Белгийски мами танцуват под дъжда-15

Я кажете ще ходи ли някой до посолството в неделя? Къде отиде Калинка?
Аз мисля сутринта мъжа ми да гласува тук, че нали е задължително и след като хапнем обяд , да тръгнем към БрЮксел, за да спят децата в колата...
Някой ще ходи ли да се засечем, а ако кажете  и след обяд някъде на полянка или детска площадка?

И аз да се включа.
 Разбира се на всеки е трудно до някъде да е далеч от семейство и роднини. Всеки изпитва до някаква степен носталгия. И на мен ми е мъчно когато племенницата ми иска да ни види да застава до пс-то и да кара сестра ми да звъни. До такава степен да е викнала с това. Да взима телефона и да ми звъни, вместо да изпитва нормални чувства и да иска да ни прегърне например( това разбира се ще се случи ако си живеем там). Имам позната тук с детенце на същата възраст като племенницата ми( 3 години) еми трябва да ви кажа, че не само ,че няма интерес да стой пред компа за дълго , но и един разговор по телефона не може да направи, както го прави племенницата ми Да погледнем от позитивната страна, децата се научават на съвременни комуникации от ранна възраст . Мъчно ми и за редица други неща , но не бих се решила на връщане в Бг. Нещата при нас са различни. За нас тук е сигурността. Аз може би да , но мъжа ми не авантюрист едва ли би загърбил всичко с лека ръка и да тръгне за Бг.
 Мария- и аз чакам родителите ми на 25.06( С Уиз ер) да не пътуват заедно с майка ти. ще се радвам да се зачем 

Майка идва на 23ти , пак с Уиз  


Блонди, едно малко пухкаво розово вързопче би ти оплътнило времето и енергията ... А в бъдеще би могло да ти е дружка в женските занимания  

И аз различно съм живяла преди, първо 5 г в Ст. град, купони, всеки ден навън с приятели, дискотеки ... След това работех в голяма динамична фирма - в центъра на София на Графа , с много клиенти, колеги, фирмени партита... Но всичко с времето си, сега знам че е период от живота ми , отдаден на децата...
А колко късно стана майка, аз на 28 ?

Не вървиш  Аз на 31, сега август ставам на 35. Мъжът ми пак август ще подкара 40 
Ако имам второ искам пак да е момченце. Мисля, че е добре за децата да са еднополови 
Но дали ще стане - не знам  И ако не стане скоро - ще се откажем. Мъжът ми и отсега не иска   

 
whitie, все една аз съм го писала.....тук (в София) дори детето си на детска градина не мога да запиша.
И на мен ще ми е мъчно за моите близките, но заобикалящата мизерия ме кара да се чувствам нещастна и несигурна.
А пък ме блазни мисълта за Надявам се да намеря сродни души в Белгия и да намеря мястото си по слънцето(дъжда)

И аз станах майка на 28 След 2 седмици ставам на 33  А хич не се чувствам на 33...Имам чувството, че в Белгия по-лесно се гледат деца, защото няма много дразнители - дискотеки, кафенца, шумни компании  С МАртин бях много изнервена от това, че съм вързана, а живота си теже покрай мен. Тук няма какво да ме изнервя - къде да ходя Гушкам си децата и мъжа и това е ...или просто поостарях 
Ние не чакаме никой на гости и ми е малко странно, защото обикновено поне на 2 месеца веднъж има някой вкъщи...Сега чакам 07.08., когато си летим за БГ за 2 седмици

Марти до каква възраст си го гледала в Бг?

И ние няма къде да ходим, но това ме изнервя мен. А за мъжът ми си е супер - той е домошар - дай му спокойствие, тишина, да са уредени близките му и нищо повече не иска.
А аз си искам приятелки, искам си мое си време, скитане, клюкане. Искам да ми звъни джи ес ема... тук го зареждам на седмицата веднъж, в Бг - през ден   Изолирана се чувствам тук...  

