Оазис в пустиня гореща, бъбриви арабки приютява за 111-та среща

 
Ха така, изпреварих ви всички....може да съм болна, но съм бърза 
Рейн, чудесен привкус! Последната снимка на какво е точно 

Олд, светкавично пристигане в оазиса, браво !

Надявам се не възразявате срещу иранския елемент в чест на двете новопоявили се момичета. Откога чакаме 'иранка', и изведнъж не една, ами две....

опс...ето ме хахаха

На някакво момиче във въздуха Честно казано надявах се с ваша помощ да разбера 



п.с привкусът е само ирански, редактирах

Не възразявам изобщо. Сетих се,че това на последната снимка е мома, седнала на люлка, пунтираща летящо килимче  

И аз съм сред първите записали се!
Ди, благодарности за темата! 

  цоп...

Ди, мерси за темата  Иранският и привкус е чудесен, и аз съм от отбора, желаещи да видят Иран. 
Някой да е запознат с архитектурната техника (или простет за неграмотността каквото е това), с която придават този вид на сградите в този регион? На ситна мозайка, като италианска, пъстра и много красива. Камъче по камъче ли се реди? 
Спорти, добро предположение  Много правдоподобно звучи това с килимчето. 
Марси, все зарбавям да ти кажа - радвам се, че е стигнало най-накрая, макар и доста по-късно. 

И поетесите ни не похвалих в миналия си пост.. за тях сега ще сложа по едно пожелание, а и за другите момичета в темата:

Ето така да ви гледат половинките ви, с кристални пантофки да ви обуват.  Без да бъдете Пепеляшки в ежедневието   

Ку ку пристигам за вкусните обедни гозби  ........аа то нямало  ...изяли сте ги лакомии такива  ,тогава да минем на зрелищата,какво предлага днес менюто откъм тази точка 
Ди    мерси за уютната обстановка ,първо ще полежа край оазиса,после ще вляза в палата и ще положа морна кълка на люлката  ако има и тиви мога да откарам цял ден  , в края на вечерта ако съм доволна оп престоя за благодарност  мога да разкажа една приказка на султана   

запис и аз, да не тръгнете за Иран без мене   

от бързане , публикувах в старата тема, не знаех , че има нова, ама не е голяма загуба, вайкам се за подаръците 

Марси, знаеме те тебе, че си сопетанко , много сладка дума, не знам дали я имате във Варна / човек , който се спъва/    и аз се спъвам постоянно. Нося ниски токчета, когато случая го изисква. В работата гледам поне 2 дни седмично да съм официална    Най-обичам маратонки.

Любава, срам нямаш   Как го цопна това пиле.. примрях от глад на секундата щом го видях.   От вчера печено пиле ми се мотае из главата, ще ме накараш да запретна ръкави.  
В този ред на мисли, да отговоря на Теди (леле, много съм разсеяна) - не месих вчера, ама днес правя царевични питки, в момента се пекат. За сефте ми е, дано станат.   Калцоне значи.. и не се обаждаш, щях да рипна по пантофки.  

Любава, аз не съм по месото, но ще хапна малко от бутчето, другото го давам на Либра  
Кате, ама вярно дълго си писала - наистина ли имаше 20 нови отговора   Кучето ни е голямо, черно и благородно. Осиновено е от един голям лондонски дом, оставяно е там два пъти (не знам изобщо защо) и сякаш заради това сега ни се отблагодарява с много обич и послушание. Според мен е микс между хрътка и дог или нещо такова - понякога го бъркат с доберман, но е по-миличък. Адски бързо тича - като кон е.Иначе е много страхлив и макар, че изглежда страшно, по-вероятно е някой него да ухапе. Сега е на 7 години, осиновен е преди 6. И само да добавя, че е трениран отлично, но на английски, и като го разхождам се изпъчвам насред мегдана и викам на английски за сеир на всички преминаващи наоколо  
За подаръците на родата - в твоя много специфичен случай те разбирам напълно и подкрепям твърдата линия, към която се придържаш  

Олд, започнах да пиша някъде от около 9.30 , ама имах много прекъсвания от досадници 

Имахме в двора едно улична превъзходна, чудесен екземляр, колко съм ревала като малка, защото една жена го нарече вампир    е, наистина, не беше най-красивото куче, ама ни служи дълго и верно цели 17 години    Милия ни Бъки, беше микс от майка териер и баща неизвестен     
Ахмед ми беше подарил ротвайлерче, Йоско, ама май го отровиха , коло ревах тогава.

Мразя да се привързвам. Понякога се питам какъв е смисъла изобщо да обичаш човек или животинка, когато неминуемо идва момента на раздялата 


Уф, ама и аз, понеделнишки развалям настроението, а сутринта ми беше супер весело.

Ядосана съм, един навляк , от който мислех, че сме се отървали се появи пак след година отсъствие  От най-долните навляци. Не съм присъствала на случката, славабогу, когато се е изплюл в динята, за да не ядат другите. И други неща има, които не смятам да преглъщам.
Ахмед е на принципа, почука ли някой на вратата, не може да го отпратиш, и че може би се е разкаял и идва за прошка       
Дълбоко се съмнявам. Ахмед е такава лесна мишена, само да си кюрд и живота си дава вече , забравя всичко лошо  Аман от мазните им фалшиви приказвки за братство, родство и взаимопомощ, на които само той вярва, а другите ги използват в точното време и място, ама така, че взаимопомощта да е в тяхна полза    Такава скорост съм набрала, че видя ли го довечера тоя в нас, ще го изгоня по най- скандалджийския начин и не ми пука, и това, че ще накърня мъжката чест на любимия няма да ме спре   

П.П. Ей, тия мъже бе, като деца са наивни, изпуснеш ли ги за 5 мин от полезрението си, и веднага цял куп глупости ще надробят. Контрол, контрол и пак конрол му е майката, за спокоен живот без навляци     Мисля да напусна работа, за да мога да се постветя изцяло на борбата с вредителя 

като забелязвате и мен ме е обсебил предменструалния синдром . От сутрнита си повдигам духа с военни маршове . Ще си поръчам и куртка тип Сталин  и ще четете по вестниците за мене