114 прекрасни БГ стиха вплетени в арабска любовна поема

и аз не мисля,че е само ревност. и мисля,че това не е само при арабите или мюсюлманите. случката,която разказа ми напомни,как би реагирал един мой бивш приятел. ние с него си говорим на улицата и покрай нас минал 4 пъти един и същи човек. и той като ме почна... този теб ли гледа,да не се познавате, как може да си подминаваш познатите... на каква се правиш... мине ли още 1 път тоя,ще видиш,какво ще му се случи...     разбира се,не искам да сравнявам тази случка с вашите отношения,но понякога мъжете стават много мнителни дори и без причина от наша страна. сегашния ми приятел също ревнува. но аз все мисля,че аз съм по-ревнивата. може би защото не го виждам всеки ден... и все пак се дразня,когато ходим хванати за ръка и разни нахалници започнат да го гледат натрапчиво,чак се дразня.  и понякога и той като забележи тези погледи и ми казва:" има ли ми нещо или съм си готин?!" и аз още повече се ядосвам... и мен ме гледат,но когато съм с него се правя,че не забелязвам. а ако спомена,че ме гледат и има хора,които ме харесват,той много се ядосва. ама като ме дразни с неговото "колко съм готин", явно трябва и аз да не си мълча.

между другото мъжката ревност е различна. преди години ходех с едно момче. да не се повтарям,но и той беше доста ревнив. обаче все ме караше да си обличам по-разголени дрехи. той пък се радваше,че и другите ме харесват и ме заглеждат. все едно се чувстваше горд,че едва ли не съм избрала него. подарявал ми е все блузи с деколтета, прозрачни (когато са били по-модерни) и като ми е казвал,какви модели ми е харесвал,но не ги е взимал,чак съм се чудил,а от къде тогава тази ревност в него.
а сега любимия не го казва директно,но все ми намеква,колко съм хубава с по-затворени дрехи,все ми се радва,като съм по-затворена горе... като съм с дънки... ама не искам да свиква,че ще ходя само така,защото сега жегите ще се побъркам. той ме е харесал с големите деколтета, с цепките, с прическите и токчетата,а сега лека-полека се опитва да ме прави по техните стандарти.

Ами в БГ като няма готова по неговите стандарти налага се да си хареса някоя с пола и деколте, и после да започне работа по промяна на стандартите...

