ООД "112 Арабски петролни кладенеца" с БГ участие

Ох , деди , да даде Господ , пък и на 40 и отгоре ще търча , та пушек ще вдигам....
Пък ако си майстор има начини да търчат , пък ти само да ги направляваш - казвам ти го от професионален опит ....за жалост само такъв имам.
Прабаба ми по бащина линия е раждала със снахите и не е била единствена !
Срам ме е да ти кажа, да не прозвучи клиширано , но си много добър разказвач на истории - хвърляш ме от сълзи до смях за секунди...описвай всички , което ти прави впечатление , ще го четем с интерес, защото забавлението е гарантирано - вярвай ми ! 

Кате Ш. - мислила ли си за праглед при проф. Горчев в Плевен - препоръчвам го! Ако не откриваш отговорите в София , Плевен не е толкова далеч , а и аз ще дойда да те подкрепя - обещавам и ще пренощуваме при Цветка , няма да се притесняваш 
Да не те плаша , но и ми се струва , че имаш Хашимото ...много от оплакванията ти говорят за това - изследвала ли си се ?

Кате Мар. - много съм се умъчнила и за конника , дето така го тормозят човечеца и за теб още повече...ох , да имаш неразбран родител е много тежко , но ти се опитай да се абстрахираш и работи по нашия въпрос - успех , целувам те ! 

Ааааа права си. Така в панелката на ж.к. Люлин в София една филипинка много ще и отива (апропо на тея филипинки плаща ли се бе ?). Аз иначе си пазя тука един нагръдник, дето майка и го ползваше уж докато се учеше да ходи. Та мислех кога да одим веднъж заедно до бакалията да и го туря, че да не врътне на некъде докато си говоря с баба Пенка комшийката (щото тая живее пред бакалията и никой не пропуска за интервю). Ама малката като врекна, че не била малка та се отказах.

ама и ти си един образ... 

май всички пак заспахте. на мен ми е още рано за    и май ще броя овцете 

Ами, заспахме...мечти....

Много раздразнено включване от мен...до преди малко (2.30) имаше беснеене и крясъци, откъде я намира тая енергия, особено вечер, просто не мога да си обясня. ..А колко други неща ме дразнят не е истина - не мога да понасям вистата, нито новия интерфейс на скайп, нито гадната си кашлица, нито мишката, която ту проработва, ту спира...пък и главата ме насърбява, това пък какво е, съвсем прелива чашата вече...

С малко по-спокоен тон сега:

Олд, добре завърнала се, пътешествието служебно ли беше или за удоволствие? Когато си в испанско настроение мятай по някое изреченийце, така по-лесно се запомня - в контекста на общуването с приятели   

Тя и Шилан допринесе за езиковото ми обучение, но с една фраза, която като  я проверих в речника и се изчервих. Тоз индиянец голям педагог излезе...А расъжденията ти, Кате, за бабите и дядовците ме хвърлиха в едно особено настроение, в което не изпадам често, но ти някак все успяваш да докоснеш някоя тънка скрита струна в лишената ми от емоции душа...И бързо оздравявай, стига с тези болести, не щем да те погребваме толкоз млада и бойна.

Другото Кате, дано колегите не прекалят с бъзиците, аз честно казано не харесвам подобни пенизи, особено ако е видно, че едната страна взема нещата насериозно...Така както шегобийците си имат изградена представа за какви трябва да са отношенията в базата (след работа), така и потърпевшия си има определени представи и очаквания за семейния си живот....ако не съвпадат двете представи трябва да се намери някакво средно положение, което по възможност да не наранява никого...Иначе се радвам, че можеш да се включваш оттам, следя с нетърпение разказите ти. близо ли сте някъде до Сребреница? Имам позната босненка, която е изгубила брат, зет и племенник в клането тогава...

Деси, за мен една филипинка олицетворява една несбъдната мечта. Никога няма да си имам филипинка! Ако имах нямаше да я пращам да тича по детето, а с удоволствие щях да и преотстъпя някои други дейности като безкрайното събиране на играчки, дрехи и натрошени бисквити от пода, постоянното миене на бебешки бутилки със специална четка, купищата за пране и гладене, и изхвърлянето на боклука, който сякаш извира отнякъде....Да ви кажа не чувам добри работи за семействата от гълфа, които си оставят децата изцяло на детегледачки....родителите цяла нощ по партита, после спят до 4 следобед, а децата с филипинки, шри ланки, какви ли не....всяка оставя у тях отпечатък от своята собствена култура (или безкултурие).