Блонди ,според мен сте контруирали доста неЩа заедно тук с мъжа ти ,за какво да се връЩате в бг ?Може би това го плаши там ,че трябва да започнете всичко отначало  .Не е авантюрист и аз преди се спусках в авантюри ,но сега не бих си правила такива експерименти ,не че имам кой знай кво де  ,но и мъжът ми не би се впуснал да живеем ни в БГ ,ни в Мароко ,ни в АЛжир ,само заЩото моя милост примерно не и е добре тук .Като сме запознали той е бил тук ,среЩнали сме се тук ,че даже и брак сме сключили  и то тук ,което означава ,че ми е било пределно ясно ,че ако искам да съм с него то животът ми е тук при него и аз трябва да поработя върху евентуалната носталгия към близки приятели и тн .
Приятелите чесно казано не ми лиспват ,все пак приятелите са до време всеки го грабва на някъде живота и проблемите ,не можем да сме нон стоп заедно и да ядеме и да пиеме по кръчмите с дни .А и приятелства се завързват ,тук се сприятелих с много нови хора ,симпатични и тн .Роднините ми липсваха отначало ,но пък осъзнах ,че и с тях не мога да бъда за цял живот ,че аз си избирам накъде да ме завее вятъра и след като съм избрала този път ,вече мъжът ми е моето семейство .Някои от моите роднини починаха и изгубиха всякаква носталгия и тръпка  към БГ,даже вече ми е все едно и да не ходя ми е все тая и да ходя пак .

Та ти трябва да помислиш къде би се чувствала Щастлива ,Щом обичаш да се спазват законите и правилата едва ли в бг би намерила Щастието .Ако тук се чувстваш Щастлива би трябвало да си намериш и друго активите ,което да не е свързано с работата ви и да е извън вас ,измисли някакво хобъ ,йога ,спорт ,курс ,формация по еди какво си и тн ..

Хората са различни и всички нас различни неЩа ни правят Щастливи ,ето Жеже откри Щастието в БГ -радвам се за нея ,Щом това я прави Щстлива ,но това не ми повлиява и грам ,че аз бих намерила моето Щастие там .Ето Мария тя е Щастлива майка и това я прави Щстлива да се грижи нон стоп за децата си (аз бих се опредила долу горе така ,заЩото и аз не мога да дишам без мойта Убавица ,някой път ми идва в повече ,но Ще е до време след година тръгва на у-Ще и както казва Мария Ще искам да съм си в къЩи с нея ,а няма да мога  ).Ето и Джъст ,която пък е работохоличка (да не се обидиш Джъст  ) е нея пък работата я прави пълноценна жена и тн .Другите да ме извинят ,но нямам наблюдение върху техните интереси .Та всеки има и открива начини , които го правят Щастлив ,въпроса е да се търси .Блонди останала съм с впечатление ,че много обичаш да готвиш   ,може пък неЩо свързано с ястията е ключът към твоето пълно Щастие ,незнам аз, ти трябва да го намериш ,но не спирай да търсиш .

Поговори с мъжа си ,говорете ,описвай му как се чувстваш ,да търси и той начини и решения ...Може при мисълта за 2ро дете да изпитва страх ,че няма да може да се справите или неЩо от тоя род ,поговори с него заЩо не исак за сега и му кажи ,че после и да иска 2 ро Ще е късно .На мъжът годините не са толкова важни ,твоя биологичен часовник си тик- така и ако наистина искаш и си готова за 2ро ,трябва да си поговорите сериозно .Пожелавам ти пък то да стане ей  през тия  месеци ,а дано  .Незнам дали е добре децата да са еднополови,ако са породени да ,но ако имат разлика над 4-5 години ,нямат да имат еднакви интереси за игра и да е момиченце или момченце баткото Ще полага грижи заЩото Ще се чувства по-голям

Бел дано кака Рени си изкара добре и всичко е ок  

Поздрави на всички  

пп Блонди Що не ни събереш някъде на една кръгла маса някъде с твоите вкусни манджи  

Заповядайте всички когато ви е удобно у нас 
Ще ви чакам с удоволствие 

Наистина ми харесва да готвя. Отскоро е това. Допреди година можех само сандвичи и пържени яйца. 

Да, права си за нещата - родителите ми са щастливи, че съм тук и че съм уредена, както те казват. И да, нямам от какво да се оплача. Права си и за приятелите - всеки го е завъртял живота и нещата не са вече така, както са били преди години. И няма и да бъде. Явно ми трябва някакво езотерично напомпване, знам ли...

