Три усмихнати АПРИЛчета имат вече сладки сестричета

Поли, и Борис е така. Пробвам веднъж, два пъти, като се глезоти го оставям и не му обръщам внимание. В повечето случай доста бързо се изнервям и за де не си го изкарам на него, почвам да се занимавам с нещо друго - открих, колко е успокояващо миенето на чинии и чистенето. Може да ми се смеете, ама има моменти, когато това ми е терапията. Правиш нещо автоматично, а мозъкът ми се рее...

Аз също се стремя да запазя спокойствие - когато Амалия се инати - примерно отказва да си яде вечерята, просто й казвам, че отива да спи. Понякога я наказвам нещо дребно или й се разсърдвам. Иначе просто не съм в състояние да я контролирам. Ели е права, че и необръщането на внимание също помага.

Поли, когато Александър изпадне в някое от тези състояния и аз много се ядосвам, но най се ядосвам от това, че като му се карам въобще не му прави впечатление! Миналата седмица беше в някакъв ужасен период и ревеше за абсолютно всичко и веднага иска да се гушка: слагам го на стола да яде, а той започва да реве веднага; става от сън - рев; на гърнето - рев. Бях на ръба на нервна криза, но уикенда си направихме екскурзия до един от т.нар. замъци на Дракула и засега е спокоен и усмихнат, както и аз ! Не знам какво му беше, но беше много неприятно! Аз, когато не иска да спи - излизам от стаята и го оставям сам да си се мята в леглото, докато започне да мрънка; когато не иска да яде /което е много рядко, слава богу/ го оставям и пробвам пак по-късно или му казвам, че няма да излезе навън/да се вози в колата, ако не си изяде храната, а когато се тръшка за друго - просто не му обръщам внимание, доколкото е възможно или ако сме навън веднага отиваме да гледа коли ...това винаги работи при него!
Иначе изкарахме супер! Отново се убедих, че Трансилвания си е друга държава! И комплексът, където бяхме отседнали беше на доста високо ниво и имаше всички необходимо...Замъкът също беше интересен за разглеждане, но най-хубавото беше природата! Скоро ще пусна и снимки...Сега отивам да се разходя из Кърджалийско  

И аз действам по подобен начин. Много често губя търпенеи, особено когато трябва да го врънкам по 30 мин. докато изяде едно дребно нещо, или навън е в състояние да се зазяпа някъде за по 10 мин., или да си отвиси на гърнето по час и половина   Долу-горе съм хванала тактиките и почва една по една да ги прилагам и която подейства за момента.

Иначе, тази сутрин баща му го заведе на село, където, поред плановете, трябва да си поседи няколко седмици с цел да укрепне и заздрави организма си. Стискайте палци всичко да е наред, а да не ви казвам как ми е свито под лъжичката да не вдигне пак температура и да го заболят уши

Кати, ще видиш, че ще се закрепи там. Само на теб ще ти е трудно заради раздялата.

Дано си права, Ели, а за раздялата ще издържа някак си, само да е здрав.

Здравейте. Влизам набързо с прекрасна новина - още едно априлче си има сестричка  . Цитирам от юнската ни тема:
Тази сутрин в 7ч. се е родила Макрина на мама Mariah. 3350гр., 51см., нормално раждане.

Да е жива и здрава малката Макрина, а мама Мария бързо да се възстановява и да се връща при нашата дружина  .

Илитка, видях новините покрай вас - много съжелявам  . Възхищавам се на любовта ви - вие сте страхотно семейство и ви пожелавам едно малко момченце много скоро  .

И ние сме в отбора на вечно болните  . Моите момченца карат вече трети вирус поред, а ние отново сме разделени  . Надявам се вече да се оправят и да се съберем накрая - вече почваме да се чудим дали не са ни урочасали  .

Тръшкането при Бобчо по - скоро е изключение, отколкото правило, и то много рядко. Ама батко му: беше страшно. Най - хубавото е, че на три години с магическа пръчка изчезва. Без майтап! Колкото и да не Ви се вярва... С Васко практикувах от всичко по малко: убеждаване с добро, разсейване, игнориране и повечко навикване. В крайна сметка се убедих, че викането НЕ ВЪРШИ никаква работа. Просто каляване на нервите, докато отмине. Трудно е, но няма как. Моето емоционално състояние по това време беше дълбоко депресивно. Много трудно излзязох от този период. Сега като си помисля, съм била нетърпима. Дори съм пошляпвала Васко, а сега ми се струва немислимо спрямо Бобо (ама той си е и много добро дете).

Пепа, звучиш много обнадеждаващо и успокоително. Значи няма страшно. Желая на съпруга ти окончателно оздравяване без последствия!

Варненска среща: от днес вече съм на разположение. Миналата седмица правихме ремонт в стаята на бати Васко, а събота бяхме на освещаване на къща на семейни приятели. От днес съм свободна вечерите, с изключение на петък (тогава е вечерта на мъжа ми).

Марини, давай снимки да се порадваме на румънските красоти и най - вече на чаровния Саши!

Mariah, честита ти розова къделка 

И Калина си има своите моменти на тъшканици и нерви... Използва доста често думичката "Няма" и когато и кажа:"-Тази думичка да не я чувам,защото ще ти се разсърдя" получавам отговор "-Оооо,добе!" и толкова...след това пак си знае нейната.  
Ая,дано скоро момчетата напълно оздравеят и да се радвате един на друг заедно у дома.За урочасването-склонна съм да вярвам и на това.....Защо не извикате някой да ви побае.
Кати,дано смяната на климата се отрази добре на Бобо.А за теб-няма как да не ти е тежичко от раздялата,но ще свикнеш.Използвай времето за почивка и срещи с приятели.
Напоследък нямам никакво настроение да пиша,но да знете ,че ви чета редовно.До скоро!!!

