Re: КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 14 - таксите

Заговорихме се за чужди образователни системи. Сега попаднах на интересна статия за холандската обр. система:

http://auditorium.art.bg/statia.php?mysid=73

Пак има профилиране, подобно на немската обр. система.

Не знам дали дискусиите тук относно таксите имат някакъв ефект , но за пръв път от 5 години насам при нас няма да има увеличение,което си е направо супер. Не го очаквах и бях приятно изненадана, склонна съм да простя дори лекия спад в нивото.

Алва, супер! Много се радвам! 
Такива мениджърски решения винаги правят страхотно впечатление. В крайна сметка, според мен, вдигането на таксите НЕ е единственото решение в ситуация на криза. Дано и другите ЧУ и ЧДГ се осъзнаят.

Аз не мисля, че таксите в частното образование се вдигат като отговор на кризата. Те се вдигат всяка година, просто, защото са ниски. Няма и не може да има качествено евтино образование никъде по света. Българското частно образование стартира /не знам до колко умно или глупаво като решение/ с ниски цени, за да бъде привлекателно. Сега обаче цените растат, защото и разходите и изискванията на родителите растат.
Още повече, че Държавата не дава и 1 лев /до момента/ за нашите деца и за техните частни училища и за нея те не са никаква грижа.

Абсолютно вярно, докато в първите частни училища изискванията на родителите бяха по-скоро децата им да се отделно от общата маса и да са защитени,  и дори в дадени случаи протежирани и не особено натоварвани.
То в днешно време все повече родители от т.нар. средна класа гледат с надежда на ЧУ като единствената възможна алтернатива за получаване на КАЧЕСТВО в образованието. Изискванията им растат и от към качеството на преподавания материал и преподаватели, и от към допълнителни занимания с изкуства и спорт, и от към по-добри локации на съответното училище. Няма какво да се лъжем - всяко нещо, което има качество струва повече и се налага ЧУ да вдигат таксите, за да откликват на изискванията ни.
Тук естествено не визирам случаите на спекулативни повдигания на таксата в пъти за повече от година и то без видимо това да се отрази на качеството на получавания краен продукт.
В рамките на своите възможности естествено не бих възразила срещу известно плавно покачване на таксата, стига това пряко да рефлектира върху качеството на знанията получавани от детето ми. В случая със нашето ЧУ - това за сега е факт.

Isa, по втората част съм напълно съгласна. По първата - намесват се доста фактори за формиране на таксите в частните у-ща тук и в чужбина. Не съм финансист, за да направя тази равносметка дали в България са ниски таксите. Да, спрямо някои чужди ЧУ сигурно са в пъти по-ниски, но няма как да съпоставяме. Има и пазар на труда - на родителите от една страна, на учителите от друга. Има други услуги от други фирми, които ползват бълг. ЧУ, които сигурно също са доста по-ниски от тези в чужбина. Така че такъв разчет не бих могла да направя. Горният ми пост е за конкретната ситуация сега тук - спрямо долу-горе равностойни участници: бълг. ЧУ.

Като цяло у нас стандарта на получаваните възнаграждения е доста нисък, така че .... Странджата - права си, че не можем да правим съпоставката у нас и зад граница. Но дори и в нашите условия, за да има развитие, трябва да има инвестиция - в персонал, в нови и по-модерни системи за обучение, в подобряване на материалната база, в повишаване на страничните занимания и количествено и най-вече качествено. Затова и аз смятам, че за да получаваме по-качествен продукт ще се налага да бъркаме по-дълбоко в джобовете си. Не че държа непременно да плащам повече - изобщо не искам да бъда разбирана криво, просто си давам сметка, че за да се удовлетворят изискванията ми - трябва да дам и аз своя для, след като държавата не я еня!

Лени, абсолютно си права. Но говорим от позицията, че това е премислено.

записвам се засега, учим в частно училище, в  колебания за смяна...Нямам време да ви изчета, но ще се върна....

