очите да не изчезват никога! И макар да нямат нищо общо като нрав, все пак са си астрални близначета и се надявам някой ден да успеем да отпразнуваме заедно някой от рождените им дни! Много целувки за теб и специални поздрави за Митко и Васко! 

сладур! браво! страхотна снимка, Ирина! чакаме пълната фотодокументалистика 

Да са живи и здрави Боби и Алекс  големи да пораснете и много много 6тастливи да бъдете 

Честит рожден ден на Боби и Алекс
Бъдете здрави и щастливи, мили дечица

Честит празник и на всички рожденици от предните дни, на които не съм честитила

По въпроса за спането - Рая от самото начало спи в отделна стая и собствено легло, бебешката сгъваема кошара. Засега няма да й слагаме голямо легло, но пък вече се сдобихме с пластмасова преграда против падане и когато започне да спи в "човешко" легло, ще й я сложим.

ох не мога да не ви поздравя с това 
http://www.youtube.com/watch?v=hdmIhCkp3p4&feature=related

Честит рожден ден, на отминалите априлчета:) и на днешните Алекс и Боби! Много целувки на двамата сладури и чакаме повече снимки!

Момичета, много сте мили за мойто започване на работа! Шефката ме подхвана от вратата с "я им напиши на тия едно възражение, нали се сещаш кои бяха...", седя на старото си място, пред моя си компютър, моите си файлове, подредих всичко, както си беше и... в известна степен се почувствах сякаш не съм отсъствала. Имам много нови колеги, имам и много за наваксване юридически, толкова закони са се сменили, но не беше зле като за първи ден. Освен това си лакирах ноктите за пръв път от три години насам!! Голям кеф. И се облякох като хората. С малка черна рокличка и токчета. И обядвах на обичайно място с колегите. И Ламята ме провери по телефона как съм, и изобщо... беше приятен първи ден.

smooth, ти не се шашкай за твойта работа, нали си само за малко.

Калина е още с решетки на креватчето и сме в една стая. Малка ми се струва за без решетки. Но пък вече отдавна отказва да се гушкаме сутрин или вечер на нашата спалня.

А що се отнася до инатлъците, ами когато е само с един възрастен е чудесно послушно дете. Има ли и втори или повече възрастни, понякога е направо нетърпима! Иска цялото внимание, глези се, инати се, тръшка се, пълна програма.

Обаче открихме нещо, с което доста се респектира. В неделя ходихме с нея и с баба й до Копривщица. Нашата още на Сливница, преди да сме излезли от Сф като ревна, че не иска да седи в столчето, проглуши ни ушите. Молихме, заплашвахме, дори тръгнахме да се връщаме. По едно време се поуспокои и заигра нещо и след десет минути пак. Свеки й обяснява, че само така се возят децата, че иначе е опасно, че чичковците полицаи ще ни се скарат и т.н., но Калината пищи, измъква се от коланчетата и иска да слиза от столчето. Тогава Васил се сети и спя на караулката на излизане от Сф и повика един полицай от катаджиите в зелено. И казва: хайде сега да попитаме полицая как се возят децата и дали си закопчават коланите. Човекът се оказа симпатяга и веднага се включи в играта със строг глас, че трябва да си седи на столчето и да се закопчае. Калини, горката, така се стресна, разплака се истински, започна да се мъчи да се закопчае и да повтаря "не, мамо, не. куки ои" /последното в превод е "вкъщи да си ходим"/.
Целият път после се вози прилежно на мястото си. И сега само да спомена, че ще се оплача на чичко полицай, веднага става послушна и прави нещата както трябва. Не знам дали няма да й насадим някакъв стрес така, но не се сещам как да се справям иначе с нея. Когато иска нещо и се тръшка, не й обръщам внимание, но как да я накарам да направи нещо, когато не иска, например да се облече, да се измие и т.н.

Ох, пак стана ферман. Ще свършвам, само да се похваля, че имам моя снимка на първо място в галерия Архитектура на Фото Форум  http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_RAITING_MAIN&GTYPE=B
За малко беше и на първа страница, но там има само по няколко снимки от последните 3 дни и то от всички галерии. А сега ще седи на първо място 30 дни или докато някой не направи по-голям рейтинг от мен. Там никът ми е promenliva, защото Илит беше зает.

Илит, точно вчера или онзи ден я гледахме със Здравко снимката във Фото Форума и обсъждахме колко е готина! Поздравления!
На мен ника ми във Фото Форум е chovecheto от времето когато снимах.
Иначе това за чичко полицай аз отдавна го практикувам, и има страхотен ефект. Незнам само докога ще е.