Тема на дечицата, родени през февруари 2007

Пльок 
Честито, Биби, много се радвам и ти пожелавам лека бременност!  Аврора, стискам палци за една мома, която да бъде музата на синовете ти  При нас няма изгледи за скорошно осъществяване на 3 и 4, но те така или инак са замислени за след поне 4-5 години, освен ако няма някоя изненада.
По въпроса за пишката - на Анко не му е забелена почти изобщо, макар че вече поне като се дръпне като че ли започва да се вижда главичката. Аз никак не се притеснявам, ще си стане от само себе си когато трябва, но съм решила, че ако до 4-5годинки не стане да го заведа за всеки случай да го видят дали всичко е ок.
Уиш, пробвай с два прибора, ако не си пробвала - с единия ти храниш, а другия за него да си играе. Постепенно в хода на храненията може да се заплесваш ужким и да даваш по-бавно, с идеята той от желание да си хапне, сам да си вземе.
Инак Анко започна да яде вече човешки, хапва си с нас на масата каквото иска, преди предимно си седеше и си играеше с храната.
Акането още ни е на мивката, а вече човека тежи  Нощем вече рядко се напишква по най-много веднъж, но почти всяка нощ го подканвам да се изпишка по някое време.
Моренцето беше хубаво... първите 2 дни беше едно невъобразимо мрънкане  после беше чудно... водата беше кристално чиста, без грам водорасли, а на плажа не бяхме повече от 15тина семейства. Беше студена водата обаче и Анко не искаше много много да влиза, затова пък тичаше от единия край до другия по брега и правеше какви ли не зулуми Алина пък не искаше да излиза от водата, въпреки че след 20тина мин вътре зъбите й тракаха Летенето със самолет беше ужас - Ангел ужасно се изнерви от голямото чакане и ставането толкова рано, добре че полета е наистина супер кратък...  милия го чакаше с такова нетърпение, а не успя да го "усети"....

Мак, добре дошла!

sofy, явно енергията на Валето ти е дошла в повече. Мога да си представя какво е, защото и аз имам един дзвер, който на моменти става хиперактивен, но според мен това е в рамките на нормалното за по-темпераментните дечица. Освен това, те вече не са бебета и не спят по 16 часа, а между 10 и 12.

За гърнето, питам, разбира се, то ако не питам, резултатът е ясен. Засега си казва само за акито, и то невинаги. Веднъж каза и за пиша. Ще видим докъде ще я докараме, но за детската градина трябва поне този проблем да е разрешен. Е, ако стане, естествено, няма да си вадим душите, я.

ЦДГ-то, където Халюшка е приета и записана, разполага с клекала, а не с тоалетни чинии, уж били по-хигиенични (глупости на търкалета, ако ги мият, ще са хигиенични и чиниите), с гърнета отказват да се разправят, за памперси да не говорим. Калина не иска да пишка и ака на тоалетна чиния, а как ще се научи на клекало, хич не ми е ясно. Успокоявам се с това, че няма да е нито първата, нито последната...

Мяу виж това.. на една приятелка и помоигна в приучване на дъщеричката и към WC. но за момченца не били удобни.. само за девойки..
http://shop.danet.bg/product_info.php?cPath=35_39&products_id=3729

Мяу, ако ходите на море я учи да пишка клекнала, на плажа е по-лесно/аз се запасявам с найлонови торбички за целта/. И по градинките става на Петя казвам, че сега ще полеем тревичките , ама още не се оправя сама /да си пази бельото дее /
Друг вариант е да прескочиш направо гърнето и да я учиш в банята на сифона.
Направо не ти завиждам , нямаш време започвай от сега, че да го е отработила за детската.

Ха, добър ви ден!
Мяу, за ДГ знам, че трябва да е без памперс детето...Вече си зависи от заведението, може да ви дадат отсрочка 
Мартин беше тъжен тази сутрин за яслата. Надявам се да се успокои, защото мислим днес да пробваме със спане.
Мак, уелкъм...на морето си е хубаво...ех...

Скайче, благодаря, интересно приспособление е това, може би ще го изпробваме.

Анимски, тя може и го прави клекнала навън... само че без да сваля гащите (и всичко върху тях)

Пуснах тема в детски градини (по друг повод) и една майка ми писа, че нейният син в градината се е научил за 3 дни да ходи до тоалетна (предполагам обаче, че на чиния, то аз самата мразя клекала, какво остава за дечицата, направо страшни ми се видяха).

Цвете, и аз знаех за  без памперса, ама не знаех, че няма да допуснат гърне.

Точно това си помислих първоначално, че учителките имат опит с клекалата и съответно подход как да научат децата да ги ползват. Аз поне не се сещам някой да има клекало в апартамента всичките деца ще са на този хал, не само Каля.
Но ти се презастраховай като и дадеш някакъв старт поне в началото, да не й дойде изведнъж много новото.

