Моля, не пипайте бебето!

Абе не може току така да тръгнеш да пипаш бебе,особено пък ако е съвсем мъничко.Най-малкото което е,се изисква елементарна култура да се попита майката "може ли?"Всичко си е до възпитание.Не може детето от блока ,което е на 6год. да ми казва,че няма да пипа бебето и само ще го гледа,че е малко ,а на нея са й мръсни ръцете.А някаква кирлива лелка да тръгва да го пипа!

Да ревнувам бебето си от съседката например, която излиза от мазето и тръгва да го пипне с ръцете си, с които е пипала нещо, полазено от плъх или хлебарка? И не става въпрос за добра и лоша хигиена. И аз мия ръцете си когато се прибирам, но навън не мисля, че са ми чисти, може да съм пипнала някоя пейка, врата на магазин, пари...

Нее, ревнуваш, че вече вниманието получава бебето, а не ти. И сега всички ще скокнат "как може!", но факт е, че всяка бременна получава повече внимание, от колкото преди да забременее и че то внезапно отича към новороденото в мига, в който роди.

Търсите внимание и това ви кара да се стремите към контакт с... всеки срещнат - и ви огорчава, когато установите, че не вие го получавате...

Защо мисля така ли?

Никога - нито веднъж - никой не е посегнал да пипа бебето - е, добре де, няколко пъти деца имаха такова желание - а аз на никого не съм забранила... на момиченцето, което играеше, пипайки пода с ръце просто първо връчих пакета с мокри кърпички. Но причината това дете да ме заговори е, че всъщност то скучаеше, докато родителите му кафенуват в кафето (в 1 от сградите на бизнес-парка) и в мое лица видя потенциална компания.

Аз не съм заговаряла минувачите на улицата, за да им разказвам как си гледам бебето. Никой не ме е заговарял - ако някой се усмихне, усмихваш се и подминаваш, не го превръщаш в заложник на самотата си. Ако някой се опита да те заговори, понеже той разполага с излишък от време, отговаряш любезно, но подчертано не-насърчаващо и се заглеждаш в друга посока. И познайте: никой непознат не идва да скочи в количката! При това аз просто никога не съм харесвала идеята за разговори със случайно срещнати минувачи (единствено изключение от това правило правеше Радой Ралин, който имаше навик да заговаря момичетата, които чакат - нещо или някого - но разговорите с него по никой начин не бих могла ад окачествя като "празни".)

И внезапно поводите за мания прости изчезват... от само себе си.

Момиче, ти май не си сама?

Да и мен ме разби тази............
"фройдиска "теория за ревността

Казах в "доста от случаите" ОК  В превод означава, че има и случаи, в които майката има пълно право да негодува. Такъв е случаят на Мадам Стасита. Разбра ли ме?
Катя АБВ   

аз още в началото казвам "само не го пипай" с усмивка разбира се  и готово, познатите ме питат първо

Аз смятам , че не трябва да се притесняваш и просто да им казваш да не пипат бебето - директно!

Веднъж една баба налетя да го щипе по крачето, докато спеше, да й се усмихнел  .  Друг път момиченце на десетина години директно бръкна в количката - а майка й беше на метри зад нея, също с бебе... Бях толкова изумена и в двата случая, че едва успях да измрънкам някакво възражение. Понякога хорската простотия те сварва абсолютно неподготвен. За случаите, в които имам време да реагирам - дърпам количката, обяснявам, че предпочитам да не го пипат - според случая.
А за ревността - да, ревнувам. Естествено. Не защото вниманието е насочено към него. Ревнувам детето си, не ОТ него! Бях писала и преди в една подобна тема - ако някоя лелка налети да щипе мъжа ти по бузите и да го целува как ще се почувстваш?! И защо с детето да е по-различно? Като тръгне по гаджета, ще му мисля 

Хахаха, да, и това е вариант... "аз жертвам всичко свое за него, имам изключително право върху него, имам право на цялата му любов, на цялото му внимание... " в такъв случай не се бой, като дойде време за гаджета пак ще ревнуваш, но тогава вече ще имаш и свой живот и... ревността няма да е чак толкова силна. Е, в краен случай просто ще си купиш базука. 

Голяма скица си! Казвам го в добрия смисъл на думата, разбира се. Каква ли свекърва ще си?

По темата за ревността. Винаги съм се радвала, когато вниманието е насочено към детето ми. Това освен да ме радва няма как да ме нарани, еле пък да ревнувам.
Кати, както споменах и по-напред, случвало ми се е не повече от 2 пъти да правя забележки и то на бабки. Като си седя в градинката, докато бебето спи и от съседната пейка без да се усетя се е подала ръката на някоя бабка.

На деца не мога да се ядосам. Те са толкова импулсивни и непредвидени. Съдя на по дъщеря си, която като се доближи до количката на приятелката ми, веднага следва наставление първо да си измие ръцете и после да пипа бебето. И аз ще процедирам по същият начин след няколко месеца.

Има бебчета с по-чувствителна кожа, брат ми беше така. Помня като беше бебе, всеки път някой като го пипнеше по бузките и той милия се обриваше. Това продължи доста време, въпреки че като се научи да приказва, сам почна да гони нахалниците   Аз самата никога не си позволявам да пипам бебета без разрешение. Сега очаквам своето и като се роди, не бих се колебала да забранявам да го пипат.

Казваш им, че бебето е малко и не се пипа!
Това е! Няма от какво да се притесняваш, не им го намеквай, а им казвай ДИРЕКТНО! Убедих се, че повечето хора, не разбират от намеци!

Стига бе хора!Как ще предупреждавам всеки срещнат?Ами като му кажа "Не пипай бебето -малко е!",може да получа в отговор "Ами аз нямах такова намерение".Е няма ли да стене кофти?Вече няколко пъти ми се случва да го пипат по ръцете ,без да успея да реагирам е каква полза да казвам след това?Отминавам и бърша с мокра кърпа ,а след това с вода.Винаги когато ми оставят възможност казвам,колко ми е неприятно да го пипат по ръцете ,защото вече често са в устата -по крачето може.

Виж сега, винаги има конкретни случаи, в които реакцията на пипащия е недопустимата. Но в повечето случаи все пак бутащия количката търси контакт, а не случайния минувач. Това все пак не е закон на класическата механика, че да търсите 100 % съвпадение.