Публикувана: 25 апр. 2009, 14:00 ч.
Последно мнение: 1 май 2009, 13:17 ч.

До каква възраст трябва да се пасира храната?

3 785
64
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кога е подходящо да спрем с пасирането на храната за деца?
Как мога да помогна на дете, което трудно приема непасирана храна?
Какво е значението на зъбите за процеса на дъвчене при децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кога е подходящо да спрем с пасирането на храната за деца?
  
  Прекратяването на пасирането на храната за деца е строго индивидуално и обикновено зависи от тяхното развитие и наличието на зъби. Повечето родители спират да пасират около една годинка, но продължават да мачкат храната с вилица до 1,5 години или повече, в зависимост от готовността на детето. Някои деца започват да дъвчат с удоволствие, докато при други този преход е по-бавен и труден.
- Как мога да помогна на дете, което трудно приема непасирана храна?
  
  За да помогнете на дете, което се затруднява да яде непасирана храна, започнете с по-меки храни като хляб или плодове. След това постепенно увеличавайте размера на парчетата и предлагайте по-едри парченца в супи или сосове.
- Какво е значението на зъбите за процеса на дъвчене при децата?
  
  Зъбите играят решаваща роля в способността на детето да дъвче. Въпреки това, много родители съобщават, че дори деца с малко зъби могат успешно да се справят с дъвченето на храни. Някои деца се научават да дъвчат с венеца си, дори преди всички зъби да са поникнали. Появата на зъбите и готовността на детето да опитва нови текстури са ключови фактори.
- Каква е връзката между използването на кухня и готовността на детето да яде твърда храна?
- Какви съвети дават родителите за преминаване от пюрирана към непасирана храна?

# 60 29 апр. 2009, 16:35 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: yasmina в ср, 29 апр 2009, 16:10

за мен е варварска постъпка на тези които дават на още малките бебчета не пасирана храна и те горките се мъчат,чудят се какво става ,не могат да преглътнат, да сдъвчат, плюят- а майките им казват '' като прегладнее ще се научи''

Не съм съгласна! Как според теб са захранвани хиляди години децата? Прабаба ти да не е пасирала? Wink

# 61 29 апр. 2009, 16:58 ч.

Мнения: 2 024

Пасирах само някои храни и предимно месо до към годинката.Но детето ми никога не се е давило от храна,а от течности(вода,сок) все още се дави страшно.На 1г10м има едва 8 зъба,но дъвче много добре,има огромно желание да дъвче всякакви храни и се справя успешно.Така че и зъбите не са определящ фактор.Просто си е до дете.Сега вече не гледам големината на парчетата храна,защото знам,че ще се справи(с изключение на месото,то е ситно накълцано още).
Но ако детето се давеше,щях да пасирам,докато е нужно,ако ще и до 4год. възраст.И хич нямаше да ми пука,какво мислят другите майки.

# 62 29 апр. 2009, 17:01 ч.

София
Мнения: 17 652

Не, след годинка не е добре да се пасира, освен ако не се дави детето поради някаква физиологична причина, разбира се. Но трябва да са ситно нарязани. Вземи няколко готови пюрета за след годинка и сравни размера на парченцата.

# 63 29 апр. 2009, 17:07 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: .Ели. в ср, 29 апр 2009, 16:35

Цитат на: yasmina в ср, 29 апр 2009, 16:10

Не съм съгласна! Как според теб са захранвани хиляди години децата? Прабаба ти да не е пасирала? Wink

Нито едното не е вярно... Хиляди години - и прабабите ни - са дъвчели храна и са я давали на бебетата - от доста ранна възраст, впрочем - още от няколко (3 - 4) месеца, по малко, и така докато свикнат. Същото правят, впрочем, и маймунките.

Има деца - като моето - които достатъчно добре се справят с гълтането и преработването и на по- едри парченца от рано, но има и такива, за които това е затруднително до доста по- късно. Причините, изглежда, са основно физиологични. Предполагам, че при тях просто трябва да се прояви повече търпение.