спукване на околоплоден мехур в 23 г.с..

Silvancheto съжалявам,че и ти си трябвала да изживееш този кошмар за твоите ангелчета.

Силванченце, съжалявам много, знам, че мъката ти е огромна 
За съжаление има много такива случаи.
Всеки се справя по различен начин, ти сама трябва да намериш пътя, който ще те изведе от дупката. Най-често това става с помощта на близките ни хора.
Едно е сигурно - болката остава, но човек се научава някак да живее с нея и неусетно започва отново да мечтае....

   Каквото и да ти кажа едва ли ще ти стане по-леко.... Знам как боли...
                     

Съжалявам,миличка.Разбирам те напълно.Колкото и да не ти се вярва,времето лекува.Не искам да кажа,че се забравя.Болка има,много болка,но с времето тя се притъпява.

Silvanchence аз по същия начин загубих моите бебета. Мехурът ми се пукна в 24 г.с. и въпреки опитите за задържане няколко дена след това се наложи да ми направят секцио.
 Никой не може да ти каже защо се случва, всяка е дна от нас си е задавала този въпрос сигурно милион пъти.
 Иначе всяка от нас трябва да намери сили да се изправи и да продължи, защото иначе няма как да сбъднем мечтата си да имаме дете.  -те. Не губи надежда. С времето болката не намалява, просто свикваш с нея.

Съжалявам за загубата ви 

Здравей, мила !
Много съжалявам за случилото се   
На мен също ми се спука околоплодният мехур в 25 г.с. , уж инфекция някаква, но само на теория... Нищо конкретно като причина не разбрах...
Сега имам две дечица след две доста леки и безпроблемни бременности 
Също искам да ти кажа, че се подготвях за ИКСИ преди първото ми дете, но забременях спонтанно. А вторият път пък си беше още по-голяма изненада и подарък за мама 
Пожелавам ти да се възстановиш бързо и да намериш сили да продължиш напред !
Дано скоро да се похвалиш с добри новини   

Миличка 

О,миличка,толкова съжалявам
На мен водите ми  се спукаха в 30 седмица,но тъпанарите от бургаската болница ми спираха на три пъти раждането,задържаха ме 13 дни със спукан мехур и накрая родих моята принцеса,цели 2 килограма в 32 гс,но за съжаление тя живя само 32 часа
Просто трябва да преглътнем,че живеем в скапана държава,където на нас и на децата ни гледат с безразличие и проиграват съдбите ни,без да им мигне окото За съжаление само ще четем как в америка и в нормалните държави се раждат бебчета в 22гс,тежащи 284 грама и оцеляващи,а нашите мили,чакани и мечтани деца се оставят на произвола на съдбата и на никого не им пука за тях
  прегръщам те силно,исками се да те успокоя и да ти вдъхна кураж,но от тъжният си опит знам,че няма думи,които да могат да го направят Мога да те уверя,че болката не минава с времето,не спира да боли,но просто с времето се примиряваме със злочестите си съдби и се научаваме да живеем с тази изпепеляваща болка
Миличка,бъди силна,бори се със скапания живот и преследвай мечтата си за детенце,рано или късно слънцето ще изгрее в сърцата на всяка от нас ,а скъпите ни ангелчета винаги ще са в нас-те ще живеят винаги в мислите и сърцата ни,от там никой и нищо няма да ги измести
Просто ние сме орисани да обичаме деца,които ще растат в сърцата ни,но не и пред очите ни
Искам да те уверя,че тук е мястото,където аз лично намирам много подкрепа,тук са и хората,които единствени ме разбират как се чувствам-дано и на теб този подфорум ти помогне да продължиш живота си с мисълта,че има хора които те разбират и подкрепят Тук сме,мила,споделяй с нас всички неща ,които те вълнуват и измъчват-ние ще те разберем и ще поплачем с теб

Силве, едно голямо гуш и тук!  Пътят е само напред.

  Silvanchence
бъди силна и гледай напред

Силванченце,  .
Съжалявам за ужаса ти. 

Нямам думи.
Много съжалявам. Прегръщам те
Пиши винаги ,когато имаш нужда.

Силве,сега видях че си пуснала темичка и тук,толкова много ми е мъчно че така приключи всичко,опитай се да гледаш положително колкото и да ти е трудно в този момент,гледай напред и си казвай,че следвашият път ще е успешен до края,а той ще бъде,прегръщам те.