Бременна и изоставена

С всичко друго съм съгласна, само с това не... Забравяш, че не става дума само за твоя живот, забравяш, че става дума за живота и самоидентификацията на един отделен човек от теб - детето ти.

Хората малко или много се самоидентифицират и чрез родителите си. Някога ще възникне у подрастващото дете въпросът кой е истинският му баща, има ли брат или сестра, братовчеди, какви са те, може ли да ги види и сам да прецени отношението си към тях.

Знам, че да мразиш БНД в момента и да се заричаш в момента прави нещата по-лесни за теб. (И аз съм минала от там, даже бих казала, всички сме минали от там, ако не за седмици, то за часове това ни се е въртяло в главата). Но после трябва да изтрезнееш, понеже не можеш да разполагаш с живота на детето си, все едно ти е кукла, а не отделно човешко същество с право на отделни и различни от твоите търсения и решения...

Бих казала, че правилният избор в момента е да не се заричаш за нищо, а да се опиташ да бъдеш съвършената майка и родител. Това включва - за другия родител - или добро или нищо... освен ако не искаш съзнателно да навредиш на детето си, което не го вярвам... Ако бащата поиска да види детето, а ти откажеш, след години, когато синът ти или дъщеря ти те попита дали той го/я е потърсил някога, ти какво ще отговориш: "Да, той те потърси, но аз му забраних да те вижда и да контактува с теб." Надявам се, разбираш, че ако направиш това, детето ти може и да не ти прости... Аз поне не бих простила, че някой ми е отнел такава важна възможност...

П.С. Що се отнася до връщането на приятеля ти при бившата му жена, да не би да вярваш? То ако ставаше така лесно, да го беше направил преди 7-8 години още... Счупено преди толкова години гърне най-често никой не се захваща да лепи...

П.П.С. Ако си признаваш на самата себе си правото на грешки, то признавай и на другите такова право. При положение, че си изневерила на приятеля си и то горе-долу в периода на забременяване (доколкото разбрах), бъди по-толерантна към неговата "грешка" да не иска да ти има доверие и да се отрича и от теб, и от детето в момента... Нито ти си съвършена, нито той, както става ясно... Дано ти си обаче по-умна и толерантна към заблудите му и дано и на него някой ден му дойде акълът в главата...

Радостина ,нямаш си представа как се зарадвах като про4етох в колко смела жена си се превьрнала .Направо както казваше баба ми @напьлни ми душата@.Да ти е живо и здраво детенцето и смело напред .Дано има пове4е жени като теб .

П.С.Аз сьщо в ТОЗИ слу4ай не бих му дала да се приближи до детето.4е това дете не е негово , факта 4е е направил дете не го прави баща ,кьде беше този БАЩА докато ти бременееше?Погрижи ли се за теб(коствено за него) докато ти беше в корема?НЕЩО????
От любопитство????Това да не е музеен експонат ,4е да го вижда от любопитсво .Децата имат 4увства...аз не бих играла с 4увствала на моето дете(ако ситуацията беше сьщата) да го "излагам" на показ пред някога направилият го индивид само ,защото в даден момент му е ПРИсветнало ,4е е направил дете.
ОБА4Е,  хората се променят,това трябва да се има в предвид.Не е казано,4е сега ако не иска да го вижда ,като ПОРАСНЕ (донора имам в предвид) няма да се по4увства баща.Не можем да вземем детето на никой ,ако той се по4увства баща сьс вси4ки последствия разбира се,тогава ДА.Тогава бих му дала да си види ДЕТЕТО.До  тогава ,е само някой който ми е помогнал да стана майка НИЩО пове4е.


Луз, продьлжавай напред,СМЕЛО ,защото ако се вьрнеш назад и про4етеш предишният ти пост ,ше разбереш как ЛЕСНО ще се справиш с гледането на детенцето ти САМА.

Така е luz най-хубавото тепърва ти предстои. Чакаме и твоето бебче. Всичко най- най-   

Много    и    на всички за подкрепата, хубав и слънчев ден!

