Франция - ваканция! (22)

Здравейте, момичета!
Ако можете, помогнете ми с малко акъл  !
Живеем в БГ. Племенницата ми е приета в няколко университета във Франция. Тя се спира за сега на два - в Лион и в Страсбург. И на двете места е приета Икономика и управление.
Тя иска да учи в Лион (колкото и да е странно, причината е, че преди година бях сънувала, че е приета там). Всички около нея й дават акъл да се запише в Страсбург.  Каза ми "Лельо, където ми кажеш, там ще се запиша.".  Аз такава отговорност не мога да поема, при условие, че нищо не зная за университетите.
Имате ли някакво наблюдение къде е по-добро обучението?  Има ли разлика в стандарта на живот между двата града?
От друга страна чувам, че французите имат негативно отношение към българите. Вярно ли е това или са поредните зловония?  А в Страсбург, доколкото зная, има доста българи.
Вие живеете в тази държава и имате преки наблюдения.
Моля ви, дайте някакъв съвет.

Ивеее, честито!!!  Лека и безпроблемна докрая! Кога ти е термина? Все така да слушаш 
Самурайка, мерси за рецептата. Госпожа Манджула е сигурна стойност  А барбекю наистина си нямам... но най-късно догодина сигурно ще проимам - мъжът ми все нехайно ми подхвърля проспекти за барбекюта от 3 месеца насам, да видим докога ще устискам положението 

Ето и продължението (с малки суми, но редовно, снимките са в същия албум, търсете ги около номер 65).

-   Сватбената церемония – за младоженците не знам в колко е започнал денят, за мен започна в 6 сутринта – рандеву за обличане на сари насрочено за 6 и половина. Три жени трябваше да дойдат в хотела, да ни „надиплят”. Саритата, блузите и фустите бяха доставени предната нощ. В 6,30 фоайето се пълни с европейки по блузи и фусти и с торбички с 6 метра плат в ръка. Но без следа от дамите със сарита. Закусихме и продължихме да чакаме. Дойдоха близо в 8 и започна един сложен процес. Първо ти стягат фустата, после е една първа обиколка на талията, като сарито са подпъхва малко в колана, с една ръка се правят няколко набора, които също се подпъхват на талията, платът минава през гърба, като се надипля допълнително и се прехвърля през противоположното рамо. Заради закъснението тръгнахме късно от хотела (да се надиплат 40 сарите не е шега работа, накрая дори управителката на хотела се включи да удари едно рамо). Тъй като хотелът беше на една малка уличка, до която автобусът, с който се придвижвахме, не можеше да стигне, трябваше да минем около 150м пеша. Представете си каква атракция бяхме за целия квартал – хората излизаха по балконите да не гледат. Заради закъснението, обаче, пристигнахме 20 минути по-късно и церемонията вече беше започнала. Денят и часът на индийските сватби са изчислени според хороскопи и астролози и са изключително важни. Та с гости, без гости, сватбата започва в точно определеното време. Пристигнахме, дадоха ни по един наниз жасмин за косата, сложиха ни по една тикла на челото и се присъединихме към церемонията.
Церемонията протичаше на пиедестал, под богато украсена с цветя осмоъгълна беседка, по средата на която гореше огън. За чуждестранните гости имаше книжки с описанието на етапите на церемонията, имаше и една дама (май помощник на свещеника), която разказваше какво и защо става (пак за не-индийските гости) - оттам преведох долния текст.

