Първи юни ще празнува ФЕВРУАРСКОТО дете и подарък ще получи- топка, зайче и мече

Еееее! Аз цял ден се каня да помоля Теди, като пуска новата тема да ни включи и нас, но Дими  цял ден е кисел и ето, че не успях.

dorabella, гадно е, че така си охладняла, но naiema е много права - трябва да слушаш сърцето си.
Ние също доста се карахме, дори една вечер му казах, че не искам вече да живея с него и той си замина за София. Точно 10 мин. след като си тръгна ми беше страшно мъчно и самотно. На другия ден му се обадих и се прибра. Сега и той се опитва да се държи по-добре и аз гледам много да не му се връзвам. Но аз сташно много го обичам и той се възползва от това.

здравейте и от мен да се запиша и аз в новата темичка
Честит празник на всички именници

Марина, според мен си подвластна на прекалени емоции - нервите около бебка, новото жилище, караниците... кой знае още какво ти е на главата 
Дай си почивка по някакъв начин. Не взимай толкова сериозно решение изведнъж.
Но пък ако си сигурна - не се колебай. Рали винаги ще си има мама и татко без значение дали те живеят заедно 

 Мече!  
 dorabella, според мен във всяко семейство има такива периоди.Най-вероятно са ти се посъбрали повечко караниците, а може и майка ти да ти е подхвърлила някой въпрос от сорта на:"ама той така ли се държи", което да те е вкарало в некви размисли и страсти.Постарай се да си припомниш хубавите ви мигове за да преодолеете по-бързо кризата.Естествено е голяма част от любовта ти да се е насочила към детето, но сигурно има малко и за мъжа ти.Хубаво се замисли наистина ли е толкова лош или просто в момента ти изглежда такъв.

 А за трагедията на Ники Кънчев просто нямам думи, няма по-ужасно нещо от това да надживееш детето си ...
 

 

dorabella опитай се да останеш насаме със себе си и да направиш равносметка на това, което е минало и на това, което предстои.
Но по-добре не пребързвай с подобно крайно решение.
Дай още един шанс на теб и на мъжът ти и тогава прецени на трезво какво ще правите за в бъдеще.

В момента сме подвластни на толкова много емоции, в същотот време рутината около гледането на бебето, умората, чувството на самота оказват огормно влияние върху нас.
Надявам се да достигнеш до правилното решение и то да бъде най-доброто както за теб, така и за малката Рали. 

  за малкото ангелче на Ники Кънчев

dorabella, и аз призовавам към гласа на разума в теб. Много е красиво това, което Найема ти е написала, обаче твоят свят включва освен бебето и баща му, не го забравяй. В края на краищата, детето е и част от него. Опитай се да намериш време и сили да си направиш равносметка, в отношенията между двама души рядко е виновен само единият... Не бързай да разваляш семейството си заради тази криза, ти си изнервена, вероятно недоспала и много уморена, мъжете трудно го разбират това, те са... ами де да знам, от друга планета, що ли...  Много е лесно да кажеш "Не те обичам вече", но дали това наистина е така? 

Dorabella, и аз мисля, че ти трябва малко време и малко разум преди да вземеш такова решение. Периода около раждането на бебето е изпълнен с мнооого емоции, влюбваме се в нов човек (защото то си е влюбване в бебето), целият ни свят се променя... И е нужно време и усилия за да се наместят нещата в новия ни свят. Аз вярвам, че за детето е по-добре двамата родители да потърсят път един към друг. Не да останат заедно на всяка цена, но да потърсят начин да им е добре заедно.

И на мен ми стана много мъчно за детенцето на Ники Кънчев! Ужасна трагедия...

Аз малко със закъснение, но преди при нас да изтече деня, да честитя имения ден на всички именици! Да са живи и здрави и много щастливи 

Дорабела, ние имахме един такъв сериозен период - стерилитета, проблемите, раздяла, едно загубено бебе... Много е трудно да се даде адекватен съвет, но това с не обичането е много относително. В момента бушуват едни страсти и чувства в душите ни и всичко ни се вижда прекалено черно. В крайна сметка ти си избрала този човек заради нещо, обичала си го заради нещо. Виж, потърси това, което те е привлякло и седнете и поговорете. Не прибързвай с тези решения, а и много пъти сме си говорили тук, че мъжете не винаги ни разбират и са наясно какво ни вълнува, затова е по-лесно да седнете, да си поговорите теб какво те дразни, него какво го дразни и да решите как да продължите напред. Нещата лека полека се напасват и ще се справите и с това. Не е хубаво да вземаш решения, подвластна на хормоните. Но каквото и да решиш, ако наистина не можете заедно, по-добре да се разделите, пред това да се карате пред детето. Във всички случаи тук можеш да намериш подкрепа А чувствата се променят и то много. Ние сме с 9 годишен брак и сме имали много критични ситуации, но в един момент проблемите и нервите повече ни сплотиха, отколкото да ни разделят. 2007ма за нас беше супер критична - загубихме бебето си, брат ми го бяха пребили и наръгали с нож, малко по-късно почина свекърва ми... Имахме кошмарна година, но това някак си ни привърза повече един към друг. А и след това борбата да задържим беба беше още един тест за отношенията ни. Така че не бързай! Както са казали - 10 пъти мери, един път режи!
За близначката на Ники Кънчев от много отдавна знам, че не е добре. Заради това, че е родена по-рано, дълго време е била на кислородно лечение. Даже не са можели да си я вземат в къщи, а е гледана в болницата. Много е тъжно, но те отдавна го очакваха. За малкото ангелче
Ето една смешна и от нас - тъкмо се беше наяла, уж се оригна и изведнъж... Изненада

 И една за сглядата

Благодаря ви за подкрепата момичета.Ще се постарая да не си го изкарвам винаги лош, както правя сега (след като такива мисли ми ражда главата) и да се настроя по-позитивно, пък времето ще покаже.
има нещо такова m@m@ .
И пак благодаря на всички за подкрепата и съветите!
 

