спукване на околоплоден мехур в 23 г.с..

  • 9 367
  • 28
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 696
Доста е болезнено всичко това, аз не съм от най-силните хора, напротив, и трябва да мине доста време, преди да си стъпя на крака.А пък днес още повече ми е ужасно труден ден, идваха в офиса не едно, а две бебета на по два месеца, едното на клиентка, а второто на колежката ми, не знаех как да се държа с тях.Радвах им се уж, но по едно време си седнах на бюрото и реших, че няма да се преструвам, че страшно искам да ги гушкам, не, не искам изобщо.Каква ирония........, нашите дългочакани бебенца бяха момиченце и момченце, толкова ги обичах, още преди да ги усетя  Cry .


Горе главата!

# 16
  • Мнения: 9
Здравейте,
Много време ми трябваше докато се престраша и аз да пиша тук. Аз също бях бременна с близнаци. Изкарах доста тежки шест месеца на легло, с кървене в началото, след това болки и контракции до началото на 6тия месец. Когото вече си мислихме със съпруга ми, че вече страшното мина, и всички доктори ни казваха да избутам до средата на седмия месец, в 27 седмица ми се спука единия мехур, започнаха контракции и след час ми направиха секцио. За съжаление моите момченца не живяха дълго, едното 24 часа, другото 3 дена. 
Много трудно преживях всичко, защото шест месеца, лежах с надеждата да успея да ги износя максимално дълго, и накрая се оказа, че лекарят при който съм ходила, просто не си е свършил работата и че изтъняването на плацентата се е виждало много по-рано.
Но както и да е . Гледам да мисля позитивно  и чакам с нетърпение да започнем да правим ново бебе. Все си мисля, че следващия път няма да е така и че накрая и аз ще гушна едно здраво бебче.
Просто сега вече, шест месеца след случката, започвам да живея с надеждата за това, което ме очаква, а не за това което ми се е случило.  Така че Силванче, прегръщам те силно и знай , че наистина времето лекува.

# 17
# 18
  • Мнения: 696
Взех си епикризата и хистологията най-накрая, крайно време беше вече.

И двете близначета са били момиченца, по 600 гр. и 27 см., има инфекция Стрептококус галактие по плацентата и нарушена кръвна циркулация.

На първото, дето му беше спукан мехура пише огнищен гноен хорионионит, едностранен омфалоангиит, двустранна десквамативна пневмония, подостър вилозит и инфаркти с различна давност по плацентата, акцидентелна атрофия на тимуса, петнисти кръвоизливи по вътрешните органи.

На второто пише кожа сивкавоморава, тъмно сини петна, петнисти кръвоизливи по плеврите и епикарда, малък тимус, уплътнени бели дробове.

Плаценти 11 и 13 см., по едната множество уплътнения до 4 см., участъци с изтъняване, от които на срез изтича гноевидна течност, ципи кръвонаседнали и късливи, пъпни върви с кръвонасядания с по три съда.



Ходих днес при д-р Стаменов, прегледа ме и ми каза, че на пръв поглед всичко му изглежда нормално месец и половина след ужасната случка, но лигавицата още е малка, да отида след още месец и половина и ще ми каже какво да се прави.Питах да си пускам ли имунологични изследвания, каза ми, че в момента няма смисъл от това.

Почти нищо не можах да питам, бързаше за пункция и не можа много внимание да ми обърне.Исках да питам тази ли инфекция е причинила спукването.Възможно ли е да съм хванала след това, докато лежах 18 дни след спукването, и в такъв случай каква друга може да е причината.От колко време е възможно да съм имала, че да причини всичко това по плаценти, ципи и загнояване, и всички тези ужасни показатели.

И най-важното оттук нататък, какво да се прави, тази инфекция как се лекува, с какво, нещо съм чела за вливане на имуностимуланти преди това, как всъщност ще ми се подсили организма да не се проявявя повече.

# 19
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 377
Съжалявам за загубата ви Cry

# 20
  • Мнения: 3 166
Конкретно за тази инфекция не мога да кажа, но от личен опит съм наясно, че   инфекция - в това число и такава без никакви симптоми или т.нар скрита инфекция - може да спука мехура. Всъщност в повечето случаи на преждевременно спукан мехур иде реч именно за инфекции. Не винаги обаче. При всяко положение преди да подновите опитите е хубаво да направиш някои изследвания.

Ако имаш въпроси - насреща съм.

Съжалявам , че минаваш през това.  Sad Hug

# 21
  • Мнения: 604
silvanche силно те прегръщам и просто знам че каквото и да кажа думите са излишни.......
може би ще кажа само че с времето се учим да живеем с болката......
поне аз се научих......
съжалявам миличка знам колко боли.................

# 22
  • Мнения: 29
силве горе главата,знам как се чувстваш, но колкото по- рано се възтановиш толкова по- добре е за теб.знам ,че е трудно  но трябва ,за наше добро е.може би се досещаш за моята случка и все пак ще я напиша и тук newsm10трябва да си даваме кураж.

# 23
  • Мнения: 29
моята история е дълга, но ще ви я разкажа.на 17.06.-- бях в 24 г.с. прокървих и често ходих по малка нужда и ме приеха в болница.прегледаха ме и казаха че съм добре и бебето отговаря на 24 г.с. и ми преляха някаква банка за задържане ,но  си остана честото ходене до тоалетната.усъмниха се че е бъбречно и ми преляха друга банка,която ме успокои малко
в събота на визитация споделих че от петък не усещам движенията на бебето и доктора ме прегледа на видеозон и каза ,че бебето има сърдечен пулс и си отговаря на  седмиците,но се съмнявал ,че изтичат околоплодни води и малко по-късно ме прегледаха на 3D трима докотри,после ме бъркаха да вземат проба и ми казаха че изтичали води от някъде и ме пратиха в 22ч с линейка в майчин домведнага ме включиха на системи ,че чак до понеделник преглеждат ме и докторката ми казва,че бебето е в 20 гс и е мъртво по-късно закупих 2 хапчета и ми ги сложиха отдолу за да предизвикат раждане ,после не е за разправяне ,исках някой да ми обясни ,но уви,а въпросът ми беше-----как може за толкова кратко време да стане това като през цялата бременност не съм имала никакви проблеми Sad ще се опитам да кача и епикризата от първата болница

# 24
  • Мнения: 696
Силно те прегръщам, миличка, горе главата!

# 25
  • Мнения: 69
Миличка  Hug И аз не можех да гледам и да прегръщам детето на най-вярната си и обичана приятелка...това е просто силата на болката и уверявам те, съвсем нормално е... Ще ти е нужно още малко време мила, ще изтръпнеш и ще победиш болката с любов...това е начинът! Някой ден ангелчетата ни ще бъдат отново с нас!
До тогава нека се помолим  Praynig и обичаме все повече!

# 26
  • Варна
  • Мнения: 1 149
Silvanchence вече няколко пъти се опитвам да ти отговоря на въпросите на лични, но кутията ти е пълна.
Изтрий си съобщенията от входящата кутия. Надявам се да прочетеш това.

# 27
  • Мнения: 696
Добре, но много малко събира, само 10, как да разширя.

# 28
  • София
  • Мнения: 2 908
Силве,няма ка да ги увеличиш засега,ето виж
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=23317.0

Общи условия

Активация на акаунт