Какво мислите за домашното обучение и образование?

Да, в повечето случаи приятелите са именно онези, които познаваме от училище - най- вече - и по- късно от университета.
В по- малка степен хората, с които работим. В още по- малка - онези, до които се окажем ... географски.

Моите най- близки приятели познавам от 1ви, 7ми и 8ми клас. От училище. Не от градинката. На улицата човек може да се сдобие с познати, не с приятели.

И последно, абсолютно съм убедена, че не можеш да си отговориш на въпросите, които поставих, така че ти да се разбереш - аз както и да ги "обясниш" ще разбера, но се съмнявам, че ти ще проумееш написаното. Съжалявам, въпросите не само не бяха за 12 клас (какъвто изобщо не съм карала - аз съм от по- възрастните потребители), но единствено образуването на производни се отнасяше до 11 (по мое време) клас. Останалите бяха за 8 - 10.
А уверявам те, че дете, скокнало направо от домашния диван в 6ти клас още по- бързо ще изскокне от там - и то ако извади късмет. Децата проявяват далеч по- малка толерантност към... чудаците от мен.


ПП
С колко от "приятелчетата" си от възрастта до 7 години поддържаш изобщо някаква връзка?


Не.
В момента, в който едно дете се роди, то започва - тепърва - да се социализира в средата, в която живее. И ако го отглеждаш под стъклен похлупак, то просто никога няма да види пеперуди. Никога няма да се социализира в смисъл приобщи към обществото "навън" - извън твоята тясна семейна среда.

WhimZ,

Родител мисля, че във въпросната ситуация грешиш за авторката на темата 

Ами това - като казвате, че сте против - против сте изобщо да има такова нещо като домашно обучение, или просто не ви харесва като идея за вас и вашите деца?

Аз лично не бих обучавала децата си така, но за някои семейства може да е идеалната форма на обучение. Всеки е прав за себе си.

Честит празник!
Снощи най-накрая гледах предаването "Часът на мама: Не на училището!" от 22 май (последното предаване преди хубавия празник 24 май...):
http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=225&video_id=14971
Тъй като мога да предположа, че много хора ще се изнервят и няма да го догледат, ще представя синтезирано съдържанието, но всъщност към края е драматичната развръзка.
Водещи: Боги и Ива; Гости: Явор, Маргарита и дъщеря им Мария (4.5 год.) - предпочитат да не пускат Мария на детска градина, обмислят и да не я пускат на училище до 8-10-12 год. възраст; Маги - 3 деца - обучава ги у дома; Марина - 2 деца; Ива (гост) -2 деца.
Цитирам (почти) точно думите на гостите, като споделям и моето мнение.

Причини, поради които гостите предпочитат домашното обучение:
-са против регулираното от държавата образование - "задължителното училище не е нещо, за което са питани родителите" - Явор;
-личен избор, след като самата е ходила на училище и освен това е била домашна ученичка за няколко години в САЩ - Маги;
-Марина - последователка на идеята за "Привързано родителство" (гугълнете словосъчетанието - ще откриете дефиницията му в блог на съфорумка; състои се от закони, които са дете-центрични, но лично за мен са дете-задушаващи, особено когато детето започне да расте);
-"брутално лошо качество на предложеното образование" - Ива (гост).

Минуси на формализираното образование:
-нарушение на естествената среда на децата. Естествената среда на децата са...децата.
-недоказаната му роля за социализацията, научаването на дисциплина, обществено поведение. По тази точка смятам, че дисциплината и общественото поведение зависят всъщност от родителите;
-До 8-10-12 годишна възраст формалното обучение, така както е организирано  е абсолютно безмислено за психическите възможности на децата. Точно тази е "златната" възраст за обучението на децата според психолози и педагози.
-Всичко трябва да се случва под формата на игра като естествен начин да се предизвика любопитство. (Явор и Маргарита) Това е вярно, но за възрастта до 6-7 години. След това детето вече е готово за целенасочен интелектуален труд;
-те (обучаваните у дома) могат да общуват с хора на всякаква възраст, докато децата, които прекарват много по-голяма част от времето си с връстници не могат да общуват с по-възрастни хора и с по-малки от тях хора (Маги). Не мисля, че е вярно, пък и най-важно е да могат да общуват с връстниците си. По мои наблюдения децата като цяло не само че неохотно общуват с възрастните, но и често даже не ги забелязват;
-"Няма проблем, че не те разбират ти какво им говориш, че не харесват това, което ти харесваш, това са някакви хора, които ти ще срещаш някъде по-нататък, ще се научиш да общуваш с хора, които не те разбират" (Ива-гост);
-"Това, което искам е да мога да участвам във взимането на решения, да мога да отида в детската градина, да вляза три дни и да седя там. В училище да имам отношение към програмата, по отношение на директора, по отношение на всичко, което касае родителя." (Марина) Е, това няма как да стане - все пак програмата се съставя от експерти (каквито родителите не са), изборът на директор и неговата дейност не зависят от родителите и няма причина да е така, нито пък одобрявам безпричинната и постоянна намеса на родителите в работата на педагозите.