Дядо Хаджия, защо не се пробваш в по-кратки жанрове като хайку, или афоризми, може и гатанки ....не че имам нещо против дългите разкази, но физически времето ми не стига да им се наслядя. Но на по-кратките ти постинги се спирам системно и с най-изострено внимание.

П.С. На пръв прочит разбрах, че нагръдника ще го слагаш на филипинката.

Хайде, до утре.

Вечерната работна среща обещаваше да бъде дълга. Дойдоха 3-4 джипа „шефове” от различните страни, включително и един екип от София, в който е дамата, чиито мандат привършва и ще я местят в Косово. Събрали сме се в залата на едно училище – учим така да се каже, за страничните хора.
Училището е обезопасено, но в един момент, влиза опраната и спокойно казва „Има сигнал за бомба, какво ще правите. По принцип трябва да се евакуирате!” Такааа. Напомни ми много за Бг училищата преди края на годината, но тук  случката е друга – не взимам решение за мен си, а „правителството” на онази страна, която не е наела трябва да каже – за всички до един.
Аз къде на майтап, къде на сериозно казвам „Ами чакай да питам мъжа си!”, ама мъжа ми дойде в стаята да пие вода и да сподели, че сега ще стане весело. И то стана. Всеки екип – от новодошлите „шефове” се обади на координатора по сигурността в страната, от там се свързаха с посолствата, за да попитаме какво да правим. Както стана ясно, за една нелепа шега, се навъртяха сума специални телефони.

Междувременно някой даде идеята „да излезем на двора!” Ами хванахме си багажките и излязохме.
Мъжът ми каза „Преместете колите поне, паркирани са до сградата! Ако стане нещо, сме без коли така да се каже!” Тц. ОстАнАХа СИ ТАМ КОЛИТЕ.
Седим на двора – безопасно е някак си и решаваме къде да продължим да си говорим. 40 човека сме, компактна група, идеална мишена, ако питате мен, дори и за начинаещ снайперист.

Изпълнили сме препоръките за сигурност, не сме в сградата, хахахах, пред нея сме, но парите на Програмата, и компютрите и телефоните, ако щете, не са прекъснати, а са си там. Т.е. Ако някой иска, МОЖЕ да задейства „бомбата” всякак.

По едно време единият шеф – за мой срам работи в България, казва „Ами ако не ви е студено, да седнем на двора, за да продължим да говорим!” И аз вече, голямата уста, не се сдържах и му казах, че ако в сградата нещо направи БУМ, и ние на двора ще се разлетим на съставните си части.

Такаааа, решава се да идем в едно кафене... някое де, нали не трябва да се знае къде, а и кафета.... бол така да се каже наоколо, готови да приемат 40 човека и още няколко, които пазят. Финансовият директор решава, че понеже е работна среща, организацията може да ни черпи по нещо със стойност около 2 евро на човек. Т.е.: непредвиден разход се явява.
Отидохме в едно кафе, седнахме. Кока кола и кафета, то какво друго да е?

По едно време хората от персонала явно решиха да се отърват от нас и казаха, че в еди колко си часа чакат друга група. Посолствата на страната разрешиха да се върнем в точка „А” и така по групи по групи /дължа да отбележа – аз и онзи американец от турски произход и мъжа ми си вървяхме и обсъждахме току-що чутото – че ако се влюбиш в колега по време на работата си тук, трябва да кажеш на директора на програмата и двамата – предполага се, че не са от една и съща националност, да кажат на директорите на мисиите в своята страна. Позволих си да кажа, че е по-лошо, отколкото в Мароко, понеже казваш на непознати хора, че имаш намерение да спиш с някой/.

Такааа, върнахме се и започнахме за говорим за парите .... дълга среща, казвам ви, и да получаваме сума за ваучери за телефони – по 45 евро на седмица. Получават се срещу подпис и не си длъжен веднага да заредиш – не пред погледа на шефовете, понеже и такива моменти има.

По едно време идва онази мома, която ще местят в Косово и започва да си говори с мен на много хубав български. Трябва да кажа, че има желание да си говори с мен, аз често не я „удостоявам” и аз не знам защо. Но пита как е минало “cooking party”- сещате се какво следва, нали? Каза, че имала една книжка за мароканската кухня, но не знае дали докарва вкуса.