Сега гледах по бТВ рекламката за сутрешния им блок. Утре там щели да участват децата от театралната група на ЧУ "Българско школо" - инфо за мамите, които са от това у-ще или се интересуват.

 За Училищата не ми се виждат по ниски. Там където гледах е между 360 и 400 евро на месец с пълна програма от 8 до 16 часа и 2 пъти на ден хранене  (обяд и следобедна)
Като се има в предвид, че можеш да си приспаднеш към 3600 годишно от данъци 

Хм! Можеш ли да направиш по-обширно сравнение и да ни разкажеш повече? Благодаря!   

Подробно сравнение няма да правя.
В квартала имам на разположение 3 държани училища (полудневни) и 1 частно (целодневно).
Държаните училища предлагат следобедна занималня при работещи родители (плаща се, но се приспадат до 3600 год от данъци).
Политиката за 2 ма работещи родители е да се приспадат до 3600 евро на година от данъците за гледачки, ясли , занимални ...
След като имам достатъчно възможности в квартала и тъй като останалите не са ми на пътя за работа , а и детето не може лесно да иде само , не се интересувам от други възможности.
Затова смятам така държавните са ок, не се плаща, но ежедневието на детето няма да е така структурирано , както ако е в целодневно у-ще с цяла програма.
частното струва по скъпо, но по малко от 2х цената само на следобесната занималня , а и ги хранят следобед, а в занималнята не ... както и ще се разбирам по лесно с персонала ,знам от опит , което за мен е огомен + , да не си губя времето с глух телефон с неразбрани даскалици и директорки ...
Та приоритета ми е за частното, но дори и да не го дам там, защото имам 2 години време да умувам , пак няма да е  проблем
А дали ще мога да го запиша в което си поискам от 3 те държавни учлища - да . Казвам си в кое искам и готово. Броя на паралелките 1 клас зависи от броя на записаните в у-щето първолачета . Една година могат да са 2 , друга 10 ...

jabata_dil сигурно си споменавала, но аз не съм разбрала за къде става дума в поста ти?
И за мен би било нормално след като държавата по една или друга причина не желае да инвестира в Частните училища, поне да има опция да се приспаднат данъци, на родителите.

Има някои моменти и за ЧДГ и за това го публикувам тук

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3611& … =5&id=0000902

Попадането в детска градина вече е като шестица от тотото
На фона на скандално дългите списъци с неприети деца въпросът кой следва да има право на достъп до услугата става ключов
ТАНЯ ПЕТРОВА



Колко деца трябва да останат извън детските градини, за да се впечатлят общините и държавата? Колко майки трябва да протестират, колко често и срещу кого? Сериозно ли е да се твърди, че осигуряването на грижа за най-малките българи не е по силата на властите?

Тазгодишната статистика за София е безпощадна - попадането в детска градина в столицата е като шестица от тотото. Ако миналата година броят на късметлиите все пак надхвърли с малко броя на чакащите, сега извън класациите остават 8000 от общо 14 000 деца. Тоест предлагането на социалната услуга успява да покрие едва 43% от търсенето. Местата вече не стигат и във Варна, и в други големи градове.

На фона на тази голяма ножица дори обективните аргументи по темата "недостиг на детски градини" стават неприемливи. Все по-остро стои и принципният въпрос

кой следва да има право на тази услуга

- всеки, който желае, или определени семейства, избрани по дадени критерий?

Отговорът съвсем не е очевиден. Осигуряването на достъп до ясла и детска градина не е вменено като изрично задължение нито на общините, нито на държавата. За откриването и издръжката на тези заведения отговарят местните власти, а държавата привежда субсидия за заплатите, но на теория София, пък и всеки друг град, може изобщо да не предоставя тази услуга (с изключение на подготвителната група преди 1-ви клас, която е задължителна). Тоест градините хем са част от системата на народната просвета, хем не са. Дори имаше идеи те да се прехвърлят към социалното министерство.

