Три усмихнати АПРИЛчета имат вече сладки сестричета

Здрасти банда.
Благодарности на всички, които се сещат за мен, че и загрижено ми звънят
Не съм се заринала в работа, просто се случи нещо, което.... абе не е за разправяне.

-премахнато по желание на автора-

Прочетох по диагонал изпуснатото и не знам с кое да почна най-напред...

Май с бебетата: Честито идване на бял свят на новите ни бебечета /макар че с някои се чухме вече /! Да са здравички и обичани!  А на майките и татковците само щастливи моменти с тях!

Честито и на новите ни бремелинки! Момичета, повлечете крак, та да прихвана нещичко, за предпочитане момченце, че да са шаренки. Ако не стане бързо, ще си направим инсеминация, няма за кога да отлагаме.

Стайл, миличка, за теб специално една за бебенцето и една за татко ти. Животът е толкова шарен...

Мелодия, стискам палци всичко да е наред! Много ти пожелавам едно розово вързопче.


Калина расте бързо, все повече заприличва на личност, с характер, с претенции, мнение, изисквания. Винаги е наобратното от нашето мнение, като същинско овне. 
Много бърбори, но само ние й разбираме. За всички други трябва преводач. Пример: "Мамо, баи ят кутката" означава Мамо, забрави да си изядеш закуската. Все по-самостоятелна е, измисля си сама игри и се забавлява дълго сама. Говори с играчките си и от тяхно име и също "вижда" тук-там някой. На пързалките е безстрашна и неудържима, за съжаление на катерушките също и ми изправя косата всеки път.
Страхува се от тъмното /наша грешка, защото не гасим нощното осветление нощем/ и от силен шум. Когато види кола, идва веднага да се гушне, за което съм много доволна.
Все така злояда е, отказва плодове и сок, с изключение на банан в доза 1/3 банан на една-две седмици. Но си качва нормално и не се тревожа много.

-премахнато по желание на автора-

Мила Илит, желая Ви късмет и бъдете силни

Илитка, разтупа ми се сърцето като ти прочетох поста!     Така се надявах изчезването ти да е по по-прозаична причина!
Сигурна съм, че никой няма да те разпитва за подробности, както и съм сигурна, че имаш подкрепата на всички нас...и ти и Васил! Можеш на 100% да разчиташ на мен и ако можем с нещо да помогнем, докато сме тук, т.е. не в България, само кажи!
Наистина повечето от нас се сещат да обръщат внимание на дребните радости, едва при сблъсък с ектремни ситуации и обстоятелства! Радвам се, че сте открили най-доброто решение за вас в момента и съм сигурна, че ще преодолеете този удар от съдбата!
Много неща ми се иска да напиша, но някак загубих думи...
Прегръщам те силно и съм насреща за всякакъв вид подкрепа, която е по силите ни!

Илит, просълзих се докато ти четях поста. Много ми е мъчно, че трябва да преминете през това изпитание. Но знам, че ще се преборите. Животът наистина е шарен. Но пък колкото и до болка изтъркано да звучи, всяко зло е за добро. И аз в последните години се уверих в това. Понякога цената е по-висока просто...........
И аз загубих думи..... Прегръдки и от нас.

Леле,
Илит, много се натъжих и направо тръпки ме полазиха, след като прочетох началото на поста ти.Желая Ви много сила и обич,за да се справите с това зло!!Дано татко ВИ се оправи и всичко бъде един лош спомен!Дано 

ИЛИТ силни прегръдки от нас и ще се молим за едно синьо вързопче в най-скоро време  (и аз си мисля, че искам да са ни шаренки). Браво, че намирате сили да се радвате на живата пълноценно и да гледате положително в бъдещето, може би положителното мислене е най-важно от всичко, обичайте се тримата и всичко ще се нареди, вярвам  За съжаление живота ни поставя неочаквани изпитания, някой казва, че не са по-силни от това, което можем да понесем и все пак 

Щях да се оплаквам от моята дрислива и пиклива принцеса, ама май взе да ми минава яда вече, да е жива и здрава, пък ако ще и с памперс до 1-ви клас  Ама както я караме опасността е реална  От 3-4 дни сме по гащи цял ден, съответно пишаме и акаме даже в гащите без 0 притеснение и не казваме нито пиш, нито ако. Ако я слагам периодично на гърнето и улуча момента си пиша и ака, ако не улуча пиша и ака в гащите и си ходи даже така, занимава си се и изобщо не и пука. Иначе ако са и мръсни ръцете веднага тича да и ги мия, обаче, че е мокра не и дреме изобщо. Що за чудо е това не знам. Преди като беше с памперс поне в 50 % от случаите казваше ако, а сега изобщо не. Държи се все едно този въпрос е под нейното достойнство изобщо да се споменава  , някакви си нужди там, на кой му дреме. Не изглежда да ми прави напук, просто не я интересува и това е.  Не знам момента ли сме пропуснали, при положение, че от 1 година горе-долу я слагам сутрин на гърне, акаше си, като каже ако я водим в тоалета или на гърнето, радваше се като се изака и си пуска сама водата и т.н. Като цяло тя и сега се радва като пишка вън на листенцето примерно и след 10 минути си напишва гащите без гък да каже и си продължава така  От сума ти време говоря, обяснявам, поощрявам, доверявам се и т.н.- резултата в момента е под нулата. Ако някой може нещо да ме посъветва-моля  Не смятам да се отказвам, ама сега съм и в цикъл и направо ме налази нервата и взе да ми втръсва 

Хриси приети сме на ясла от 1 юли, директорката каза към 20-ти юни да си правим изследванията и да се записваме вече, не знам 20-ти не е ли рано при положение, че 3 дни само са валидни изследванията, но щом така казва ще ги направим. Иначе може и да не я дам от 1-ви на ясла, че мъжа ми е в отпуска и сигурно ще пътуваме, на практика може и чак за 1 август да остане, ще видим. В тояа ред на мисли кажете мами, ако детето не ходи на ясла определено време могат ли да го отпишат или не?!

