Aми за съжаление такива деца, които се предлагат за приемна грижа, те не могат да бъдат осиновявани. Те не са на държавата. Имат си родители, които не могат да ги отглеждат. Оставили са ги на държавата и сега държавата търси начини да им намери временни семейства. Несравнимо по-добро, отколкото в институция. Не се коментира изобщо възможността за осиновяване при тях, защото биологичните им родители не са се отказали от тях. С осиновяването се приключва с бюрокрацията, да. Но с приемната грижа- не. Де факто, от една година насам не са ме търсили, освен да ме канят на тържества . Чуваме се по телефона(на мен ми се налага да ги търся покрай съвместната ни работа ).
- Публикувана: 18 май 2009, 22:52 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2010, 11:14 ч.
Осиновители или приемни родители?
Имат си родители, които не могат да ги отглеждат. Оставили са ги на държавата и сега държавата търси начини да им намери временни семейства. Несравнимо по-добро, отколкото в институция.
абсолютно!!!!
Маймуна, душа, не търси под вола теле.
като пиша за сдобиването, се опитвам да изясня моята мотивация, а не да вменя на някой друг вина за собствената му. Наистина ми е много трудно да общувам с хората тук - толкова много огорчение и мнителност на моменти ми идват вповече.
Останалото Монда го е написала.
Чудя се дали да не си сложа в подписа и един лозунг - не се опитвам да засегна никого от подфорум "осиновяване".
като пиша за сдобиването, се опитвам да изясня моята мотивация, а не да вменя на някой друг вина за собствената му. Наистина ми е много трудно да общувам с хората тук - толкова много огорчение и мнителност на моменти ми идват вповече.
Останалото Монда го е написала.
Чудя се дали да не си сложа в подписа и един лозунг - не се опитвам да засегна никого от подфорум "осиновяване".
И последно .. МАМА МУ СТАРА 
, как така едно дете живее от рождение в институция, 7 години родителите му 5 пари не дават за него и въпреки това не може да бъде осиновено ... ние сме такава жалка държава....
, как така едно дете живее от рождение в институция, 7 години родителите му 5 пари не дават за него и въпреки това не може да бъде осиновено ... ние сме такава жалка държава....Приемам го този факт и ще продължа да помагам на детето и тогава.
Това, че един ден може да се разделим не ме прави толкова нещастна, колкото факта,че я извадих от институция и я видях щастлива, ме прави мен щастлива.
monda,
Ами пак е скапано. И не защото ти ще си щастлива или нещастна, явно си зрял човек и добре, че ви има!
Но не е ли безкрайно нечестно спрямо детето и спрямо приемните родители, ако някой някъде е решил, че био-бащата изобщо заслужава да опитва реинтеграция? Той се е проявил като напълно безотговорен родител за достатъчно дълго време, детето му в това време не е било в хладилник! И сега хоп, на гърба на дъщеря си да се учи на отговорност? Ами ако не стане? айде пак в дом, пак отначало...
Законодателството ни е потресаващо наистина.
Ами пак е скапано. И не защото ти ще си щастлива или нещастна, явно си зрял човек и добре, че ви има!
Но не е ли безкрайно нечестно спрямо детето и спрямо приемните родители, ако някой някъде е решил, че био-бащата изобщо заслужава да опитва реинтеграция? Той се е проявил като напълно безотговорен родител за достатъчно дълго време, детето му в това време не е било в хладилник! И сега хоп, на гърба на дъщеря си да се учи на отговорност? Ами ако не стане? айде пак в дом, пак отначало...
Законодателството ни е потресаващо наистина.
Aми на мен силите не ми стигат да се боря със законодателството. Каквото мога- правя, на дребно. Въпросът е глобален, но..не знам защо не искат да го решат.
sladka hapka- мисля,че се иска и съгласието на детето, ако е над 10 години и не м се вярва Еми да предпочите за да заживее с баща си, но знам ли...
На първата ми среща с него, той каза: аз съм мъж, не мога да се грижа за нея, тя е голямо момоче вече...ама ще си намеря жена и ще си я взема. Това беше преди първото дело. След като го овиках, че няма да разреша разни к*** да подмятат детето, каза..да,така е... ти ще се грижиш по-добре за него. Ама не искам да го исоновяваш..то си е мое. И се разплака...
Не знам какво да кажа и за него..даже малко ми е мъчно и за него- объркан човечец. Ще видим какво ще стане през годините. ще се сменят ли закони, ще се взимат ли деца..
sladka hapka- мисля,че се иска и съгласието на детето, ако е над 10 години и не м се вярва Еми да предпочите за да заживее с баща си, но знам ли...
На първата ми среща с него, той каза: аз съм мъж, не мога да се грижа за нея, тя е голямо момоче вече...ама ще си намеря жена и ще си я взема. Това беше преди първото дело. След като го овиках, че няма да разреша разни к*** да подмятат детето, каза..да,така е... ти ще се грижиш по-добре за него. Ама не искам да го исоновяваш..то си е мое. И се разплака...
Не знам какво да кажа и за него..даже малко ми е мъчно и за него- объркан човечец. Ще видим какво ще стане през годините. ще се сменят ли закони, ще се взимат ли деца..
Маймуна, ние знаем и приемаме, че детето ни има и друга майка. Ако някога тази жена се появи...
Благодаря на теб и Монда за здравия разум! Очевдино не съм сбъркана, а неразбрана! Всичко написано в този пост важи на 100% за мен.