Брачната церемония се базира на традиции и ритуали идващи от Риг Веда, най-старата от четирите санскритски книги на познанието (общо наричани „веди”), които стоят в основата на хиндуизма. Ритуалите целят не само свързването на младоженците в брачен съюз на любов и уважение, но и дават основните принципи на поведение спрямо семейството и обществото, към които спадат. Всеки етап от церемонията има символично значение.
Първият етап е „джаймала” – младоженците си разменят цветни гирлянди в знак на взаимното си приемане за доживотни партньори. След това булката кани младоженеца да седне и му поднася вода.
„Мадхупарка види” – булката поднася на младоженеца смес от мед, масло (гий) и кисело мляко, наречено „мадхупарка”. Младоженецът първо разпръсква тази смес във всички посоки като символ на намерението си да предложи гостоприемството си на идващи от всички посоки гости. Също е израз на желанието на булката да превърне всяка горчивина в техния съвместен живот, в сладост.
„Кания пратиргаран” – в хиндуисткото семейство дъщерята („кания”) символизира богинята на богатството Лакшми. Според ведическите писания, няма по-голям дар от даряването на ръката на дъщеря. Бащата на булката поставя нейната ръка в тази на младоженеца, символизирайки по този начин свързването им в брак и неговата благословия. Майката на булката излива вода върху ръцете им за да пречисти съюза им. Младоженецът обещава да приеме съпругата си за равностоен партньор.
„Официалното вричане” – младоженецът и булката се обръщат към всички свидетели на церемонията обещавайки, че душите им ще бъдат свързани завинаги и неразделими както водата от две чаши, събрана в една.
„Хаван” („Хома”) – пеене на мантри, поднасяна на дарове на огъня и молитви към боговете да благословят брачния съюз.
„Паниграан санскар” – младоженецът хваща дясната ръка на булката в знак на доверие и обещава да бъде идеалин съпруг и да я дари със щастие. Заедно младоженците обикалят около огъня.
„Шила рохан” – булката стъпва с десния си крак върху камък, символизирайки по този начин стабилността на брака им.
„Ладжа хома” – този етап е символ на непрекъснатостта. Братът на булката й подава разпукан ориз („ладжа”) и тя го поднася като дар на огъня, казвайки молитва за  дълголетието и благосъстоянието на съпруга си. След това хваща младоженеца за ръка и двамата обикалят три пъти около огъня. На четвъртия път, младоженецът хваща булката за ръка и минава отпред – символ на това, че я отвежда в собствения си дом. Майката на булката завързва част от сарито й към шала на младоженеца в свещен брачен възел, символизиращ свързването им завинаги.
„Саптапади” – това е най-важният ритуал от церемонията, тъй като той официализира брака в съответствие с хиндуистките традиции. Булката и младоженецът правят заедно 7 крачки, символ на началото на бъдещия им съвместен живот, изричайки обещания. Всяко от тях е част от основата на щастлив брачен съюз: за задоволяване на материалните нужди на семейството и за благополучие; за развиване на умстване, духовна и физическа сила; за придобиване на богаство по честен начин и разумното му използване; за развиване на хармонична връзка; за отглеждане на здрави и добродетелни деца; за сходство и взаимна опора; за приятелство и доживотно партньорство. Завършва се с молитва, която казва, че настоящият съюз е неразрушим.
„Поръсването с вода” – майката на булката поръсва с вода главите на младоженците, наставлявайки ги да запазват хладнокръвие и самообладание и да на вземат прибързани решения.
„Хридая спаршмантра” – младоженците поставят дясната си ръка върху сърцето на партньора си вричайки се във взаимна вярност.
„Шиндоордан и мангалсутра” – младоженецът поставя яркочервено багрило („шиндоор”) в основата на косата на булката (символ на животодаряващата кръв), с това обещавайки да я обича и закриля. Също така и подарява и огърлица („мангалсутра”), която символизира любовта и свещения им съюз.
„Поглед към Полярната звезда” – двойката поглежда заедно към Полялната звезда, докато свещенникът пее мантри. Полярната звезда, заради неподвижнастта си на небосклона, символизира силен и здрав съюз.
„Аашривад” – свещенникът рецитира молитви за благословия от боговете на младоженците и всички присъстващи.
След това роднините и приятелите на младоженците хвърлат върху главите им ориз и цвета, заедно с пожелания за брака им. Младоженците докосват краката на родителите си в знак на благодарност и уважение , в същото време, получават тяхната благословия.