ЧЕСТИТА БЕБКА на МАРИЯ и семейството и. Да ви е жива и здрава

Тръшкане , хм не , че ми е много трудно, а по никакъв начин не мога да го овладявам.
 Максимално съм му дала свобода и за това, че сега не иска да яде или , че се маже като прасе изобщо спрях да се тормозя. Просто пада пране ежедневно се връткат негове дрешки, а с храната няма как да направя нищо, важното е , че яде поне мляко редовно и наддава добре.
        При Монко е доста тежък бебешкия пубертет. Със седмици ми се е случвало още с буденето рев, като се прибираме, като не му дам нещо, като иска още на люлката и за всиииичко рев, рев. Щом съседите започнаха да чукат по стената .
Много от нашите познати ме съветват да му се карам повече и да го пошляпвам, че им се вижда доста либерално отношението ми към него. Но със лошо става още по-страшно и няма смисъл. Е, покозвам му , когато съм ядосана , но не с бой. Понякога му подвиквам доста истерично, но няма грам ефект, правя го по-скоро защото не мога да се контролирам.
Бяхме 5 дни на село и това дете съвсем подивя, обувки не носи през цялото време, щом ме ги обуя сяда и старателно ги сваля. По гащи шляпаше, но памперса скоро няма да забравим, пишка и си ачка в гащите без да му пука . Дано скоро има проблясъци, че ще се откажа. Щафкаше зайчетата и котката и му беше тооолкова хубаво, дълго ще треперят, като се сетят за него.
Слънце, страхотна екскурзия. Бела е станала още по-красива госпожица

Марини, много съжелявам, че съм пропуснала шпионството ти  . Не бях чела предната страница - чак сега наваксах с четенето и видях, че съм дублирала .

За тръшкането, Бобо е Корифей  . Особено като е с баба си и баща си изпада почти в нервна криза. В растяща градация започва истерични писъци, които преминават в як рев, докато не му угодят  . Няколко пъти им се карах, че го глезят твърде много, но  не знам защо при тях не минава убеждението - явно знае много добре при кой минава... При мен не се държи чак така  . Опитваме различни методи, но до сега най-успешния е да му се отклони вниманието. За съжаление не винаги работи, особено ако се е тръшнал на баба си или баща си. Последната фаза е да търси отдушник - или бибата "Биби 'тама" (залъгалката с хипопотама) или "Тати гема' (Тати да го вземе на ръце) - това му е като наркотик  . СЪс сигурност викане не помага - и аз потвърждавам от личен опит  .

Момичета, дайте идеи за уикенди около София (май Ели най-добре може да помогне  ). Много ни се насъбра напоследък и ми се иска да започнем да мърдаме извън София по-често, но ми се иска да е относително близо - иначе времето ще ни минава в път, а и момчетата ще съклетясат  . Няма нужда да казвам, че трябва да е подходящо за децата и да има някакви занимавки  .

Здравейте !

Илитка, вие с Васко сте определено семейството за което всеки мечтае, но мнооого малко го постигат, та имам чувството , че някой ви е урочасал / колкото и да не вярвам в тези неща/. Дано успеете да се справите с проблема и въобще всичко това да остане назад във времето. Прегръщам те и те целувам и много си те обичам ! Незнам защо ,но вътрешно във себе си съм убедена , че ще се справите ! 
 
Марийче, честита ти мечтана дъщеричка! Чакам те с нетърпение да се включиш при нас с разказ за раждането и първите дни с Макрина. Това име е много интересно , как го избрахте разкажи малко повече и за това.

Ние с мъжа ми бяхме от 10-14 юни в Албена на спартакиада та да ви се похваля , че се върнахме с 7 купи общо за фирмата . Като 5 от 7-те купи ги донесохме четирите мадами , а 31 мъже донесоха само 2 купи. Като от 3 купи бяха от плуването - т.е. моята дисциплина и бях супер ухажвана миналата седмица в офса. То не бяха снимки за сайта на фирмата , то не бяха хвалби по мой адрес - не мога да отрека , че се чувствах много добре!

Ели още една седмица ще е на ясла и след това излизат в почивка до септември! Аз излизам в отпуска от 13 юли до 23 септември ! 
Тръшкането при Ели е свързано най-вече с дрехите , които ще и облечеш. Ако не харесва някоя : блуза, рокля , чорапи или каквото и да било друго ставаааа ужас - як рев и абсолютна невъзможност да и го облечеш. Има невероятни претенции за дрехите още от сега , пък за натам не ми се мисли - иска все да е с рокля или пола! Аз нямам сили и време сутрин да  се разправяме и по тоя параграф съм дигнала ръце и я оставям тя да си подбира дрехите. Баща и прави опити да и се налага , но после съжалява защото от продължителният и рев се налага да я преобличаш цялата , защото е станала вир-вода. Аз гледам да си пазя нервите за далеч по важни неща.

Ауа Виж това http://bulgaria.domino.bg/hotels/pernik/rudarci/hotel.htm Струва ми се добра идея, на хубаво място е в полите на Витоша и е на 5 мин. пеша от страхотен плаж с минерална вода. Не съм спала там, но знам , че скоро ремонтираха и има и хубави стаи. Може във Витоша да си правите разходки. Ако отидете там, ще ви дойдем на "свиждане" може и на плаж да отидем заедно. На басейна през седмицата е супер, а събота и неделя доста попретъпкано.
MAPTA БРАВО!!! Ти наистина си нашата гордост

MAPTA, браво..   .. зълва ми плуваше на времето много, сега вече е съдия, от страна ма мъжа ми всички са малко или много в тази област плувци и треньори, нищо чудно даже се познавате..