Как се провежда домашното обучение и защо е подходящо за техните деца:
-не нарушава естествената среда на децата (Явор);
-Водеща: Как преподаваш? Имаш ли някакви свои методи?
Маги: Просто децата ходят, събират буболечки, разглеждат в интернет каква е тази буболечка, откъде идва...Те имат хиляди въпроси...Гледат вечер небето: "Коя е тази планета? Това Голямата мечка ли е?" Трябва да им се обясняват тези неща, просто така в част от ежедневието става преподаването.
В.: Учебници? За 8-годишния си син Маги използва само учебник по математика.
В.: До колко години мислиш да ги обучаваш така?
М: Според мен това обучение е до живот.
В: Не се ли притесняваш, че в един момент твоите знания ще изостанат?
М: Аз не им предлагам моите знания, предлагам им знанията, с които всички хора разполагат - чрез интернет, чрез книги, библиотеки и така нататък.
В: Добре, те никога ли няма да отидат в училище или в университет, така ли да разбирам? Защото каза до живот?
М: Да, за съжаление българското законодателство не им предлага опцията да решат от един момент нататък да ходят на училище.
-Марина: "Като видя, че го интересува нещо свързано с науката - да направим един вулкан, да вземем едно шише и да смесим оцет и сода."
-Маги: "Нашата надежда е, че те започват да виждат света от едно друго измерение и виждат много по-реално проблемите на обществото. Нашата идея е да ги научим да решават тези проблеми."
-Ива (гост): Моите деца пак са различни от повечето деца в класа. Те ходят на училище, губят очевидно това време, прекарано там.

Размишленията на водещите:
Ива: Ако едно дете е расло така, възпитавано така, забавлявало се е така, имало е тази свобода, това любопитство, което вие захранвате само са материали, с игри, с радост в живота му и в някакъв момент влезе в "матрицата", то абсолютно ще бъде неприспособимо вече там.
Боги: Или пък ще се приспособи изключително лесно, ако е толкова умно и с въображение...?
Ива: Никакъв шанс! То е расло диво цвете, направи го зеленчук. Не става!  

Мдааа. Един много, много показателен разговор за възгледите на майките и бащите, склонни да поемат по този път. Така за мен се потвърждава мнението ми от предишния ми пост.
-Това са хиперпротективни родители или такива, които възприемат учения като "Привързаното родителство", които осмислят живота на родителите, но отнемат свободата на детето;
-Някои вярват, че децата им са толкова специални, че им предстоят велики дела и ще променят света...с вярванията на родителите и с познания, получени по интернет;
-Някои освен че го вярват, го внушават и на децата си, като ги възпитават, че останалите хора са недостойни за тяхната компания и не могат да ги разбират. Израствайки с това чувство, децата започват да имат тежки психологически и поведенчески проблеми;
-Струва ми се, че често самите родители са асоциални, като се опитват да внушат възгледите на детето си. Аз вярвам, че всеки има свой уникален път и на детето трябва да му се даде възможност да прави това, което ТО желае, за да развие потенциала си; в противен случай то само ще си открадне такава възможност, но по неудачен начин - непоносимост към родителите, бягство от дома, лоши запознанства;
-Родителите нямат достатъчна академична и педагогическа подготовка. Познанията, които могат да се получат от ежедневието, от обекти, които могат да се видят и докоснат, се покриват от материала до 4-5 клас. След това учебният материал става по-абстрактен и задълбочен.
-Това, че няма да дадат на децата си адекватна академична подготовка, явно не притеснява някои родители. Не ми допада минимализмът точно в сферата на познанието. Но явно тези родители имат други приоритети. Какви ли могат да бъдат?