След това имаше символични игри с младоженците, които по традиция целят сближаването им (все пак при традиционните бракове младоженците са се срещали едва на сватбата) и похапване и пийване за гостите.
(следва - пътешествието из Карнатака)

Abloy, за университетите нищо не мога да ти кажа, просто зещото не ги познавам. Стандартът на живот е може би горе-долу еднакъв, тъй като и двата са големи градове. Може би в Страсбург да е малко по-скъпо, заради европейските институции и присъствието на Националното училище по администрацията (Мистикова и Самурайка да кажат, те са в Страсбург и Лион). За негативното отношение, какво да ти кажа - тесногръди и ограничени хора има навсякъде - щом си чужденец, ще те гледат накриво, независимо дали си от Англия, Португалия, България или Бимбиристан, може би повече, ако си от "видимите" малцинства. Да не говорим, че понякога французи от различни региони се гледат накриво (пример - да караш кола с парижка регистрация из Бретан, Марсилия или Корсика  ). Но, поне в големите градове, хората са повече свикнали с чужденци и гледат по-малко накриво.
П.С. Сега погледнах ориентировъчно цените на наемите на двете места за гарсониери 20-30 кв.м - цените и в двата града са почти еднакви (от 290 до 480 евро), което ме навежда на мисълта, че и останалите разходи са съпоставими, т.е. чувствителна разлика в стандарта не би трябвало да има.

П.П.С. Нещо напоследък се чудя дали да не си направя блог. Някоя от вас да си има?

Роц може прясното мляко да е кисело и да се добави щипка сода за хляб (аз бакпулвер слагам по малко)-така е по Манджулински.Видях младоженците, булката е много красива!
Abloy аз съм в Лион по-малко от година та не съм голям експерт.Градът е хубав, зелен,спокоен, много добре уреден транспортно и приятен за живеене.В средата на Франция и лесен за достъп "до" и "от".За университетите нямам мнение, знам че някои от най-добрите са тук, ама тукашното разделение на университети, гранд еколи и прочее не го вдявам...Наличието на много българи не знам дали е добро нещо (без да искам да обидя някого).За лошото отношение - ако си дбър и интелигентен човек хората ще имат добро отношение, не съм забелязала подчертано пренебрежително отношение към нас - нито в работата на мъжа ми, нито в училището на сина ми, нито при доктори и т.н.Много мили и любезни хора са французите.Е, има и изключения, държат си на техните си дипломи, на тяхното си образование и т.н. ама това е разбираемо, и не е преднамерено насочено срещу българите а е общо за не-французите.Виж, американците си ги недолюбват открито! Съберете колкото се може повече инфо за двата университета и сравнявайте на тази база според мен, като места за живеене и двата града са си хубави.
Ивенце, честито!Ихааа, бебче ще си чакаме!Лека бременност!

Здравейте, мацки!
Отдавна не съм се включвала, но сега като видях лентичката на Ивенце веднага поствам поздравленията си и пожелавам лека бременност!   
Роца, страхотна си с тези чудни разкази! И аз като Жалана ще чета и дочитам и доразглеждам фотографии малко по малко.
Снупи, кога си идваш? Пусни нови фотографии на онази пухкава косица!Трябва да е порастнала!
Кога ще си правим среща? (Ивенце, да ти направя едно привю на майчинския живот като най-скоро приобщила се към отбора?) 
Мамба, и аз я четох тая тема и още не знам как да реагирам... 
Самурайка, ще напишеш ли на кой къмпинг бяхте точно?Звучи много готино, а и палатката е супер!
Сбъдваща, Анна е сладкиш!

