Германска нова медицина - 4 част

Да споделя само,че баньт ми е премахнат докато не започна пак да си отварям широко устата в чужди теми,макар и само с един даден линк за починали внезапно бебета от ваксината Превенар.
Така,че вьв форумното пространство човек трябва да се подчинява на решенията и законите на административното рьководство,иначе му се отнема конституционното право на мнение.
Нещо весело от един друг форум
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2522664/an/0/page/0#Post2522664

Теглото не определя дали човек ще хърка или няма да хърка!!!
Мъжът ми е слаб, колкото мен и няма нужда от редуциране на теглото, следователно аз нямам конфликт.
При него проблемът е анатомичен, бих казала.

Смея се със сълзи  , благодаря, че го сподели. Схемата е ясна. 

Браво на автора! 

Да е 4ел някой някъде нещо за плацентата?

какво по-точно?//

Сребърната вода се счита като естествен антибиотик, следователно тя до колко може да ми убие микробите ако я използвам?
И дали ако се дава на бебе пак няма да го лиши от важни микроорганизми???

Placenta accreta, praevia, succenturiata...

Бременна съм и не мисля да ходя на ултрашал. Питам се каква е предпоставката за появата на подобни плаценти. За предишно секцио ми е ясно. Но има ли нещо на психи4но ниво?

Най-вече е на психично ниво. Аз също питах преди време за плацентата, но нищо конкретно не ми се отговори.

Не се правят експеримнти с бебета и сребьрна вода.

Лолита 007,
Има своят смисьл,но аз лично не го знам.

Лилита, според мен акушерката ти ще ти отговри на тези въпроси; най-вече от опита си и споделяното от майките, ще може да ти каже какви особености е имало при майката когато се е случила плацента превиа примерно...

Искам нещо да попитам. Рових се тези дни в СБС за Матка и Яйчинци, подтикната от друга тема тук. Направи ми впечатление писаното за кистите, че след известно време изграждат собсвена дебела обвивка и кръвоснабдяване и се отделят от органа, затова е много лесно да се махнат по оперативен път, но не е нужно ако не пречат механически. Спецално ставаше дума, че няма нужда да се махат кисти под 12 см. Биологичният смисъл на кистите (в зависимосто от конфликта, но все пак ми направи впечатление това) бил да произвеждат хормони (естроген) и така да правят жената по-млада и по-привлекателна.
Ето го и въпросът: еднометриозните кисти действително стимулират производството на естроген, но пък самата особеност на тези кисти, е че те кървят вътре в себе си и така само нарастват, тъй като кръвта няма къде да изтече (както нормално се отделя лигавицата на матката и изтича). Подозирам обече, че това не е съвсем така, че те не растат непрекъсното, а има нещо друго, което засега ми се губи...
Ако някой може да коментира...   

Това е новата книга на Др.Хамер и може да се поръчва и по интернет.Извлек от книгата има на сайтовете на  www.pilhar.com & www.amicididirk.com

От моят скромен опит с ГМ мога да кажа,че кистите с проблеми от рода на кървене е хубаво да се премахват оперативно.По съвет на Др.Хамер майка ми премахна една такава и сега е добре,а имаше много оплаквания.При нея кистата беше обаче около 5кг и наистина пречеше,кървеше и я болеше постоянно.Майка ми няма още бяла коса,а е над 60 години и наистина изглежда много млада за възрастта си.Така,че има истина в това.

Толкова пъти попадах на линкове за ГНМ, включително и към тази тема и всеки път си мислех, че няма какво толкова интересно да е измислено, че чак да се нарече нова медицина....  В един момент започнаха ме „преследват” тези линкове постоянно и реших да прочета все пак за какво става въпрос и изобщо не съжалявам. По-скоро малко се ядосах, че преди съм пренебрегвала това истинско чудо.

Поздравления и благодарности на всички, които правят достъпна цялата тази информация   

Исках да изчета всичко от сайта и всички теми, преди да се включа с въпрос, но положението е сериозно, а не намирам това, което ми е нужно, а именно как да си обясня булимията.
Накратко – всичко започна в началото на 2000г, когато реших да отслабна и просто престанах да се храня. Това продължи доста дълго и когато заминах да уча във Варна през септември същата година постепенно се започна с булимията, с която не можах да се справя цели 4 години. След това имаше едно затишие от около още 4 години и сега от няколко месеца пак попаднах в капана и кризите зачестяват. Ще съм благодарна на всякакви мнения, дори и само насоки какво евентуално поражда този кошмар 

Продължавам да чета...

Nenaatoa, не се сърди мила, но го написах на майтап. Агнешка ме е разбрала правилно
 

За булимията мисля, че беше констелация, но не се  сещам къде го пишеше...

Ето превода на презентацията на Марколин - Мания за вируси - http://learninggnm.com/documents/videos.html
скоро ще я качим и на сайта.