Какво мислите за мненията, посочени в предаването?

Такаааа. Предаването беше позаформило вече изводите, но точно тогава водещите решиха да дадат думата на малката Мария...

"Минутките на Мария"

Мария е дъщерята на Явор и Маргарита. На 4.5 години е и не ходи на детска градина и вероятно няма да ходи на училище до 8-10-12 годишна възраст. Водещите искаха да запознаят зрителите с нейната гледна точка. Гледайте тази част от видеото.   

Галя: Знаеш ли какво е училище и изобщо искаш ли да ходиш на училище?
Мария: ДА!
Г: Да? А защо искаш да ходиш на училище?
М: Първоначално не исках и после сега искам.
Г: Ама защо сега искаш? Там какво има? Знаеш ли?
М: Емииии, не знам, но просто ще видя.
Г: Ами Пипи Дългото Чорапче не иска да ходи на училище, не искаш ли да бъдеш като нея?
М: Не, но много я харесвам...защото е смешна.
Когато Галя я попита колко приятели има, детето спомена едно момиченце.
Г: А ти ходиш ли на детска градина?
М: Не.
Г: Защо?
М: Първоначално не исках, но просто сега се отказах.
Г: Защо така се отказваш  - не искаш, искаш? Защо се отказа сега?
М: Ами просто нямаше в детската градина, където исках, нямаше място. И затова.
Г: А имаш ли си гадже?
М: Да.
Г: Той ходи ли на детска градина?
М: Да, в същата, в която искам аз.
Г: А какво му харесваш на Ради?
М: Понеже е доста красив и...
Г: А ти това сърце за него ли го направи?
М: Да, за да ми го види!
Г: Охо! Много ви моля, който гледа, коя е тази детска градина, не знам, давайте да пускаме връзки от телевизията...Ради е там, Мария иска при Ради. Не иска да ходи на детска градина, но май иска, защото той е там.
(Към родителите и гостите в студиото) Вие сте сега. Не знам какво ще правите с това обучение - училище, детска градина...Аз съм на мнение..., че трябва децата да бъдат деца най-вече.
М: Искам да ти кажа нещо.
Г: Кажи ми.
М: Просто така...просто...този Ради...няма място в тази детска градина, където е той.
Г: Така ли?
М: Няма място.
Г: Ама аз ще ти намеря, спокойно. Аз ще ти уредя място, става ли?
М: Добре, само че трябва да питаш мама и татко къде е тя.

Може би детето беше подготвяно за разговора, може би не, но понеже е общително и открито дете, ясно се разбраха неговите ЛИЧНИ предпочитания. Ето че дори от тази ранна възраст децата копнеят да общуват с връстници...
Атмосферата в студиото малко се поразвали, майката на Мария според мен се разстрои.

Според мен ако обичаме децата си, трябва да се откажем от егото си и силните си понякога възгледи и да се опитаме да разберем какви са техните нужди и да не налагаме волята си на всяка цена.

Блога на Маги

Има си предимства домашното образование. Моя добра позната в Америка така обучава 2-те си деца. А и при нашата образователна система.......Честно казано - не знам кое е по-добро - училището или дома......За мен родителя трябва да има право на избор......От там нататък - всеки има глава на раменете и избира това, което е най-близо до неговото светоусещане......