Мелинда ето това е къмпинга http://www.camping-latourfondue.com/ .В района има 15 къмпинга, ако се разтърсиш ще намериш много инфирмация.Палатката я давам на заем на желаещи  Най-добре похарчените 50 евро в живота ми от http://www.leboncoin.fr/ .Декатлон също е добро място, в Ошан имат 50% намаление на маси и столове за къмпинг-пикник. Излезе ни по около 24 евро нощувката на тримата (бебси - без пари).Сега ще е по-евтино.

Благодаря ви за отзивчивостта, момичета! . Дано не ви досаждам  . Искам да помогна на едно умно и амбициозно момиче, така че всяка една информация ще ми е полезна.
Аз също мисля, че критерий трябва да бъдат университетите, но всеки си хвали неговия. Ще ми се да чуя странично мнение.

И един последен въпрос. Каква минимална сума е необходима за да преживее един студент във Франция? Като изключим квартирата, че там нещата много варират...

Преди много години (10 по-точно  ), сумата от стипендията, която ми оставаше за живот след като си платях наема, беше 4000 франка (около 600 евро). С тези пари си живеех много спокойно, стигаха ми за храна (обядвах в стола на болницата, вечерях супи, салати, кисело мляко, паста) и консумативи, градски транспорт, "глезотии" като мобилен телефон с предплатена карта, индийски/китайски ресторант или бира с колеги 1-2 пъти месечно, музеи, покупки на книги и някоя и друга дрешка, даже и позаделях малко. При това в Париж, където животът е по-скъп в сравнение с останалите региони. Като сложим инфлацията и идването на еврото, мисля че с 600-700 евро може да се живее прилично (като не се прекалява с шопинга и излизанията)  . Самурайка сигурно има по-добър поглед върху цените в Лион. Минимално - под 400 евро не знам дали би се оправил човек (ако броим абонамент за интернет, мобилен телефон, покупка на учебници - книгите са скъпи)  ... но може и аз вече да съм се разглезила от битието си на работещ "пораснал" човек... 

Здравейте и от мен от "родна " земя!
Ивенце, честито, лека бременост!
Роца, ще чета по-късно, сега едва оставяме куфарите, уф!

Леко "рантре "на всички!

Роца - страхотен разказ, ще го препрочитам още когато имам повече време. Завиждам ти благородно за екзотиката и дар словото да предадеш всичко толкова живо.
Ивенце - лека бременност, честито!
Привет на всички останали французойки!

Минавам за малко , още не можем да преминем от ваканция към по стегнато и подредено ежедневие. Иначе в Бг си прекарахме чудесно, един месец мина толкова бързо ,защото беше много хубаво и сладко. Имам снимки, но се чудя къде да ги кача, че да не са с общ достъп.

Привет и леко "рантре" на всички!Чакаме още разкази за чудни преживявания!
Abloy ето какво ти намерих http://www.4icu.org/fr/ ранкинг на колежи и университети във Франция, не знам доколко ще ти е от полза.За парите - не ме питай!!!Цяла година не можем си оправи финансите - хем нов член в семейството, хем нова страна, хем нова заплата  не към по-добро, уви!Много зависи от наема, трудно се намира квартира, искат се гаранти, агенции, предплати - абе разправия си е!Но за студентка трябва да се провери правото на общежитие, ако не - съквартирантстването е удачен вариант.Храната не е скъпа във Франция, по-евтина е от Бг.Има комбинации телефон с интернет и безплатни обаждания до всички наземни телефони по света (а, и телевизия) за около 40 евро, около 50-60 да са й ток,вода, топлина и газ, картата за транспорта е с намаление за студенти, ма колко беше не помня...на www.tcl.fr трябва да се провери, не ми се отваря на мен  и вече си е според човека - на разпродажби се купуват дрехи и обувки по-евтино отколкото в БГ, фризьори и козметици са скъпи (по тоз повод съм с дълга коса за пръв път от 7 години  ), ресторанти и кръчми също, но е относително.
МарияК добре завърнала се!
kookai и ти!Чакаме подробни разказчета, взимайте пример от Роца!
Аз едно въпросче, относително спешно - как се ходи тука на първи учебен ден?Щото миналата година не бяхме тук на бяш първия, чак от януари се включихме в школото, та - как се ходи - като всеки ден или по-така, носят ли се цветя за учителката, абе как протича общо-взето.Аз имам усещането че си е най-обикновен учебен ден ,по японски ще имат контролно  това са ни го казали, ама има ли нещо по-специално?

