Цезарово сечение на термин по НЕмедицински причини

Галя, ама това, че ти не разбираш желанието на всяка цена да се роди нормално, не означава, че трябва да повтаряш едно няколко пъти, вместо поне да се опиташ да разбереш.
Просто ние сме убедени, че начинът на раждане се отразява върху развитието на детето (не само физическото) и върху връзката му с майката, а оттам върху целия му живот. Освен това е важно за нас като майки да можем да преживеем на 100% този процес. Също така сме убедени, че този начин на раждане е по-добър и за бебето, и за майката от физиологична гледна точка - и можем да го докажем с изследвания. Много е сложно и би се отклонило твърде много от темата. Проблемът е, че нямаме тази възможност, защото системата в България е ориентирана към печелене на пари, а не към интересите на родилката. Или поне не към интересите на нашата "подгрупа".

% на секциите щеше да е неизмеримо по-малък, ако имаше възможност за естествено активно раждане, защото раждането нямаше да е травматизиращо и нямаше да се стига до усложнения, вследствие на ненужни намеси.
От темата на Кати си правя извода, че страшно много жени се страхуват от естественото раждане, поради това, което се е случило на техни близки и познати. Мога да те уверя, че независимо дали раждат в болница или извън нея, този страх е много пъти по-малък сред германките, просто защото те имат необходимите условия и подкрепа, за да може раждането им да протече по най-благоприятния за тях и бебето начин.

Толкова ли е трудно да проумееш, че за някои хора естественото раждане може да е не нещо, което трябва да изтърпят и да мине, а не нещо, което може да им донесе истинско щастие и да се отрази положително на целия им живот?

това ме смущава като изказване. значи ако не си имал поне три неуспешни опита за бебе страховете ти и недоверието в "системата" не се броят? дадох примера, защото е краен, но като цяло не споделям мнението, че трябва да оправдаваме тях, а да сме настроени против избор на човек, забременял по "естествен път". не се заяждам, само казвам, че гледната точка е важна. за мен няма значение дали съм забременяла лесно или трудно. всеки има своя ад и рай, нали.

марта, съгласна с теб. 

Нещо не си ме разбрала.Разбирам желанието за естествено раждане ,но само когато всичко е наред с родилката и бебето.Когато вече опират нещата до някакъв риск не са разбираеми за мен.
Относно връзката на детето с майката ми е странно с какви научни факти можете да убедите.Сигурно връзката когато се роди естествено и се остави в някоя институция е голяма?
Някой теории за психиката на бебето родено по естествен път са в категория научна фантастика.
И не ми е трудно да проумея нищо относно изтърпяването или удоволствието защото ме държаха 24 часа с изтичащи води и т.н и т.н.И ако за някой раждането е удоволствие и щастие,мен ме интересува живо и здраво бебе без значение откъде са го извадили на бял свят.
Аз не казвам кой как да ражда,всеки си решава дали да търси удоволствие или сигурност.Аз търся другаде удоволствията,а относно здравето на детето залагам на сигурността.Излишните рискове не са за мен,не съм по екстремните спортове.
п.п.И нещо друго ....не си мислете че секциото е една глезня.Болките са адски след излизане от упойка.Не ми е било удоволствие секциото,но просто рисковете бяха излишни.
Сещам се думите на моя братовчедка което беше казала че по-голям оргазъм от раждането не е имала.Който изпитъл увдоволствие да се радва,за другите остава да се радват на бебчо.

Искам да започна с това, че всички мнения тук са ми много полезни...Всички! Това е прекрасна тема и много ползотворна за мен дискусия, абстрахирайки се на моменти от тона, с който се води(няма значение за мен). И съм благодарна на всички ви. Накарахте ме да се замисля за милион неща...Благодаря!

За природното оформяне на бебето, така, че майката да може да го роди - Споделям за себе си (за статистиките  )- Свекърва ми е дребна жена, родила вагинално две деца по 4 кг и 4.5 кг (с дооооста шевове разбира се) . Това са съпруга ми и брат му. В момента мъж ми е 203 см, доста понапълнял вярно, но в добрите си години към 90 кг  , сега е 110. Баща му е със същите мерки. Аз обаче като цяло съм слаба, но 176 см. Нашите две бебета - Първата се роди 3100- сега е почти на 6 години, с глава и половина над 70 процента от връстниците си (мога да документирам ). Втората се роди месец по-рано - 2600, беше най-дребното бебе в отделението (22 бебета), сега е на 7 месеца и доста по-дълга и висока от повечето наборчета (тук в града са много познатите ми).Дори се уплаших как наддава това предимно кърмено бебе. По костна структура са изцяло на баща си- едър кокъл, снажни деца без грам тлъстина... Вечно ме питат лесно ли съм родила такива огромни деца.... Те са родени нормални по големина, даже малки  