Преливаме от пусто в празно   
Да сме против каквото и да било аз, друг или стотици няма никакво значение. Има значение какво се ползва, търси и харесва. В никой форум и никоя от нас не може да заклейми кой как ще си гледа детето.
Пита се в темата за мнението ни - казваме го. Въпреки, че не се одобрява от авторката и не става ясно защо точно тогава е пуснала темата 
Да, не ни харесва като идея и си казваме мнението. Нали затова е пусната темата все пак? 
За някои семейства е идеално и да гледат децата си в мазето, да раждат от бащата купища деца и да не видят слънце години наред. Но не е правилно, нали? 

katiABV, явно не четеш както трябва, защото не съм написала, че въпросите са от материал за 12ти клас, а, че аз не претендирам че мога да дам качествено образование на детето си до 12ти клас с познанията, които имам.
А дали са от 7, 8, 9 10ти клас има ли особено значение?
Да не говорим, че едва ли някога ще му потрябват бели джуджета и т.н. от сорта, освен да си научи урока и да го изпитат евентуално.
Голяма част от материала в нашите училища никога повече не се използва, тогава какъв по-точно е смисълът да се учи???
Само за да изтъкваме колко сме "по-напред" от германците, или американците и колко "по-умни" са нашите деца?
Голяма работа като решавали задачи по математика за 8ми клас, когато са само в 5ти, и още много други примери.

А относно приятелите, с които поддържам връзка.
Поддържам връзка единствено с няколко съученички от 11ти клас. ))))
Сега очаквам да кажеш, че съм крайно несоциализирана? Или нещо подобно?
Човек сам избира с кого да е приятел. Това не означава, че задължително приятелите му са от училище, както ти се опитваш да изтъкнеш.


WhimZ, честно казано и така синтезирано нямам нерви да го изчета. ))) Все пак благодаря за труда, който си положила.
Категорично не харесвам предаването, нито го гледам. Просто се е получило съвпадение на нещата. ))

... а да се яде, като пак ще огладнеем?

Мирама, какъв е проблемът ти точно?

Честно казано аз нямам проблем, ако някой вижда такъв в мен, може да го каже, нямам нищо против.

Смисълът на казаното изобщо не беше такъв.
Могат да се учат неща, които да бъдат от някаква полза в бъдеще, да развиват определени умения у децата. А не просто да се "зубри" някакъв материал, който едва ли ще им потрябва за нещо в бъдеще. Освен ако не решат да се развиват в съответната област.
Защото много деца не мога да направят елементарна сметка на процент, но за сметка на това могат да решават уравнения от васшата математика.
На това какъв му е смисълът? Какво му е приложението в ежедневието?

Не бих причинила такова нещо на децата си.
Аз и сега ги обучавам вкъщи, но не ги лишавам от ДГ и училище.
Освен това образованието е задължително поне до 16годишна възраст.
Аз не мога да си представя такъв живот за децата ми. Може би ще се избегнат някои негативи в системата, но със сигурност за мен поне негативите от домашното затваряне ще са повече и с по-големи последствия. Имам наблюдения над деца, които са започнали по-късно училище, над частни ученици и над такива, които не са посещавали ДГ.

Mirama, обучаваш учители. Как? След като не си убедена в това.
Все едно аз да обяснявам на учениците ми, че трябва да са грамотни, но аз самата да не съм сигурна дали е необходимо това.

Обясних още в първите си два поста- не бих го предпочела за моите деца. Никога. Дадох пример със свой съученик, не можеше да общува и родителите му го бяха направили "частен ученик"- има си система, не е като да няма, просто у нас, в България, от популяризирането й няма смисъл, писах и аз други защо.
Пък който иска- и да не си учи децата въобще, без друго и сега ги има такива "мъртви пдуши".

Мирама,
Това за умението да се изчисляват проценти не е така. Няма как човек, който не може да изчисли процент да реши по-сложни задачи. Че нашенското образование е повече ориентирано към зубренето на факти е така. Дори знаенето на това що е то бяло джудже има смисъл дотолкова, че е част от общата култура в астрономията. Вярно, бих предпочела да правят повече експерименти по различните науки, отколкото да учат само теоретични модели, но засега това е положението.

 Но и образование, в което се дъвчат елементарни неща също не ми е по вкуса. А от това, което дотук зная за нашенската форма на домашно образование, то е елементарно на елементарното ниво. Правенето на вулкан от оцет отнема точно 4 минути и не може да замени часа по физика или по химия. В училище изучават по един час седмично физика. Кажи ми, какво ще прави родителят всяка седмица, че да може детето да научава повече? А с химията, а с математиката, биологията какво ще стане? Изрязвах книжни пари за децата като бяха на по 4 години, докато не се светнах за парите от монопола. Но така или иначе не смятам, че на това трябва да се посвещава толкова много време и да се смята идеята за толкова гениална, че да замести математиката в първи клас. Още повече, че всяко дете на 5-6-7 години вече извършва елементарни покупки в магазина и може да смята в пари.

