На работа след майчинство

  • 3 050
  • 35
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 266
Мале много ще ми е трудно,аз сега едвам се оправям с домакинската работа,а после ще ми е по трудно,работа ,дете,мъж,и домакинство,ще се сдухам нацяло Mr. Green Mr. Green Mr. Green.Много ми се ще да работя от вкъщи но уви,не става.Определено,ще ми е мъчно за малкото ми момченце Sad,ама нали съм силна жена,ще се справя някак Heart Eyes

# 16
  • София
  • Мнения: 18 685
Айде, айде, а с две? Grinning А с три? Crazy

# 17
  • Мнения: 266
 #Crazy #Crazy #Crazy
Айде, айде, а с две? Grinning А с три? Crazy

# 18
  • Мнения: 8 242
И на мен ми предстои да се връщам на работа, макар и чак наесен.. и даже още не знам точно на коя работа  Rolling Eyes
Напуснах, за да гледам сина си. Не исках да го давам на ясла и изобщо не съжалявам.
Ще изчакам няколко месеца да се адаптира в градината и тогава ще започвам работа (живот и здраве).
Не ни е лесно на една заплата, но ми е много по-спокойно.. Не съжалявам за избора си .. и като знам каква съм ревла.. дано няма проблеми с ходенето на градина.. че усещам как ще му спретнем едно братче или сестриче за извинение да си останем още малко заедно  Blush

# 19
  • Перник
  • Мнения: 396
И аз съм от тези, дето им предстои да тръгнат на работа. Есента Дражко ще ходи на ясла, ако ни приемат, де. И още от сега ми се къса сърцето Sad Притеснявам се от многото болести по яслите и градините, от това малчо как ще свикне или по-скоро от това как аз ще свикна. Все още си викам "има време". Но времето минава много бързо. Ако реша да си стоя в къщи, мъжът ми ще ме подкрепи. Но на една заплата наистина е трудно. Ох, незнам...

# 20
  • Мнения: 417
И на мен ми предстои да се върна на работа след няколко седмици. От 4г. близо съм си вкъщи-майчинство, неплатен отпуск.Детенцето ми започна преди няколко месеца да ходи на д.градина и аз исках да съм в началото в къщи за да може  спокойно да си го вземам рано докато се адаптира и да преодолее раздялата ни по лесно.
Вече се настроих за работа, като купих си нови дрехи, обувки и така желанието ми да се върна на работа е по-силно.
От опит знам, че когато детето не е с мен в къщи и аз не съм на работа е още по трудно.Не ми се подхваща нищо, Cry по цял ден го мисля Sad, ял ли е ,тъжен ли е Cry, спал ли е.Знам и се настройвам, че като се върна на работа дните ми ще минават в ангажименти и ще  по-лесно сред колегите, а и работата и колегите ми са страхотни Simple Smile.И на мен ми е мъчно за дните в които беше мъничък и бяхме постоянно заедно, но знам че трябва да приема и е неизбежно това че расте и му трябва негова среда.
Успех и лесна адаптацияна всички мамчета на които им предстои връщане на работа!

# 21
  • Мнения: 2 556
Ами аз не виждам никаква трагедия, без работа не си се представям. Как ще осигуря на децата всичко, като седя и си ги гледам у дома? Единствения реален проблем е с домакинството, но скоро ще се сбъдне мечтата ми да го прехвърля на някой друг.

# 22
  • Мнения: 8 242
Ами аз не виждам никаква трагедия, без работа не си се представям.

Чакай да родиш, да си погушкаш малко бебо.. и после пак отговори по темата  Wink

# 23
  • Мнения: 2 556
duhi, това ще ми е трето бебе  Simple Smile Имам  опит, с първото имах майчинство 1 година, с второто - гледах си го аз една година и работих от вкъщи. Сега планирам да поработвам всеки ден още от раждането, живот и здраве Wink

# 24
  • Мнения: 8 242
А, така може  Peace Защото много бременни за 1ви път пишат това и онова.. и после нещата им се виждат съвсем ралични ..
А и няма как да не е така  Wink

