Добри школи за подготовка на кандидат - гимназист

Мога само да потвърдя постовете на Ali_sun.



Но доста се замислих над поста на eine in Rente gegangene Nixe,в частта му за нейните наблюдения над школите напоследък.Признавам,че и мен ме терзаеше мисълта дали съм избрала правилната форма за подготовка на детето ми.Оказа се,че не съм сбъркала.
И на Вас пожелавам да намерите точното място за подготовка-школа или учител няма значение /освен финансово/.Важен е крайният резултат.На всички Ви пожелавам той да е отличен и да отпаднат всичките ви съмнения и терзания!

Това щеше да е добър подход, ако целта на курсовете е децата да изкарат добри бележки в училище. Целта на курсовете обаче е друга. По-добре е децата първо да минат материала в училище, а после в курса да се надгражда. Все пак летвата на изпитите е по-висока от нивото в училище и ако се остави училището да постави последните щрихи резултатите ще се посредствени.
Такъв подход може би е приемлив и за изоставащи деца. Но за деца, целещи се в топ училищата се съмнявам, че е ефективно.

И не забравяйте, че школите не са еднакви, а и групите в една школа не са еднакви. В повечето школи децата се групират по ниво. И в една група учат та пушек се вдига, а в друга се опитват да запълват пропуски. Това не е вина на школата, а е нагаждане по децата. Защото школата лесно може да вдигне нивото и обема на домашните, ама ако това е непосилно за децата ефектът хич няма да е добър.

Ей, аман от тези неориентирани оплаквания без вникване в проблема
В училище се гони някакво средно ниво, постижимо за болшинството деца и отговарящо на амбициите им. Защото само 10-20 % от децата имат способности, воля и амбиция да постигнат нещо повече. За съжаление обаче местата в наистина най-желаните училища са много по-малко от децата с амбиции. И в резултат изпитът далеч няма за цел да провери научен ли е материалът от програмата, а да отсее 500 деца от 3000 (образно казано). Затова нивото на изпита се вдига до тогава, докато само тези условни 500 деца успеят да прескочат летвата. Та с други думи причината за уроците не е ниското ниво в училище, а дефицитът на места в най-елитните училища. Щом има дефицит се появява конкуренция, а успехът в конкуренцията иска допълнителни усилия (уроци). Дори нивото в училище да беше супер високо това няма да махне уроците, защото всички деца ще са с високо ниво и няма да се получи отсяване (това си е чиста теория де).
Затова правете разлика между два вида изпити:
- изпит тип матура, където се проверява овладяването на задължителния материал и където в идеалния случай всички деца ще имат шестици;
- изпити състезание, където трябва да има разслояване на децата според знанията им. На такъв изпит ако има много шестици значи имаме провал. Затова този вид изпити винаги ще са с по-висока трудност от нивото в училище и който иска да успее трябва да ходи на курсове.

Това е истината. Но в последно време нивото доста пада и не се налага да има чак толкова трудно изпити. В последните години изпитите са доста лесни (ех, какъв хубав изпит имаше преди 4 години май) и пак се получава разслояване.

Иначе да, приятна е идеята как ще пратиш детето си в училище и то там ще научи всичко нужно за изпита, а ти няма да се главоболиш. Тази идея има само един недостатък - заедно с твоето дете и всички останали ще научат същото. И какъв изпит ще имаме тогава?

Подкрепям казаното от Черна станция в цялост.

Черна станция, абсолютно вярно!   
Само ще допълня, че децата са с различен потенциал, интереси и амбиции. Тежката роля на родителя (защото трябва да е максимално обективен) е да прецени къде се намира детето му спрямо другите деца и колко още може да поеме като обем информация, за да може да вземе правилно решение от какво точно има нужда то. Според мен, разминаването с очакванията се случва точно там. Обикновено, когато има разминаване, причината е, че родителят не е преценил добре знанията и възможностите на детето. Това, че ще запише детето в някоя прехвалена школа или при учител с "голямо" име не означава, че резултата задължително ще е първи места по състезанията, пробните изпити и матурите.
Мога да дам примери с деца, които са минали по едната или другата пътека. Едното, което вече е 9-ти клас, го записаха още в 5-ти клас на школа. В началото на 6-ти го записаха на още едно място. В средата на 7-ми вече ходеше и на частни уроци. Тогава, най-после, стана ясно, че до тогава си е губил времето с неподходящи за него курсове. За съжаление, беше късно да се навакса всичко и бала му стигна за доста напопулярно училище.
Друго пък го бяха записали втория срок на 6-ти клас на школа, където беше все пръв и бързо му стана безинтересно. В 7-ми го преместиха на друго място, където се оказа на мястото си и сега е щастлив ученик в гимназията, за която даже не смееха да мечтаят.

