- Публикувана: 23 юни 2009, 10:11 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2010, 10:17 ч.
Страхът от раждането - по-силен първия или втория път?
При първото ми ( и за сега единствено) раждане (нормално) имах страх от неизвестността и в по-малка доза страх от болката.
Като или ако дойде момент за второ раждане ще ме е страх от болката (раждах 20 часа без обезболяващи и каквито и да било медикаменти), но най-вече ще ме е страх от отношението на екипа. При раждането си реших да не избирам екип, защото според мен това си е жив обир за един толкова естествен биологичен процес. И в момента на раждането ми се сблъсках с реалността - който не си е платил е невидим за лекарите - жалко, но факт.
Като или ако дойде момент за второ раждане ще ме е страх от болката (раждах 20 часа без обезболяващи и каквито и да било медикаменти), но най-вече ще ме е страх от отношението на екипа. При раждането си реших да не избирам екип, защото според мен това си е жив обир за един толкова естествен биологичен процес. И в момента на раждането ми се сблъсках с реалността - който не си е платил е невидим за лекарите - жалко, но факт.
Изобщо не ме беше страх- то и без страх и със страх все трябваше да го родя това дете, така че избрах да съм спокойна и да свързвам раждането с приятни асоциации. Сега от позицията на вече раждала жена- нормално, без упойка , с 13 шева, пак няма да ме е страх. Боли си, но като си гушнеш бебче, всичко се забравя.
Имам две нормални раждания. Първият път изпитвах страх от неизвестността какво е самото раждане, а вторият път умирах от ужас, именно защото вече знаех какво ме очаква.
Много точно казано! Идва един момент, в който "слагаш главата в торбата", и се започва...Няма връщане назад.
Определено първия път, като се замисля, въпреки че и тогава отидох да раждам с песен на уста (като почнаха силните контракции, песничката стана малко фалшива де 
). Първото ми раждане беше много трудно - 16 часа регулерни контракции без разкритие и накрая извадиха бебето с вакуум, а аз имах мноооого шевове.
Вторият път, като дойде моментът, бях толкова сигурна, че всичко ще е ОК, че нямах никакви проблеми. Отидох в болницата буквално миг преди да родя и всичко мина гладко. Основната ми мисъл беше - да родя нормално, да ми дадат бебето веднага (Първото ми го дадохда след 1 денонощие и кърменето ни беше провал). Другата ми мисъл беше - щом първия път оцелях, и сега ще оцелея
). Първото ми раждане беше много трудно - 16 часа регулерни контракции без разкритие и накрая извадиха бебето с вакуум, а аз имах мноооого шевове.Вторият път, като дойде моментът, бях толкова сигурна, че всичко ще е ОК, че нямах никакви проблеми. Отидох в болницата буквално миг преди да родя и всичко мина гладко. Основната ми мисъл беше - да родя нормално, да ми дадат бебето веднага (Първото ми го дадохда след 1 денонощие и кърменето ни беше провал). Другата ми мисъл беше - щом първия път оцелях, и сега ще оцелея
Сега ме е страх много повече от известното
от новата отговорност от следродилната депресия която ме хвана първия път дали ще се справя защото първия път не успях и дадох бебето дами го гледат
хем готова хем не парадоксално е! Ако има друга мама преживяла подобно нещо да ми пише
от новата отговорност от следродилната депресия която ме хвана първия път дали ще се справя защото първия път не успях и дадох бебето дами го гледат
хем готова хем не парадоксално е! Ако има друга мама преживяла подобно нещо да ми пише
Първият път ме беше страх от болницата; от раждането като такова - не; намерих спокойна и добронамерена лекарка, която ме накара да се чуствам добре, и макар че нещата не бяха на 100% както си ги представях - останах щастлива и удовлетворена;
След едно нормално раждане вече изобщо не ме е страх от второ такова; имам за цел единствено отново да намеря подходящия за мен лекар/акушер, който да бъде до мен, за да бъде удоволствието от добре свършената работа максимално.
След едно нормално раждане вече изобщо не ме е страх от второ такова; имам за цел единствено отново да намеря подходящия за мен лекар/акушер, който да бъде до мен, за да бъде удоволствието от добре свършената работа максимално.
При първото ми раждане (с планирано секцио) не ме беше толкова страх. Но сега знам през какво минах тогава и как се възстанових.. и доста се страхувам от операцията, от възстановяването.. Но дано страховете ми да са напразни и всичко мине добре 
, защото с нетърпение очаквам срещта си с бебчо 
, защото с нетърпение очаквам срещта си с бебчо Препоръчани теми