- Публикувана: 23 юни 2009, 10:11 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2010, 10:17 ч.
Страхът от раждането - по-силен първия или втория път?
Дано няма подобна тема 
. Въпросът ми е провокиран от второто ми раждане. Ще ми се в отговорите да споделите и вида раждане , за да се ориентирам - секцио или вагинално.
И двете ми деца са родени вагинално. Интересно ми стана ,когато раждах втората си дъщеря. В залата имаше жена, чакаща да роди първото си бебе. Каза на лекарката, че страшно я е страх (още не бяха започнали силните й контракции
)
Интерес събуди в мен отговорът на лекарката, който ме накара да се замисля - "Спокойно, ще мине, ти все още не знаеш какво е. Обаче виж я нея (мен), тя вече знае дали е страшно"......
Зададох си въпроса - "Сега, вторият път, повече ли ме е страх" ....Ами.....не можах да си отговоря....Единственото, в което бях сигурна е, че първият път ме беше страх от всичко, а вторият - само от това дали бебето ще е добре...(изключих болката, защото знаех какво е
, въпреки че се забравя с времето )
Май излиза, че вторият път съм се страхувала поне за по-малко неща Мислех, че ако някоя майчица е имала неприятно първо раждане, е нормално вторият път да се уплаши повече, но дали е така...
Споделете как беше или е при вас
. Въпросът ми е провокиран от второто ми раждане. Ще ми се в отговорите да споделите и вида раждане , за да се ориентирам - секцио или вагинално.И двете ми деца са родени вагинално. Интересно ми стана ,когато раждах втората си дъщеря. В залата имаше жена, чакаща да роди първото си бебе. Каза на лекарката, че страшно я е страх (още не бяха започнали силните й контракции
)Интерес събуди в мен отговорът на лекарката, който ме накара да се замисля - "Спокойно, ще мине, ти все още не знаеш какво е. Обаче виж я нея (мен), тя вече знае дали е страшно"......
Зададох си въпроса - "Сега, вторият път, повече ли ме е страх" ....Ами.....не можах да си отговоря....Единственото, в което бях сигурна е, че първият път ме беше страх от всичко, а вторият - само от това дали бебето ще е добре...(изключих болката, защото знаех какво е
, въпреки че се забравя с времето )Май излиза, че вторият път съм се страхувала поне за по-малко неща
Мислех, че ако някоя майчица е имала неприятно първо раждане, е нормално вторият път да се уплаши повече, но дали е така...Споделете как беше или е при вас
При първото ми раждане имаше страх по-скоро от неизвестността.
Помня, че лекарката, която ми водеше ЖК ми каза, че имам тесен таз и най-вероятно ще раждам секцио. И това в 12г.с.
И аз като се запънах - как така ще ми се поставя диагноза ей така, на око!
Е, родих вагинално за 4 часа, без епизиотомия, само с 2 шева на шийката. Не ме беше страх!
Втория път - всичко мина толкова бързо...в един момент имах бременен корем, в следващия бебе на гърдата...Отидох с голямо нетърпение да преживея отново раждането на детето си!
Не мога да кажа, че е имало страх. Имаше обаче огромно възхищение към женското тяло и неговата концентрация и мобилизация в такъв момент.
Това определено са най-щастливите и удовлетворяващи 2 дни в досегашния ми живот!
Помня, че лекарката, която ми водеше ЖК ми каза, че имам тесен таз и най-вероятно ще раждам секцио. И това в 12г.с.
И аз като се запънах - как така ще ми се поставя диагноза ей така, на око!
Е, родих вагинално за 4 часа, без епизиотомия, само с 2 шева на шийката. Не ме беше страх!
Втория път - всичко мина толкова бързо...в един момент имах бременен корем, в следващия бебе на гърдата...Отидох с голямо нетърпение да преживея отново раждането на детето си!
Не мога да кажа, че е имало страх. Имаше обаче огромно възхищение към женското тяло и неговата концентрация и мобилизация в такъв момент.
Това определено са най-щастливите и удовлетворяващи 2 дни в досегашния ми живот!
Ако имам второ раждане със сигурност ще ме е страх повече , дори може би ще искам да е секцио 
Първият път отидих с такава усмивка да раждам , а нещата не тръгнаха така добре , в хода на раждането се оказа , че имам двурога матка , но с голям зор все пак родих вагинално . А бебчо се нагълта с околоплодна течност и въпреки , че се роди седмица преди термин и с тегло 3.400 , лежа в кувиоз една нощ
Първият път отидих с такава усмивка да раждам , а нещата не тръгнаха така добре , в хода на раждането се оказа , че имам двурога матка , но с голям зор все пак родих вагинално . А бебчо се нагълта с околоплодна течност и въпреки , че се роди седмица преди термин и с тегло 3.400 , лежа в кувиоз една нощ ........ Мислех, че ако някоя майчица е имала неприятно първо раждане, е нормално вторият път да се уплаши повече, но дали е така...
Споделете как беше или е при вас
Споделете как беше или е при вас
Имах ужасно продължително и много болезнено първо раждане.
