Какво мислите за домашното обучение и образование?

Imam  ПРЕКИ наблюдения върху деца минали през хоум скул и до 1 са в много добри гимназии/университети.Бяха си у дома до 7ми клас (6ти 2 от 5те). Както казах обаче дом.обучение в Щатите е система, с огранизация,с материали,сбирки на родители,документация,изпити и пр,съвсем не е лесно и иска много умения от страна на родителите.Майките и в 2та случая си оставиха кариерите (докторат по статистика и старша мед сестра) и си учиха децата на пълно раб.време.

Много съм мислила по този въпрос, защото синът ми отказа да ходи на детска ясла. Но не мисля че отглеждането на бебе до 3 годинки и обучението на дете над 7 годинки могат да се тълкуват в една и съща тема. Сякаш не виждам причина синът ми да не посещава детска градина ( над 3 Годо) и училище заедно с връстниците си.
Мира, знаеш ли какво установих напоследък? Колкото и да съм зарязала всичко друго само, за да мога да се отдам изцяло на детето и на интересите му, на него пак му доскучана само с мен. А е само на 2 Годо. Представяш ли си на 12 години? Знам че е домашното обучение не е затвор за здравото дете, но е пък ненужна социалност. Лично мнение  

Интересно ми беше по-скоро мнението и мисленето на родителите.
Че в БГ подобно нещо няма да стане е ясно.
Ето както казва anette1104, в Америка това е изградена "система" и далеч не е - абе дай маме ще си стоиш в къщи и аз ще ти преподавам това, онова. А е нещо съвсем сериозно.

Le Soleil, нормално е на едно дете да му омръзне, или доскучае бързо. То и аз на себе си понякога сама си омръзвам. )))

Абсол.е система,с борд на директори по места,инспектори к идват в дома на "проверка".,родителят-учител минава ежегодно по 2 курса с изпити,децата ходят в местното школо на изпити всеки 3 месеца наред с другите деца,имат спортни и пр клубове,събират се задължително за разни проекти и пр,доста добре се покрива социалнуя аспект,нали не мислите че не са се сетили за това и зорлем отглеждат Мауглита Мотивацията е различна,на 1то сем к познавам-беше начин на живот,2то-не бяха доволни от образованието в локалното у-ще.За всяка уста си има лъжица, трябва да се взима информирано решение съобразно контекста,да се отрича без да имаш идея какво е , както и да се хвърляш на нещо без да си запознат с детайли ,за мен, е доста елементрано.

Вече предложих, да се обвиняват тук хората, че пишат за нещо, "което не разбират" е нередно, най- малкото защото се задава конкретен въпрос без пояснения и участващите в темата отговарят на този именно въпрос.

"Какво мислите за това да обучавате детето си в къщи?
Да не го изпращате на ясла, или детска градина, да се занимавате вие лично с него. Или някой нает от вас за целта?
Също така, когато стане на възраст, подходяща за 1ви клас да продължите с това обучение в къщи и да се явява на изпити в училище като частен ученик?"
Аз, лично не намирам нищо положително в първото, писах защо, не съм недоволна от "местните училища", нито нямам алтернатива наблизо. За яслата- ясно, там не се учи, писахме го вече, нея я изключвам от "образованието " и "обучението". За градината това не е така, предпочитам детето ми да посещава място, където да е равнопоставена на свои връстници. Още по- малко имам такова желание за първи клас.
Така, както е зададен въпросът, оставаме с впечатление точно, че се търси алтернатива на училището. Изведнъж авторката пише: "Също никъде не съм казала, че няма да я пусна на училище и ще си я уча в къщи."
Лично аз не съм я нападала, съвсем кротко си обсъждам идеята така, както бе поставена в първоначалния й пост.
За "индивидуално обучение" и у нас има такова от мое време още- имах съученик в гимназията, който приемаше учители вкъщи в ХІ клас и се явяваше на изпити. Не искам моите деца да са в неговото положение.

Аз съм За, по-късно ще се аргументирам.

Ок, да речем, че не съм конкретизирала достатъчно, но нарочно не го направих, за да има повече мнения.

