Съжителство без брак остава незаконно!!!

Е, моралът е най- относителното нещо, защото всеки има различни разбирания относно това, кое е морално и кое- не е. Аз не бих се потресла от това, че Х има различно виждане за морала от У. И двамата са в правото си. Затова мен ме вълнува само законът по настоящия въпрос.
Припознаването е едностранен акт и като такъв се осъществява по- лесно от регистрирането на едно фактическо съжителство, което ще иска две волеизявления. Поради тази причина и ако е само заради статута на детето регистрацията на фактическото съжителство има смисъл равен на кръгла нула. Подписът на бащата при припознаване изразвяна положението на роденото извън брака дете с родените в брак. 

аз както го разбрах, смисълът е бил, че няма да се налага изричното припознаване на детето от бащата, защото при фактическо съжителство ще важат законовите норми като при стандартен брак
демек - ще неще, баща е
така мотивират подобряването на положението на децата родени без брак на родителите

Аз може би съм невежа и неосведомена , все пак при мен "фактическото съжителство" трая само някакви си 6месеца , след това пристъпихме към старомодното "законово съжителство"т.е брак, но може ли да ми обясните как един мъж, който няма желанието да припознае собственото си дете, ще бъде накаран да регистрира в общината едно такова "фактическо съжителство" , знаейки какви отговорности за в бъдеще може да му довлече това? Ако пък този баща има желание да се грижи отговорно за детето си  със или без брак, по какво акта на "припознаване" ще е различен от "фактическо съжителство"? За мен единствено непрокрити от закона /или поне аз не съм срещала/ е малкото наистина трагични случаи, един от които беше цитиран на първите страници, когато мъжът загива преди раждането на детето си и няма възможност да го припознае, но за това съществуват тестовете за доказване на бащинство , и единственият пропуск е утежнената процедура по това , за което би могло да се помисли, вместо да се творят нови закони , объркавщи и без това сложното ни законодателство! Това е мое лично мнение и не претендирам за юридическа грамотност!!

Ами наистина е нулев смисълът- дали ще припознаеш едно дете или ще се подпишеш, че живееш с майка му е все едно. Който има желание- ще сключи брак, който няма желание- ще припознае поне детето си, пък има и такива, дето от неграмотност ли, не знам от що,  никъде няма просто да се подпишат.
 gala66, именно така си е, дори за децата е ясно /за по- големките, а за момиченцата силно се надявам да е кристално ясно от рано/, че наистина когато един мъж не иска да припознае дете, то и за фактическо съжителство няма да се подпише.

с това съм сто процента съгласна
затова и толкова разпалено обяснявах, че дори при неподписано съжителство, трябва да важат същите закони като при брак
ама на
абе недоизмислена работа, отхвърлена по неизяснени причини от хора без мисъл

За децата законите са еднакви.  Какво повече искате?

Защо бяха лишени от равни права със семейните хората, живеещите без брак?
http://www.focus-news.net/?id=f12188

Няма как да важат същите закони, защото тогава на практика доказването кой, с кого, колко, кога и как  е живял ще са нескончаеми, а те ще са наложителни, за да се установи произход от бащата. Другото е за всяко бебе- ДНК, което е смешно и нереално.
Презумпцията за бащинство важи от много години- мъжът, сключил брак се счита, че е баща на детето, родено по време на брака. Като е имал желание да сключи брак се презумира и признаване на бащинство по закон.
За фактическото съжителство няма как да стане- никой никъде предварително с нищо не се е съгласявал и не може да се въведе същата презумпция. Хората не са пожелали да се обвържат, презумпцията не може да важи, за разлика от брака фактически съжителства могат да съществуват паралелно с няколко партньори, а бракът по нашият закон е един. Който поради разни причини намира, че за него е тегоба голяма да сключи брак- да си припознава децата, пречки няма.
Никой не е лишен от права, всеки има избор дали да придобие такива. Субективното право е първо избор, дали ще го упражниш или не. Като не го упражниш си поемаш последиците, а те са еднакви за всички, които са в твоето положение.

Любен Корнезов: Все пак да изчерпим темата за фактическото съжителство. То е съществувало и преди 1989 г. и сега много двойки живеят фактически на съпружески начала без да имат брак, раждат деца, отглеждат децата си, не създават някакви проблеми, всяко дете, родено при такова фактическо съжителство, пък и да не е от фактическо съжителство, мъжът може да отиде да го припознае в съответната община, това става с една писмена декларация без такси, така че не е създавало проблеми. Въпросът е защо трябва да узаконяваме едно фактическо съжителство, да го приравняваме, едва ли не, като брак.
Огнян Герджиков: Не го задължава, разбира се, това е една възможност. Има и друга възможност – установяване на бащинство. Обаче тази възможност си помислете колко жени са в състояние да я използват, те се броят на пръсти. Много обидно за една жена е да тръгне да установява произход за бащинство и за това такива искове са изключително редки. Защо ние дадохме значение на фактическото съжителство в Гражданско-процесуалния кодекс, отдадохме значение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, отдадохме значение в Закона за домашното насилие, отдадохме значение в още 2-3 закона, а там, където е най-важната последица – децата се раждат – там казваме „Ние сме много морални”? Понеже нашият морал е много висок, тези деца ще бъдат без бащи, заради нашия изключително висок морал.
Любен Корнезов: Разбира се, че е интересна. Но, една майка, която е сигурна кой е бащата на детето, няма никакъв проблем да заведе дело в съда и да докаже кой е бащата на детето. Такива дела се водят и не са единици.(
Любен Корнезов: Законът дава възможност. Законът дава възможност пък на бащата, който е по силата на брака, по презумпция баща, да опровергае пък своето бащинство. Така че, когато има спор за произход, съдът е този, който трябва да реши. Не мислете, че ако ние бяхме узаконили фактическото съжителство, нещата щяха да тръгнат с проблемите около децата и родителските права. Далеч не е така, животът е далеч по-сложен. Узаконяването, регламентацията на фактическото съжителство подкопава устоите на брака, устоите на семейството. Всъщност, човечеството е тръгнало от семейството, от брака, а след това се е появила държавата. Само, мисля, хора с по-анархистично мислене ще подкопаят брака, оттук семейството, а това ще подкопае и самата държава. Няма друг изход. Който иска, да сключи брак, а който не желае - да си живее на фактически начала или по друг начин. Няма никаква забрана.
Огнян Герджиков: Тази двойка не е семейство. Семейство е само тази двойка, която е сключила граждански брак.