колкото повече се опитвате да държите дететео на страна от бащата - толкова повече рискувате да създадете нездраво любопитство в детето си, саздавате предпоставки да ви обвини детето някой ден, че сте го лишили нарочно от баща и т.н.
помислете - реално децата с един родител попадат вподобна ситуация на осиновените - и ако са лишени от информация по въпроса ще имат същите травми
МАрия е повече то права, но на повечето от вас ви трябва време и трезвота на мисълта, за да осъзнаят до колко е права!
докато гнева и омразата и озлоблението ви водят - няма начин да видите правилния път - нито за вас, нито за детето ви!
  човек не трябва да се примирява - и това да дадеш шщанс детето ти да познава баща си не значи че потъпквате гордоста си!
само много силен и смел човек може да бъде достатъчно толерантен, да надмогне личния си егоизъм и обиди и да даде шанс детето му да избере своя път, без да го ограничава или лишава от правото само да види и да прецени!

Catnadeen, права си, но не осъждай толкова строго. Много силни думички има тук, като „липса на трезвота”, „омраза”, „гняв”, „озлобление”...

Кой на този свят може да се похвали, че не се е подвеждал от подобни емоции и то за в пъти по-маловажни неща понякога?!

Ние всички грешим, но и по пътя на живота се учим от грешките си!

Не се учудвам на майката, произнесла думите, които предизвикаха дискусията. Да не забравяме, че тя в момента е най-вече наранена, а колко е разстоянието между това и озлоблението? И тя ще се полута известно време във въпроси и отговори, в ситуации и възможности. Просто за някой неща трябва време.

Може Ние да сме прозрели някой истини вече и някой по-емоционални заключения да ни звучат наивно, но нека това да не ни прави чак толкова остри съдници!

С най-добри чувства го пиша 

catnadeen ,заедно ли сте с БНД?
Струва ми се ,че никъде в моя пост не съм писала ,такива неща...
Никой тук не казва ,че един ден ако ДЕТЕТО пожелае да узнае кой е баща му ...ние ще скрием кой е той ...и ще говорим грозни неща за него!!!... Специално ...Аз...не чуствам нито омраза нито някакви лоши чуства към БНД....това е неговия избор сега ,....за което след години ,съм сигурна ,че ще съжелява...но от моя страна вече ще е късно за промяна ,просто те все още не осъзнават какво губят....да са част поне малко от детството на тяхното детенце.Пример..... някой ден след 20 години,като реши ,че иска да се прави на баща ....детето дали ,ще го възприеме като такъв....както казва Val ,къде беше той през всичките тези години?...Дано сега сте ме разбрали какво исках да кажа.... Отивам да си цункам детенцето 

Да си баща не е просто да направиш чисто физиолигично едно дете, а да се грижиш за него още докато расте в майка си. Да обичаш и уважаваш майката, да й дадеш подкрепата и спокойствието, за да расте това бебе и да се роди здраво, безпроблемно, това е бащинството.
Подкрепям Merydit, защото болката, която понася една майка преди да е родила, силата на волята да запази контрол над емоциите си, само и само за да брани мъничето още неродено, едва ли може да се сравни с друга. А къде е този "баща"? Дали изобщо тази дума е адекватна за такива хора?
Нашият баща, по-скоро донор, не пита за детето, а ако никога не го потърси??? Не бих скрила от детето ми кой го е създал, биолигчно кой го е направил, но мисля че честността е най-добрата форма на поведение. Ще му кажа какво се е случило, как е станало. Да крия или лъжа, че "бащата" се е държал добре с нас, че не ни е захвърлил навън в снега, че не му е пукало как сме....да го опиша в друга светлина- никога, нито ще е честно пред мен, нито към детето. Едно обичано и добре възпитано дете, умно и будно, не би обвинило никого, най-малко майка си. Убедена съм, че децата сами решават как да се държат спрямо родителите си. Дали и ако види и познае късно сетилият се ,че е такъв баща, ще бъде в полза на детенцето...не знам.

Абсолютно съм за това мнение,баща и майка не се става просто така!детето има време да научи истините за живота и само да прецени на подходящата възраст и по-подходящият начин!

