Любители на котки, тема 22

A аз да сложа малко снимки да се посмеете. Както Диана беше казала преди няколко дни и Мъро е все в еднакви пози и снимките са все едни и същи. Но от 1-2 седмици си промени позата  . Вече сяда така, че и без това голямото му шкембе да изглежда още по-голямо. Ако съседката на Тед кат го види ще реши,че е бременен не с 5-6, а с десет котенца

Първа фаза - просто поседнал, удобно разположил шкембето:



Втора фаза - намества се по-удобно:


Трета фаза - задрямва:


Последна фаза - съвсем заспал, но краката са все така  :


Ех, котешки живот!

Леле какъв сладък шишко 
Тези красиви кожени дивани как са се спасили от ноктите му?
Преди 4 месеца си претапицирахме цялата холна гарнитура, защото предната беше порядъчно съдрана, е, новата малко, не успя миличкият ми Фокси да я окепази съвсем... Какво ли не бих дала да дере, но само да е жив 

Голям образ е този Мъро.Каквя поза е заел само!Как си успяла да хванеш фазите .Много готини снимки.Смях си се сама.

Mims,
tania tda67, голям сладур Всичките ни писета са сладкиши
И докато сме на темата за дрането да разкажа и аз : Първият ни котарак беше голям образ. Добричък и гальовен, но много се стряскаше и нападаше. Леля ми и семейството им не ги търпеше и се налагаше да го затваряме в някоя стая когато ни дойдат на гости, беше по-лют от куче. Като малък се беше сбил с техния котарак и го беше запомнил явно. И мен като най-малката вкъщи също ме нападаше, когато се стресне от нещо. Та една вечер, бяхме само аз и сестра ми вкъщи, тя се кипри да излиза, а аз гледам някакъв мач по телевизията (нали съм фенка ) И моите взеха че изтърваха, аз извиках разочаровано и в следващия миг усетих как нещо съскащо се мята отгоре ми. Ужас, аз скачам, пищя, това продължава да ме дере, сестра ми си надула музиката в другата стая и не чува... Аз в паниката тръгвам да излизам на заден ход от хола, блъскам се във вратата и троша стъклото, при което котката още повече побеснява, но за щастие и сестра ми чува. И влетя при мен с една точилка и успя да откачи котарака от мен. Равносметката беше жестоко раздран клепач (няколко дни ми беше полузатворено окото), нахапани до посиняване ръка и крак. Майка ми мислеше да маха котарака, но всички много го обичахме и му се размина накрая. А аз месеци след това сънувах, че ме напада и спях с една сопа до мен. Много ме беше страх, трябваше ми сигурно над година да го преодолея. Вторият ми котарак - Макси, не беше нападал никого в живота си, и накрая нападна мъжа ми (тогава още прясно гадже). Явно ревнуваше, първо само съскаше и изведнъж скочи и го нахапа изневиделица. И продължи да проявява агресия към него до край. Та белята става бързо, котките уж ги познаваме, но винаги могат да реагират неочаквано, трябва да се внимава. Бързо оздравяване на Мони, да пишеш как е.