съжалявам, че ви тормозя с толкова цитати, но ето това слушах сутринта
ей такива изказвания и обосновки, ще ме направят войнстващ анархист

Една моя братовчедка, цитирам буквално "И като бях женена, какво??? Дали не продаде всичко, което можеше да се продаде, правеше каквото си иска и дали сега гледа детето си."
А какъв зор видя, докато се разведе  

За протокола: от съжителстващите без брак съм....вече 10 години. Децата носят името на баща им. Евентуален проблем бих имала аз (или мъжа ми респективно), защото само децата онаследяват бащата (или майката), а при брак 1/2 (от каквото е там) отива при половинката от брака....най-общо казано.
Единствено за това се сещам. Всякаква регламентация на това съжителство ми се вижда безсмилена....правните последици за децата (в настоящия момент) са идентични с тези за децата родени в брак. Оттам насетне майката и бащата си преценяват за тях кои правни последици са "по-изгодни"

Морални категории, дадени от хора по даден проблем, не са задължителни.
Терминът "семейство", когато се ползва  в закон, обикновено е пояснен в същия, понякога съвпада с "домакинство", друг път не. Извън закона кой какво смята за семейство си е негова работа и това няма отношение към темата. Корнезов така мисли, така се е изразил.
Пример:
"Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание".
Общо взето Корнезов също говори затова, за което се говори в темата. "Който иска, да сключи брак, а който не желае - да си живее на фактически начала или по друг начин. Няма никаква забрана."
Герджиков също е прав по отношение понятието "семейство". По действащия СК: "Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничеството и попечителството." или семейни отношения, регулирани със СК са създадените по изброения начин.
Именно с този въпрос започнах участието си в тази тема: "Въпросът е защо трябва да узаконяваме едно фактическо съжителство, да го приравняваме, едва ли не, като брак.", като писах, че който иска нововъденеие, следва да го обоснове, което до момента никой не е направил.

Изобщо няма да изпадам в дълги словоизлияния, но от прочетеното стигам до извода, че единствено припознаването на децата се избягва при фактическо съжителство и те се водят на мъжа, подписал такова.
Без да звуча грубо, ми се ще да кажа, че ако някой "баща" не желае да припознае детето на жената, с която живее, вероятността да отида в Съвета да се подписва, че живее с нея, ми изглежда доста наивно оптимистична.

А и в края на краищата, ако един мъж е готов да мине през подписването на някакви съжителства заради децата, доста би ми било неясно поради каква причина не ще да иде да се подпише за брак. Не иска майката ли, що ли? Подписва се, че е съквартирант, ама не ще да се подпише, че е семейство с децата и майка им?!

Мъжете и жените, които съзнателно отказват да сключат брак, но са наясно с желанията си да живеят заедно, да отгледат децата си, не би трябвало да се притесняват от акта на припознаването. Имам доста такива познати и децата им са припознати, и всички ги приемаме за семейства, независимо от липсата на подпис.

Ако един мъж не ще нито да се жени, нито да си припознава децата от дадена жена, не вярвам да се затърчи в Съвета да се подписва за каквото и да било съжителство.
Същото важи и за жените. Ако една жена не иска да сключва брак, е напълно възможно и да не желае да дава родителски права на някой мъж над детето си. При това положение не вярвам и тя да хукне да се подписва, че живее с някого.

Няма и смисъл да се изпада в словоизлияния, наистина, тези основни моменти се обсъждат от стр.1 до момента, без изгледи за напредък и промяна.

Няма смисъл от това нововъведение....аз прочетох отгоре-отгоре диспута, за данъчните, за домашното насилие и пр. може да има правни последици въвеждането на подобна норма, но един родител и в брак и в съжителство все може да тормози околните.

Ако на сключилите брак им намалят данъците или въведат някаква друга финансова благинка, бих се бракувала, т.е. ако ме стимулират материално   А те като въведоха плоския данък и махнаха данъчните преференции за децата......какво беше общото между тях, така и не разбрах. Получаването на детски..... идиотщина.....обвързано с дохода. Без брак се взима само моя доход и получавам детски (с едно дете не можех, ама с две - вече да)........тук има довод за регламентирането на подобно съжителство........

абе знае ли човек
може, докато си упражняваме бързината на пръстите по клавиатурата и аз пропускам да слагам запетайки, да се появи някоя умна глава и да даде интелигентна и приложима идея по темата
евентуално