КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 15 - изпитите

  • 71 196
  • 644
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 15 170
1 Модерно е станало, чули са, че така се прави и така. Моята извадка не е представителна, но в нея има достатъчно истории от първа ръка на хора, които вече са около и над 30 години. Имам и една приятелка англичанка, която е учила в такова училище без да е в пансиона.  Покрай нея знам и доста преразказани истории. Хранителни психични разстройства и ред други проблеми са преобладавали там и не само сред чужденците.  Не, че е нещо фатално, децата винаги могат да понесат и още, но ми се струва неоправдано като риск. Ако е толкова нетърпимо положението тук по- добре цялото семейство да се премести в друга страна и да ползва добрата образователна система.

И разбира се, зависи от случая, от детето, от родителите. Всякакви деца има. Някои са ужасно зрели и улегнали дори на 15, но това не е правилото.

Англо- американското училище е безобразно скъпо, поне според моите представи. 18 000 евро са си сериозна такса и за добър университет, все пак. Чувала съм, че АК е доста по- добро като гимназия, но това са преразкази, нямам лични наблюдения.

мързеланка За едно дете да е добре обгрижвано означава да е близо до семейството си. Американците може и да са готови на 16 да учат в друг град, но нашата култура е друга, европейските деца не са готови за такива неща.

# 541
  • София
  • Мнения: 4 655
1, аз такава тенденция не наблюдавам или може би, защото средата ми е друга. Истина е, че и преди 10-15 години определени хора изпращаха децата си в колежи зад граница. Причини много, някои ги изпращат с възпитателна цел  Shocked.
Не ми се струва много вероятно бройката да расте във времето, че да говорим за тенденция. Предполагам, че няма статистика по въпроса, а би било интересно да се проследи какво се случва във времето.  Thinking
П.П. Ограничената среда понякога води до промени в сексуалната ориентация /говоря за училища в Щвейцария, които не са смесени/. Разказите бяха на преподавателка в реномирано школо, които се различаваха коренно от рекламаните брошури. Wink
Бояна, изказването ми беше по повод страховете, че детето ще бъде само - контролът е голям и я няма тази така разпространена тук разхайтеност. Peace
Аз не бих изпратила децата си, дори и да имах тази възможност!

# 542
  • Мнения: 55
Темата е много интересна и в личен план всеки си има доводи за или против ранното отделяне на децата от семейната среда. За статистиката аз съм против. Но си давам сметка, че тези народи които са по-сурови в отглеждането на децата си са били колонизаторите на света. Днес говорим за космополити Laughing.
 Нито в миналото, нито днес е лесно да се адаптира човек в друга култура и не на матерния си език.

# 543
  • Мнения: 4 877
Да, и на мен ми е интересна темата. Реално не ме касае лично много-много, но ми се иска да си обясня мотивите и позицията и на др. родители.

# 544
  • Мнения: 159
За родителите /повечето/ много важно е образованието.Да, то дава перспектива. Но.....струва ли си?! На всяка цена ли?! Не мислите ли, че едно дете на 14,15 ...г. трябва да расте до родителите си. Не мислите ли, че вместо да е в пансион, то има нужда да чувства топлината на майка си, силното рамо на баща си/малко сълзливо стана/. Има народи, за които е въпрос на чест да отделят младото от старото поколение, но ние сме други, не мислите ли. Елате в София в студентски град, да видите какво правят новите студенти, дошли от всички краища на страната...! Като отвързани са. Е, в пансиона има дисциплина, но не това е всичко от което има нужда един пубер. И да имам средства, не бих си пратила детето някъде. Като завърши гимназия-става.

# 545
  • София
  • Мнения: 6 999
Бoяна, доста крайно се изказваш, което принципно нямаш навика да правиш.  Thinking
Мои близък изпрати дъщеря си на 15 в САЩ, което я промени коренно в добрия смисъл на думата. При това детето не се върна в БГ за близо 6 месеца. Други мои близки изпратиха сина си в Швейцария, когато беше на 15-16, след което детето се прибра и си продължи в нормално (държавно) училище. Колежите в Европа са с такива ваканции, че децата учат по месец, месец и половина и са у дома за по 2 седмици. Адаптацията е съвсем, съвсем различна от това да заминат за по цяла година.

Не бих пратила детето си, но не мисля, че това е осакатяващо. За много деца и в много случаи едно такова заминаване се отразява изключително благотворно на детето. При всички случаи, мисля водещо не е само знанията чисто академично /квадратно уравнение или интеграли/, а нещо малко по-различно, което сякаш не осъзнаваме колко е важно: опита да се справяш сам, в непозната среда, опита да изграждаш взаимоотношение, опита от сблъсъка с различна/и култура/и и обичаи, всичко това е в пъти по-важно в живота на човек от способността му да решава квадратни уравнение на 6 год. възраст.  Peace Вярно е и че в нашата култура това не се цени и не се смята за важно, а тъкмо напротив. Има стремеж детето да живее в една и съща среда от детската градина, през училище, та чак до университета.