Същото се отнася и до бащата на това дете. Той в момента е наранен от изневярата, не е сигурен, че детето е негово, а трябва да повярва на думата на жената, на която в момента няма доверие и то напълно оправдано, след като го е предала...

Вие на негово място щяхте ли да простите веднага? Колцина от вас прощават изневярата моментално?

 
значи нека изясня - аз никого и за нищо не обвинявам - нито имам право, нито желание, нито полза
ако приписвам емоции на хора, които се чувстват изодставени и излъгани - е по простата причина, че би било ненормално да им липсват тези емоции, а не че ги обвинявам
не виждам абсолютно нищо нередно нито в гнева, нито дори във ременната омраза, когато има основателна причина тези чувства да са налице в някого!
 
няма повече да споря
ще кажа, че личния ми опит тук сред вас години наред, както и това което в моя житейски път съм видяла ме кара да мисля нещата които съм написала

и моля да не се чувствате засегнати - ако има нещо което да ви смущава в думите ми то със сигурност се дължи на начина на изказване на мисълта, не на чувства, които съм вложила - най-малкото не ви познавам лично, че да влагам нещо като обвинение в поста си

разбира се може изводите ми да са грешни, но съм изказала мислите и чувствата си - може пък и да са ви от полза
 

Ааа, аз не бях подходящият човек за закачване  Напротив, казах че по принцип съм съгласна с Catnadeen. Писах общо, така както и общо е писала тя. Друго имах предвид. Напълно извън споделения частен случай тук 

А, ако ще трябва да коментирам по него -- аз лично Вече (има ли емотикон за голяма обеца на ухото  ), изобщо и няма да си помисля някога да простя изневяра. Животът ме научи отдавна как да го ценя, особено много след като родих детето си. Даже ми е смешно като пиша тези неща, плод на житейски натрупан опит. Но, това си е моята истина и опит, от които са произлезли моите изводи.
...Което свързвайки с въпроса по-горе води до отговор, "не", "не бих простила изневяра просто ей така". Разбирам ти въпроса и притесненията на бащата в този случай.

Пак повтарям, съвсем различни неща имах предвид в предишния си постинг 

За таткото: разбира се, че детето ми ще знае цялата истина и ще се опитам да не изопачавам фактите. Когато то само поиска и има такова желание от страна на бащата, никога не бих попречила. Но докато бебето порасне... незнам.

В момента обаче не мисля, че някога той ще иска да го види. Все пак аз съм му простила всичко, дори преди да го извърши. От любов. Проблемът е, че той на мен нищо не е в състояние да прости.

Опитвам се да не мисля за него и да си намирам други занимания и... май успявам. Не е толкова трудно, поне засега.

Благодаря Ви момичета още веднъж. Ще Ви пиша пак.

Ох майчета как се радвам че ви открих, и със съжаление и аз ще отбележа Боже какво им става на тия мъже, как е възможно толкова майки да бъдат изоставени, толкова деца да бъдат лишени от бащина закрила, очите ми се пълнят просто, как да ви кажа вечер като заспи малкия и си поплаквам на воля понякога, после заспивам а на сутринта горе главата и така. 5г чакахме бебче и накрая ни остави.Кажете ми как да спра да го обичам като не сме се скарали, как като всеки ден го виждам като погледна сина си и виждам татко му. Поне да ми беше казал не искам, немога или какво и там да е, но не. Изчезна с думите винаги ще те обичам, и бъди спокойна всичко ще е наред. Кое е наред незнам скоро по линийката ще видите правим годинка, мислех че до Коледа нова година ще дойде но уви, вече не вярвам а как ми се иска само да звънне и да каже ПРОСТИ, ще мога ли да дочакам този ден.............
Кой знае.........а не го е нито видял колко хубав син има нито го е чул, а той от скоро казва та-та, та-та .
Много съм притеснена и с тази криза, кой знае ще мога ли да работя скоро. Притесненията ми са огромни ще спра че не искам да ви натоварвам повече и аз. Искам само да мога да си стъпя на краката и тогава мога няколко дини да нося, не ме е страх от работа.
Дано не съм ви досадила