Аз още намирам обич и за него в сърцето си, но имам чувството че при него не е така. Ще поживеем и ще видим.
Малчо ми е киселичък. Все е недоволен. Зъби ни мъчат. Хапе ми гърдите чак.
Пожелавам ви хубава вечер на всички и по-малко притеснения.
. За разправиите с мъжете около нас - нормално е, все пак сме от две различни планети. А от моя не мога да се оплача честно да си кажа. Помага ми изключително много, като за повечето неща сам се сеща. Гледа Поли когато се налага, сменя памперси, ако ми се спи - отива с нея в другата стая за да почина. Помага ми и с домакинската работа.... абе мъж мечта
Не мога да скрия, че понякога се увличам и злоупотребявам, но аз съм си такъв характер, а и сега с тия хормони ми е простено
, направо щях да изкукам.И докато ме е нямало пак семейни скандали са се завъдили гледам
.Лошо , но явно всички ще минем през това
.
.Иначе мога да отбележа, че досега на малчо никой не се е прежалил да му смени памперса - нито мъжа ми, нито сестра ми пък да не говорим за свекито
.А мъжа ми само повтаря "такова малко дете - майката си го гледа" или "не мога да го търпя като се разпищи - вие жените сте устроени по друг начин и този звук не ви дразни"
.
/
та така...





А поздравления приемам с усмивка и когато са "на патерици".Вероятно наистина има случаи със следродилна депресия,но пък често става дума просто за мрънкане и капризи...
Препоръчани теми