Последна редакция: пн, 18 окт 2010, 14:08 от Isa

# 546
  • в матрицата
  • Мнения: 937
Аз пък мисля, че за повечето родители изпращащи децата си в чужбина на 12 -15 г , причината е и средата. Все пак знаем, че само доста богати хора могат да си позволят изключително скъпите пансиони и училища, т.е. там са подбрани учениците, а това е важно и за родителите, да се " запознаят" с елита на Европа, както и за бизнеса на родителите. Казвам го, защото има наблюдение за едно ( вече не е дете), което учеше в доста пристижни училища, колежи, после университети. Но освен финансови възможности, детето, за да остане в тези учебни заведения, трябва да има и солидни знания, иначе си заминава, независимо кои са родителите му.
Аз от сега трудно мога да кажа, дали бих пратила детето си на 14г да учи в чужбина, но не го изключвам като възможност  Peace

# 547
  • София
  • Мнения: 15 170
Бoяна, доста крайно се изказваш, което принципно нямаш навика да правиш.  Thinking
По някои теми съм крайни, наистина. Това е една от тях. Другата са шамарите. Mr. Green
Примерите, които даваш са за съвсем различни случаи. 6- 7 месеца е едно, а 5- 6 години съвсем друго нещо. И си позволявам да съм крайна, именно, заради възможността детето да се изпраща за по- кротки срокове в чужбина  за езиково обучение или по други причини.

Има стремеж детето да живее в една и съща среда от детската градина, през училище, та чак до университета.
В никакъв случай не подкрепям това. Просто е добре постоянната среда на детето до определена възраст да е семейството. пътувания, екскурзии, обучения са полезни, но не и прекомерно дълги раздели с мама и татко. Може тийна да не си проговори с родителите цяла седмица, но знае, че са наблизо, а и те виждат дали го мъчи нещо повече от обичайните за възрастта неща.

Аз пък мисля, че за повечето родители изпращащи децата си в чужбина на 12 -15 г , причината е и средата. Все пак знаем, че само доста богати хора могат да си позволят изключително скъпите пансиони и училища, т.е. там са подбрани учениците, а това е важно и за родителите, да се " запознаят" с елита на Европа, както и за бизнеса на родителите.
Подобни мотиви имат и някои от ползващите елитни български училища. Познавам няколко човека, които въртят работата си около контактите в училището на децата. Не, че в това има нещо лошо- само потвърждавам впечатленията.

# 548
  • София
  • Мнения: 6 999
Примерите, които даваш са за съвсем различни случаи. 6- 7 месеца е едно, а 5- 6 години съвсем друго нещо. И си позволявам да съм крайна, именно, заради възможността детето да се изпраща за по- кротки срокове в чужбина  за езиково обучение или по други причини.

Не си ме разбрала: Детето остана в САЩ 2 години, след което по свое желание продължи с Университет в Европа. Първия път си дойде на 6-тия месец.
Като цяло не смятам изпращането на деца на 12-16 год. извън домашната среда за добра идея, но в много случаи /като конкретния посочен от мен/ подобно ранно отделяне се отразява учудващо добре на израстването на децата.

Езиковото обучение за мен е на най-най-най-последно място, когато се говори за обучение извън БГ.

# 549
  • София
  • Мнения: 15 170
Isa
И разбира се, зависи от случая, от детето, от родителите. Всякакви деца има. Някои са ужасно зрели и улегнали дори на 15, но това не е правилото.

# 550
  • София
  • Мнения: 6 999
Бoяна, ами чела съм те по диагонал - какво да кажа сега  Embarassed Rolling Eyes Peace

А да кажа, че Дарби правят среща с директор на едно швейцарско училище в четвъртък.

# 551
  • Мнения: 4 877
причината е и средата

И аз мисля, че това си е доста силен мотив. Плюс контактите. Една съфорумка беше писала преди време тук: "Реално така те се познават с бъдещия елит на Европа, света". Но аз гледам на това от наивно-детско-положителната страна.

# 552
  • София
  • Мнения: 1 927
[quote ]
Американците може и да са готови на 16 да учат в друг град, но нашата култура е друга, европейските деца не са готови за такива неща.
[/quote]

И на мен ми стана интересна темата. Според мен не е вярно казаното по-горе. Аз лично бях изпратена да уча в друг град на 14 години сама. Едно време нямаше английски под път и над път, учеше се само в по-големите градове, в елитни гимназии. Непрекъснато срещам хора от моето поколение, които са били по същата схема, изпратени от родителите си в друг град да учат в по-елитна гимназия или специализирано училище.
Личните ми наблюдения са , че повечето от тези хора се справят по-добре в живота от останалите.

Относно ученето в чужбина от 14 г., мисля , че би повлияло добре на детето, но не смятам, че бих изпратила моето. Simple Smile

# 553
  • София
  • Мнения: 15 170
bazel Съгласи се, че между заминаването в друг град и друга държава има съществени разлики.

# 554
  • в матрицата
  • Мнения: 937
bazel Съгласи се, че между заминаването в друг град и друга държава има съществени разлики.
Напълно вярно. Едно е да си на 100 км от мама, и всеки уикенд да си при нея, съвсем друго е да си на 2000 км и само на Коледа и Великден да се прибираш  Peace

Общи условия

Активация на акаунт