Относно акушерската практика още един пример за закостенелост- ще ми се да споделят и други, родили вагинално.
В момента на самото изгонване на плода -и при двете ми раждания, две различни акушерки ми правиха едно и също движение, което ми причиняваше единствено болка и стягане. С тази разлика, че с второто бебе просто я помолих да спре и тя спря.
Усещането е като с два пръста - показалец и среден - уф, как да обясня . Представете си един обръч срещу вас (отвореното влагалище)... с тези два изпънати пръсти вие посягате към обръча и правите плъзгащо движение с лек натиск наляво и надясно по долната част на дъгата (не навън и навътре) . В последствие питах акушерката от курса - тя каза, че това било мааааасова практика за отпускане на перинеума, но според нея било абсолютно ненужно. Казах, че много ме е боляло това ....жулене и само се стягах, вместо да ме отпусне...Аз трябваше да напъвам, а вместо това мислех за изкуствено насажданата ми болка. Факт е, че на второто раждане като спря да го прави израждащата ме, най-сетне извадих бебето със следващия напън , тоест отпуснах се.

Относно дълго чаканите деца - т.нар. "ценен плод", и аз да съм - мисля, че бих избрала секцио от страх за бебето, признавам си.

Това не е така, или във всеки случай не винаги е така. И, по- лошо, във все повече случаи не е така. Както... с френските булдози. Не че искам да оприличавам човеците на кучета - но провеждаме същата линия на подбор със себе си.


Да ме прощаваш, Галя, но не мисля, че нормален човек би се подложил на операция - каквато и да било - от "келешлък".

Предположението, че това е по- добрия / безопасния / начин за майката и / или бебето не е "келешлък", а въпрос на лична преценка... която би трябвало всяка родилка да има право да направи - след каквито желае проучвания или консултации - сама.

Изчетох темата малко по диагонал - но не виждам място за притеснение, по какъвто и начин да реши мамата или доктора.
Аз преди 8 години раждах секцио. В началото се бях паникьосала, после дори се радвах. Възстанових се само след 3-4 дни. Първите 24 часа минаха кошмарно, особенно като не ме хвана ломбалната упойка и ме срезаха на "живо", после ми сложиха маската и .... после чак след 5 часа ми се схванаха краката, та цялото отделение се паникьоса...
После едвам станах,но на другият ден всичко беше ОК. А малката калпазанка и бяха сложили само нужната там ваксина и бяха я изписали на 3 ден - беше съвсем здрава и нормална / пу-пу /, и ей я на сега първокласничка 
Изкараха я наистина седмица преди термина, нямах никакви контракции, никакви болки. Сега белега е толкова незабележим ниско долу, че малката ме е питала "Мамоо, как са ме изкарали от толкова малко местенце"     /евала на лекарката ми /.

Успех на всички, каквото и да решите !!! 

И мен ме смущава, даже ме е гнус  Значи моето бебе е по-малко ценно, защото нямам репродуктивни проблеми ли? Или ако се задуши по време на раждането, това може да се преживее, понеже после лесно ще зачена пак, така ли? Просто ще влезне в малкия процент смъртни случаи при естествено раждане, какво толкова! Не разбирам разликата къде е - за всяка майка нейното дете е "ценен плод" и ще направи всичко, за да се появи живо на бял свят.

Мишка Моя, не съм искала да прозвучи така, както го прочете - всяка жена може да има достататъчно силни страхове, без да е загубила поне 3 деца! Важното е да има кой да й помогне да преудолее страховете си, а не просто да й каже "бе, ти какво толкова си се паникьосала! Е, нА - всички раждат, ти да не си по-различна?!" Аз самата имам две ангелчета на небето, но това не ми попречи да не живея в страх с третото дете. Просто намерих хора, които да ми помогнат и да ме подкрепят в избора ми   (и на всички тях, съм много благодарна  )
Най-малко аз мога да бъда против секциото по избор! На личен гръб съм изпитала какво значи медицинските лица да са против моят избор!!!