Здрасти пак!Днес е странен ден. Тъкмо си бяхме пуснали Лара Фабиан и сме си нарязали една купа плодове ... и се звъни и ... турчина пак на вратата –на етажа – явно някой е оставил долу порталната врата отворена. Като по учебник на абсурдите отворих аз, но пък викнах „чакай да си покрия косата!” и той чака и влезе в кухнята и отиде конника при него веднага. По едно време дойде и туристката. Ами с тази храна и касички – няма как. Те се чувстват спокойно да дойдат да си изядат останалото от вчера. Може би трябва да им дават по една кутия с храна след вечерята. В къщите на несемейните е вечен керван – кой къде ходи да яде, музика се слуша, какво други се прави не ме интересува. Факт е, че турчинът втори път се пусна между конските копита. И пак трябваше да се обясня, че не съм го викала. Мъжът ми тегли една тирада, „как ти като муслим ще се чувстваш, ако аз ходя у вас при жена ти? Ти си муслим, затова ме е яд на теб повече!” Американката мига мига, аз също и стана много гадно положението. Те подпитаха „Добре де, вие все у вас ли седите? Защо не излизате никъде? Само магазина знаете, а след 2-3 дена отивате на 70 км на изолирано и сте само двамата!” /кеф за мъжа ми/
По едно време от добра умисъл, американката каза „Искаш ли да излезе жена ти с колегата да си поговорят,а аз да изляза с тебе, конник?” А то било – интересно им е как приемам новите нрави /с тях двамата се знам от преди и наистина много бих оценила, ако мога да си поговоря с хора, които ме знаят от предишни мисии, но пък така предложението малко непонятно дойде на мъжа ми и пак се разрази.... Аз не искам у нас да го виждам, ти искаш да излизат двамата! Каквото ще питаш, питай тука. После ни в клин ни в ръкав реши, че това съм го измислила аз. Искала съм да изляза ... то нали така е най-лесно да се каже. По едно време- вече сложихме да ядем де, идва и казва, че ако иска, ще се справи в турчина лесно, дори и това да значи да го отзоват от мисия, но ако турчина иска и аз да си го отнеса, да продължава. Американката и тя белина ли беше пила на чукарите, каза „Искахме да те накараме малко да ревнуваш, за да видиш, че много се вживяваш! Тукашният свят е различен!” и имаше пак конски тропот. Мъжът ми каза, че не ревнува малко, а много и никой не е молил да играе театри, нито да си прави експерименти, че ние си вършим работата и затова сме тук, изчака ги да се нахранят и им каза „приятна вечер!” Не пропусна да каже, че аз готвя, а те не са ни канили .. хем им казах преди да не идват все у нас.   
Аз им разбрах логиката – да не сме все вкопчени един в друг, още повече, че по мисии всеки от нас прекарва далеч от семейството си и тогава гледаш са разбереш повече за колегите си, не го казвам със сексуален подтекст, а и да не се лъжем – гледаш да завържеш връзки и познанства, че работа не се намира лесно, а друго си е – някой да те приеме без забележки. В нашия договор пише, че ще прекарваме неформално време с общността и ще си бъдем подкрепа, но ние двамата, освен готвенето, не се справяме много добре в тази част, а сме 31 човека, на някои знаем само имената – не са ни близки, не са зачислени на „стол”.
Другият мой стар познат, за който говорех преди, германеца, разбра, че ще създаде проблеми и не се появява непоканен. А конника го уважава, понеже му дал мъжка дума, а на турчина бил вярвал, а той как бил нахал...
Поканиха ни на танци – преди да ги изгони на вратата, но мъжът ми каза, че танцуваме у дома и това беше. Непревземаема крепост.
Конникът ще се научи, милият. В такава общност той не е живял. Каза ми най-после, че понеже доста време сме разделени още -  заради работата, не знае аз като съм сама какво правя. И аз му казвам „Ами седя си!”, а ако е решил тук точно да разбира какво правя в Европа... лошо му се пише, понеже много размъкване има на колеги – като свободни електрони и никой не си мисли, че нерви другия.
Например пък американците вчера. Ходили да се разходят до една синагога. Имало едно момче – млад мъж, който ги питал дали искат да им разкаже за сградата: да им е като гид. ТЕ казали „да” и въобще не им е минали през ум, че накрая ще им поиска пари. Тук нещо, което е нормално за едната култура е абсолютно неприемливо за другата. Но и това е смисленото на такива програми – да се познаваме и да не сме в небрано лозе.
А и за разголени дрехи не мога да помисля, но аз не съм такъв човек.

да,това ясно. но сама знаеш,колко много момичета не ходят по описания от мен начин и в това няма лошо.  разбирам го и него,че в началото не ме караше да ходя така, но след 2 месец започна да има други изисквания към мен,защото вече ме приема по различен начин. аз сама си променям вкусовете покрай него. но не искам да се примиря с неговия свят. мъжете да са с хубави костюми, с модерни италиянски обувки,парфюмирани, нагласени,а жените като черни сенки. съжалявам,но това са моите впечатления за сега и не бих си променила мнението скоро. като иска да съм невзрачна, той пък да не почне да се заглежда след другите,че тогава лошо му се пише. 

  хей милички здравейте 
радвам се че всичко е наред
сафар-ози турчин много нахален бе,аз ако бях щях да го изгоня...като си идваш към варна задължително  се обади
хмм а Латея къде изчезна? Либра и тя се скатава вече, че да не черпи със сладолед 
искам да ви покажа нещо което много харесах   http://misli.hit.bg/interview.html

                    Добър вечер момичета и позагубил се Хаджи !  Виждам че продължава темата за ревноста.Мисля че ревноста е неизменна част от човешката душа,и не бива да си правим шеги с нея.               Сафарче-дано думите ми не те засегнат,но смятам че твоите колеги се забавляват на твой гръб.Сигурна съм че са наясно с житейските разбирания на твоят съпруг,и не им прави чест да провокират по този начин неговите чувства.Трябва да разберат че  с тези солени шеги по-скоро ще навредят на семейните ви отношения,и че бъзиците им са за твоя сметка.Аз не бих изтърпяла конфликт с мъжът ми/без да имам и грам вина/заради страничен човек.Ако ще и този човек да ми е много близък.Мисля че трябва да им покажеш къде е тяхното точно място в цялата ситуация-просто на колеги.Съжалявам ако разсъжденията ми не съвпаднат с други такива,но това си е мое лично мнение.Искренно се надявам тези конфликти между вас да престанат,и на тяхно място застанат красивите мигове и незабравими спомени.                        Лили-признавам без бой,че събуди любопитството ми.   До преди пет години смених няколко квартири,и сега и идея си нямам за коя комшийка питаш . Всъщност в моя блок живее едно сирийско семейство,което познавам,само че ги виждам много рядко.Съпругът е от Алепо,и беше приятел със сирийчето с което имах връзка преди 15години.Да не би за тях да става въпрос?Ако искаш ми пиши на ЛС.                 И на мен ми прави впечатление,и то отдавна,липсата на Либра и Латея-ехо,къде сте  ,върнете се при нас .    Момичета до утре.Лека и успешна седмица на всички.     http://www.youtube.com/watch?v=Q3MKa1FYFI&feature=related