Родих бебе, което беше много, много голямо за "моите размери".
И все пак не ме е било страх нито първия, нито втория, нито третия път.
И ако някога пак раждам, пак няма да ме е страх.
Напротив - очаквах спокойно ражданията, и исках всичко с дребосъците да е наред.
Страх от самото раждане не е имало никога.
Първият път нямах големи притеснения можеби защото не знаех какво ме чака или просто заради възрастта.сега първите месеци ме беше страх да се похваля защото има вероятност от спонтанен аборт после започнаха разни профилактични изследвания 4D ехографи биохимичен скрининг и тн. и всеки път чакаш резултата със свито сърце , на всичкото отгоре сега не мога да реша как и къде да раждам. Старая се да не мисля толкова защото в крайна сметка всичко ще си мине и без много паника!
И двете ми раждания за мен бях изключително весел и емоционален момент. Не мисля, че съм имала страхове, имах едно единствено притеснение при първото ми раждане, породено от изключително глупаво обяснение на бг гинеколожката ми, че имам много тесен таз и не мога да родя нормално голямото си бебе или ще се разкъсам много. 
Е, родих го 3,600кг без нито един шев и то за нула време... Вторят път бях уверена и усмихната през цялото време.
Е, родих го 3,600кг без нито един шев и то за нула време... Вторят път бях уверена и усмихната през цялото време.
Абе много теми zа пусти страх напоследък 
Отново е раzлично и си е до човек.
Все едно аz съм го писала, всичко. Мерси на V.pluemper zа улеснението да не пиша и аz същото 
С иzключение само на диагноzата "тесен таz"
. Аz нямах такава, но от чудене и страх от неиzвестността, продиктуван от прикаzките, че едва ли не по_страшно нещо от раждането няма, тук таме се прокрадна мисъл zа секцио 
. Споменах с половин уста, но слава Богу, докторката ми се окаzа много свестен човек, иzясни ми нещата, "обеща" ми, че ще родя лесно и всичко ще е наред и аz я послушах. За което съм истински благодарна. Т.е. страхът беше продиктуван от очакването на нещо страшно, което не поzнавах и накрая иzобщо не ми се случи. Като родих първия път, помня, лежах на леглото, докато чаках да ме zакарат в стаята и си мислех "е това ли било 
.. очаквах нещо ужасно, а то... триумф".
А втория път вече zнаех, че няма страшно, нито болката е "zа умиране" и нямах търпение да дойде момента
Та zначи, първия път ме е било страх повече от втория, ако това първото може да се нарече страх
Отново е раzлично и си е до човек.
При първото ми раждане имаше страх по-скоро от неизвестността.
Помня, че лекарката, която ми водеше ЖК ми каза, че имам тесен таз и най-вероятно ще раждам секцио. И това в 12г.с.
И аз като се запънах - как така ще ми се поставя диагноза ей така, на око!
Е, родих вагинално за 4 часа, без епизиотомия, само с 2 шева на шийката. Не ме беше страх!
Втория път - всичко мина толкова бързо...в един момент имах бременен корем, в следващия бебе на гърдата...Отидох с голямо нетърпение да преживея отново раждането на детето си!
Не мога да кажа, че е имало страх. Имаше обаче огромно възхищение към женското тяло и неговата концентрация и мобилизация в такъв момент.
Това определено са най-щастливите и удовлетворяващи 2 дни в досегашния ми живот!
Помня, че лекарката, която ми водеше ЖК ми каза, че имам тесен таз и най-вероятно ще раждам секцио. И това в 12г.с.
И аз като се запънах - как така ще ми се поставя диагноза ей така, на око!
Е, родих вагинално за 4 часа, без епизиотомия, само с 2 шева на шийката. Не ме беше страх!
Втория път - всичко мина толкова бързо...в един момент имах бременен корем, в следващия бебе на гърдата...Отидох с голямо нетърпение да преживея отново раждането на детето си!
Не мога да кажа, че е имало страх. Имаше обаче огромно възхищение към женското тяло и неговата концентрация и мобилизация в такъв момент.
Това определено са най-щастливите и удовлетворяващи 2 дни в досегашния ми живот!
С иzключение само на диагноzата "тесен таz"
. Аz нямах такава, но от чудене и страх от неиzвестността, продиктуван от прикаzките, че едва ли не по_страшно нещо от раждането няма, тук таме се прокрадна мисъл zа секцио . Споменах с половин уста, но слава Богу, докторката ми се окаzа много свестен човек, иzясни ми нещата, "обеща" ми, че ще родя лесно и всичко ще е наред и аz я послушах. За което съм истински благодарна. Т.е. страхът беше продиктуван от очакването на нещо страшно, което не поzнавах и накрая иzобщо не ми се случи. Като родих първия път, помня, лежах на леглото, докато чаках да ме zакарат в стаята и си мислех "е това ли било .. очаквах нещо ужасно, а то... триумф".А втория път вече zнаех, че няма страшно, нито болката е "zа умиране" и нямах търпение да дойде момента
Та zначи, първия път ме е било страх повече от втория, ако това първото може да се нарече страх
! 