Мерси за куража, Аним! Аз се старая, но разполагам само със себе си и един двегодишен терминатор, който съдейства само отчасти. Дори понякога ме лъже, че й се пишка/ака, както и обратното -- че не й се пишка/ака. Аз няма как да знам дали е верно и драпам да я слагам на гърне/тоалетна, или пък да кляка, да полива розичките в градинката (тревата, дърветата и прочие). Тя не желае да се подчини, а в следващия момент кляка и пишка през дрехите. Аз не се тормозя, няма защо, нали поне е разбрала, че така най-лесно излиза пиша...

Това с клекалата ме разби...Не знаех, че още съществуват такива съоръжения в детските градини. В яслата на Яна има детска тоалетна чиния, без седалка  . Явно не се предвижда деца да я ползват, там гърнетата са на първа линия. Но съм виждала възпитателките да ползват тази тоалетна, което не знам доколко е редно... . След 3 седмично отсъствие от яслата, вчера я заведох с гащи и направо заявих, че повече няма да я водя с памперс, защото е научена и си казва. И за мое учудване този път нямаше протести от страна на учителките, взех си я без памперс следобед, нямаше напикани дрехи, така че явно са се сработили.
А и на мен ми се случи същото като на Мяуче - Яна да ме успокоява като плача.  . Гали ме детето по главата и ми казва "Няма, няма...". И накрая ме гушна и ме целуна по врата. Хем ми стана смешно, хем много мило.

Добро Утро момичета, Мяу гледам и на вас памперса ви е болна тема, та да ти кажа не сте сами. Купих сега ново гърне, по-голямо и по-удобно с муцуна на кученце отпреди, уж за сега много го харесва но сяда на него обут. За мен обаче и това е напредък, защото на старото не щеше да сяда въобще. Сутрин го слагам като стане за по няколко минути, но нищо не прави още. Вечер като го къпем обаче кажем ли му айде пиш-пиш и веднага се изпишква. Ще видим как ще продължи борбата. Мак за студената вода ако ти кажа аз тук така и не им се начудих на децата, водата лято и зима все си е 16-17 градуса, а пълно с деца и си джапат на воля, къпят се и не им пука. Да не говорим че и зимата ходят боси, а майките с ботуши и якета, ама какво да ви разправям луда работа. Аз няколко пъти се опитах да се цопна във водата, но ме прерязва като с нож. Както мъжа ми казва обаче аз съм разглезена от нащо хубаво моренце, а тук хората друго освен студен океан не знаят и за тях е нормално. Да се оплача малко от Кристиан че тези дни ме прави на луда калинка. Тръшка се и реве за най-малката глупост. Онзи ден отказах да му купя една кола и се тръшна в локвите на вън, свали си обувките и ме налага по целия път до вкъщи, а аз се опитвам да карам. После го затворих в стаята наказан, а той реве все едно го колят и като влязох се вкопчи за мен все едно ще ме отвлича някой. Станал е и много агресивен към баща си, удря го, гони го и не дава да ме докосне. Не знам период ли е какво ли, но и с тези хормони дето бушуват в мен сега, направо ми скъсва нервите.

Забравих да споделя с вас една култова приказка. Онези, дето не ги касае, могат да я приемат като... хм, майтап.

Приказка за юнака...

(приказката е в поредицата от снимки)

Хем ми беше интересно, хем много се смях, особено на репликата на майката, която след 25 години кърмене, рекла:

"Не мога да те кърмя повече. Трябва сам да си изкарваш прехраната."

ОО Боже!! а аз си мислех, че до три годинки все ще се откаже някак си сам.. после да ми разправят, че няма ученик който да суче..

  Това е то! Знаех си, че в кърмата има юначни съставки  Кефи ме репликата с която е отбила, но не ме кефи защо го е кърмила толкова дълго - "толкова го обичала, че го кърмила 25 години", сякаш другите майки не си обичат децата...

Биби, Валето е вече така цяла година, затова аз вече съм на ръба на  . Всичко, което не е на нейната се почва с рев и тръшкане, като я хвана за ръцете се почва едно подскачане и увъртане и ме е страх да не си изкълчи ръцете, а ако я вдигна да не се нарани почва да ме блъска, хапе и удря. Незнам какво ще я правя, добре че бебето поне годинка ще е в количката та да се разправям с нея само. Надявам се като стане на 4 да помъдрее и миряса. Аз вече ужасно се изморявам като се налага да я вдигам, защото се и боря с нея освен да я нося, и въздух не ми стига. Затова много рядко вече смея да излизам по-надалеч сама с нея, а си седим около блока, защото като дойде изблика на ярост звънкам на дядото или татито да идват на помощ.

Влизам да се оплача.. както кроях планове да пускам Ники на ясла през декември така ме изненадаха - приемт го първи от групата на 16 юни... изумена, потресена, изплашена и тъжна съм.. не се сещам за друго прилагателно което да си лепна.. силно се надявам на всички предимства от летния прием.. да свикне по бързо понеже хубавото време и играта навън го предполагат и още повече, че влиза пръв в групата, а има само 4 деца от предходна година с които плюс това са приятелчета.. охх незнам.. май да взема да пия нещо.. идея нямам как ще свикна..