Мдааааа. А скоро ще си ходи и кога ли ще се видим. Не сме се опознали. Ами някак си спонтанно се насъбраха парите за ваучерите – на 7-8 човека, с идеята, че може да сме у нас. Нека кажа, че „у нас” са 2 стаи + кухнята с трапезария, така че по под, столове, дивани, могат да седнат хората. Чинии и чаши обаче нямаме, но сега можем да купим. Направих аз едни списък какво точно да се купи ... ще се правят батбути – питки с пълнеж. Пратихме дуото сърдечни приятели конник и турски американец да ходят да купуват и така след 30 минути забравихме за бомби, евакуации и чудеса.

Ми хайде у нас. На батбути и минерална вода и сокове.
Голямо задушаване на месо, зеленчуци и подпратви и месене падна, а една мома само режеше тестото с чаша от кока-кола. 2 кръгчета, по между тях – плънка, после сплескваш с длан и в тиганчето да се пекат.
Имаше и ядки и сладки. Какво си му е реда.
Както и Олди каза, в такова екипи има много различни хора. Така по едно време, единият колега се почувства комфортно и сподели, че всъщност има намерение, ако се отдаде случай, да си потърси партньорка за тантра секс.

Това признание шокира моят мъж – той още не е свикнал хората да са така различни. Незнайно защо, двамата познати ви вече муслим – го нападнаха с думи и му казаха „хамар” – магаре и мъжът ми каза най-обидната дума, за която се сети „замель” – педе.....ст, която в случая изобщо не е подходяща.
Момчето обаче не се остави и се аргументира с повишената сексуалност, начина, по който различните хора реагират на стрес, правото на муслим да имат повече от една жена, особено, ако са по-потентни. И с това право на повече от една ... мдааааа, почнаха се споровете.

Американците седяха и слушаха и по едно време – шефове са, нали, трябва подобаващо да се изкажат, му препоръчаха да прави безопасен секс. Това беше най-великото изказване на вечерта. Хахахахха.

В интерес на истината, нечия потентност и сексуални предпочитания.... явно е, е че момчето не е замель, не са причина някой да бъде упрекван. Хората идват на мисии с различна мотивация и именно социален статус и дори луд кекс с човек, който е прегледан преди мисия, не плащаш за хотел дори, са причина за доста хора, но малко си го призванат.

Мдаа, и освен това, удоволствието и взаимността и дори някои техники... да вземем точковият масаж ши-ацу,  и не само, са именно  ключ към добрия кекс и оттам – адекватността. Но така или иначе, този момък „направи вечерта”  и съм сигурна, че ако IT провери компютрите, доста народ е питал чичко гугъл какво знае по темата.

Приказките приключиха към 24 часа снощи. Е това беше!

Хайде лек петъчен ден от мен. Днес ще се опитаме да идем на джамия.   
         
Мансун, близо сме до Сребреница, да. Колко народ е загинал, заради любителя на пурите...
       
   
                               

Здравейте арабски женички.Нямам интересни истории за разказване като вас но реших и аз да се включа и да понапиша туй-онуй. Днеска реших да стана по-рано че да изпия кафето на спокойствие докато домочадието още спи.Но уви и моя благоверен се събуди рано и реши да пием кафе двамата.  Е изпихме го и аз като добра съпруга реших да се разшетам и да направя закуска на едното дете което е в момента в къщи. И след като свърших със задълженията    идва ред на забавленията. Нали днеска е петък (почивен ден за арабите) и чакам моя любим арабин да се сети за мен защото през седмицата е много зает с работа и не може. Но уви май ще си чакам ей така докато по някое време се сети да напише едно смс-че да ми съобщи колко ме обича (може би). Но се надявам вашия ден да бъде хубав и усмихнат. 

Здравейте, момичета! Рядко вече ми остава време да ви чета и пиша ,но никак не съм ви забравила, толкова топло ме посрещнахте че не бих могла да ви забравя  ! Как прекарахте празниците, някой отскочили до Родопите, или до по екзотични точки?

ди по скоро безкултурие- като гледам по моловете и градинките как подопечните им деца се отнасят с тях -ужас.Веднъж една ми сподели че си е взела филипинка за да учи сина и на английски-за 12 годишен говорим-да ,ама полза никаква хлапето я възприело като част от обзавеждането

И още нещо-нека дядото да си пише наволя и дълги постинги-чакам ги с нетърпение 

дядото плаща им се на филипинките всъщност-това е сборно название на дом.помощнички от южна Азия -има много офиси които се занимават само с това-докарват ти я-минала през всякакви прегледи,но странното е ,че са по евтини от местните-и не крадът.