МАНИЯ ЗА ВИРУСИ

Истината за инфекциозните заболявания


Все повече нараства натискът за ваксиниране в световен мащаб. Съществуват какви ли не заболявания срещу които има или се търси ваксина. В много държави ваксинирането е задължително със закон, в други хората се задължават и принуждават индиректно да се ваксинират. Но дали ваксините са безопасни? Дали са ефективни? Имаме ли действително нужда от тях? Наистина ли вирусите са толкова опасни, колкото ни се представят? И най-важният въпрос: Оправдани ли са ваксините?

Длъжни сме да се образоваме и да се научим да преценяваме цялата информация, която получаваме наготово от медиите и медицината.

Какво представляват инфекциозните заболявания?

Твърдението, че инфекциозните заболявания се причиняват от патогенни микроорганизми се базира на теорията на Луи Пастьор (1882 – 1895 г.), който твърди, че „микроби от въздуха атакуват човешкото тяло и причиняват инфекции”.

Антоан Бешам (1816 – 1908 г.), който е съвременник на Пастьор, прави съвсем различно откритие. Според него, микробите не нападат организма, а са част от „вътрешната среда” на съответния организъм. Следователно микробите живеят в хармония с нашия организъм, в симбиоза и те, както казва Бешам, подпомагат метаболитните процеси в тялото. Той предполага, че те стават патогенни само, когато организмът е извън баланс. С други думи, когато нашият организъм е слаб или извън баланс, тези по принцип добронамерени микроорганизми, се превръщат в причиняващи болести агенти.

Клод Бернар (1813 – 1878 г.) също не е съгласен с теорията на Пастьор. Най-известните думи на Бернар са: „Микробът е нищо, теренът е всичко.” Подобно на Бешам, Бернар предполага че промените в терена (във „вътрешната среда”) са причина микроорганизмите да се превръщат в патогенни и да причиняват болести.

През 1995 г. проф. Джералд Гийсън ( по това време професор в Принстънския Университет, САЩ) публикува книгата „Тайната наука на Луи Пастьор”. Позовавайки се на лабораторните бележки на самия Пастьор, проф. Гийсън показва, че всъщност Луи Пастьор е публикувал грешни факти. Гийсън разкрива, че Пастьор е извършил научна измама.

Но проф. Гийсън не е първият, който обвинява Пастьор в лъжа. Още през 1923 г., Етел Хюм публикува книга със заглавие „Пастьор разобличен”, а през 1940 г. Р. Б. Пиърсън издава книгата „Пастьор – плагиатор и шарлатанин”.

Въпреки че е ясно установено, че теорията на Пастьор е грешна, традиционната медицина и медицинската наука все още пропагандират грешна теория. И с масовото производство на антимикробни препарати и ваксини, фармацевтичните компании са направили и продължават да правят милиарди всяка година на базата на една научна измама. И всичко това със съдействието на ФБР, Обединените нации, СЗО, правителствата по света и медиите.

През последните 30 години д-р Рике Герд Хамер ни представя едно ново разбиране за инфекциозните заболявания. Той е първият, който изследва причината за болестите и най-вече за инфекциозните болести, като взема предвид нашата психика, нашите емоции. Той разглежда и мозъка, като го определя като медиатор между психиката и тялото. Позовавайки се на ембриологията и знанията ни за развитието на човешкия организъм, д-р Хамер прави важното откритие, че микробите не причиняват болести, а имат подпомагаща роля в лечебния процес на болестта, включително и при лечението на рака. Д-р Хамер оформя своите открития в Пет биологични закона, които обясняват причината и преди всичко естествените лечебни фази на това, което наричаме болест.


БЕЛОДРОБНА ТУБЕРКУЛОЗА

За да разберем белодробната туберкулоза, трябва да разберем биологичната програма за белите дробове. Конфликтът, свързан с белите дробове е „смърт-страх конфликт”, защото на биологичен език смъртната опасност е еднозначна с невъзможността за дишане. В момента, в който се случва смъртната заплаха, клетките на белодробните алвеоли, които отговарят за снабдяването с кислород на дробовете, моментално започват да се размножават, образувайки белодробни възли или белодробен рак. Биологичната цел на тези възли и на този рак е да се увеличи капацитета на дробовете, за да може индивидът да се справи със смъртната опасност.

Трябва да се знае, че по време на активната фаза на този конфликт не се наблюдават никакви симптоми. В момента, в който се реши конфликтът, белодробните възли и белодробният рак започват да се разграждат и разрушават с помощта на туберкулозни микобактерии. Появяват се типичните симптоми: кървави секрети, болезнена кашлица, нощни изпотявания, висока температура, умора.

Трябва да се има предвид, че тежеста и продължителността на лечебната фаза зависят от силата и продължителността на предходната конфликтно-активна фаза. Затова една тежка и продължителна лечебна фаза може да има сериозни усложнения, да изтощи индивида и да доведе до смърт, особено ако тежките симптоми продължават месеци наред.