Е, все пак от уважение към хората, които пишат в темата ти, може и да направиш опит да прочетеш написаното. В онзи доста дълъг (по-кратък не успях да го направя  ) пост описвам точно доводите на хората, които са ЗА домашното обучение, т.е. представям обективен поглед върху темата. Все пак, ако не си гледала предаването и нямаш интерес да чуеш и тези, които подкрепят домашното обучение, нито тези, които са срещу, а ни запознаваш само със собствените си възгледи, как да се получи дискусия?

Според мен, дори и законът да започне да го позволява, домашното образование ще трябва да отговаря на определени стандарти, т.е. децата, обучени у дома, все пак ще трябва да се явяват на изпити, за да покажат, че покриват изисквания от закона минимум. Все пак, да хващаш буболечки, да браузваш в интернет, да смесваш оцет със сода според мен не е дори началото на някакво смислено образование.
Децата в България, които поради заболяване учат у дома, се обучават от различни учители по различни предмети, така е и с домашното обучение по избор в другите държави. Това, което прави Маги от представеното предаване може да е всичко друго, но не и образование, при това качествено.



Каква полза? Какво приложение в ежедневието? Аз пък не намирам смисъл от подобен прагматизъм в образованието. Какво например да учат в училище момиченцата - как да готвят, перат и гладят ли?  Това се научава бързо, даже и на 30 години. Но не и способността да мислиш...Или момчетата - да разбират от електротехника, да сглобяват мебели, да могат да правят елементарни поправки по колата? Извинявам се, но ако го няма бащата да сглобява моделчета с момченцето, да го учи на това или онова, тези неща няма трайно да се запомнят след училище.

Това че определена майка НИКОГА няма или не използва дадени познания, не означава, че огромен процент от хората не ги използват (например висшата математика - учи се в почти всички университети в първите курсове, т.е. всеки висшист я познава). И ако друга майка с по-слабо образование счита, че определени познания са излишни за детето й, просто защото тя не ги е овладяла, първо експертите няма да бъдат съгласни с нея, второ - сигурно и самото й дете няма да се съгласи да остане на това ниво. А въобще не ми се мисли, че сигурно има и такива хора, които СЪЗНАТЕЛНО ограничават светското образование на детето си, за да го превърнат във фанатик.

Аз категорично смятам, че всеки факт, преподаден, обмислен и разбран обогатява мозъчето на детето - дава му нови полета за размисъл, нови гледни точки, нови идеи и интереси. И това го превръща в човек, който винаги ще е критичен и няма да приема наготово "истини", без да ги обмисля. Т.е. ще бъде един мъдър, обективен човек и в мозъка му няма да цари "средновековно мракобесие" (Родител,  ) Това, че някъде там има звезди - бели джуджета и черни дупки, които биват изучавани и наблюдавани, осъзнаването, че неинтуитивната и "невидима" квантова механика елегантно обяснява свойствата на видимите обекти, е всъщност доста вълнуващо (поне за мен беше и е) и ще го накарат да бъде недоверчив към псевдонауки, окултизъм, мистицизъм и към хора, които се опитват да му внушават нерационални идеи с цел да го манипулират.

И аз се сетих за хората с деца с увреждания. Те мило и драго дават, по мъките по инстанциите ходят само и само да могат децата им да влязат в училище и да са сред връстниците си, да получат образование поне колкото на другите деца, да не са изолирани, а някой тук ни предлага да се връщаме назад и да правим семейно училище с неясни критерии и неясно образователно ниво на родителите.

Изгледах почти изцяло предаването. Мижай да те лАжем са тези родители. Уж много убедени бяха, че няма да си пращат децата на училище, пък взеха да пеят друга песен - "ами, ние не сме взели окончателно решениеее; ама всеки действа според обстоятелстватааа". Третата пък изобщо не е спирала децата си от училище и няма такова намерение, а само много приказва. А другата, с осемгодишното дете още не е осъзнала собствената си некомпетентност. С две думи, много приказват, ама накрая ще кандисат и ще носят цветя на учителката.