А 3то.. чак ме е страх да си го помисля с мойто бясно същество Simple Smile Та не знам и до 2ро дали ще докараме  hahaha .. но това е една друга тема..
Да са ти живи и здрави  Hug

# 25
  • Мнения: 2 556
И моето първо беше доста бясно, но след 3-4 годинки претърпя коренна промяна. Сега е супер разбран, че и доста ученолюбив даже. А второто беше най-кроткото бебе (сигурно затова се излъгах и за трето  Wink)

# 26
  • Мнения: 266
duhi, това ще ми е трето бебе  Simple Smile Имам  опит, с първото имах майчинство 1 година, с второто - гледах си го аз една година и работих от вкъщи. Сега планирам да поработвам всеки ден още от раждането, живот и здраве Wink
определо имаш опит и то голям Grinning.За всяка мама е трудно започването,но няма начин свиква се.
Когато Жоро беше по малък си виках само да почна работа,че дома се сдухвам,а сега ,когато ден ме дели от работата ме обхваща една носталгия,но такъв е живота,децата растат неусетно.

# 27
  • Мнения: 53
Аз моите мъжлета си ги гледах до  три годишна възраст. Често в края на деня, се чувствам доста гузна и виновна пред децата си, защото през седмицата нямам почти никакво време за тях. Страхувам се, да не би да решат, че мама само чака да ги прати на градината и след това да си "почива" на работа. Защото често, аз така ги усещам нещата... Много ми беше тежко в последните месеци у дома. А на работа се чувствам толкова добре - като нов човек. Денят ми се изпълва със смисъл. Рутината от предишните дни вече я няма. До някъде си мисля, че и на децата им е по-добре на градината  - разнообразието е голямо, имат занимания, разходни, различни игри. А аз напоследък, толкова се бях уморила от домакинстване, разходки, непрестанното хранене на злояди деца и безсмислените разговори около битовизмите в парка, че дори нямах желание да се занимавам с игрите им. Пусках им по някое филмче и гледах да поседна за момент и да "медитирам", гледайки безцелно в една точка.

С времето ще свикна с мисълта, че вече съм работеща мама с две "големи" деца, които ходят на градина и да приема, че това е нормалния развой на нещата. Но докато това време дойде, аз ще продължавам да заспивам със сълзи на очи, че днес съм успяля да отделя на момчетата си, едва два часа за игри и разговори...

# 28
  • Мнения: 301
dre@mer  Hug е изразила чудесно и моите мисли с тази разлика, че аз имам само едно момче.
Гледах си го до 2,5 години, почнах работа и половин година изкарахме с детето на работа ту аз, ту мъжа ми, после той тръгна на градина. Време за нищо не ми стига или поне, не както преди да започна работа. Реално от момента, в които го оставя в градината денят ми минава в очакване на момента, в които ще си го взема оттам. После правя всичко възможно, дори и готвейки, да се занимавам с него - режа зеленчуци и разказвам приказка, примерно.  Crazy Ужасно ми липсва време с детето, повече време ...Успокоявам се с мисълта, че в градината му е интересно и забавно с децата и че все пак работя, за да му осигуря всичко. Не ми е достатъчно обаче.

# 29
  • Мнения: 76
Нищо страшно няма - вярно е, че в началото всеки изпитва малко или много вина за това, че е изоставил детенцето си, но според мен личната реализация на майката е много важна
Аз лично съм направила компромис с домакинската работа и угаждането на себе си - в смисъл не се престаравам в домашните си задължения и съм забравила за фризьори, козметици и други екстри- гледам всяка свободна минутка да съм с дъщеря си - и смея да твърдя, че общувам с нея далеч по-пълноценно от редица свои познати, които са изцяло "отдадени" на отглеждането на децата.
(да вметна, че моето мнение е малко крайно, защото оставих детенцето си на 5 месеца, за да започна работа - но това е въпрос на личен избор и всеки си решава сам - в смисъл не натрапвам мнението си)

Общи условия

Активация на акаунт