Интересуваше ме по-скоро образование от 1ви клас нататък, което се провежда в къщи, по определена система. Детето се явява на изпити като частен ученик. Това го има и в нашите училища.

anette1104 много добре го е казала в последното изречение - че не може да се отрича нещо, от което човек няма и понятие.

Едва ли не тук изказалите се сметнаха, че ще си затворя детето в къщи, ще му туря едни вериги и ще се мъча да го занимавам и да го уча на нещо.
Да, замисляла съм се за този вариант (естествено не в този вид по-горе), но докато дойде време за 1ви клас има доста време. Не съм решила твърдо и окончателно как ще постъпя.
За това исках да чуя мнения.
Но до сега единственото против е социализацията.

Мисля добри неща, но при определени условия.
Не ми харесва образователната система, която не взима под никакво внимание индивидуалността.
За моето дете яслата я пропуснах съвсем нарочно, детската градина, ако го вземат, ще я преглътна, просто защото нямам избор.
Аз самата не съм ходила и не мисля, че съм загубила нещо. Ходила съм на разни други форми на обучение и социализация.
Колкото до социализацията, много ми е смешно като ми я изтъкват за довод за даване на ясла на година и половина примерно. От това детето категорично няма нужда.

Училището не е институция, към която се отнасям с особено доверие. Това не значи, че няма да си пусна детето, обаче, просто по-добро няма засега. А по света нещата стоят по друг начин - и с градините, и с училищата. Тук нещата са замръзнали някъде по времето на соц-а. А за кадрите не ми се говори...

Не ми допада идеята за обучение у дома, особено в училищна възраст. До тръгването в първи клас до известна степен приемам, но след това категорично не.
Да, едно дете на година и половина може и да няма нужда от социализация, но това на седем определено има.

днес имаше подобна тема в "Часа на мама"
Лично аз не смятам да лиша детето си от детска градина и училище. В детска градина не знма дали ще успеем да влезем, но на училище ще ходи на всчка цена.  Все пак училището не е целодневно, нищо не пречи да се занимаваме с децата си след училище 

Ами, логично. Има защо 


Не сме конкретизирали само това. А ти защо се сърдиш, че други не споделят мненията или идеите ти? Искаш мнения - даваме ги. Не съвпадат с твоето - сърдиш се или ни обвиняваш, че не сме разбрали, че едва ли не еди какво си сме казали или помислили за теб, което не сме.
Обсъждаме си с теб, но ако и ти не си толерантна към нашите постове, няма как да върви гладко диалогът и да се развие хубава тема 

Така, ето я и моята аргументация.
Ще засегна две теми - обучението в училище и мита, че децата от бебета се нуждаят от "социални контакти".
Първо за училището. Образователната ни система е толкова зле, че не се сещам нито една положителна дума, която бих могла да кажа за нея. Веднъж като млада студентка се явявах на интервю в МОН за една стипендия и ми зададоха въпроса как ще защитя пред австрийска аудитория предимствата на българската образователна система. Излишно е да казвам, че онемях  Не можах да измисля нито едно предимство.
Българската образователна система е зле като реализация, но това не е най-лошото, тя е зле като теория. Начинът, по който се преподава, начинът, по който се изпитва, материалът, който е предопределен за усвояване, начинът, по който са написани учебниците, постановката в началното училище 30 деца да стоят 5-6 часа мирно по 35 минути е безумие!
Дори килийните училища са били по-практични от педагогическа гледна точка, защото там по-големите са обяснявали на по-малките. А най-доброто упражнение за усвояване на едно знание, е да го обясниш на някого.
Днешното училище губи адски много време на детето, понеже не се използва оптимално времето, в което детето е в състояние да възприема информация най-съсредоточено. През това време, то е принудено да стои и да чака съучениците му да млъкнат или да приключат със задачата си или да схванат това, което то отдавна е схванало.
Друга негативна страна на съвременната училищна постановка е това, че ужасно много изморява децата. Стоенето мирно толкова дълго е абсолютно противоестествено и изнервящо. На края на учебния ден детето не може да схване вече никакъв материал, защото търпението му е отдавна изчерпано, а непрекъснатият шум, който вдигат останалите деца или учителката, която се опитва да ги надвика, му натоварва излишно нервната система.
В България има училища, които успешно прилагат постановката уебните часове да са разпределени през целия ден, а между тях децата да имат време за игра повече от 10 минути.
При индивидуално обучение или обучение в малки групи, детето би могло да  усвои годишния учебен материал за много по-кратко време както в месеци, така и в продължителност на дневните занимания.
Днешното училищно образование работи с "верни отговори", което подтиска креативността на децата. Материалът тъпче в главите им знания, които те после нито могат, нито се налага някога повече да използват, вместо да ги научи къде и как да потърсят нещо, когато им потрябва.
Класовете са прекалено големи - това губи времето на абсолютно всички деца, защото по-напредналите скучаят, а по-назадналите така и не успяват да схванат за какво иде реч и когато изпуснат нишката, изпускат целия предмет.
Ако си кажа всичко, ще стане прекалено дълго, така че стига толкова. В заключение само ще кажа, че българското образование е най-неефективно от страните в ЕС. Учебниците съдържат най-много информация, но в главите на децата остава най-малко.