Рядко се включвам и затова май така дълго стана, моля да ме извините и много целувки на новите ни попълнения (Ая дъщеричката ви наистина е голяма красавица, мноого е сладка) и сили и късмет на бременните ни майчета 

Илит, много съжелявам миличка за това, което ви е сполетяло. Радвам се, че сте намерили решение, все пак има лекарства, които дори и да не лекуват напълно, поне до голяма степен овладяват нещата. Надявам се всичко това да е за кратко и в най-скоро време половинката ти да е напълно здрав. Знам как се чувствате в момента, защото съм минала през това, само, че при мен за щастие диагнозата се оказа грешка. Пожелавам ви много сили и кураж и скорошно напълно оздравяване.  

Дени, просто я остави без пачперс по дълго време без да и се ядосваш. Просто още не е разбрала точно какво се иска от нея или го приема на шега. Ние понеже миналата есен-зима почти се бахме научили, ама по едно време зарязахме нещата щото мама имаше други ангажименти, те сега като я оставих два дена без памперс и почти не се напишва. Дори ходи сама до гърнето, събува си гащите и си сяда, после иска и да се обува сама, е не и се отдава много ама желание има. Та не се тревожи ще свикне.

А по отношение на изследванията, пусни си ги на 20, защото чревните се бавят повечко. А валидността от 3 дни не е за изследванията, а за заключението, което ще ти напише докторката на база на тези изследвания и което ти ще представиш в яслата.

Не само загубих ума и дума,ами и такава буца ми заседна на гърлото...
Илит,миличка,изпращам ви и аз цялата си позитивна енергия и силно ви прегръщам .Уверена съм,че колкото и страшно да звучи диагнозата,ще се радвате на дъъъъълги години любов и прекрасни дечица!   Ако имаш нужда от нещо,от каквото и да е,знаеш,че сме насреща! Целувки на Калина!

Илит, останах потресена след като прочетох ...    Надявам се нещата да се развият възможно най-благоприятно за вас и да овладеете ситуацията. Много сила, кураж и късмет ви желая!!!
Прегръщам ви! 

Илит 
Пожелавам ви много сили и кураж. Сигурна съм, че всичко ще се оправи и ще се радвате един на друг дълги години.

Илит,  ! Надявам се всичко да върви към по-добро, много сили, кураж и късмет ви пожелавам! А това, че трябва да се наслаждаваме и да изживяваме пълноценно всяка минута от живота си, не само когато се изправим пред трудност винаги си го казвам, но много рядко го постигам!

На бременните ни майчета Style и Bobi_ko пожелавам лека и безпроблемна бременност!

Мелодия, бързо да се оправят нещата при теб и скоро да научиш благата вест!

Ели, скорошно и успешно приключване на ремонтните работи!

Марини, нашето пишле го забелихме доста отдавна, но миналата седмица татито ни (на мен сърце не ми дава да извършвам такива процедури - не че го боли, обачеее ) установи, че има още малко за забелване и сега се опитва да довърши работата докрай. Доколкото се информирахме, това трябва да се свърши, че е възможно да се получи срастване, което на по-късен етап би могло да доведе до усложнения.

Аз се губя напоследък, но на работа ми излязаха някои задачки, а и ме е обхванало едно депресивно настроение напоследък, че не ми се ще да развалям и вашето с моите оплаквания.
Иначе сме добре, Валко се гледат с баба си. Започнал е доста да говори (къде разбрано, къде му трябва преводач). Правим сериозни опити да махама памперса вече - и понякога се получава, понякога има фалове, но явно, че трябва търпение, няма връщане назад (заредили сме се с достатъчно количество гащички  ).

Варненки, да се видим (по женски) в събота вечерта - какво ще кажете, малко да се разнообразим  !

Много целувки за всички!

Илит, животът непрекъснато ни поднася предизвикателства, горчивини! Звучи клиширано, но е факт! Много се радвам, че въпреки неприятните новини, сте решили да обръщате внимание на истински важните неща! Аз се надявам, че всичко ще се оправи! специални поздрави на Калини и на татко Илит!
Не намирам повече думи, наистина не зная какво повече да ти кажа! ако с нещо мога да помогна - знаеш, че можеш да разчиташ, нали?

Илит, мисля, че Ламичката е казала всичко, което и аз бих.   Три седмици се чудя да ти звънна ли, че много се изгуби на хоризонта и не смеех.
Радвам се, че не сте се отчаяли, че сте събрали смелост и продължавате. Само така

Ламичке, върна ли се в София? Чакам снимки компромати от смолянската среща 

Добро утро, момичета.

Толкова се зарадвах, че Илит е писала и толкова се натъжих. Илит, изпращам Ви цялата си положителна енергия, вие сте изключителни личности с Васил, искрено Ви се възхищавам за силата, смелостта и оптимизма, които демонстрирате в такъв момент. Ще се моля за Вашето семейство и дано Господ Ви дари скоро с едно момченце  

Илит - Докато четях поста се люшках на двата емоционални полюса. Първо страшно се натъжих, но след това осъзнах, че се възхищавам на силата на връзката и любовта ви.  Пожелавам на татко Илит здраве и вяра, че ще се оправи за да продължи вашата приказка. И не е лошо да си направите една ексурзия до пещерата с кладенеца на желанията  .