Маймуна, ние знаем и приемаме, че детето ни има и друга майка. Ако някога тази жена се появи...
Благодаря на теб и Монда за здравия разум! Очевдино не съм сбъркана, а неразбрана! Всичко написано в този пост важи на 100% за мен.
Мила, ами.... ако това, което Сладка хапка описва не се случи, ако настанят при теб дете за отглеждане, чиято майка на практика никога не се появи или се появява изключително рядко, тогава какво ще правиш? Ако това дете живее толкова дълго в семейството ви, че за него наистина вие да сте единственото истинско семейство за цял живот? Това си е все едно да го осиновиш (а ти декларираш, че не си готова за този акт), предполагам че емоционално ще борите сходни с нашите проблеми. Основното терзание на моето дете е: "Защо Тя не е искала да ми бъде майка?" На същия въпрос ще трябва да отговаряш и ти като приемна майка вероятно. Предполагам че и болката е сходна. Останалото е повече бюрокрация за приемните родители, отколкото за осиновителите.
Много се радвам, като чета постовете на хора като Монда, Дидка, Складка хапка..... Много по-спокойна се чувствам за съдбите на децата в институциите и
дано стават все повече хората като тях. 
[Основното терзание на моето дете е: "Защо Тя не е искала да ми бъде майка?" На същия въпрос ще трябва да отговаряш и ти като приемна майка вероятно.
Gankata, както и да ти отговоря ще е хипотетично. В главата ми е идеалната ситуация, в която аз знам отговорите на всички детски въпроси, но това едва ли ще се случи точно така.
Нали вие казахте, че ако искаш да осиновиш не трябва да се ориентираш към приемна грижа, а да търсиш дете за осиновяване. Е, аз не търся дете за осиновяване. Търся такова за приемна грижа. Ако живота ни отведе към "истинско семейство за цял живот" значи това е било нашата съдба.
Осиновяването ще ми даде чувство за притежание, познавам се.
Емоционално ще умра от болката, ако реши да търси БР или ни напусне. При приемната грижа ще живея с мисълта, че ще си тръгне. Нямам право да очаквам да остане, мога само да се надявам.
Нали вие казахте, че ако искаш да осиновиш не трябва да се ориентираш към приемна грижа, а да търсиш дете за осиновяване. Е, аз не търся дете за осиновяване. Търся такова за приемна грижа. Ако живота ни отведе към "истинско семейство за цял живот" значи това е било нашата съдба.
Осиновяването ще ми даде чувство за притежание, познавам се.
Емоционално ще умра от болката, ако реши да търси БР или ни напусне. При приемната грижа ще живея с мисълта, че ще си тръгне. Нямам право да очаквам да остане, мога само да се надявам.
Осиновяването ще ми даде чувство за притежание, познавам се. Емоционално ще умра от болката, ако реши да търси БР или ни напусне. При приемната грижа ще живея с мисълта, че ще си тръгне. Нямам право да очаквам да остане, мога само да се надявам.
Емоционално ще умра от болката, ако реши да търси БР или ни напусне. При приемната грижа ще живея с мисълта, че ще си тръгне. Нямам право да очаквам да остане, мога само да се надявам. Извинявам се, че не съм те разбрала досега!
Monda, имам познат, който цял живот е живял по домове именно защото някой не е искал да се грижи за него, а и не се е отказвал от правата си. Когато го гледам колко трудно се адаптира към живота извън институциите на 20 години (родителите му така и не си го "вземат"), винаги се сещам за вас и за вашите деца. Не усложнявам нещата, много се радвам се за тях. Чувствам, че ти си станала майка на Еми, не по закон, разбира се, а в твоето и нейното сърце.
Нямам право да очаквам да остане, мога само да се надявам.
Мисля, че важи за всички деца.
Другото са илюзии.
Приемната грижа, според мен трябва да обслужва деца, които живеят в семейства и са подложени на насилие, на изолация, на гладуване, на тормоз... Децата без отказ трбва да получат законово право да подлежат на осиновяване. Не родителят, предрешил съдбата трябва да има права, а бебето, осъдено да живее Там.
Толкова са много децата, които биват емоционално и психически убивани от тези, които би следвало да са тяхна опора и закрила... На мен тази тема ми е безкрайно болна. Децата в домовете, сякаш имат повече шансове, отколкото другите... Или поне законите и процедурите им дават повече шансове. Децата, които живеят с родители, потенциални кандидати за отнемане на родителски права остават на заден план, те не са "изкарани" на светло, те не са в група, те сякаш не съществуват. Приемната грижа принципно е най-доброто решение точно за тия деца, като тенденцията те да се върнат и социализират в собствените си семейства е най-вероятна.
Ако съм ненамясто съжалявам. Малко съм "набрала" на една-две много биологични.
Толкова са много децата, които биват емоционално и психически убивани от тези, които би следвало да са тяхна опора и закрила... На мен тази тема ми е безкрайно болна. Децата в домовете, сякаш имат повече шансове, отколкото другите... Или поне законите и процедурите им дават повече шансове. Децата, които живеят с родители, потенциални кандидати за отнемане на родителски права остават на заден план, те не са "изкарани" на светло, те не са в група, те сякаш не съществуват. Приемната грижа принципно е най-доброто решение точно за тия деца, като тенденцията те да се върнат и социализират в собствените си семейства е най-вероятна.
Ако съм ненамясто съжалявам. Малко съм "набрала" на една-две много биологични.
Препоръчани теми