Голям шишко тоз Мъро   , че и артист! Супер, мега сладък е на втората   И наистина, как сте опазили кожените дивани????
Аз искам да си вземем такива като сменяме един ден мебели, че по- лесно ще се чистят от косми, но ми казаха, че са рай за ноктите на котките и да забравя за кожа.
Мимс, минаха няколко дни от смъртта на Фокси...как си ти? Сигерно ужасно ти липсва. Гледай негови снимки, спомняй си колко е бил щастлив с вас, колко любов сте му дали и ще се почустваш по- добре.
Мария, при теб дори е било по- сложно. А мъжа ти, че не го е изхвърлил тогава - евала, има и готини мъже  
Вчера пред очния кабинет чакахме 2 часа... имаше едно симпатично бабе, с което си говорихме. разбра каква е случката -  и аз обяснявам - ама той котарака не е виновен, той е кротък... а тя ме гледаше малко все едно съм тра- ла- ла   Но поне очната лекарка не ме обвини за това, че имам котки и малки деца, явно беше и тя котколюбител - имаше 3 дървени, красиви статуи на котки. Ще ги снимам като отидем пак на преглед.
И сега - добрата новина - децата си мълчаха, дума не обелиха какво е станало с окото. Казахме -от слънцето и вятъра, пясъка. И тати не се усъмни. а и днес окото е видимо много по-добре. Едва леко червенее. Та си отдъхнах.
И да се жална    -Нико и Бени само при Светлин спят. като беше при нас и спеше на дивана, спяха при него, сега си спи в детската - и пак при него се навират. Единия в краката, другия плътно залепен до дупето му   топлят ли го, що ли... че той все се отвива. Ама при мене грам не идват откак той се премести да спи в детската.
И той тази сутрин ги гушка и вика - Бени, Нико и Иринка са ми в сърцето   как го съчини това не знам. (Иринка е гаджето му )
Та хем ми стана мило, хем леко така..... мене ме нямаше в сметките...

Аз честно да си кажа - не бих изтърпяла агресивно коте, не само заради децата, но и аз самата няма да се чуствам никак комфортно да живея все в страх.
А всяка котка си е с характер, и не всяка става за гледане в апартамент, може би някой са прекалено свободолюбиви и като ги затворим стават агресивни. Пример, който и преди съм давала - Нефертина. От бебе я гледах, със спринцовка я хранех, много я обичахме, не е била никога удряна, но си стана агресивна. Не даваше да я пипат, не дереше, но ръмжеше нон стоп. Дори нежно да я държиш и да я милваш - явно не обичаше да я докосват. Тя и сега е такава де. Държи се като дива котка. Но така поне се пази от недоброжелатели, което е много важно за котка, живееща навън. И си е един бяс - търчи по покриви, по астми, фучи насам натам.

Писала съм и за едно друго коте - Лудото му викахме, то си беше такова. Живя у нас около 6-7 месеца. Както си стоим и гледаме тв, то със засилка скача по главите ни. Вървиш си и ти скача отзад на краката и хапе зверски. Мони беше малък, него също много го нападаше. Изобщо си беше зло. съответно мъжа ми не го изтърпя, то аз трудно го търпях де.
Както при хората не всички си пасват, така мисля, че е и с животните.
Затова сега като съм си намерила моите половинки котешки  смятам да ги задържа на всяка цена. Битката ми е ежедневна! Никога не съм спокойна и винаги ми се свива стомаха като чуя мъжа - още малко и ще си ходите.
Снощи пак говорихме на тази тема, да разбере каква гавра си прави с мен като все говори за махане на котките. Говорих, колко ще страдат децата, че обичат котаците, колко ще страдам и аз и все такива... ама, козирог бе, слуша, слуша и си прави каквото знае 
Та така.. ама да не ви занимавам повече с моите драми.  Дълбооооко в себе си знам, че и той ги обича  само трябва да го разбере.

Тед,моят мъж в началото не го обичаше.Децата го донесоха преди 10 години,на мен много ми хареса и го оставихме.Той все му се караше,подритваше го.Карали сме се заради Мич.Но с времето вече свикна.Сега Мич спи при нас на спалнята.Мъчихме да заключваме,Защото той си отваря сам вратите,но той скача по вратата докато не му отворим.И накрая отстъпихме.Сега си се разполага,все едно спалнята е негова и ние сме натрапници.И да го вземат момчетата,само след малко се измъква и пак идва при нас.Като отидем да пазаруваме,даже мъжът ми ме подсеща,че трябва и за Мич да купим.Та и твоят мъж сигурно вече го обича,но както казваш,още не знае.