Сега пак сериозно - наистина ви каня у нас - кажете кога кой може, за нас е все удобно и ще ви чакаме  Не сме в къща с двор, апартамент е, но има голяма маса, има хол, има играчки и ще е весело    Ще ви сготвя нещо и ще има и кокосова торта   

Блонди - аз тькмо щях да напиша, че е крайно време да отидем на по бира, а ти каква покана си оформила:) Хайде да се организираме наистина нещо че аз след 22 този месец ще сьм почти 2 месеца извьн Белгия  - конгрес в швеция, после Португалия за 10 дни и свадбата на брата на Изидро, после в БГ за седмица да закарам София на наште, после с Изидро на море и после пак в Бг за 2 седмици

Нова, хубава програма 
Хайде, чакам ви у нас, само кажете кога 

Ама кажете първо нещо за тази неделя ... Ние ще сме в БрЮксел тъй или иначе..
Да гласувам от 3 до 4 някъде и после може среща

Пак казвам - когато ви е удобно 

Ааа, ама и аз съм на линия...кокосовата торта ме подмами
Блонди, ти сигурна ли си, че си готова да се тръснем една сурия народ у вас 

Да отговоря - Марти го гледах 1 година и 5 месеца  Знам, че не е много, ама на мен ми се увидя

Шакира, какво да ти се сърдя.  Колкото и да го отричам, май е така. Щом и мъжът ми взе да мърмори към края на бременността, а една работа работим...

Блонди, горе главата! Сега ще ти се изръсим една банда народ у вас и ще ти вдигнем настроението!

На моменти и аз съм кисела, но съм толкова заета с тия двете малките, че просто нямам време да седя и да се поддавам на черни мисли. Ей сега и двете спят, седнах за малко да ви прочета, но всеки момент все някое ще се събуди и ще ходим някъде навън.

Мен лично това, което ме прави най-щастлива тук са приятелите! Оправят ми настроението, радват ме, говорим си, споделяме си. Тук да похваля нашата съфорумка angels - невероятен човек и страхотна майка!!! Ако не беше форумът да ни събере, определено нямаше да ми е толкова весело тук. Тя ме запозна и с другите българки в базата и сега се виждаме почти всеки ден. Обикновенно с децата ставаме сутрин към осем, обличаме се, закусваме, натоварвам ги в колата и отиваме на play group в базата. Те си играят с другите деца, а аз си говоря с майките-около 15-20 майки сме в групата, всички от различни националности. Докато ми разкажат малко за тяхната родина (Финландия, Полша, Холандия, Корея и т.н.) как е живота там, къде са отишли на почивка и къде ще ходят това лято и то вече е обяд. Тогава се виждам и с българските ми дружки и обикаляме площадките, магазинчетата, бъбрим си, дечицата ни са на една възраст горе-долу, играят си. За първи юни си направихме едно много хубаво барбекю с наденички (ейнджълс, не знам откъде ги купихте, ама бяха много вкусни ) хапвахме си, слушахме си музика, а децата си играеха на един голям стадион, ритаха топка, беше супер. Трябва по-често така да се събираме, само да не вали

Когато през април се прибрах в България за около месец се почувствах ужасно самотна и депресирана. Всичките ми приятели бяха или на работа или в чужбина или с деца... всички си имаха собствен живот и в продължение на 2 седмици не можах да се видя с никой просто всички бяха заети... излизах сама с децата навън или си стоях вкъщи и се чувствах адски празна. Тогава се убедих в нещо, което си мислех от доста време насам-че вече нямам живот в България. Мога да се върна за около месец-два, за да могат родителите ми да си видят внучетата, но до там. Сега не мога да си представя да живея в София. Но разбира се за всеки е различно - аз нямам работа и кариера там, ако имах може би щях да се чувствам по-добре не знам.

Интересното при мен е, че преди да напусна България, преди да срещна мъжът ми, винаги съм си мислела, че ще живея в София, много ми харесваше и никога не съм си и поставяла за цел да отивам в чужбина, просто така се получи, случайно. Сега съм тук и не мога да си представя да живея в България.

Блонди, аз лично се задържам вкъщи само вечер, когато мъжът ми е тук, иначе ще полудея. Може пък за това да ти е вкиснато. Опитай се да излизаш повече, да се виждаш с повче приятели, доколкото работата ти го позволява, сменяй обстановката по-често и ще се чувстваш по-добре и това, че не шофираш може да е спънка, ако се научиш, ще имаш повече възможности за разходка, излизания сама или с приятели, докато мъжът ти работи иначе е по-трудно, защото малко или много разчиташ на него... вземи си един джи пи ес и ще си ходиш навсякъде щом аз (вечно изгубената) мога, значи всеки може

Жеже, звучиш страхотно, много се радвам за теб! Как е мъжът ти, как се адаптира?