момичета,за мен днеска е специален ден,защото днес в 21.30 часа българско време аз официално приех исляма:) чувствам се чудесно! освен това току-що се нанесох в едно семейство,където ще работя и то с документи:) с две думи-получавам пребиваване в страната и съм вече мюслем:))) държа предварително да кажа,че решението бе взето от мен по собствена воля без страничен натиск:))

                             Честито  Мария!                             Хубаво е когато живота на човек, се подрежда според желанията и мечтите му.Дано и твоят живот продължи да следва щастието си.                                    

Мария честито-дано от сега нататък да ти се случват само хубави неща

Честито Мария,   

Надявам се, че си истински щастлива, и че отсега нататък животът ти ще бъде един непрекъснат възход.

Един поздрав за теб (много чиста и невинна красота събрана на едно място)

http://www.youtube.com/watch?v=kTp6_T_lfBg

пу първа днес!
Добро утро на всички! Лек и успешен ден! За съжаление не мога да ви направя закусна и кафенце,но вие сте такива пъргави домакини,че с вас не мога да се меря.   

а аз започвам работа днес...малко ранко станах днеска:) причтен ден на всички.....довечера съм тук:)   

Добро утро!
Благодаря на всички, които дадоха съвети по моя казус. Ние по никакъв начин не сме за ожалване. Да, в сряда отиваме на един обект много много отдалечен – пътят е лош, не друго, иначе са 70 км. Но знаехме, че като семейство ще ни сложат рано или късно на едно такова място. Аз ще имам хора да обучавам, за това ще пътувам до основната база, но пък конникът е зает с една много подходяща за него дейност – да придружава до последно хората, които се отказват. Има и такова. За мен това е супер глупост – да кандидатстваш 6 – 8 месеца. Да минаваш интервюта, за пътуваш за сметка на организацията, да минеш здравни прегледи и застраховки като служител по правителствена програма, да ти разсрочат заемите – в тази криза, да ти дадат аванс; на мястото, където отиваш хората да те чакат и дори да се опитат да ти дадат по-добри условия от онези, в които самите те живеят, да има екип от 30 човека, ангажиран да ти подпомага интеграцията, да има хора, които само извинявам се, не ти броят пъпките от ужиленото от копривата, ако си ходил да тичаш, и да дойдеш, да се помоташ и да кажеш „Ами аз си тръгвам!” И трябва да кажа, че колкото и да е странен конника, в едно нещо е идеален – той си хваща „отцепника”, говори с него само протоколно.... понеже има някои, неудобно им е, почват да се оправдават – ама тъкмо да се мотивирам да остана, имах и идеи за работа, ама разбрах по въздуха /няма телефони все още дадени/, че сестра ми е бременна, а баба ми не си е улучила синият нюанс на боята за коса, а баща ми си счупил острието на косачката за трева, затова всички имат нужда от моята подкрепа и ми се свива сърцето, ама си тръгвам. Ей такива неща моят мъж ги слуша без за каже и дума. Седи с каменно лице направо. Ако има документи за уреждане или проверка на багажа я прави, движи се наоколо като сянка – там е, но не се бърка, не взима отношение, докато моят поглед към тези душички малодушни казва „Иде ми да те убия!”
Та отиването ни на изолирания обект ни дава повече възможности, повече достъп до ресурси, повече пари, повече отпуска, възможност после да изберем от 2 предложения къде да идем, и по-високи атестации, ако се справим.
Е, трябва много да ми е интересно с мъжа ми и на него с мен, понеже други ресурси много нямаме и поне ще се наситим, че сме всяка секунда заедно.
А и колегите ги няма да разпитват. Дори и да не са си правили майтап и така да си реагират, много различни са хората, какво да се прави. Ето, че ще решим и този проблем.

Мария, поздравявам те искрено. Много добри мигове ти желая!   
Лека седмица на всички!

добро утро и от мен-лек и успешен ден на всички