Янечек, бебетата , заченати след допълнителна намеса, се водят " ценен плод" от самите лекари
Разбира се, че всяко бебе си е най-ценното  нещо на света за родителите

Ами да ти кажа, баш така си е ... Бебетата, заченати с ин-витро почти винаги се раждат със секцио. При мен беше по същия начин. Носех ценно, според лекарите бебе, и затова ме посъветваха да родя секцио, за да не се случи нещо с него по време на раждането.

Между другото съвсем скоро лекарка, която знае, че няма да раждам при нея ми каза, че  жените на гинеколозите почти винаги раждат чрез секцио и че тя самата смята да роди по този начин. Какво повече да говорим, след като самите гинеколози не са убедени в това, че естественото е най-хубавото?

Котката Марта, не разбирам интереса, който проявявате към чуждите раждания    Това са лични неща, твоите виждания трябва да се ограничат до теб самата, или до близките, за които решиш. Но не и масови и обществени агитации. Много е грозно, извинявай.

Какво да кажем за жените, които се връщат на работа веднага след раждането? Децата ги гледат  баби, гледачки, но не и собствените им майки. Според теб кое оказва по-голямо внимание върху характера и развитието на детето - от къде се е измушило при раждането или кой го е гледало? Има деца, родени вагинално, които не знаят какво е пълноценна грижа от майката и ще ми твърдиш, че по-важното е, че е родено вагинално?

Много е лесно да се съдят другите хора, да се дават квалификации и т.н., но разбери че всеки има своя живот, своите виждания и т.н. Аз сега да взема да плюя по детските ясли и да обяснявам каква психологическа вреда нанасят върху децата ... мога да направя сайт и да взимам интервюта от психолози.  Само че няма да го направя, защото други жени имат други виждания, различни от моите, трети нямат избор.

Въпреки че моето бебе не беше "ценен плод", лекарят ме посъветва да родя със секцио, точно защото е по-малък шансът нещо да се случи с него по време на раждането. И след като всички одобряват "ценните бебета' да се раждат със секцио, защото е по-вероятно да пострадат по време на нормално раждне, не виждам защо имат против когато искаме да сме сигурни, че и със собикновените ни бебета всичко ще е наред и избираме секцио, даже без "основателни причини". Не знам за другите, но за мен моите бебета са по-ценни от всички други, все едно колко трудно са заченати. Откъде накъде да не направя това, което е най-сигурно за да се родят живи?

Мда, дори самата аз се хванах в противоречие по отношение на вярата ми, че по-добро от естественото няма и "ценния плод"
Признавам си без бой

Люлякова, не видях къде съдя някого или го агитирам как да ражда. Или проявявам интерес към чуждите раждания. Цитирай, моля.
Мен ме интересува аз да мога да раждам, както искам - а не мога.

Това, което ти тълкуваш като агитация, всъщност е споделяне на информация, каквато повечето раждащи жени не получават от лекарите си. Хубаво е да има право на избор, хубаво е също така този избор да е подкрепен с достоверна информация, различна от информационна агенция "съседката каза".

Съседките са ми трета възраст и не са чували за секцио по тяхно време.Информирана бях от АГ и след като разбрах че е изродил дъщеря си  секцио,вече бях убедена в избора на лекар и начина.
Наистина най-добре е избрания АГ да се проучи как е израждал родата.Това си е сигурен показател кое е по- добре поне за мен.
Имах двама проследяващи независими един от друг.Как така ми казаха едни и същи неща?Сигурно е порочна практика или пък съседите са им повлияли...
Моята агитация е да се запознаят всички с мнението на АГ ,а не с нашите,защото в крайна сметка няма ние да ги израждаме.Което той/тя сметне че е добре да се вслушат,все пак това му е работа.

ми то си има противоречие, всички ще признаем. просто страхът за АРТ бебетата изглежда се приема като достатъчна причина за секцио, докато моят страх е лигавщина и излишен риск абе малко е двоен стандарта. колко ли са бебетата, които се раждат годишно след лечение на стерилитет - освен ин витро и другите техники за АРТ, след лечение на майката/бащата? някой знае ли? между другото един пример - на бащата се налагаше дълговременно лечение, по време на което не можеше да се правят деца (поради риск от увреда). едва намерихме празен период, направиха бебето по естествен път, ама и то е ценно родиха си го вагинално де, но защото имаха такива убеждения. според мен залагането на ограничения е порочно и не бива да се прави. в противен случай ще води до корупция.
ето, ясно е, че някои бебета/майки се приемат за по-ценни от други. или не е така? наистина чудна сегрегация!