Планирани ли сте били?

Майка ми и баща ми се оженили и уж ме планирали, но майка ми в 8 месец е била в болница заради проблеми с бременноста и се е занимавала с документи за развод?! След раждането пък не искал да си даде паспорта да ме запишат в него - нали си ги спомняте старите паспорти в които пишеше колко деца има и възраст, все още не са били разведени. Те са се развели по-късно, но докато се разведат не са живеели заедно. Ставя въпрос все пак за 70-80 -те години. Та какво се оказва, че хем са имали брак, хем е било срамно жена да гледа сама детето си?!? Сега като се замисля не й е било лесно на майка ми. Благодаря й че ме е отгледала, че не ме е оставила, защото тя е получавала доста съвети да ме остави, понеже нямало да може да се грижи за мен, а ако ме остави ще ме вземе някое семейство и ще ме обгрижва, колко са били наивни хората, те тогава са си мислели че в домовете е добре. Не ми липсваше нищо, майка ми много работеше и може да се каже че бях задоволена, но липсата на бащата не можеше да запълни. Ние с нея живеехме при баба ми и дядо ми, не съм го усетила чак толкова като липса, но когато майка ми се омъжи втори път, сякаш започнах да я ревнувам, аз бях на 6 имам сестра от втория брак на мама и с нея се разбираме чудесно, много се обичаме. Благодаря на родителите ми че са ме отгледали и че ми помагат според техните си възможности. За мен втория ми баща е истинския ми баща, дори сега като им оставиме детето гледат и него. Аз си го чувствам като тати и това е...

Първият ми - биологичният ми баща, странното е че се сещах за него преди 3-4 месеца, по-точно около коледните празници. Мислех си да го запозная с моето семейство, с внучето му. Много се бях надъхала, Говорих със съпругът ми да отидем един уикенд на екскурзия в същия град и се отказах, аз с баща ми съм се срещала около десетина пъти. Бях студентка, когато се видяхме. Не намерих телефона му, нито някаква следа. Реших че няма смисъл да се натрапвам в живота му, представих си ако на мен някой ми се появи как ще ми се отрази... А кой знае, може пък и той да си мисли същото и да няма кой да направи първата крачка.

Не само, че съм планирана, ами и 10 години са ме правили.
...за това имам такъв интелектуален потенциал към днешна дата

Не съм планирана. Имам по-голям брат с 2,9г., но не са искали 2ро(не и на този етап). Но, не щеш ли татко ми се изпуснал веднъж, но си мислели, че от раз няма да стане. Е, ей ма на! Баща ми ми вика"На тати грешката".
Но живота е странно нещо, ние със съпругът ми се опитвахме 3 години за детенце, и след 2 извъматочни и няколко операцийки, сега се радваме на слдаките диваци, заченати от инвитро.

       Не съм била планирана,но след това съм била желано бебе. Майка ми е била със цветна бременност и чак по някое време е решила да се откаже от мен,ако случайно е имало някакъв проблем,но проблем не са открили. Тук съм .

Не съм била планирана. Майка ми забременяла, оженили се набързо. След година и нещо се развели. Майка ми останала на улицата, а аз при баба ми. И така 7 години. Майка ми цял живот таеше гняв, че така се е стекъл животът й. Не ми пука особено, че не съм имала това или онова, но нещастна и озлобена майка на никого не пожелавам. Аз си планирам семейството. Лесно се ражда, трудно се става добър родител.

След брат ми майка ми и баща ми са искали момиче.Майка ми забременява /планирано/ и резултатът е близнаци
Близнакът ми не се е включвал в техните планове,защото никой не е предполагал,че ще са близнаци,но и тримата
бяхме и сме заобиколени от тяхната любов.
Имам две деца и двете са планирани.

Планирана съм и много доста чакана - цели 3 години родителите ми са правили опити. Майка ми е имала проблеми и познати от чужбина и пращали хормонални инжекции (тогава в БГ е нямало такива екстри).

Синът ми не беше никак планиран (защото по думите на лекари, съпругът ми неможеше да има деца, хаха!). Но пък беше страшно желан!

Не само че не са ме планирали,но и не са ме искали  Майка ми какво ли не е пила и правила,за да ме абортира ама на...... аз впила нокти в корема и не се давам.После обаче станах на всички "любимата грешка" 

Родителите ми не са ни планирали - просто са искали деца, и така.
Нашите също не са планирани. Искам още едно дете, обаче човекът - не ще и да чуе  . Предупредила съм го обаче, че ако и когато се случи, няма да направя аборт, тоест също няма да бъде планирано  .

Не знам дали съм била по график, но аз и брат ми се радвахме на чудно детство.

Абсолютно съм планирана, само не с подробности за кой месец и ден де.

И при мен е така. Едно починало след раждането си
момче и още два спонтанни аборта в напреднала
бременност са цената, която е дадена за моя живот.

Втората ми дъщеря не само не е планирана, но и не я
исках. Сега се чудя на акъла си. Много я обичам.

Да,планирана съм

Не съм била планирана,но ....съм тук  .Голямата ми дъщеря също не беше планирана,за разлика от малката.

Аз - не.