катя с тази бомба ми припомни доброто старо училищно време 

Другарче, ще си помисля за Плевен. За тая седмица вече ме довършиха- взимаха кръв 2 пъти вече, и утре 3ти път, вените ми са ужас.... От болница Токуда вече се отказах,  не съм доволна. Сега съм в "Доверие"  

Мансун, само тоя израз научих от "Сервантес"  ти преди питаше за Ш-ъткането, и едва тогава ми се проясни, че явно си е диалект някакъв, а не говорен дефект на учителя. Мъчно ми беше, че тоя симпатичен мъж фъфли така , а то друго си било  

Дезърт, вчера се прибра наш познат от Мардин и разказваше за трагедията. Довечера ще питам преводача, че не разбрах добре   Доколкото схванах, чичото на булката е от убийците. 21 от жертивте са от едно семейство    Имама-турчин от Анкара, и той намерил смъртта си завалията.  

Деси, ама и в Сирия ли са на мода филипинките? ами трябва да си много зле , за да разчиташ на филипинка да учи децата ти на англ. 

Мансун, едва ли си лишена от емоции, сигурно покрай малкия си се роботизирала- биберон, мляко, пелени, тичане след него, биберон, мляко, пелени........    нямаш време да мислиш за други неща. 
Иска ми се да не съм толкова емоционална, прекалено изстрадвам и изживявам  нещата. Не ми се отразява добре. Но не мога да се отуча , явно е черта на характера

кате мило-ами така е решила майката -не като мен ,да  си учи сама децата-ми,тъй де за какво да се ядосва  .Аз въпросната я засякох в един фризорски салон-да си лафи с фризьорката-нейна приятелка..Обаче ако някой ми каже ,че има свободна филипинка с познания по математика близки до професорски  и най вече с волско търпение-на секундата я взимам   

лили специлно за теб,зна че се вълнуваш от тези неща-Елисса преди да стане известна

Значи тия екземпляри съм ги виждал в Гърция, ама тука още не са се появили. 

Здравейте хубавелки и Дядо Хаджия,
Как сме в петък? Отговарям си сама... Добрееееееееееее
Мързел, не съм филипинка, знанията ми по математика също не претендирам да са близки до професорските ...иначе мигом щях да дотърча.. Още повече, ако уроците се провеждат в беседката
Ето обаче, доволна съм, Банско е по -близо от Дамаск ,там вече съм си намерила потенциални бъдещи ученици по математика - дечурлигата на Шехи Смеете се вие, ама дойде ли време да проверявам наученото и решеното от девойките, единствените предмети, по които го правя с кеф - това са математиката и чуждите езици. Разказвателните направо ми бъркат в мозъка..
Шилан, дано скоро приключат одисеите ти с докторята, боцкането, болежките ... Трябва де си съвършено здрава, за да поемем на път, нали ще гостуваме на Деси
Монсун,споко.. Раздразнението гони всички ни. Аз още от вратата, влизайки си у дома, почвам да се нервя.Защо е разхвърляно/нищо, че не аз подреждам /, защо телевизорът гърми, защо десктопът на компа е отново задръстен с торенти на анимационни и игрални детски филми/след като вчера примерно съм изтрила поредната доза такива/, защо не са си научили преди да си дойда, защо не мога да си намеря дори  чехлите /явно по някое време ще да са се замервали с тях /, защо , защо, защо.......А , забележи, набезите са тройни, с един дечко е бая по-лесно Така че, споко!
Паулина,няма правило за добра възраст за раждане и отглеждане на дете, според мен, разбира се.. Индивидуално е..Когато дойде лапето - тогава, стига майката и таткото да не са някакви недорасли и безотговорни  пубери. А второто дете винаги се гледа различно, но не толкова поради факта, че си го създал и родил в по-късна възраст, т.е  вече си по-улегнал човек, а защото просто си натрупал достатъчно опит с първото, т.е не се шашкаш толкова за щяло и нещяло..

Божеее ама и при вас ли е така бе хора. Аз пък си мислех, че ние сме изключение. 

Името му е голямо на проф.Горчев, но пък доста комерсиален и не му остава време за обикновените пациенти...Има други много добри онколози в Плевен освен него. Макар че най-добрите специалисти в тая област са в Онкологията София в Дървеница, ако за такива проблеми иде реч. Простете намесих се без да съм ви чела. Исках да вляза в темата ви да ви покажа каква новина видях - http://www.dnes.bg/article.php?id=70567