Аааа, щом и мама е намесена - няма начин да не ти е родила главата пост фактум разни мисли заради нейните приказки. Понякога родителите вмятат по някоя забележка и ние се впрягаме и го превъртаме, превъртаме, докато се навием, че има нещо такова

Ох, не ще да спи това моето шило и много ме ядосва! Напоследък нощем се събужда колкото да хапне и заспива пак, но тази вечер....... . Сега се кокорим двамата, а татко му си спи сладко. Блазе им на тия мъже. Все едно нямат и те деца, все майките трябва да се справят  .

Хайде и аз да се разпиша в новата темичка.нали обещах да съм по-редовна вече
dorabella ,погледни назад към общото ви минало.Ако,това което виждаш е хубаво и изпълнено с любов,то може би сегашните ти чувства са резултат от умора,напрежение,хормони и чуждо влияние.Ако сте се обичали преди да имате бебенце,едва ли нещо толкова прекрасно ще промени чувствата ви.Просто,явно и двамата сте по-изнервени и нетърпеливи един към друг.Знай,че не си сама  и това е много срещано явление при млади родители.И ако все пак държите един на друг,ще преодолеете този етап.......ако ли не-не е края на света и по-лоши неща се случват.Само да са ни живи и здрави дечицата,а и ние,за да им се радваме!!!
В този ред на мисли......да почива в мир малкото ангелче на Ники Кънчев 

Сега прочетох за детенцето на Ники Кънчев, много тъжно.....просто нямам думи.      

dorabella, най-лесно е да кажеш "баста" и да се разделите. По-трудно е да положиш усилия, да потърсиш начин да поправиш отношенията си с някого, но си заслужава. Ако бяхте само ти и той би било много по-лесно и различно, но сега детенцето ви го има и не можеш да мислиш егоистично.
   Бях ви споделила, че ние с моя мъж имаме проблеми, е от подобно естество са, но се опитваме да оправим нещата. И при нас не бяха просто "охладнели чувства", а по-скоро наранени чувства, защото имаше изневери, имаше скандали, разправии, ревности, имаше и раздели и събирания, докато бях бременна,.... изобщо бременността ми беше съспътствана с толкова много нерви, разочарования и горчивина....Всичко, което изживях беше един кошмар, имаше моменти, в които ми се е искало да заспя и да не се събудя вече, защото не можех да понасям да се тормозя повече. Сега сме обаче заедно, аз и сега си мисля често за раздяла, но все се питам как ще обясня на сина си един ден факта, че съм го лишила от баща?! А таткото беше луднал, но сега взе да му идва акъла, та си мисля, че май има шанс и за нас да се оправим. Аз винаги много съм го обичала, дори и когато ме нарани така, което си е още по-гадно, защото ако не обичаш няма да боли така, но уви! Нараних го и аз, за да не му остана длъжна, но това не помогна. После сърцето ми сякаш изстина към него, чак ми беше неприятен, все си мислех и се навивах, че раздялата е най-правилното решение и тя ще ме накара да се чувствам най-удовлеворена! Да, ама не, раздялата просто щеше да е един вид наказание за него, ей така да му натрия носа и да си ида, защото той това заслужава. И после???!!! Замислих се, че ще мине време, ще мине яда, но на мен няма да ми е хубаво от факта, че сме съсипали връзката си( а ние имахме прекрасна връзка 8 години) и накрая и детето ни живее само с майка си. Много сме си говорили, аз напоследък като ме ядоса и веднага: "...не, трябва да се разделим". Но виждам, че той полага усилия и затова опитвам и аз. Казвам си, че е много по-лесно да се усмихна и да бъда мила и добронамерена, отколкото да си пълня главата с черни мисли, да ровя в миналото, да се заяждам или да се самонавивам. Много хора ми се чудят на акъла, как простих, как преглътнах горчивата чаша, но повтарям отново - най-лесно е да да кажеш "край". Но сега след като отношенията ни започнаха да се изглаждат, след като всичко си казахме, след като двамата сме решили да поправим нещата изведнъж усетих, че пак мога да съм щастлива, пак можем да се обичаме. Няма да е както преди, но то не е и нужно, различно ще е, по-осъзнато, а може да е дори и по-хубаво.  Защото след като преминахме през ада и не се разделихме явно връзката ни е наистина силна!
Много ми е трудно да споделя толкова лични неща с вас, но ето че го направих.
Така, че dorabella, все си мисля, че не си заслужава да се разделиш с човека до себе си, само защото ти се струва, че си охладняла. И аз така си мислех, че е лесно да се разделим, но когато стане реално виждаш как сякаш земята под теб се разклаща и губиш равновесие, всичко което си градил до момента рухва и тогава осъзнаваш какво се случва. И накрая когато осъзнаеш, че си изгубил човека до себе си ЗАВИНАГИ, ти става ясно всъщност обичаш ли го или не.
Дано не ви натъжих с този пост. Повече няма да ви занимавам с моите глупости.

Здравейте момичета кокичета,изпуснала съм цяла тема  

вчера Ники Кънчев като не се появи в ефир си помислих,че нещо е станало .......Бог да прости малката душичка 

връщам се да чета