Относно социализацията на бебетата.
Детето се ражда готово да копира. Това е начинът му да се научи какво да прави в този свят. Във възрастта между 2 и 3 години, желанието му да имитира е в най-връхната си точка. То се учи не само какви са дейностите на възрастните (и съответно дейностите, които самото то ще трябва да научи), а и какви са начините на взаимодействие между хората. То придобива социалния си опит копирайки и пикът на това "обучение", се случва точно в тази възраст.
За много деца е естествено да бъдат агресивни, да ударят, когато искат да получат нещо, а не го получават. Вроден ни е законът на по-силния. В днешното общество обаче, се налага децата да придобият други умения, които все още не са ни вродени. Да казваме "благодаря", "моля", да искаме разрешение, въобще, да бъдем цивилизовани. Някой трябва да научи децата на това. Ако имат възрастен до себе си, те ще копират него, понеже това им е вродено. Какво става обаче, ако имат "себеподобни", за които повечето майки тук смятат, че са жизненонеобходими на децата им? Става това, че децата започват да се копират едно друго. И не става така, че агресивните копират от тези, които казват моля и благодаря, а вторите копират от тези, чието поведение е ефективно. Т.е. Иванчо прасна Марийка по главата и й взе камиончето. За всички деца, които искат да получат камионче, тази случка става пример какво да се прави, за да се постигат целите.
В един момент детско-градинското общество има изградени правила и те са малко по-различни от правилата на цивилизацията, на които искаме да научим децата си. Ако някой се прояви като лидер с това, че тормози и бие по-слабите, моментално повечето деца се прилепват към него, за да не са от страната на битите и тормозените. Всичко това продължава да се случва и в училище по същата схема, по която е започнало от детската градина.
Т.е. децата на тази възраст преди всичко имат нужда от пример, който да копират и далеч не толкова голяма нужда от превърнатите във фикс-идея социални контакти. Разбира се те имат нужда да контактуват с деца на тяхната възраст, но първо, не е нужно това да са ежедневно 30 на брой деца и второ, детето ще бъде много щастливо, ако бъде оставено само да избере кои да са приятелите му, с кои деца да играе и кои да избягва, а не присъствието на такива, с които не би могло да се разбира, да му бъде натрапвано ежедневно. В крайна сметка всеки от нас има възможност да напусне работа, ако е подложен на какъвто и да е тормоз или неприемливи условия, докато детето не може никъде да избяга. Може само да плаче, да се прави на болно и да се моли на майка си да не го води, но тя в повечето случаи остава напълно глуха и сляпа за неговите сигнали, в очакване да се "адаптира".
Друго много важно нещо за психологическите потребности на децата - когато друго дете ги удари или тормози по някакъв начин, за тях е много важно да усетят подкрепата на родителя си. Дори това, че мама ще се намеси и ще го успокои е напълно достатъчно и крайно необходимо за детето да се почувства сигурно и уверено. Нелепо е да се очаква от 2 годишно дете да се справя само в конфликтна ситуация. То не е психологически узряло за такива умения. И когато бъде поставено в такава среда, то много бързо започва да копира агресорите.