По време на Първата световна война милиони хора са изпитвали страх от смъртта и когато войната свършила тези хора навлезли в лечебна фаза, която причинила епидемията от белодробна туберкулоза през 1918 година. Но защо са умрели толкова много хора? Трябва да знаем, че когато туберкулозната бактерия разгражда туморите, тя образува много туберкулозен секрет. Този секрет, който се изхвърля с храчките, е богат на протеини. По този начин се предизвиква загуба на протеини, което може да причини протеинов дефицит, който дефицит да доведе до смърт. Поради тежестта на войната хората не са имали достатъчно храна, която да компенсира протеиновия дефицит и поради това болшинството от тях са умрели.

През 1944 година за пръв път се прилага антибиотик против туберкулозната бактерия. Причината, поради която изглежда, че антибиотикът действа, е че той убива бактерията, която разрушава тумора. На практика антибиотикът предотвратява втора епидемия от белодробна туберкулоза чрез ликвидирането на тази бактерия. За сметка на това обаче, хората, които са преживели смъртен страх по време на Втората световна война, не са имали необходимите бактерии, които да разрушат туморите и туморите са останали капсуловани. При рутинен медицински преглед тези капсуловани тумори са били откривани и са диагностицирани като рак на белия дроб. Това е причината белодробният рак да е най-широко разпространеният в днешно време. Втората причина е шокът от диагнозата рак, който шок също причинява „страх-смърт конфликт”.

Епидемии или пандемии се случват, когато много хора по едно и също време навлизат в лечебната фаза на един и същ тип биологичен конфликт.

След 11 септември 2001 година са се увеличили случаите на белодробен рак в щата Ню Йорк. От гледна точка на Германската нова медицина това е напълно очаквано и причината не е в праха, както се посочва, а в изпитания смъртен страх от жителите на Ню Йорк.


ИСПАНСКИ ГРИП

Епидемията от испански грип също започва през 1918 година и също умират милиони хора. Епидемията започва през последната седмица на септември и достига своя пик в края на октомври. Защо? Защото на 14 септември 1918 г. император Карл І обявява края на войната. Връзката с емоционалния стрес, който са изживели хората е ясна.

Кои са симптомите на испанския грип: висока температура, кашлица и пневмония. За да се разбере пневмонията от гледна точка на ГНМ, трябва да се знае биологичната програма, свързана с бронхите.

Бронхите са свързани с главния мозък и показват тъканна загуба по време на активната фаза. Конфликтът е „териториален страх или уплаха” – страх в нашето обкръжение, страх в дома ни, на работното място и страх в региони или страни, където има война. Биологичната цел на тъканната загуба е да се разширят бронхите, за да може да преминава повече кислород и индивидът да може да се справи с конфликта. Когато се реши конфликтът и започне лечебната фаза, тъканната загуба се възстановява чрез клетъчна пролиферация. Наблюдава се подуване на бронхите, което води до спазъм, болезнена кашлица и дори възпаление на бронхите (бронхит). В зависимост от тежестта на лечебната фаза симптомите могат да бъдат от лека кашлица, възпаление на бронхите до тежка пневмония.

Интензивната лечебна фаза, която включва бронхите, може да има сериозни усложнения, причинени от големите отоци в бронхите, възпалението и високата температура. Поради тази причина са умрели толкова много хора от испански грип. Те са имали дълга конфликтна активност, пълна със страх, поради войната и през лечебната фаза са се появили тежки усложнения. Именно пневмонията, придружена със задържане на вода, е причинила смъртта на милиони.

Трябва да знаем, че тези усложнения могат да се случат при всеки грип – при испанския грип, при обикновенния сезонен грип, при птичия грип или при т.нар. свински грип. Това е типичното усложнение.


МОГАТ ЛИ БОЛЕСТИТЕ ДА БЪДАТ ЗАРАЗНИ?

Според Германската нова медицина отговорът е НЕ, защото микробите са активни само по време на лечебната фаза. Когато двама души имат еднакви симптоми, това означава че те се намират едновременно в лечебната фаза на един и същ тип конфликт. Това се случва, когато членовете на едно семейство преживяват един и същ конфликтен шок – гняв, конфликт на раздяла, конфликт на изоставяне или на загуба – и след неговото едновременно разрешаване, те ще имат еднакви симптоми.

Когато разберем, че болестта не започва в тялото, а се случва първо в психиката и че мозъкът е този, който инициира и активира биологичен отговор на съответния конфликт, ще осъзнаем, че болестта не може да бъде заразна.

Д-р Хамер не е първият, който доказва, че една болест не може да се предава от човек на човек. Немският лекар, Рудолф Вирхов (1821 – 1902 г.), доказва по експериментален път, че ако жива бектерия се предаде на друг индивид, то този индивид не развива същата болест.

Хипотезата за заразността на заболяванията не е възпроизводима и не е научно издържана!

С прости думи това означава, че ние няма да се разболеем от грип например, ако някой кихне пред нас.