Някой мъже просто считат,че да покажат любов към котка е признак на слабост.В къщи любовта се показва с ужасно мачкане и гнявене на Пинко. Само ходи с надрани ръце и като прекали с "играта ",ми казва да съм го накажела. Казах му да се оправя,защото сам си е виновен.
Ted_cat - предполагам,че и при теб са се привързали много,но не иска да го покаже или каже и май ревнува много,че даваш повече внимание на котките,отколкото на него

http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=11867766
Моят мъж пък много обича всякакви животни,той най много глези Мери,даже и тя го знае,като се прибере го води при гардероба да и отвори горе пристройката,даже напоследък я гушка и качва,защото е дебела,но може и сама,аз като се скарам(виж как се моли),и другата им традиция е от хладилника и дава парче кремвиш,гони го в кухнята известно време и накрая го изяжда,е не винаги

И при нас е имало драскане на децата, но много рядко ....
Като се замисля, колко са тормозени, явно котараците са ми търпеливи, особено малкия Буги ..
Тед Кет, спискам палци детето да се оправи бързо и таткото да не разбере  

Но като се замисля, мъжо е твърдо против махането на животните - като съм ги взела, ще си ги гледам ... а аз съм човека, дето заплашва с махане след като видя поредното акане/пишкане пред вратата или съсипана мебел/тапет/дреха ...

Хехехее, Маусбени...ревнува той... и от храната 
Онзи ден не бях сготвила, нещо нямах желание. И мъжа недоволства - А за котките има винаги манджа, нали! А за мене няма!
И аз  - Ми, ще ти дам гранулки бе, мило, щом искаш. И консервичка ще ти отворя. Може и с пауч да те поглезя, кое си избираш 

И моят мъж ме дразни, напоследък все подмята, че другата пролет сме щели да пускаме Кетя навън. Две години и стигали вкъщи. Уж я обича и и се радва а като го изтърси това ни в клин ни в ръкав... Като го питам защо, няма отговор. А тя е такова дяволче - много мила и обичлива. Мъже.

 
Де да можеше, толкова лесно да ги храним и тях.

Здравейте, момичета!
Радвам се, че Мъро ви е разсмял! Напоследък все по-мързелив става. Никакво геройство не е, че позираше за снимки - той така си стои по 15-20 минути и се клати заспивайки . Само да има кой да го снима, но за съжаление на никой не му се занимава. А аз много не умея - особено като се купуват все по-сложни фотоапарати. Дори сутринта ми се скара колко лоши снимки съм сложила - можел поне да ги пипне малко!

А кожените дивани са леко поиздрани, но винаги случайно. Никога не си точи ноктите на тях. Има си стар стол, на който хем обича да си поспива, хем си точи ноктите. Сам си го избра преди години, съсипа го/тогава си беше много хубав/ и като сменихме мебелите му го оставихме. Никога не е проявил каквито и да е мераци към новите мебели. Въпреки това като се настанява редовно ги надрасква или дупчи като се подхлъзне например. А иначе много по-лесно се поддържат - не се задържат нито косми, нито се набива прахоляк в тях.

Mims-Mims , представям си колко зле се чувстваш, но наистина помисли си да си вземеш ново коте. Едва ли ще успееш да забравиш старото, но със сигурност ще запълни ежедневието ти!

Ted_cat , радвам се че окото на Мони се подобрява. Дано и мъжа ти никога не разбере !

Моите котараци също израстнаха с децата, но като момичетата са малко по-кротки и само малко ги тормозиха. Спомням си на позната момчетата "стреляха" по котето с онези светкащи и тракащи автомати и горкото същество се побъркваше и се криеше в миша дупка. Естествено се озлоби. При нас Мацо не даваше много да го мачкат и разнасят, но Мъро е добра душичка и всичко позволява. Особено малката дъщеря навсякъде го разнасяше - правеше му къщички, хотели и като му ги покаже и той слуша и влиза. Разнасяше го в коша на детското колело, возеше го в количката за кукли, правеше му прически във фризьорския салон. И всичко това го търпеше  ! Дори сега си личи, че му липсват игрите.

Лек ден на всички!

Малко снимки за вас, приятелки!







- специално за Диди

  - за Файза/ Делфина 

- Пинко 



- Мъро 

-Арчи



  -моето коте мечта 

- Алф