Друг момент е, че това е възрастта, в която децата изпитват ревност най-силно. Осъзнават своята собственост и искат всичко за себе си. Тогава майките с бебета трябва да са много внимателни, да показват на детето си колко го обичат, да прекарват повече време с него, за да усети, че не е изоставено. В детската градина обаче то разполага с голяма конкуренция и само една учителка, която да полага всички видове грижи за него. Вродената му ревност се умножава по 30 или колкото са децата в групата. Не защото си мисли, че учителката му е майка, а защото потребността му от внимание остава незадоволена, но не изчезва, а избива в различни неприятни прояви.

И накрая искам да кажа, че за децата в начално-училищна възраст би било много по-полезно да се занимават с обучение в малки групи, да ходят на различни занимания - танци, рисуване, театър, чужди езици, балет, където да са в контакт с други деца, с които да могат да се сприятеляват и играят в извън училищно време и с които ще имат някакви общи интереси, вместо да киснат 6 часа в училище, от където да се прибират скапани от умора и изнервени.
И най-вече е хубаво да се насърчават интересите им и да се записват на занимания, към които имат влечение. Едно време имаше "школи" и мъжът ми в началното училище е ходил на школа по физика, където на детско ниво са им обяснявали за физичните явления, правили са опити и т.н. Ходил е и на информатика, където са пишели игрите от книгата "Аз програмирам на 9 години" и който успеел да напише програмата правилно преди края на занатието, е имал възможност после да играе на нея (примерните програми, дадени в книгата, са всъщност игри). Така детето има стимул да научи нещо и после получава удовлетворение от усилията си, като вижда резултата. Това е нещо много по-добро от глупавата система с пишене на оценки, но...

Надявам се все някой да е изкарал до края 

Против съм особено що се отнася до училищна възраст.
Мога да приема, че деца на по 2, 3 че и 4, 5 години имат нужда преди всичко от майка си, но изобщо не смятам, че това важи за 7, 8 годишните или още по-малко за 13-15 годишните.
Разбира се, че в къщи можеш да го обучиш (сам или с учители) по всички науки, но човек е социално животно и трябва да се научи да се справя в обществото да се научи да общува със себеподобни без мама.
Днес сина ми завърши първи клас. Тази вечер беше тъжен, че цяла ваканция няма да ходи на училище , там му е забавно, не се изморява и тъгува, че 3 месеца няма да вижда приятелите си. Не ходи на занималня и ходи на извънкласни занимания с други деца и все пак си тъгува за училището.

ПП Щом те интересува преди всичко училището местя темата там където ще ти отговорят майки на ученици, а не на бебета.

ППП МОЛЯ, темата да не се превръща в арена и да не се налага да свършва като посестримите си с ключ или в коша!

...


Редактирай си първия пост, ако си се отказала от идеята.

Колкото до социализацията на деца в училищна възраст в училище или в градинките - помисли само. Представям ти гледната точка на детенце X. Деца Y и Z са от неговия клас. Всеки ден по 5, а ако са заедно на занималня и по 7 часа те прекарват заедно. С други деца, които също са постоянни, Учат еднакви неща, по еднакъв начин. Имат същите домашни. Помагат си, подсказват си, преписват взаимно домашните. Имат същите "врагове". И проблеми. И забавления. Заедно играят през междучасията. Заедно замислят пакости. Заедно... заедно. Твоето дете ще го видят веднъж на площадката в квартала - инцидентно, вероятно, понеже в повечето случаи играят в училищния двор. Ще поиграят с него - евентуално - за 15 минути, може би за час. После ще кажат "чао". И... детенцето X ще покани Y и Z на рожден ден. След няколко години ще отидат заедно на лагер. После - на кино. На театър. на клуб. И, навярно, на сватбите си. А твоето дете ще седи на площадката и ще гледа, надявайки се, че някоя групичка деца, които утре няма да го помнят, ще му позволят да поиграе с тях - или поне край тях - за малко.
Не знам защо искаш подобна съдба за него.