Здравейте и от мен, вчера се завърнахме от едномесечния престой в България и веднага споделям впечатления Пътуването беше учудващо безпроблемно трафик по пътищата почти никакъв, явно улучвахме все подходящото време, никакви препятствия и инциденти, никакво чакане по граници и задръствания  за прибирането мислехме да е с ферибот от Гърция до Италия, но се пътува 16 часа, което много ни се видя, пък и аз малко във вода не се чувствам сигурно  а като цяло от  Пловдив до Париж стигнахме за 23 часа  В БГ много добре си изкарахме особено на морето, решихме да избягаме от ширещата се чалга по курортите и се възползвахме от всички морски щуротии, които открихме , за съжаление трябваше да пропусна гмуркането заради проблеми с ушите  но се насладих на разходка с корабче от созопол до несебър и до няколко островчета с интересни разкопки, парапланери, моторници, други морски забавлявки и плаващи ресторантчета 
Роца страхотни неща пишеш, чудна ваканция, аз като любител на костюмите от цял свят естествено най се зачетох в частта със сарито 
Честито на Ивенцето и лека бременност 
Abloy като най свеж кандидат студент да ти кажа направо да провериш в сайта на университета който изберете за месечната издръжка, пише си всичко с подробности по отделно и цени, на мен ми ги изпратиха даже, но все пак съм във Франция вече, иначе така е 600 евро си се харчат ако си имаш съквартирант обаче, пък и студентските общежития не са зле ми казват познати 

Поздрави на всички за мен започва ужасния момент на търсене на работа така че до скоро или не толкова скоро 

Самурайка, както се досещаш, на първи учебен ден се ходи най-обиковено, без цветя, без нищо. Няма програми или други екстри. Това за по-големите, поне при нас. За най-малките е предвидено да се отиде по-късно, родителите остават около десетина минути, колкото още повече да ги разреват Наш Гого в четвъртък е горд ученик. Очаквам рев и сълзи, особено след ваканцията.

Коокай, Дук, добре завърнали  се и на вас! Дуц, късмет с търсенето на работа!

И аз съм още напълно дезориентирана след ваканцията. Един месец си  е доста време да загубиш рефлексите. Аз нямах адаптационен период и днес рано рано бях на работа, голям шок. Давам си поне седмица да вляза в час.
Ние в Бг изкарахме доста добре. Мога да заявя, сега когато вече сме тук, че нямахме никакви неприятни "родни"случки, напротив-само приятни моменти, хората бяха усмихнати, любезни , стори ми се по-цивилизовано от преди. На морето беше прекрасно. Лекарите в болницата направиха всичко за Гого , когато си счупи ръката-без да намекват за пари, без да се цупят или да дърпат, защото не сме здравно осигурени. Бях много много изненадана.
 Даже ,признавам си, днес тук ми се стори чуждо и неприветливо, българка съм си по душа

Златни сте момичета! Благодаря ви   !
Ведри и спокойни дни! И  здрави дечица!

Мерси момичета 
Самурайка взе ми въпроса от устата, даже се чудя да взимаме ли и чантата, ако - да, какво да слагам вътре?
Доста сме неориентирани, доста неща ги научих в движение, сигурно от страни изглежда комично, колко пъти сме ходили на училище, а то затворено, било някакъв си почивен ден 
Мария и аз се чувствам така.....въпреки че си обичам много къщата и се чувствам много добре, на вън ми едно чуждо и днес - дъждовно!