Докато въпросът що е то детска градина и ясла не получи ясен отговор, задълженията и отговорностите на местна и централна власт ще се размиват. Така например родителите периодично поставят искането за получаване на парични компенсации при недостиг на места, с които да покрият част от таксата за частна детска градина или детегледачка, но се колебаят към кого точно да го адресират. На фона на едно или друго популистко обещание (или оправдание) колебанието е разбираемо. Миналата година например НДСВ успя да прокара едно изречение в закона за бюджета за отпускане на месечни ваучери от 100 лв. за частна градина за неприетите, но под условие - гаранции към месец март за над 3% излишък в края на 2009 г. Още тогава се разбра, че това няма да се случи. Оказа се и че изобщо не е ясно как може да тръгне подобна програма на фона на раздвоеното положение на градините между държава и община. По принцип нищо не пречи ваучери да дават и самите общини, но тук отново се поставя въпросът за отговорността на държавата (наред с дежурната липса на пари) и кръгът се затваря.

Проблемът с разпределението на отговорностите

касае и други идеи - като осигуряване на алтернативни грижи за децата и създаване на стимули за публично-частно партньорство при откриването на частни градини. Голяма част от частните детски градини у нас например са собственост на фирми, регистрирани по Търговския закон, които работят на печалба, а не от юридически лица с нестопанска цел. На думи си остават и идеите за организирането на малки детски градини в апартаменти за по няколко деца, за които да се грижат безработни със съответна подготовка. И тази идея бе шумно размахана от НДСВ, но жълтите намериха сили и време само за няколко пилотни проекта.

Наивно е да се очаква, че общините ще намерят сами добро решение на уравнение с толкова много неизвестни. Това вече се видя от половинчатия опит на София да извърши някаква селекция на децата при приемната кампания тази година. Като оставим настрана безспорно нуждаещите се като деца-сираци, деца в риск, с неизвестни родители и т.н., които попаднаха с предимство в градините, останалите малчугани се оказаха с еднакъв брой точки по определените от общината критерии, защото живеят на територията на съответната община, и двамата им родители работят, и т.н., и т.н. Тоест семействата, които имат нужда от тази услуга, си приличат. Тук отчитането на доходите вероятно би помогнало, но по онзи несправедлив начин, по който хора, с 2 лева пенсия над минимума, нямат право на помощи за отопление. Сега

директорите ще се опитват да докласират децата,

като отчитат точното разстояние от дома или от местоработата на родителя до градината и други допълнителни критерии, включително и спорното предимство за децата на родители от системата на образованието.

Що се отнася до обективните проблеми около самото строителство на нови градини, инерция и политическо заиграване има и от двете страни на барикадата между местна и централна власт. София наистина прие програма за строителство на нови детски градини, но темпото е такова, че краят й хич не се вижда. До 2010 г. столицата предвижда да осигури 2600 нови места, т.е. само за да компенсира сегашния недостиг, на София ще са й нужни 6 години, през които общият брой ощетени семейства ще надхвърли 20 000.

Тук аргументът за липсата на средства е основателен, но само донякъде. 1 градина с около 100-150 места в момента струва около 3 млн. лв. или за 8000 деца ще отидат над 160 млн. лв. Нищо не пречи тези пари да се осигурят чрез заеми - както например се случи със 70-е милиона евро за естакади, и да се строи ударно, ако държавата толкова безотговорно отказва да помогне. Не са достатъчно убедителни и твърденията за липса на незастроени терени. Докато в София съществува фирма "Софийски имоти" с купища апартаменти и земя в капитала, въпросът с терените също би трябвало да не се поставя.

Ще се промени ли нещо в диалога държава-общини след изборите, предстои да видим. Политическите обвинения при реален проблем за хиляди родители обаче са все по-дразнещо безплодни. Защото за семействата без баби и дядовци липсата на евтина детска градина означава едно - хвърляне на пари, които така или иначе не стигат. А контрата от всичко това в крайна сметка е върху децата.