Според мен, разминаването с очакванията се случва точно там. Обикновено, когато има разминаване, причината е, че родителят не е преценил добре знанията и възможностите на детето.


Според мен,такова разминаване се получава и при изпитните резултати.Може да съм от малкото,но за тази година,за тези работи които лично видях ,доста благосклонно оценяване ще да е било.Критериите са според мен и по двата предмета колкото конкретни,толкова и позволяващи свобода.Ето защо според едни родители оценките са орязани ,според други понапудрени.

Това вече е съвсем друга и доста обширна тема.
Ставаше въпрос за подготовката за матурите и доколко реално преценяваме мястото на детето си, за да имаме право да обвиняваме или защитаваме преподаватели и школи. Няма преподавател или школа, които да са най-добри за всички. Просто трябва да намерим правилното място за детето си, за да извлечем максимума.

Също така и децата не са еднакви. И дори всички да посещават точната школа пак някои ще бъдат по-добри от другите. Школата помага, но когато всички ходят нещата придобиват друга окраска. А именно - неходенето ще те провали със сигурност, а ходенето не ти гарантира нищо. С други думи школата извежда напред изоставащите деца само, ако тези по-напред не вземат мерки и си седят на лаврите. Ако всички се готвят еднакво статуквото се запазва. Напред минават само тези, които влагат повече усилия.

Програмата на школите във всички групи е все една и съща, и трябва да я покрият. В една група има както напредващи лесно деца, така и такива с пропуски, но материалът трябва да се вземе. Едва ли на едната група ще дадат различно домашно, само защото са се случили повече бързо напредващи, или пък ще стоят и ще дъвчат едно и също, защото имало много деца с пропуски. От една и съща група има деца, които си пишат редовно домашните, и други, които отиват без домашно или написано колкото да се отчетат. Естествено, че накрая разултатите ще са различни!

И в края на краищата се налага от самосебе си най-доброто решение, независимо от възможностите на детето - частния учител. Децата, с големи възможности, получават максимално добра подготовка, а тези, с по-малки, стават при всички случаи по-добри, т.к. не могат да се скатават и мързелуват сред другите ученици. Остава само да се осигурят необходимите финанси.

Не съм сигурна, че школите имат задължителна програма. Всяка школа сама си прави програмата с оглед на "конспекта" естествено. И това ги различава една от друга. Най-малкото броят на часовете в различните школи е различен. А и няма как групата на напредналите и групата на изоставащите да минат еднакъв материал. Като теми може и да минат едно и също, но не и като задълбочаване.


Не мисля, че частният учител е панацея. Има деца, за които конкуренцията в групата и сравняването с другите деца са сериозен стимул за развитие. Детето, учило само с учител, може да се панира на изпита в група. При деца без пропуски в група се постигат отлични резултати.

+1

Твърдо заставам зад тези думи, но аз подхванах темата от един друг ъгъл, а именно дали към днешна дата школите предоставят услуга със същото качество като примерно преди три-четири години.. Което е сравнение, но на съвсем друга плоскост,а  не школа - частен учител..

Качеството на преподаване в школите е свързано с нивото на децата. Като вземем предвид лесния изпит от последната година, а също и фактът, че въпреки това пак имаше много посредствени оценки, то май нивото на децата спада, а от там и школите трябва да се съобразят с него.

Имам предвид, че програмата на школата е една и съща за всички групи и за всички преподаватели. И откъм задълбоченост, защото все повече школи издават нещо като учебници, а едва ли някой родител ще е много доволен, ако половината задачи не са минати, защото детето се случило в по-слаба група.. В добрите школи децата по групите са горе-долу разпределени равномерно.

Съвсем не толкова отдавна родители на настоящи осмокласници се оплакваха, че в тяхната група се работело по-бавно отколкото в друга и негодуваха срещу разпределянето на децата в групи по нива.  Имаше протести, че след като плащали същата сума трябвало и да поучат същото, имаше спорове дали е редно и т.н. Та значи е факт това. Както е факт и разделянето на групите според нивото на децата.