Споделете 105

Защо изпуснах веселбата? Работат ми пречи на форума. Не е приятно.

Мда, все едно съм изтървала нещо ужасно интересно, а може и наистина да е така.
Споделям умора. Очите ми се затварят и след малко може да се търкулна в завивките. Днес беше такъв юруш, а само като си помисля какво ще е от другата седмица и ми се ще уикенда да не свършва никога. Добре, че свърших една толкова отдавна отлагана "работа". Възнаградиха ме с невероятна топлота, сърдечност и вкусно доминиканско кафе.

Прегърнахте ли се? 
Ако не сте, направете го.

Благодаря на всички за хубавите пожелания! Да ви се върнат хилядократно! 

122 млн евра джакпот. Може би тая вечер ще си намерят собственика. Споделих.
Liska сигурно стиска един фиш.

Пепеляшка си търси нови пантофки. Спешно й се налага да организира сбор с танци  

Eo пък намери пантофки за сватбата.
С цялата си спестовност, ще си ползвам тези от бала, които се оказа, че отиват на роклята.
И бижутата от бала.
Добре че рядко изхвърлям неща 

Не мога да разбера защо изтрихте поздрава ми към Анджи??? Тя дори ми благодари в скайпа... Кво като е чалга? На мноо интелектуални ли ми се правите? За кви се мислят някои в този форум? Баси цензурата, баси позьорите. Неам думи!!!


Хехехе. Вързахте ли се? Дреме ми на патката. Аре чао 

Марадона пак е прекалил с алкохола. 

Мноо оригинално няма що. ПИше ли някъде , че форума е забранен за прекалили с квото и да е,а?

И мога да си прекалявам с квото си искам, защото мога да си го позволя. ОК? 

Още с отварянето на темата видях един пост, който не си беше на мястото, на което го запомних. Стига сте се дъвкали, обичам сигурността и държа да намирам нещата там, където съм ги оставила. Над мен виси и въпросът щеше ли моят замислен, но непубликуван постинг да бъде изтрит или пак щях да си остана сред малоумните драскачи.

Щях да споделям друго. Бях обсъждана. Зад собствения ми гръб - съвсем буквално казано. На три крачки зад мен от три бабички. Сигурно ме сметнаха за глуха, как изобщо си представиха, че няма да ги чуя!? А може би просто са решили, че съм културна и не подслушвам чужди разговори. Това пък сигурно е заради банкерския имидж, който избарах днес - бела ризка на тюркоазени, ситни цветчета, черен елек /ама от по-изрязаните/, пола до коляното, тюркоазен чорапогащник и обувки на нисък ток. Без тюркоазеното шалче около врата имиджът нямаше да бъде правилно разбран, така че и то присъстваше. Значи - аз наистина не ги слушах в началото. Бях се навела над една витрина, оглеждайки, осмисляйки и мислено подреждайки в торбичка по цвят всички чорапогащи на дъщеря ми. Целта на занятието беше да сверя има ли от всички цветове, изложени в магазина. Има. Размисълът установи, че аз нямам цикламен. В този миг дълбоката ми мисъл бе извадена на повърхността и сред шепота на вълните долових едно: "...Ами виж я и какви слаби крака има, а раждала, ей го на детето й там." Потресох се от абсурдността на ситуацията. Поглеждайки уж разсеяно, но всъщност ужасно смутено встрани срещнах цикламен чорапогащник, на черно райе. Отиваше му на момичето, а само какви крака имаше... Аз поне умея да обсъждам наум.

Марадона, наздраве! На Капи праскова съм тази вечер. А утре сутрин съм на море.

Марадона, приличаш ми на сърдит първокласник. Дреме ми, какво можеш да си позволиш и какво не. Нали не си ми в къщата. 

Въх, не бях ъплоудвала от време оно и вебшотс се е е променил.
Втори опит

http://community.webshots.com/album/550500665dsFbsI

http://image64.webshots.com/664/0/83/53/2809083530063671163dzuKrk_fs.jpg -нощницата ми за раждане   триумф си е триумф

Повече от това днес няма да мога.

Ох, сърцето ми е свито, мразя децата да са болни.
С удоволствие обаче ще ида на танци където и да е.

Флор, прочетох те като Дантелената.

Франзела, пак не ми става ясно за плодовете миризливи.
Обаче бебшорчето е много сладко. Толкова ми е мило да гледам опаковани бебета А ти пък каква си усмихната, имам спомен, че на мен целият свят ми беше крив след раждането, що рев изревах за...Пепи.

Споделям ви обновеният си профил

Калина, прекрасни сте с Борис!!!

Напоследък или не следя редовно, или не рабирам правилно  .

Споделям два дни до завръщането на капитана. Седем дни насаме, след близо пет години без да ни се е случвало да се вгледаме един в друг на спокойствие свършиха чудеса. Толкова съм щастлива, че летя! Изкарах всички вахти с него, разбрах какво работи и как, запознах се прекрасните му колеги, смяхме се, забавлявахме се, пихме страхотни вина...ще отида пак октомври.